Р Е Ш Е Н
И Е
№….
гр. София, 23,05, 2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на двадесет
и пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря
Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова, гр. дело № 15277 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Л.А.К., действаща със
съгласието на своя попечител А.Б.Б., субективно и обективно съединени,
искове срещу В.Т.Д., Л.Ц.Д., И.Т.И., Л.В.И., А.Р.А., П.Р.А. и „И.И.“ ЕООД, искове, както следва:
1. предявен от Л.А.К. срещу
В.Т.Д.,
-Иск с правна кв. чл.26, ал. 2 от ЗЗД /липса на съгласие/, за прогласяване нищожност
на упълномощителна сделка, обективирана в Пълномощно с рег.№
1491/14,02,2001год., нотариално заверено от нот.М.Е.;
2. предявен от Л.А.К. срещу В. Т.Д. иск за прогласяване на недействителност на
договор за покупко- продажба обективиран
в нотариален акт № 23, том I, д.№ 21 от 07,03,2001год., на нотариус М.Е.,
поради липса на надлежно учредена представителна власт в полза на
представляващия продавача-с правна кв. чл.42, ал.2 от ЗЗД;
3. предявени от Л.А.К. срещу В.Т.Д., Л.Ц.Д. и И.Т.И. искове за прогласяване нищожност на
договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт № 71, том II, peг. № 4556, дело 258 от 30,05,2001год. на нотариус Ц.С., с
пр.осн.
- чл.26, ал. ал.2, предл.2 от ЗЗД /липса на съгласие/,.
- пр.кв.чл.26, ал.1
пр.1-противоречие на закона –чл.152 ЗЗД,
- пр.кв.чл.26, ал.1,
пр.3-накърняване на добрите нрави;
- пр.кв.чл.26, ал.1,
пр.2-заобикаляне на закона;
4. предявени от Л.А.К. срещу И.Т.И., Л.В.И., А.Р.А., П.Р.А. и „И.И.“ ЕООД искове
за прогласяване нищожност на договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт № 100, том I, рег.№5013, дело № 95 от
06,08,2001год. на нотариус В.Я. с:
- пр.кв.чл.26, ал.1,
пр.3-накърняване на добрите нрави;
- пр.кв.чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД-липса на основание;
- правна кв. чл.26, ал. ал.2, предл.2 от ЗЗД /липса на съгласие/,.
- пр.кв.чл.26, ал.1,
пр.2-заобикаляне на закона;
5. предявен
от Л.А.К. срещу „И.И.“
ЕООД иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в
размер на 48000лв., представляваща обезщетение за неправомерно ползване на
описания собствен на ищцата недвижим имот, за периода от 01.05,2010год. до 11,11,2013год., ведно със законна лихва върху тази сума от
датата на предявяване на ИМ до изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че ищцата е собственик на недвижим имот, находящ се в ж.к. „И. ***, представляващ апартамент № 1 на първи етаж, състоящ се от две стаи, антре, кухня, баня, тоалетна, балкон, с обща площ от 72.77 кв.м., при съседи на апартамента: изток – двор на сградата, запад – ул. „*****Вешин“, север – стълбище и апартамент № 2 и юг двор на сградата, ведно със зимнично помещение № 12, с площ от 4.42 кв.м., при съседи на мазето: изток – коридор на мазетата, запад – коридор на мазетата, север – мазе № 11, юг – мазе № 13, ведно със сушилня № 21 с обща площ 12.47 кв.м, при съседи на сушилнята: изток – двор на сградата; запад – сушилня № 20 и коридор, север – машинно помещение, юг – двор на сградата, заедно 2.170% ид.ч. от общите части от сградата, както и 2.170% от отстъпено право на строеж върху държавно място, съставляващо имоти с пл. номера 5,6,7,8,9,10,30, нов парцел втори от кв. 44, кв. „И. ***, при съседи на мястото: изток – жилищен блок №**, местност „И. ***, север – жилищен блок № 26, местност „И. Вазов“, юг жилищен блок № 27 местност „И. Вазов“. Правото на собственост ищцата твърди да е придобила по силата на нотариален акт № 49, том IX, дело №1449/1986год„ от 02,04,1986год. на нотариус А.И.и нотариален акт №169, том LXLV, дело №19120/1994год. от 25,08,1994год. на нотариус Е.А..
Релевират се доводи, че в началото на 2001год. е въведена в заблуждение от неизвестно лице от женски пол, представило се за служител на социални грижи, да подпише четири празни бели листа хартия във връзка с евентуално отпускане на соц. помощи, един от които по-късно е оформен като пълномощно. Предоставила е на лицето и нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот в оригинал.
На 07,03,2001год., с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 23, том I, д.№ 21 от 07,03,2001 год. на нотариус М.Е., ответникът В.Т.Д., представяйки се за пълномощник на ищцата, прехвърлил сам на себе си процесния недвижим имот. Легитимирал се като пълномощник по силата на Пълномощно с рег.№ 1491/14,02,2001 год., нотариално заверено от нот. М.Е..
Ищцата оспорва истинността на пълномощното от 14,02,2001 год. с твърдение, че било изготвено без нейно знание, като е напечатано върху празен, но подписан от нея лист хартия, и е заверено без нейно присъствие /релевира доводи за нищожност на същото поради липса на съгласие/. Представените при покупко-продажбата декларации били изготвени по същия начин, като бил направен опит за „фалшификация“ на почерка й. Поддържа упълномощителната сделка да е нищожна поради липса на съгласие, тъй като не познава В.Д. и не изразявала намерение да учредява представителна власт за разпореждане с единственото й жилище.
Поддържа недействителност на договора за покупко-продажба
от 07,03,2001год., обективиран в НА №23/2001год., тъй като е сключен без
представителна власт. / с оглед молба
вх.№145782/26,11,2015год. СГС приема други доводи за недействителност на договор от 07,03,2001год. да не са релевирани/.
На 30,05,2001год. В.Т.Д. и съпругата му- Л.Ц.Д. сключили с И.Т.И. договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 71, том II, per. № 4556, дело № 258 от 30,05,2001год. на нотариус Ц.С.. Твърди се И.Т.И. да е предоставил на В.Т.Д. заем в размер на 15 000 щатски долара, като договорът за продажба на процесния имот от 30,05,2001год. бил сключен за обезпечение на дадения заем. Ищцата излага доводи за нищожност на договора за покупка-продажба, тъй като сделката е извършена при липса на съгласие, в нарушение на чл.152 от ЗЗД /уговорено било обратно изкупуване/. Твърди се още нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави /уговорената цена била няколкократно по- ниска от реалната/, както и поради несъответствие на отразеното в нотариалния акт и действително извършеното по сделката /симулация/.
На 06,08,2001год. бил сключен договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 100, том I, рег.№ 5013, дело № 95 на нотариус В.Я. от същата дата, по който купувачи са А.Р.А., П.Р.А. и „И.И.“ ЕООД. Релевират се доводи за нищожност на прехвърлителната сделка поради противоречие с добрите нрави, т.к. уговорената цена била няколкократно по- ниска от реалната и предвид липса на основание, т.к. цената не била платена. Поддържа се, че продажбата на процесния имот от 06,08,2001год. е нищожна, тъй като отразеното в нотариалния акт не отговаря на действително извършеното по сделката. Страните целели продавачът да получи обратно дадена в заем на В.Д. сума, а не да получи уговорената продажна цена, която изобщо не му била платена.
Предвид нищожността на упълномощителната сделка и посочените
договори за покупко-продажба, ищцата не е загубвала собствеността върху
процесния имот. Сочи се, че от м. август 2001год. до момента „И.И.“ ЕООД /приобретател по третия
договор за продажба от 06,08,2001год./ държи жилището, въпреки надлежно
отправена покана от м.май, 2010год. за освобождаването му, поради което
претендира обезщетение в размер на 48 000лв. за неправомерно ползване на имота
в периода от м.05,2010год. до 11,11,2013год. /датата
на предявяване на ИМ/.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците В.Т.Д. и Л.А.Д., в който се излагат доводи за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Оспорват твърденията на ищцата собствеността върху процесния недвижим имот да им е прехвърлена, чрез използване на неистински документи. При сключването на договора за покупка- продажба от 07,03,2001год. е спазен установеният в закона ред т.е. налице е годно правно основание. Дори да се приеме, че договорът за покупко-продажба от 07,03,2001год. не е породил вещно-правно действие, към 07,03,2006год. в тяхна полза е изтекла кратката петгодишна придобивна давност, а към 07,03,2011год.-и десетгодишната.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендират разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от И.Т.И. и Л.В.И., с който е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Твърдят, че посочените в исковата молба правни сделки са действителни и са породили целените от страните по тях правни последици. Излагат доводи за неоснователност на релевираните основания за нищожност на договорите за продажба от 30,05,2001 год. и 06,08,2001 год. Сочат, че по делото не се установяват съществували между тях и прехвърлителите по договора- В.Д. и Л.Д., облигационни отношения като при договор за заем т.е. неоснователни са твърденията, че продажбата от 30,05,2001 год. служела за обезпечение на парично задължение и е било уговорено обратно изкупуване. Договорена цена и по двете сделки е платена и това е заявено от страните пред нотариуса. Индиция, че сключените сделки са с цел именно прехвърляне на правото на собственост е фактът на предаване на владението върху него на приобретателите по последователните договори. Дори да се приеме, че договорите са нищожни, приобретателите по договора за продажба от 06,08,2001 год. са придобили собствеността върху имота по силата на 10-годишно давностно владение.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност
на предявените искове. Претендират разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А.Р.А., с който заявява становище за неоснователност и недопустимост на исковата претенция. Излага доводи за неоснователност на релевираните от ищеца основания за нищожност на договора за покупко-продажба от 06,08,2001год., по силата на който собствеността върху процесния недвижим имот е прехвърлена на А.Р.А., П.Р.А. и „И.И.” ЕООД. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла придобивна давност. Оспорва твърденията, че продажната цена не е платена и че през м.май 2010год. е отправена покана за освобождаване на имота. След сключване на договора от 06,08,2001 год. приобретателите сочи да владеят имота като пълноправни собственици- непрекъснато, явно и необезпокоявано.
В указания законоустановен едномесечен срок за отговор по
реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „И.И.”
ЕООД и П.А., с които се излагат идентични възражения относно основателността на
исковата претенция.
Съобразно изложеното становище за неоснователност на предявените искове. Не претендират разноски.
При така изложеното
след като обсъди доказателствата по делото и на
осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С договор, обективиран в нотариален
акт № 49, том IX, дело №1449/1986год
от 02,04,1986год., А.Г.К.и Л.М.К. даряват на Л.А.К. 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот,
находящ се в ж.к. „И. ***, представляващ апартамент № 1 на първи етаж, състоящ
се от две стаи, антре, кухня, баня, тоалетна, балкон, с обща площ от 72.77
кв.м., при съседи на апартамента: изток – двор на сградата, запад – ул. „*****Вешин“, север – стълбище и апартамент № 2 и юг двор на
сградата, ведно със зимнично помещение № 12, с площ от 4.42 кв.м., при съседи
на мазето: изток – коридор на мазетата, запад – коридор на мазетата, север –
мазе № 11, юг – мазе № 13, ведно със сушилня № 21 с обща площ 12.47 кв.м, при
съседи на сушилнята: изток – двор на сградата; запад – сушилня № 20 и коридор,
север – машинно помещение, юг – двор на сградата, заедно 2.170% ид.ч. от общите части от сградата, както и 2.170% от
отстъпено право на строеж върху държавно място, съставляващо имоти с пл. номера
5,6,7,8,9,10,30, нов парцел втори от кв. 44, кв. „И. ***, при съседи на
мястото: изток – жилищен блок №**, местност „И. ***, север – жилищен блок № 26,
местност „И. Вазов“, юг жилищен блок № 27 местност „И. Вазов“.
С договор, обективиран в нотариален акт №169, том LXLV, дело № 19120/1994год. от 25,08,1994год. /л. 12/, Й.П.К. е дарила на ищцата ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот.
По делото е представено
пълномощно, с нотариална заверка на подписа рег. № 1491/14,02,2001г. на М.Е. – нотариус, рег. № 140 на НК /л.
21/, с което Л.А.К. упълномощава В.Т.Д. да извършва разпоредителни действия с процесния недвижим имот. Представени са и
декларация по чл. 226, ал. 1 от ДОПК (обн. ДВ бр.
103/1999 г.), с нотариална заверка на подписа рег. № 1492/14,02,2001 г. на М.Е.
– нотариус, рег. № 140 на НК и Декларация за гражданство, жителство,
гражданско, семейно и имотно състояние, рег. № 1493 на М.Е. – нотариус, рег. №
140 на НК, в които, за декларатор е посочена ищцата.
С договор, обективиран в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23, том I, рег. № 2292, дело 21/2001г. от 07,03,2001г. /л. 14/, В.Т.Д., в
качеството си на пълномощник на ищцата е продал на В.Т.Д. / сам на себе си/
собствеността върху процесния имот за продажна цена в размер на 46455,00лв., като е
заявил, че е получил сумата в качеството си на пълномощник на продавача.
На 30,05,2001г., с договор, обективиран в нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 071, том II, рег. № 4556, дело № 258 от 2001 г. на Ц.С. –
нотариус, с район на действие СРС, рег. № 030 на НК /л. 16/, В.Т.Д. и Л.Ц.Д., в
качеството им на продавачи, прехвърлят на И.Т.И., в качеството му на купувач,
собствеността върху процесния недвижим имот срещу сума в размер на 46454,90лв.,
която сума се сочи да е била изплатена в брой преди подписването на договора.
С договор, обективиран в
нотариален за продажба на недвижим имот № 100, том I, рег. № 5013, дело № 095/2001 г. от 06,08,2001г. на В.Я. – нотариус, с
район на действие СРС, рег. № 265 на НК /л. 18/, И.Т.И. и съпругата му Л.В.И.,
в качеството на продавачи, прехвърлят на А.Р.А., П.Р.А. и „И.И.“ ЕООД, в качеството на купувачи процесния недвижим имот за
продажна цена в размер на 28500,00лв. В договора е посочено, приобретателите
придобиват следните идеални части от собствеността върху имота - А.Р.А., П.Р.А.
по 2/5ид.части, а „И.И.“ ЕООД – 1/5.
По делото се установява,
че във връзка с разгледаните прехвърляния на собствеността на процесния имот е
образувано досъдебно производство сл.д. №781/2001 г. по описа на 04 ТО ССлС. В рамките на това производство, като свидетел е
разпитан ответникът В.Т.Д., като в депозираните от него писмени обяснения /л.
35/ заявява, че е предоставил на ищцата заем в размер на 20000,00лв., за
обезпечение на който е получил пълномощно с право да се разпорежда с нейн
собствен недвижим имот. Поради това че ищцата не е върнала заемните средства в
уговорения между тях срок, той прехвърлил собствеността върху имота на свое име
и влязъл във владение със съдействието на съдебен изпълнител.
В рамките на досъдебното
производство е разпитан и ответникът И.Т.И. /л. 41/, който заявява, че е
предоставил заем на ответника В.Т.Д., в обезпечение на който му е бил
прехвърлен процесният недвижим имот. Не е имал намерение да купува недвижим
имот, нито е живял в него. Няколко месеца след прехвърлянето ответникът В.Т.Д.
изявил желание да върне заема, като за целта апартаментът следвало да бъде
продаден. От страна на В.Т.Д. били доведени две или три лица, на които той
прехвърлил собствеността върху апартамента, след което си получил парите.
Представена е декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ
/л. 317/, с която ответника „И.-И.“ ЕООД е декларирал
процесния недвижим имот като негова собственост. Представена е и декларация за
данъчна регистрация /л. 324/, в която за данъчен адрес на дружеството е посочен
този на процесния недвижим имот.
С решение № 12247 от 02,08,2016 по
гр.д. № 44396/2011 г. по описа на СРС, 42 с-в. /л. 394/ е признато за
установено по предявен от Л.А.К. срещу В.Т.Д. и Л.Ц.Д. иск с пр.осн.чл.124, ал.4 от ГПК, че пълномощно рег. № 1491 по описа
на нотариус М.Е. от 14,02,2001г., е неистински документ. Решението е
влязло в сила на 04,02,2019год./ Потвърдено с решение от 22,03,2018 г. по
в.гр.д. № 3/2017 г. по описа на СГС, III-В с-в, не допуснато до касационно обжалване/.
От
заключението на назначената по делото съдебно-оценителска
експертиза /л. 248/, което като компетентно и обективно изготвено следва да
бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява, че за
периода от 01,05,2010г. до 11,11,2013 г. средната,
месечна пазарна наемна цена на процесния недвижим имот възлиза на 19324,00
лв.
От заключението на назначената по делото съдебно-почеркова експертиза /л. 248/, което като
компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване
на съдебния акт, се установява, че изследваните документи: Пълномощно от
14.02.2001г., Декларацията по чл.226, ал.1 и Декларацията за гражданство,
жителство, гражданско, семейно и имотно състояние, са съставени чрез „кражба”
на ръкописно изписаните в долните десни ъгли имена „Л.А.К.” и подписите под
тях.
Свидетелката В.В.
Я. дава показания, че познава Р.А. – едноличен собственик на капитала на
ответника „И.И.“ ЕООД, както и двете му дъщери ответниците А.Р.А. и П.Р.А., с които е в близки приятелски
отношения. Свидетелства, че в качеството на нотариус е изповядала сделката за
прехвърляне на процесния имот на тези ответници. Р.А. е търсил имот за офис,
дъщеря му А.Р.А. намерила такъв по обява. По време на сделката са присъствали Р.А.,
А.Р.А. и П.Р.А..
Свидетелят В.К.М.дава показания, че
е съсед на Р.А. – едноличен собственик на капитала на ответника „И.И.“ ЕООД. Посочва, че преди нанасянето на Р.А., в процесния
апартамент са живели ищцата с нейни роднини. Малко преди да се настани Р.А.,
имотът е бил посещаван от лица, които не познава. Посочва, че Р.А. е направил
ремонт на апартамента, който в момента се ползва като офис.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявени са кумулативно съединени искове за
релевиране нищожността на множество сделки, сключени между различни ответници
по делото във връзка с прехвърлянето на собствеността върху апартамент № 1,
намиращ се на ул. „**********.
С оглед установяването на нищожността на всяка отделна сделка са наведени множество
основания, които по същество представляват отделни искове. Съобразявайки
задължителната съдебна практика в тази насока, /пр. Решение № 198 от 10.08.2015
г. по гр. д. № 5252/2014 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС, определение № 244/16.04.2013,
ВКС, ІV ГО по ч.гр.д. № 5990/2014/, независимо от заявената от страната
поредност на исковете, съдът дължи произнасяне по всички тях, които се считат
предявени в условията на евентуалност, като следва да разгледат първо
основанията за нищожност, според тежестта на порока: от най-тежкия -
противоречие на закона, през по-леките - липса на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала, до най-лекия - липса
на форма. В случай, че сделката се приема да е валидна, то подлежи на разглеждане
позоваването на висящата недействителност на сделката, на основание чл. 42, ал.
2 и чл. 40 от ЗЗД, доколкото възможността на представлявания да потвърди
сключената без представителна власт, респ. увреждаща сделка, предполага същата
да не страда от някой от пороците по чл. 26 от ЗЗД /в този смисъл Решение № 97
от 08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.
По
отношение на пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 1491/14,02,2001
г. на М.Е. – нотариус, рег. № 140 на НК:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал.
2, предл. 2-ро от ЗЗД, вр.чл.44
от ЗЗД за прогласяване на недействителността на упълномощителната сделка,
обективирана в пълномощно, с нотариална заверка на подписа рег. №
1491/14,02,2001 г. на М.Е. – нотариус, рег. № 140 на НК, като сключено при
липса на съгласие. С влязло в сила Решение № 12247 от 02,08,2016 по гр.д. №
44396/2011 г. по описа на СРС, 42 с-в. в отношенията между ищцата и ответниците В.Т.Д. и Л.Ц.Д. по иск с пр.осн.чл.124,
ал.4 от ГПК, е признато за установено,
че процесното пълномощно е неистински документ съставен чрез „кражба на подпис“.
Това се потвърди и от изслушаната по
делото съдебно-почеркова експертиза. Нищожността представлява
осъществен фактически състав на договора плюс настъпването на факт, който го
опорочава – така Решение № 198/10.08.2015
г. по гр.д. № 5252/2014 на ВКС, ГК, IV
г.о. В случая е налице формално обективирано волеизявление от името на ищцата,
което обективно не отговаря на формираната воля на същата или е налице т.нар.
„съзнавана липса на съгласие“. Съгласно разясненията дадени в т. 3 от
Тълкувателно решение от 12,12,2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на съгласие по
смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е
налице, когато волеизявлението е изтръгнато с насилие, направено е без намерение
за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни
като съдът приема в хипотезата на „кражба на подпис“ да е налице именно визирания порок.
Ето защо процесното пълномощно е нищожно на осн.чл.26, ал.2, вр.чл.44 от ЗЗД поради липса на съгласие и исковата претенция следва да бъде
уважена.
По
отношение на договор, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 23, том I, рег. № 2292, дело 21/2001 г. от 07,03,2001 г. на М.Е. – нотариус, район на действие СРС, рег. № 140
на НК:
С оглед тежестта на заявените основания за
нищожност първо подлежи на изследване
обстоятелството дали договора е нищожен
поради противоречие със закона. Сочи се
противоречие на осн.чл.152 от ЗЗД, тъй като договора
обезпечава вземане по договор за заем. По делото не са ангажирани доказателства
за възникване на заемно правоотношение
между ищцата и ответника Д., за
обезпечение на задълженията по което да е сключен процесния договор, поради
което исковата претенция с пр.осн.,чл.26, ал.1,
пр.1 ЗЗД е неоснователна.
Неоснователен е и искът за нищожност на договора като
сключен при липса на основание,
поради това, че продавачът не е получил парична или друга равностойност по
сделката. В конкретния случай е налице основание на
договора - за купувача е възникнало задължение да заплати продажната цена в
размер на 46454,90лв. Погасяване на задължението за плащане на цената е
въпрос на изпълнение на договора и не се отнася до неговата валидност, а е
обстоятелство относимо към развалянето му. Искът по чл.26,
ал.2, пр.4 от ЗЗД е неоснователен.
Доводите за липса на съгласие на осн. Чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД са неоснователни. Налице е обективирано
волеизявление от името на продавача, което не страда от порок по смисъла на чл.26,ал.2,
пр.2 от ЗЗД.
Съгласно чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД
нищожни са всички привидни договори. Привидни са договорите, при които страните
нямат воля да бъдат обвързани с правата и задълженията на сделката, която
сключват. Когато волята на страните е да се създадат привидни правни последици
на обвързаност, които не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на
страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното
съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е
нищожна. Прикритото съглашение, поражда действие само, ако отговаря на
изискванията за неговата действителност. В процесния случай се твърди
сключената сделка по договор за продажба да е нищожна като привидна /тъй като
пълномощникът е целял „да получи дадена му в заем парична сума“, а не да плати продажна цена/. Т.е. релевираните доводи
сочат на относителна симулация-прикриване на договор за заем. С оглед
разрешението дадено с Решение № 453 по гр.д. № 990/2002 г. на ВКС, II г.о.,
съдът съобрази, че при всяка симулация страните се съгласяват да изповядат
договора по начин, по който е написан, а привидността се състои именно в това-
страните нямат воля да бъдат обвързани по обективирания
в договора начин. Симулативен е договорът, от който
страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. В
настоящия случай по делото е представено начало на писмено
доказателство-дадени от В.Д. обяснения пред държавен орган / по сл.дело
№781/2001год. по описа на 04-ТО ССС-стр.32 и сл. от делото/ които сочат на
допустимост на гласни доказателства за установяване на действителните отношения между страните по
смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК, но по делото доказателства в този смисъл от
ищцата не са ангажирани. Ето защо исковата претенция е неоснователна.
Ищцата е изложила доводи и че договорът е нищожен
като накърняващ добрите нрави на осн.чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради това че е сключен на цена, неколкократно по-ниска
от пазарната. Съдът намира така предявения иск за неоснователен. Макар
многократната разлика между уговорената в договора цена и пазарната стойност на
имота да съставлява поначало основание за нищожност поради накърняване на
добрите нрави, в конкретния случай не са ангажирани никакви доказателства за
установяване на това обстоятелство.
Релевираното от
ищцата основание за недействителност е
обосновано с твърденията за недействителност на договора поради липса на
представителна власт за продавача, обосноваващо иск с пр.осн.чл.42,
ал.2 от ЗЗД. С оглед горните мотиви за нищожност на упълномощителната
сделка поради липса на съгласие от страна на упълномощителя се обосновава
извод, че за ответника В.Т.Д. не е възникнала валидно учредена представителна
власт за разпореждане с процесния имот, което сочи на сключен договор за покупко-продажба без представителна власт
за продавача. Съобразно разясненията, дадени с т. ІІ от Тълкувателно решение №
5 от 12,12,2016 г. по тълк
д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС извършената сделка е в състояние на висяща
недействителност до потвърждаване й от мнимо представлявания или отказа от
потвърждаване, които действия са неоттегляеми. В процесната хипотеза
инициирането на съдебно производство, безспорно сочи на противопоставяне от
страна на мнимо представлявания по отношение на същата и отказ от потвърждаване,
поради което договорът за покупко-продажба е сключен без представителна власт и
на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е недействителен. В тази хипотеза договор от 07,03,2001год. не поражда права и
задължения за страните по него, нито води до прехвърляне на собствеността на
процесния имот.
Ето защо исковата претенция като
основателна следва да бъде уважена.
По
отношение на договор, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 071, том II, рег. № 4556, дело № 258 от 30,05,2001 г. на Ц.С. –
нотариус, с район на действие СРС, рег. № 030 на НК:
Предявен е иск за релевиране на
нищожността на договора на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД, вр. чл. 152 от ЗЗД. Както бе
посочено, когато се твърди, че сделката за прехвърляне на собственост върху
имот е извършена в обезпечение на паричен дълг, ищецът следва да установи
твърдяното заемно правоотношение и обезпечаването му с прехвърления имот.
Действително, в рамките на досъдебно
производство сл.д. №781/2001 г. по описа на 04 ТО ССлС,
ответникът И.Т.И. заявява разглежданият
договор да е сключен, с оглед уговорка между него и ответника В.Т.Д. за
обезпечаване на предоставен на последния заем за сумата от 15000долара. Съдът
намира, че при липсата на други доказателства за възникнало заемно правоотношение,
това изявление не е от характера да установи наличието на заемно правоотношение
между В.Д. и И.И., както и уговорка за обезпечение на
заема с прехвърлянето на недвижим имот.
Не е налице липса на съгласие,
тъй като е материализирано волеизявление от всяка от страните, което не страда
от порок на волята. Недействителността на сделката, сключена без
представителна власт от
07,03,2001год. не води до нищожност на
последващата прехвърлителна сделка. Последната поражда права и задължения за
страните, макар и да няма вещнотранслативен ефект, доколкото
праводателят не
е бил собственик на имота.
Що се касае до доводите за релевиране нищожност на
сделката като симулативна, доколкото с нея се
целяло обезпечение на вземания по договор за заем, а не прехвърляне на
собственост по изложените по –горе съображения исковата претенция е недоказана.
Ищцата е изложила доводи, че договорът е нищожен като
накърняващ добрите нрави, поради това че е сключен на цена, неколкократно
по-ниска от пазарната. Съдът намира така предявения иск за неоснователен. Макар
многократната разлика между уговорената в договора цена и пазарната стойност на
имота да съставлява поначало основание за нищожност поради накърняване на
добрите нрави, в конкретния случай не са ангажирани никакви доказателства за
установяване на това обстоятелство. Още повече, съдът намира, уговорената в
договора цена, в размер на 46454,90 лв.
да се доближава до пазарната стойност на имота към 2001 г. в степен, която да
съответства на правилата на морала.
По отношение на договор,
обективиран в нотариален за продажба на недвижим имот № 100, том I, рег. №
5013, дело № 095/2001 г. от 06,08,2001 г. на В.Я. – нотариус, с район на
действие СРС, рег. № 265 на НК:
Твърдението на ищцата е процесната
сделка от 06,08,2001год. да е сключена с цел ответникът И.Т.И., да получи
предоставени на ответника В.Т.Д. заемни средства съобразно уговорка за
обезпечение на договор за заем, което по
уговорка с В.Д. е прехвърляне на имота на трети лица.
Доводите за нищожност на сделката
поради липса на основание, по причина продажната цена по сделката да не
е платена са неоснователни. В конкретния случай е налице основание на договора
- за купувача е възникнало задължение да заплати продажната цена в размер на 46454,90лв. Погасяване
на задължението за плащане на цената е въпрос на изпълнение на договора и не се
отнася до неговата валидност, а е обстоятелство относимо
към развалянето му.
Доводите за липса на съгласие също са неоснователни. Не е оборено формираното
волеизявление на продавача за
сключването й.
Твърдението за
заобикаляне на закона, с оглед изложените твърдения обосновава доводи за симулация поради наличие на
прикрито заемно съглашение, което съдът намира да не е установено по реда на
чл.154 от ГПК при условията на пълно и
главно доказване.
Предявен е и иск за нищожност на договора като
накърняващ добрите нрави, поради това, че е сключен на цена,
няколкократно по-ниска от пазарната. Не се установява такава разлика между
уговорената и пазарна цена на имота, която да доведе до извод за накърняване на
добрите нрави, поради което исковата претенция подлежи на отхвърляне.
По исковата претенция с пр. кв. чл. 59 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неправомерно ползване на процесния имот за период
от 01,05,2010 г. до 11,11,2013г.:
Съгласно чл. 59 ЗЗД всеки, който се
е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което
се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД
възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С
тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от
едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други
текстове на закона. Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД
е налице в случаите, когато лице несобственик ползва определена вещ без правно
основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно неговото
функционално предназначение в обема на правата, които има. Ползването на имота
от несобственика препятства възможността собственикът лично да ползва или да
отдава под наем имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни
и същи факти – ползването без правно основание от несобственика-ответник на
собствена на ищеца вещ, произтича обедняването на ищеца, което се изразява в
лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да
го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването
на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на
недвижимия имот за процесния период. Фактическият състав на иска по чл. 59 ЗЗД
обхваща следните елементи: ищецът да е собственик на вещта; ответникът да
ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и размерът на
вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не
е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната
цена на този функционален тип имоти – така Решение № 398 от 06.08.2014 г. по
гр. д. № 1933/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, Решение № 135 от 25.09.2017 г.
по т. д. № 512/2016 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др.
По делото се установява, че ищцата е
придобила собствеността върху процесния имот по силата на договор, обективиран
в нотариален акт № 49, том IX, дело №1449/1986год от 02,04,1986год.на А.И.-
първи нотариус при СРС и договор, обективиран в нотариален акт №169, том LXLV,
дело № 19120/1994год. от 25,08,1994год. на Е.А. – нотариус при СРС.
Ответникът по иска „И.И.“ ЕООД се легитимира като собственик на имота по силата
на договор, обективиран в нотариален за продажба на недвижим имот № 100, том I,
рег. № 5013, дело № 095/2001 г. от 06,08,2001 г. на В.Я. – нотариус, с район на
действие СРС, рег. № 265 на НК.
Безспорно се установява договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 07,03,2001 г. да е недействителен и като такъв
не е породил своето правно действие и не е настъпил транслативният
му ефект по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗЗД. По този начин вещнопрехвърлителен
ефект не са произвели и последващите договори за прехвърляне на собствеността
върху процесния недвижим имот, включително този, с който се легитимира и
ответникът „И.И.“ ЕООД.
Исковата претенция съобразно
уточнителна молба вх.№145782/26,11,2015год. и вх.№159049/21,12,2015год. е
насочена само срещу ответника И.и. ЕООД. В този смисъл релевираните доводи от ответниците
А.Р.А. и П.Р.А. за изтекла придобивна давност върху
имота са ирелевантни.
По делото бе установено, че „И.И.“
ЕООД ползва процесния имот за релевирания период,
поради което, съдът намира да е осъществен фактическият състав на нормата на
чл. 59 от ЗЗД и за ищцата възниква право на обезщетение за времето, през което
е била лишена от ползването на имота. Съгласно заключението на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза, размерът на пазарния наем за разглеждания
период възлиза на 19324,00 лв., като искът следва да бъде уважен до този размер
и отхвърлен за разликата до 48000,00лв. Ирелевантни за обезщетението за
неоснователно обогатяване са квотите по договор от 06,08,2001год. във връзка с
придобиване на имота от ответното
дружество и А. и П. Асенови.
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
Претенцията за обезщетение за
ползване без основание, за периода от датата на исковата молба до фактическо
предаване на имота е процесуално недопустима, тъй като касае бъдещи вземания,
поради което в тази част ИМ следва да
бъде върната.
По
разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. В случая, държавната такса следва да се
определи на база уважения иск по чл.26, ал.2 ЗЗД за нищожност на упълномощаване
от 14,02,2001год., чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и частично уважения иск по чл. 59 от ЗЗД, срещу съответните ответници.
Ито защо ответникът В.Т.Д. следва да заплати в
полза на бюджета на съда сумата от 2032,30лв. по иска с пр.осн.чл.26,
ал.2 ЗЗД, вр.чл.44 от ЗЗД и чл.42, ал.2 от ЗЗД.
Ответникът „И.и.“ ЕООД
следва да заплати сумата от 772,96лв.по
иска с пр.осн.чл.59 ЗЗД.
Съобразно отхвърлената искова претенция на осн.чл.78, ал.3 от ГПК ответниците
И.Т.И. и Л.В.И. са заявили искане за присъждане на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, но по делото няма данни за извършени разноски.
Мотивиран от гореизложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТ по предявения от Л.А.К., ЕГН **********,
действаща със съгласието на своя попечител А.Б.Б.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** срещу В.Т.Д., ЕГН **********, съдебен адрес:
*** – адв. Т. иск с пр.кв. чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД, вр.чл.44 от ЗЗД на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно, с нотариална
заверка на подписа рег. № 1491/14,02,2001 г. на М.Е. – нотариус, рег. № 140 на
НК, като сключена при липса на съгласие.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Л.А.К., ЕГН **********,
действаща със съгласието на своя попечител А.Б.Б.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** срещу В.Т.Д., ЕГН **********, съдебен адрес:
*** – адв. Т. искове за прогласяване на нищожност на договор,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23, том I,
рег. № 2292, дело 21/2001 г. от 07,03,2001 г. на М.Е. – нотариус, район на
действие СРС, рег. № 140 на НК, за прехвърляне собствеността върху недвижим
имот, намиращ се в ж.к. „И. ***, представляващ апартамент № 1 на първи етаж,
състоящ се от две стаи, антре, кухня, баня, тоалетна, балкон, с обща площ от 72.77
кв.м., при съседи на апартамента: изток – двор на сградата, запад – ул. „*****Вешин“, север – стълбище и апартамент № 2 и юг двор на
сградата, ведно със зимнично помещение № 12, с площ от 4.42 кв.м., при съседи
на мазето: изток – коридор на мазетата, запад – коридор на мазетата, север –
мазе № 11, юг – мазе № 13, ведно със сушилня № 21 с обща площ 12.47 кв.м, при
съседи на сушилнята: изток – двор на сградата; запад – сушилня № 20 и коридор,
север – машинно помещение, юг – двор на сградата, заедно 2.170% ид.ч. от общите части от сградата, както и 2.170% от
отстъпено право на строеж върху отстъпения имот, съставляващо имоти с пл.
номера 5,6,7,8,9,10,30, нов парцел втори от кв. 44, кв. „И. ***, при съседи на
мястото: изток – жилищен блок №**, местност „И. ***, север – жилищен блок № 26,
местност „И. Вазов“, юг жилищен блок № 27 местност „И. Вазов“, на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, като сключен при
противоречие със закона; на основание чл. 26, ал. 1, предл.
3-то от ЗЗД като накърняващ добрите нрави и на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4-то от ЗЗД като сключен при липса на основание 26,
ал.2 от ЗЗД, при липса на съгласие и симулативност като неоснователни.
ПРОГЛАСЯВА
недействителността по предявения от Л.А.К., с ЕГН
**********, действаща със съгласието на своя попечител А.Б.Б.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Ч. срещу В.Т.Д.,
ЕГН ********** съдебен адрес: *** – адв. Т. иск с
правна квалификация чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, на договор, обективиран в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23, том I, дело
21/2001г. от 07,03,2001 г. на М.Е. – нотариус, район на действие СРС, рег. №
140 на НК, с който В.Т.Д., в качеството на пълномощник на Л.А.К. е
прехвърлил сам на себе си недвижим имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „И. ***,
на първи етаж, с обща площ от 72.77
кв.м., при съседи описани в акта, ведно със зимнично помещение № 12, с площ от
4.42 кв.м., ведно със сушилня № 21 с
обща площ 12.47 кв.м, заедно 2.170% ид.ч. от общите
части от сградата, както и 2.170% от отстъпено право на строеж върху отстъпения
имот поради липса на представителна власт за продавача.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Л.А.К., ЕГН **********, действаща със съгласието на своя попечител А.Б.Б., ЕГН **********, съдебен адрес: *** В.Т.Д., ЕГН **********,
Л.Ц.Д., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес *** – адв.
Т. и И.Т.И., ЕГН ********** искове, с които се иска прогласяване нищожността на
договор, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 071, том
II, рег. № 4556, дело № 258 от 30,05,2001г. на Ц.С. – нотариус, с район на
действие СРС, рег. № 030 на НК поради противоречие със закона, поради
липса на съгласие, като накърняващ добрите нрави и симулативност като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Л.А.К., ЕГН **********,
действаща със съгласието на своя попечител А.Б.Б.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** срещу И.Т.И., ЕГН ********** и Л.В.И., ЕГН **********,
и двамата със съдебен адрес: *** – адв. П., както и А.Р.А.,
ЕГН **********, П.Р.А., ЕГН ********** и „И.И.“ ЕООД,
ЕИК ******* и тримата със съдебен адрес:*** – адв. К.,
искове за прогласяване нищожността на договор, обективиран в нотариален
за продажба на недвижим имот № 100, том I, рег. № 5013, дело № 095/2001 г. от 06,08,2001 г. на В.Я.
– нотариус, с район на действие СРС, рег. № 265 на НК, на основание заобикаляне на закона; като сключен
при липса на основание; като накърняващ добрите нрави и поради симулация и
поради липса на съгласие като неоснователни.
ОСЪЖДА
„И.И.“ ЕООД, с ЕИК *******,
съдебен адрес:*** – адв. К. да заплати на Л.А.К., ЕГН
**********, действаща със съгласието на своя попечител А.Б.Б.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** на основание чл. 59 от ЗЗД, сума в
размер на 19324,00лв., представляваща
обезщетение за ползване на процесния недвижим имот, за период от 01,05,2010г.
до 11,11,2013г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния предявен размер от 48000,00 лв. като неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявен от Л.А.К., срещу „И.И.“
ЕООД иск с пр.осн.чл.59 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за ползване без основание от датата на исковата молба до
фактическото предаване на имота.
ОСЪЖДА
В.Т.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Т. да заплати в полза на бюджета на СГС, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сума в размер на 2032,30лв. -
държавна такса.
ОСЪЖДА
„И.И.“ ЕООД ЕИК *******,
съдебен адрес: *** – адв. К. да заплати в полза на
бюджета на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сума в размер на 772,96лв.
- държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната
част имаща характер на определение в 1 седмичен срок от съобщението.
СЪДИЯ: