РЕШЕНИЕ
№ 622
Плевен, 06.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша
докладваното от съдията Снежина Иванова и. адм. дело № 596 по описа за 2019
година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството
е образувано по искова молба на С.И.Т.,*** чрез адв. С.Б., съдебен адрес:***
срещу ОД на МВР Плевен, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3 с правно основание
чл.1, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, с който претендира заплащане на обезщетение за
имуществени вреди от изменено с влязло в сила съдебно решение наказателно
постановление № 18-0374-000709/06.07.2018 г.
на началник РУ Червен бряг към ОД на МВР Плевен, представляващи платено
възнаграждение за един адвокат по обжалване на НП съразмерно изменената
част в размер на 100 лева ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и направените в настоящото производство
разноски.
В исковата молба ищецът посочва, че наказателно постановление №
18-0374-000709/06.07.2018 г. на началник
РУ Червен бряг към ОД на МВР Плевен е
изменен, като наложената глоба е намалена от 200 лева на 150 лева, но е
ангажирал адвокат по нахд № 277/2018 г. по описа на РС Червен бряг. За защита
по делото е уговорено възнаграждение в размер на 300 лева, което е изплатено и
моли да му бъде присъдено обезщетение в размер на 100 лева поради изменение на
НП ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане и разноски за настоящото производство в размер
на 310 лева.
В съдебно
заседание ищецът С.И.Т.,*** не се явява, представлява се от адв. С.Б., съдебен
адрес:***,, която поддържа исковата
молба и моли за присъждане на обезщетение и разноски.
Ответникът –ОД на МВР Плевен, не се представлява.
Представено е становище по исковата молба, че оспорват приложеното пълномощно
към ИМ, с което се доказват разноските по нахд № 277/2018 година по описа на
РС-Червен бряг, тъй като същото е за обжалване на различно от процесното НП.
Считат, че тъй като е изменено НП, то същото не е незаконосъобразно и следва
исковата претенция да бъде оставена без уважение, а в случай, че се приеме, че
е основателна, то размерът на обезщетението да е съразмерен на изменената
санкция и да бъде определен на 75 лева, а не на претендираните 100 лева. Прави
възражение за прекомерност на претендираните разноски като възнаграждение за
един адвокат в настоящото съдебно производство.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение за неоснователност на исковата
претенция и намира, че същата следва да бъде отхвърлена.
Административният
съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна
следното:
С наказателно постановление № 18-0374-000709/06.07.2018
г. на началник РУ Червен бряг към ОД на
МВР Плевен, е ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето за
това, че на 05.06.2018 година в 13.50 часа в Община Червен бряг като водач на
автобус на пътна отсечка с. Бреница в посока преди с. Глава управлява автобус „*******“ с рег. № ***** ,
като при подаден сигнал от полицейски служител със стоп палка по образец спира,
но отказва да си предаде документите за проверка и потегля без разрешение –
нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1 т. 3 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 4 месеца. Срещу наказателното постановление е подадена жалба и е образувано
нахд № 277 по описа за 2018 година на Районен съд Червен бряг и с решение № 124/19.11.2018 година е отменено
наказателното постановление. Решението е обжалвано пред Административен съд
Плевен и е отменено, като е изменено НП и наложената глоба е изменена от 200
лева на 150 лева и остава лишаването от право на управление. В производството
пред Червен бряг Т. е ангажирал адвокат и съгласно договор за правна защита и
съдействие на л. 23 по нахд № 277 по описа на РС Ч.бряг е договорено възнаграждение от 300 лева, което е платено.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :
Съдът намира, че производството е
допустимо независимо, че се касае за частично изменен санкционен акт. Действително,
разпоредбата на чл. 204, ал.
1 АПК не сочи изрично частично отменените и изменени административни
актове, но безспорно тези актове в една част са признати по съответния ред за
незаконосъобразни и отменени, в съответната част или изменени. Следователно,
ако разпоредбата на чл. 204, ал.
1 АПК се тълкува ограничително, в смисъл, че е допустима само искова
претенция за вреди при цялостна отмяна на административен акт или наказателно
постановление, би се стигнало до ограничаване на правото на иск с условия,
които не са предвидени изрично в закона. Като се изхожда от принципа, че
ограничаването на права, включително и на правото на иск, може да бъде само
изрично, настоящата инстанция счита, че при тълкуване на нормата на чл. 204, ал.
1 от АПК, която ограничава правото на иск, условията за допустимост
на иска по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ следва да се тълкуват разширително. В случая, при тълкуване
на чл. 204, ал.
1 от АПК следва да се приеме, че наличието на изменено наказателно постановление по
съответния ред, осъществява условието за допустимост на искова претенция за
вреди от незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл са
Определение № 6256/26.05.2016 г. по адм. дело № 5312/2016 г. и Определение №
8233/27.06.2017 г. по адм. дело № 6525/2017 г. на ВАС, и др.
Разгледана по същество претенцията е основателна.
Фактическият състав на обективната безвиновна
отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1
от същия закон включва следните елементи: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице
кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на
ответника.
Следователно,
първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността
на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие
или бездействие на ответника. Съгласно ТП
№ 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС,
ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на
държавното управление по аргумент от чл. 6 от
Закона за административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани
според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
/изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране
на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. При това положение и с оглед задължителния
характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал.
2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка
основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на
процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, измененото
наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен
административен акт.
В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното нахд 277/2018 год.
на РС Червен бряг , че НП е отменено от РС, но при обжалваното пред АС Плевен, решението
е отменено и НП е изменено по отношение на размер на наложената глоба.
Решението на съда е влязло в законна
сила, т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за
обезщетение по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 8, ал. 3
от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на
обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон,
който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за
осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административно-наказателно
производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски
в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат
възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП) бъде
отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР №
2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело №
7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в
производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административно-наказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не
подлежат на присъждане в рамките на административно-наказателното производство,
за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен
по исков ред .
Останалите елементи, които
следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на
държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите.
На основание чл. 1, ал.1
и ал. 4 от
ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират
само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането.
Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по
време и място, следващо противоправния резултат.
В хода на нахд № 277/2018 по описа на РС Червен бряг е
представен договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото,
като видно от същия е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.,
което е изплатено. Съгласно ТР по т. д.
№ 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на
плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да
се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. Доколкото този
разход се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият
следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което
с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е
било привлечено към административно-наказателна отговорност и санкционирано с
издаденото наказателно постановление. В
случая се претендира изплащане на обезщетение в размер на 100 лева с оглед
обстоятелството, че наложената глоба е намалена от касационната инстанция от
200 лева на 150 лева и следва да бъде присъдено обезщетение в претендирания
размер. Неоснователно е възражението на ответника, че следва обезщетението да е
в размер на 75 лева, тъй като за
определяне размера на дължимото възнаграждение се прилага чл. 18, ал.2
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно който за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 300 лв. В случая стойността на изменената наложена санкция- глоба е
в размер на 150 лв. Разпоредбата на чл. 7, ал.2, към която се препраща,
предвижда в т.1 за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес до 1000 лева ,възнаграждението е 300 лева. В случая
претендираната сума е под минималния размер и следва да бъде присъдено
обезщетение в размер на 100 лева.
Съдът намира, че е
налице и пряка и непосредствена причинна връзка между частично измененото НП и
настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на
обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от измененото наказателно
постановление. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и
респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята
административно-наказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и
процесуалния закон за налагане на административни наказания.
Ищецът претендира и законната лихва върху сумата от 100
лева от 28.05.2019 година - датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Съгласно чл. 86 ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД
във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно
задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази
сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила
на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, като в случая
искането на лицето е за заплащане на законна лихва от датата на подаване на
исковата молба и следователно се дължи върху главницата в определения от съда
размер от 100 лева ,
считано от 28.05.2019 г., тъй като съдът не може да се произнесе извън претендираното от ищеца.
Предвид
горепосоченото съдът намира, че исковата молба следва да бъде уважена.
С оглед изхода на
делото, искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски и съгласно чл. 10, ал.3
от ЗОДОВ, съгласно разпоредбата на който, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска, то на ищеца ще следва да
бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски
в размер общо на 310 - адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 19 по
делото и 10 лева държавна такса. Възражението за прекомерност на ответника на
адвоктското възнаграждение на
пълномощника на ищеца е неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
Предвид горното и
на основание чл. 203 от АПК,
вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав
РЕШИ:
Осъжда
Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати
на С.И.Т.,*** сумата от 100 (сто) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи
разноски за адвокатско възнаграждение, платени по нахд №277 по описа за 2018
година на РС Червен бряг ведно със законната лихва върху сумата от 100 лева от 28.05.2019
година - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Осъжда Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен
ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на С.И.Т.,*** направените в настоящото съдебно
производство разноски в размер на
310 лева.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба чрез Административен
съд –Плевен пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/