№ 690
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513732 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20090954/09.04.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 56130/15 г. по описа
на СРС, 68 състав, е отхвърлена молбата с вх. № 23072526/09.12.2020 г. на „Ю.Б.“ АД за
издаване на дубликат на изпълнителен лист, издаден на 05.10.2015 г. по ч. гр. д. № 56130/15
г. на СРС, 68 състав.
Подадена е въззивна жалба от „Ю.Б.“ АД срещу решение № 20090954/09.04.2021 г.,
постановено по ч. гр. д. № 56130/15 г. по описа на СРС, 68 състав. Твърди, че обжалваното
решение е неправилно, поради което се иска да бъде да отменено. Посочва, че единственият
аргумент на съда, за да отхвърли молбата за издаване на дубликат на изпълнителния лист, е,
че не са били представени доказателства за изгубването, респ. унищожаването на издадения
изпълнителен лист. Поддържа, че когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и
получен от правоимащия, както и че в продължителен период от време по този лист не е
образувано изпълнително производство, това е достатъчно, за да се приеме за доказано
твърдението на молителя, че изпълнителният лист е изгубен. Твърди, че наред с твърденията
на молителя, положителни факти в производството са и отразяванията в имотния регистър
по партидата на длъжниците, че кредитът е обезпечен с договорна ипотека, както и че не е
пристъпено към реализиране на обезпечението и ипотекираният имот все още е в
патримониума на длъжниците. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното решение и вместо това да постанови да се издаде дубликат на изпълнителния
лист.
1
Въззиваемите – ЕТ „И.М.“, Л.и. М. и т. в. М. не са подали отговор на въззивната
жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание процесуалният им представител
прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендират разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 409 ГПК.
Подадена е молба от „Ю.Б.“ АД, ЕИК: ****, с искане да бъде издаден дубликат на
изпълнителен лист срещу длъжниците ЕТ „И.М.“, Л.И. М. и т. в. М.. Твърди, че издаденият
по ч. гр. д. N 56130/15 г. по описа на СРС, 68 състав, изпълнителен лист е изгубен, поради
което се иска да бъде издаден дубликат на изпълнителния лист, като длъжниците ЕТ
„И.М.“, Л.И. М. и т. в. М. да бъдат осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Ю.Б.“ АД
сумата от 76 180,55 евро, представляваща главница по договор за банков кредит продукт
„Бизнес револвираща линия – плюс N BL21881/20.08.2008 г., ведно със законната лихва,
считано от 16.09.2015 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 11 236,97
евро за периода от 21.06.2014 г. до 16.09.2015 г., такса в размер на 661,98 евро за периода от
30.10.2013 г. до 16.09.2015 г., такса в размер на 216 лв., както и разноски по делото –
3449,69 лв. – държавна такса и 3740,72 лв. – възнаграждение на адвокат.
Ответниците - ЕТ „И.М.“, Л.И. М. и т. в. М. не са изразили становище по молбата за
издаване на дубликат на изпълнителен лист.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК – от процесуално
легитимирана страна, поради което е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е
валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на
императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на
правилността на решението, въззивният съд намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 409, ал. 1 от ГПК ако първообразният изпълнителен
лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя
издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът.
Молителят в производството по издаване на дубликат носи доказателствената тежест
да установи твърдението си, че издадения в негова полза изпълнителен лист е изгубен или
унищожен. Тъй като производството се развива, след като издаденият в полза на молителя
изпълнителен лист е бил получен от него, длъжникът има възможност да противопостави на
кредитора не само възраженията, свързани с липсата на условията за издаване на дубликата,
2
но и възражения за погасяване на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след
установяване на съществуването му /чл. 409, ал. 3 от ГПК/.
Съгласно разясненията, дадени с Решение № 273/08.04.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1640/2018 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, „възможността на длъжника да
прави възражения в производството по чл. 409 от ГПК е ограничена само до тези за
погасяването на дълга, на обстоятелства, настъпили след постановяване на изпълнителното
основание, като решението по чл. 409, ал. 4 от ГПК се ползва със сила на присъдено нещо
само по отношение на тези обстоятелства. В производството по издаване на дубликат от
изпълнителния лист длъжникът не може да прави възражения, свързани със съществуването
на изпълняемото право, доколкото законът предполага, че те са преклудирани с влизането в
сила на изпълнителното основание. В случаите, когато изпълнителния лист е бил издаден
преди влизането в сила на изпълнителното основание /въз основа на допуснато
предварително изпълнение на съдебно решение, въз основа на подлежащо на касационно
обжалване въззивно решение или при подадено възражение срещу заповед за незабавно
изпълнение/, въпросът за съществуването на изпълняемото право, страните по него и
неговия обем, ще бъде разрешен в хода на вече съществуващото исково производство или в
производството по предявения от кредитора иск с по чл. 422 от ГПК, в които производства
длъжникът следва да направи всички свои възражения срещу съществуването на вземането.
Поради това повторното релевиране на правопогасителните възражения на длъжника по чл.
409, ал. 3 от ГПК в производството по издаване на дубликат от изпълнителния лист е
недопустимо. В този случай постановеното по реда на чл. 409, ал. 4 от ГПК решение няма
да породи сила на пресъдено нещо, в случаите когато производството по издаване на
дубликата от изпълнителния лист приключи преди приключването на исковото
производство. Когато исковото производство приключи преди производството по чл. 409 от
ГПК и впоследствие са се осъществили факти водещи до погасяване на изпълняемото право
длъжникът разполага с възможността да наведе същите в производството по издаване на
дубликат, като в този случай решението по чл. 409, ал. 4 от ГПК ще породи сила на
пресъдено нещо по отношение на тези факти“.
В случая, по безспорен начин се установява, че въз основа на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от „Ю.Б.“ АД срещу ЕТ „И.М.“, Л.И. М. и т. в. М., на
основание извлечение от счетоводните книги на „Ю.Б.“ АД към 16.09.2015 г. по договор за
банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ N BL – 21881/20.08.2008 г., е
било образувано ч. гр. д. N 56130/15 г. по описа на СРС, 68 състав, по което е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на
05.10.2015 г., както и изпълнителен лист на 05.10.2015 г. /видно от отбелязването върху
документа по чл. 417 ГПК/, както и че изпълнителният лист е бил получен на 27.10.2015 г.
от пълномощник на заявителя.
На следващо място, по делото се установява, че въз основа на издадения и получен
изпълнителен лист не са инициирани изпълнителни действия в продължение на пет години
/ипотекираният имот не е продаден/, а банката изрично заявява, че изпълнителният лист е
3
изгубен. Единственият изпълнителен лист, с който банката разполага, е този, който е върнат
по делото с молба от 17.09.2020 г., и върху който е положен подпис, но не и печат на съда
/л. 62/. Представеният по делото изпълнителен лист не представлява годен изпълнителен
титул, тъй като няма поставен печат на съда върху него и страната не разполага с друг
способ за пристъпване към принудително изпълнение. Освен това не може да се приеме по
безспорен начин, че същият е в оригинал.
Съвкупната преценка на посочените обстоятелства налага извода, че са налице
условията за издаване на дубликат на изпълнителния лист. Трайната съдебна практика на
ВКС /Решение № 134/17.03.2011 г. по гр. дело № 1713/2010 г. на ВКС, IV г. о., Решение №
263 от 12.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1138/2011 г., I г. о., ГК, Решение № 45/08.07.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 2585/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 56 от 4.05.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 6964/2014 г., II г. о., ГК/ приема, че когато е установено, че изпълнителният лист е
издаден и получен от правоимащия, както и че в продължителен период от време по този
лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или
погасено по друг начин /например чрез прихващане на вземането, цесия и др./, това е
достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е
изгубен.
Настоящият съдебен състав споделя тълкуването в посочената практика на ВКС. В
случая, по делото е установено, че изпълнителния лист е издаден и получен от молителя
чрез негов процесуален представител преди повече от пет години, като липсват данни,
включително и твърдения на страните, въз основа на него да е образувано изпълнително
производство, както и данни да е изпълнено задължението.
Възражението за изтекла погасителна давност, направено от ответниците за първи път
във въззивното производство, не следва да се обсъжда, тъй като е преждевременно заявено.
В случая, изпълнителният лист е бил издаден преди влизането в сила на изпълнителното
основание /въз основа на допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК/, поради което въпросът за
съществуването на изпълняемото право, страните по него и неговия обем, ще бъде разрешен
в производството по предявения от кредитора иск по реда на чл. 422 от ГПК, в което
производство длъжниците следва да направят всички свои възражения срещу
съществуването на вземането. В този случай съдебната практика приема, че постановеното
по реда на чл. 409, ал. 4 от ГПК решение няма да породи сила на пресъдено нещо, когато
производството по издаване на дубликат от изпълнителния лист приключи преди
приключването на исковото производство.
Поради несъвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 20090954/09.04.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
56130/15 г. по оииса на СРС, 68 състав, с което е отхвърлена молбата с вх. №
23072526/09.12.2020 г. на „Ю.Б.“ АД за издаване на дубликат на изпълнителен лист, издаден
на 05.10.2015 г. по ч. гр. д. № 56130/15 г. на СРС, 68 състав, следва да се отмени като
неправилно, като вместо него следва да се постанови друго, с което да се уважи молбата за
4
издаване на дубликат на изпълнителния лист от 05.10.2015 г. по ч. гр. д. № 56130/15 г. на
СРС, 68 състав.
Предвид изхода на спора в полза на въззиваемите не следва да се присъждат
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20090954/09.04.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 56130/15 г.
по описа на СРС, 68 състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 409, ал. 1 ГПК дубликат на изпълнителния лист,
издаден на основание заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК от 05.10.2015 г. по ч. гр. д. № 56130/15 г. по оииса на СРС, 68 състав.
ДА СЕ НАПРАВИ отбелязване за издаването на дубликата на изпълнителния лист
върху заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 05.10.2015 г. по ч. гр. д. № 56130/15 г. по описа на СРС, 68 състав.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в 1 – месечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5