ОПРЕДЕЛЕНИЕ №104

гр. Перник 24.01.2013 година

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в закритото заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

Председател: Рени Ковачка

 

като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело № 54 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

С определение от 26.11.2012г. П. районен съд е прекратил производството по гр.д. № 7687/11г. и е изпратил делото по подсъдност на Пернишкия окръжен съд, приемайки, че се касае за иск с цена на иска над 50 000  лв.

Предявен е установителен иск за собственост върху сграда с предназначение за трафопост, както и на площта, върху която е построена тази сграда. От представеното удостоверение от 05.12.2011., се установява, че данъчната оценка на сградата  е 19 096.60 лв. Данъчната оценка на земята, върху която е построена сградата е 2 257.50 лв., което е видно от удостоверение № 7813/18.07.2012г.

Първоинстанционният съд е приел, че трафопостът е вид площадков енергиен обект и като такъв включва сграда и енергийно съоръжение, а пазарната стойност на последното съгласно изготвеното заключение на комплексната съдебно икономическа и съдебно техническа експертиза е 40 078 лв. Предвид така установеното съдът е приел, че предявеният иск е с цена над 50 000 лв., тъй като сборът от стойността на сградата и на енергийното съоръжение е 59 174.60 лв. и на основание чл.104, т.3 ГПК делото е подсъдно на окръжния съд като първа инстанция.

Настоящият състав на ПОС намира, че в случая спорът е за обект, съставляващ едно цяло от сградата и трайно прикрепените към нея съоръжения и цената на иска следва да се определя само на база данъчната оценка на този имот. Този извод следва и от разпоредбата на чл.110 ЗС, където е дадено законовата дефиниция на понятието недвижима вещ и  съгласно тази норма недвижими вещи са земята, както и всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката.  Оборудването на сградата е направено с оглед начина на ползването й – като трафопост, но доколкото то е трайно прикрепено и е част от самата сграда, следва, че при определяне цената на иска не следва да се взема предвид стойността на това оборудване, а само данъчната оценка на имота, както предвижда и разпоредбата на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК. Определянето на две оценки – отделно на сградата и на оборудването, би означавало, че се касае за два отделни самостоятелни обекта на собственост, т.е. че са налице и два обективно съединени иска, всеки от тях с отделна цена, която обаче също е под 50 000 лв. за всеки един от тях.

 Следователно предявеният иск е за право на собственост върху недвижим имот на стойност под 50 000 лв. и на основание чл.103 от ГПК делото е подсъдно на районния съд като първа инстанция. В същия смисъл са и определения №1988 от м.09.2012г. по ч.гр.д.№3330/2012г. на САС, № 2336/05.11.2012г. по ч.гр.д. № 3861/12г. по описа на САС, постановени по идентичен спор.

С оглед изложеното и на основание чл.122 от ГПК, съдът намира, че е налице спор за подсъдност, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ПОВДИГА спор за подсъдност на основание чл. 122 ГПК пред Софийския апелативен съд.

ИЗПРАЩА делото на Софийски апелативен съд за разрешаване на спора за подсъдност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                   Съдия :