Мотиви към Присъда № 22/15.03.2019 г.,
постановена по НОХД № 514/2019 г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив
Окръжна
прокуратура гр. Пловдив е внесла обвинителен акт срещу подсъдимият С.В.Д., за
престъпление по чл.304а, вр. с чл.304,
ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК за това, че на 03.03.2019г. в гр. П. е направил
опит да даде подкуп - пари на стойност 10,00(десет) лева с банкнота с номинал
от 10,00 лева, сер.№ БФ 4429805 на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно
положение - полицейски органи — Б.Т.П. и Г.В.М. - мл.автоконтрольори в Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, за да не извършат действия по служба — за
да не му съставят акт за установяване на административно нарушение за установени
от тях нарушения по Закона за движение по пътищата като водач на лек автомобил
- „Опел Астра“ с рег.№ ***, като деянието е останало недовършено, поради
независещи от дееца причини.
Подсъдимият
признава вината си и моли за справедлива
присъда.
Защитата желае
производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Прокурорът
поддържа обвинението.
След
полученото самопризнание на подсъдимия, съдът е одобрил изразеното съгласие по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като е обявил, че при постановяване на присъдата
си ще се ползва от това самопризнание, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът
като взе предвид характера на настоящото съдебно производство, което протече по
реда на Глава 27 от НПК вр. чл. 371 т. 2 от НПК, приема за установено следното.
На
03.03.2019 г. свидетелите Б.П. и Г.М., в качеството на автоконтрольори към
сектор ПП при ОД на МВР гр. Пловдив извършвали контрол на движението по ул. „Л.“
в гр. П. Към 08,45 часа на същия ден те спрели за проверка подсъдимия Д., който
управлявал л.а. „Опел Астра“ с рег.№ ***. Поводът за това бил установеното
обстоятелство от тях, че подсъдимият не бил сложил предпазния си колан в
автомобила. След като свид. П. разяснил това обстоятелство на подсъдимия, както
и че за това ще му се състави АУАН и съответно, че същия следва да изчака в
автомобила си да бъде извършена служебна проверка по отношение на документите,
които има за автомобила, подсъдимият застанал близо до свид. П. и му предложил,
че може да го почерпи – в смисъл, за да не се съставя АУАН за нарушението, при
което му било обяснено, че автомобилът е снабден с аудио видео камера за наблюдение
и същият следва да спазва правилата при извършване на този вид проверка. В
момента когато П. съставял АУАН и близо до него стоял другият свидетел М.,
подс. Д. се приближил до полицейския автомобил, вкарал вътре дясната си ръка,
през отворената врата и пуснал един брой банкнота върху капака на отворената джабка
от арматурното табло на автомобила. И двамата полицейски служители възприели действията
и му разпоредили да остане на място, за което съобщили в дежурната част на
полицията. На мястото се отзовала оперативна група, като била констатирана
банкнотата от 10 лв. За извършения оглед бил изготвен фотоалбум, като наред с
това бил съставен и АУАН.
С
оглед характера на проведеното съдебно производство, подс. Д. признал вината си
и не е пожелал да се събират доказателства за фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Съдът
предвид хипотезата на чл. 372 ал. 2 вр. чл. 373 от НПК не проведе разпити на
подсъдимия, както и на призованите по делото свидетели.
Прокурорът
поддържа обвинението и счита, че следва да се наложи наказание по чл. 58 А ал.
2 от НК в размер на 6 месеца, след съответната редукция на наказанието, както и
глоба в размер на 500 лв., като на основание чл. 66 от НК наказанието да бъде
отложено с три години изпитателен срок
Защитата
счита, че в случая са налице основания да се приложат основанията на ал. 1 т. 2
б. Б от НК на чл. 55, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства и желае да се мине към законовата възможност наказанието лишаване
от свобода да се замени с пробация.
Посочената
в обвинителния акт и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от
всички доказателства по делото.
От
правна страна анализът на така приложените по делото доказателства според съда
води до следните материално – правни изводи.
От
обективна страна подсъдимия С.В.Д. е осъществил престъплението по чл. 304 А вр.
чл. 304 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК, тъй като на 03.03.2019 г. е направил опит
да даде подкуп – пари на обща стойност 10 лв. с банкнота с номинал от 10 лв. на
длъжностните лица – Б.Т.П. и Г.В.М., заемащи отговорно служебно положение в
качеството си на младши автоконтрольори при сектор ПП при ОД на МВР гр.
Пловдив, за да не извършат действия по служба – да не съставят АУАН по ЗДвП на
подсъдимия. От обективна страна по делото са налице категорични доказателства,
че двамата полицейски служители са били на работа, с оглед съответния работен
график и е било видимо тяхното длъжностно качество.
От
субективна страна престъплението на Д. е извършено при пряк умисъл, тъй като
той е съзнавал, че двамата свидетели са полицейски служители и след като те са му
заявили, че ще предприемат спрямо него административно наказателна мярка
съставяне на акт, в него е възникнал мотивът с оставянето на подкуп от 10 лв.
вътре в купето на автомобила, за да ги насърчи да не изпълняват служебните си
задължения.
С
оглед гореизложеното съдът намира, че при индивидуализацията на наказанието
следва да бъде приложена хипотезата на чл. 54 от НК вр. чл. 58 А ал. 1 от НК,
тъй като деянието е с висока степен на обществена опасност, с оглед кръга на
обществените отношения, които то е засегнало.
Съдът
не намира основание да бъде приложена хипотезата на чл. 55 от НК, тъй като наличието
на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства не е самостоятелно
основание да се наложи наказание под най-ниския предвиден размер, както иска
защитата, тъй като според съда налагането на най-леко предвиденото в закона
наказание няма да е съразмерно тежко по отношение на подс. Д.. Разбирането на
съда произтича от негативния обществен резонанс по отношение на корупционните
престъпления, заради които се променя непрекъснато българското законодателство
и се ангажира вниманието на множество държавни обществени органи, наред с
международни такива. Настоящото престъпление засяга дейността на
правоохранителните органи, поради което съдът намира, че замяната на
наказанието лишаване от свобода с пробационна мярка ще се окаже
незаконосъобразно и несправедливо. Налице е основание да се наложи и
кумулативното наказание глоба предвид обстоятелствата, че наказанието се налага
при условията на чл. 54 ал. 1 от НК. Най справедливо е на подс. Д. да се наложи
наказание от четири месеца лишаване от свобода след направената редукция по
реда на чл. 58 А ал. 1 от НК от шест месеца лишаване от свобода, което се явява
ответно на характера и степента на обществената опасност на дееца, която е
ниска и обществената опасност на деянието, която е висока. Следва да се наложи
и наказание глоба в размер на 200 лева.
Налице
са отлагателните условия на чл. 66 ал. 1 от НК, тъй като съдът намира, че освен
тях за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на
подсъдимия не е необходимо да изтърпи наказанието лишаване от свобода
ефективно.
На
основание чл. 307 А от НК предмета на престъпление – един брой банкнота с
номинал от 10,00 лева, сер.№ БФ 4429805, намиращо се на съхранение при Домакина
на ОД на МВР гр.Пловдив, се отнема
в полза на държавата.
Причини за
извършване на престъплението – занижен самоконтрол.
Предвид на
изложеното Съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: