Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 04.06.2019г.

                                              

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 2332 по описа за 2018г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по  молба вх. № 143401/05.11.2018г. на „О.б.б.“ АД, правоприемник на „С.“ ЕАД, за откриване на производство по несъстоятелност при неплатежоспособност на дружеството  „Л.“ ЕООД.

В молбата на молителя е изложено, че между страните, съответно „С.“ ЕАД, преди настъпилото правоприемство, са сключени четири договори за кредит – Договор за банков кредит – овърдрафт „Малки и средни предприятия“ № MS 16-00033 от 16.03.2016г.,  с допълнителни  Анекс № 1 от 28.03.2017г. и Анекс № 2 от 19.04.2018г.,  Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща фирмена кредитна карта с гратисен период № СК 16-9/10.03.2016г. с Анекс № 1 от 12.04.2018г.,   Договор за банков кредит „Малки и средни предприятия“ № MS 17-00626  от 13.06.2017г.  и   Договор за банков кредит – овърдрафт „Малки и средни предприятия“ MS 17-00717 от 05.07.2017г.,  с допълнително сключен   Анекс № 1 от 19.04.2018г. По договорите са били учредени залози по ЗОЗ.

Поради нередовното обслужване на задълженията от страна на кредитополучателя „Л.“ ЕООД, молителят е упражнил правото си  и е обявил вземанията по договорите за предсрочно изискуеми, за което длъжникът е бил уведомен с писмо изх. № 10954-2018/10.08.2018г., получено лично от управителя на дружеството Н.Х.Х.на 18.09.2018г. Последните плащания по кредитите са били – по Договор MS 16-00033 – 927. 66 евро на 26.04.2018г., по Договор СК 16-9 - 884.96 лева на 16.05.2018г., по Договор MS 17-00626 – 330. 66 лева на 26.04.2018г. и по Договор MS 17-00717 – 11. 07 лева на 16.05.2018г.  Към 31.10.2018г. задълженията на длъжника са били общо 309 610. 17 евро по първия от договорите за кредит, уговорен в евро, и 851 378. 06 лева по останалите договори, при които кредитите са били уговорени в лева – главница, договорна лихва, наказателна лихва (неустойка) и разноски. За част от вземанията са били подадени заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като са образувани ч.гр.д. № 1900/2018г., ч.гр.д. № 1901/2018г. и ч.гр.д. № 1902/2018г. на Районен съд – гр. Монтана.

При изложеното молителят счита, че длъжникът е неплатежоспособен. Налице са презумпциите по чл. 608, ал. 2, но и по чл. 608,  ал. 3 от ТЗ, при липсата на заявявани за обявявани годишни финансови отчети от 2015г.

Първоначално молителят е посочил начална дата на неплатежоспособността 26.04.2018г., а в последствие, при приключване на съдебното дирене – 31.12.2018г.

Също в първоначалната си молба по делото молителят е изложил твърдения, че са налице предпоставките на чл. 630, ал. 2 от ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност и прекратяване на дейността му едновременно с откриване на производството по несъстоятелност.  При приключване на съдебното дирене, и с оглед на събраните доказателства за липса на средства за несъстоятелността и пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ, искането  по чл. 630, ал. 2 от ТЗ на молителя не е било поддържано, а е било поискано  постановяването на решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, при възприемане, че наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски в несъстоятелността.

От молителя е поискано  и постановяването на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника.

Поискано е и присъждането на направените по делото разноски.

Длъжникът „Л.“ ЕООД не е дал становище по молбата. 

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства – писмени доказателства, данни от  Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и   данните на вещото лице по допуснатата съдебна финансово-икономическа експертиза,  и  като съобрази вписванията и обявяванията в търговския регистър по партидата на търговеца, намира за установено от фактическа страна следното:

„Л.“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище, към датата на образуване на настоящото производство, в района на Софийски градски съд.  Дружеството е било пререгистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2010г. Предмет на дейност на дружеството, освен другото, е производство, добив и продажба на меса, колбаси, месни изделия и деликатеси, съответно дружеството има основна дейност от КИД – производство на месни продукти без готови ястия.   

 Към датата на приключване на устните състезания по делото  „Л.“ ЕООД има изискуеми парични задължения по търговски сделки, както и  непогасени публични задължения, свързани с търговската му дейност.

Задълженията по търговски сделки са включително към молителя, правоприемник на „С.“ ЕАД – по договори за банков кредит. Обстоятелството по делото не се  оспорват,  както и не се е оспорвало, че вземанията по договорите са били обявени за предсрочно изискуеми с изрично изявление на кредитора, считано от 18.09.2018г., при дължими към края на месец октомври 2018г., съответно към датата на образуване на делото, поне   309 610. 17 евро по Договор за банков кредит – овърдрафт „Малки и средни предприятия“ № MS 16-00033 от 16.03.2016г.,  с допълнително сключени  Анекс № 1 от 28.03.2017г. и Анекс № 2 от 19.04.2018г.,   и 851 378. 06 лева във връзка с  останалите договори - Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща фирмена кредитна карта с гратисен период № СК 16-9/10.03.2016г. с Анекс № 1 от 12.04.2018г.,   Договор за банков кредит „Малки и средни предприятия“ № MS 17-00626  от 13.06.2017г.  и   Договор за банков кредит – овърдрафт „Малки и средни предприятия“ MS 17-00717 от 05.07.2017г.,  с допълнително сключен   Анекс № 1 от 19.04.2018г.

За задълженията по договорите, освен този от 10.03.2016г., са били учредени обезпечения по договори за особен залог, сключени с длъжника и вписани в ЦРОЗ (№ 2016031802503, № 2017070701183, № 2017070701223 и № 2017061401595), съответно по договор, сключен с трето лице (вписване № 2016031802581 в ЦРОЗ). По договорите е било пристъпено към изпълнение на 16.08.2018г. и на 17.08.2017г.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-финансова експертиза, общият размер на задълженията на ответника към банката към 31.12.2018г. са били  870 527. 56 лева и 317 843. 13 евро – просрочени главница, договорни лихви и наказателни лихви, както и разноски и законни лихви, а към 31.03.2019г. – 899 246. 21 лева и 332 150. 01 евро. Заключението е въз основа на извършена проверка в счетоводството на банката и също не е оспорено по делото, както и не са били оспорени задълженията.

 Публичните задължения на ответното дружество за данъци и осигурителни вноски, включително лихви, са в размер поне на 108 848. 97 лева.  В този смисъл е изготвената и представена по делото справки от НАП за актуални задължения към 25.02.2019г.  Задълженията са със срок (падеж)  на плащане от  2016г. и след това.  По делото не е оспорвано, че задълженията са във връзка с търговската дейност на ответника. За задълженията върху имуществото на ответника са били наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК през 2018г., също конкретно посочени в изготвена от НАП справка (Постановление за налагане на обезпечителни от 05.06.2018г. и 15.06.2018г.), съгласно писмо от 14.02.2019г., като има образувано производство по предварително изпълнение (*********/2018г.). Няма данни за частни държавни вземания на дружеството. 

Ответното дружество има задължения и към персонала, но не се установява да се касае за неизпълнени задължения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, които да не са изплатени повече от 2 месеца. Няма по делото такива данни.

Ответното дружество не е  подавало за обявяване годишни финансови отчети от 2015г.  Последният заявен за обявяване и обявен такъв е бил за 2014г. 

Дружеството е подавало  годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2015г.- 2018г., както и е представило ОПР и ГФО  за същите финансови години. Документите са представени на вещото лице по делото от ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана.  

 Други документи за финансово-икономическото състояние на ответното дружество не са събрани, включително не са били представени и от дружеството и след изричното указание на съда в съдебно заседание на 19.03.2019г. и на 16.04.2019г.,   че ако такива документи не се представят, съдът ще приеме, че коефициентите за ликвидност на дружеството за съответната година не са  в норма, съответно то е неплатежоспособно.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебна финансово-икономическа експертиза, изследвала състоянието на ответното дружество въз основа на представените от ТД на НАП документи, но и при отчитане на размера и изискуемостта на задълженията по договорите за кредит и размера на публичните задължения към НАП, които са били отразени в счетоводния баланс съответно с 52 хил. лева и 15 хил. лева по-малко,  към 31.12.2018г. коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на дружеството да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.00, е бил съответно 0. 51. Коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност са били съответно 0.26, 0.016 и 0.016 – под норма. Коефициентите за финансова автономност и финансова задлъжнялост, също са били под норма – с отрицателни стойности (-0. 348 и -2.87).  Дружеството е имало отрицателен нетен (работен) капитал. Финансовият резултат от обичайната дейност на дружеството е бил загуба (1 099 хил. лв.). Съгласно посоченото от вещото лице, от края на 2018г. ответното дружество е в трайна невъзможност да погасява краткосрочните си задължения с притежаваните от него краткотрайни активи. 

Коефициентите на обща ликвидност на ответника към 31.12.2017г. са били 1.113, към 31.12.2016г. – 1.95, а към 31.12.2015г. – 0.95. Стойностите на коефициентите на обща ликвидност за тези години са били в допустими граници.  В периода стойностите на коефициента на финансова автономност и на коефициента за задлъжнялост на ответника са били извън допустимите граници. Към края на 2017г. дружеството е било декапитализирано, както и финансовият резултат е бил загуба.

Към 31.12.2017г. и към 31.12.2018г. имуществото на ответника не е било достатъчно за удовлетворяване на всички задължения към кредиторите му.

За ответното дружество не се установява към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с ликвидно имущество.  

Липсват данни за недвижими имоти, притежавани от ответника. В този смисъл е писмо изх. № 11-00-288/05.02.2019г. на  Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието.

 Няма данни за регистрирани пътни превозни средства пред МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“, съгласно писмо вх. № 5022 от 15.01.2019г., освен собствен на ответника товарен автомобил марка „Форд“, модел Транзит, рег. № *******, година на производство 2000г., върху който е наложен запор от публичен съдебен изпълнител. 

Данни за други активи като налични понастоящем не се съдържат и в заключението на съдебната финансово-икономическа експертиза. Към 31.12.2018г. дружеството е отчело наличие на парични средства от 52 000 лева, от които 4 000 лева касова наличност и 48 000 лева по заплащателни сметки, но няма данни за такава наличност понастоящем.

Същевременно по данни на молителя след пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ и образуваното изпълнително дело, е започнала продажба на движими вещи, предмет на особените залози, както и търговската дейност на предприятието на длъжника е била преустановена. Молителят е заявил още, че е във владение на вещите, съответно има достъп до сградата, където длъжникът е осъществявал дейността си (материалната база на длъжника му е поверена като пазач), но няма данни за налични парични средства там.

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 21.05.2019г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд в едноседмичен срок на сума от 3 000 лева, необходима за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от длъжника, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 22.05.2019г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца  (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че  ответникът - длъжник е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми парични задължения по търговски сделки, включително към молителя, както  и публичноправни задължения към държавата.

Тези задължения не са  изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ).

Приложима е и презумпцията на чл. 608, ал. 2 от ТЗ – преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност ответникът не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните  три години. 

Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения, включително при съобразяване, че липсва съдействие от страна на длъжника за установяване на финансово-икономическото му състояние по делото след 2018г. и преди това, за което дружеството  е било изрично предупредено от съда по несъстоятелността. Фактически след края на 2018г. дружеството е и преустановило дейността си. 

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 31.12.2018г.

Съгласно възприетото от фактическа страна, не по-късно от 31.12.2018г. ответникът - длъжник  не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи –  коефициентът на обща ликвидност на дружеството към тази дата е бил  под характерната стойност 1. По делото не се е оспорвало, че това е коефициентът, приложим и към отрасъла, в който осъществява дейността си длъжникът. По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). Коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост сочат на възможна неплатежоспособност в бъдеще, а за близък до 1 се приема размер на коефициента за обща ликвидност, който е поне 0.91-0.92 и нагоре  (така Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 1 от 22.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

Към 31.12.2018г. под норма са били коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност, както и коефициентите за финансова автономност и финансова задлъжнялост, последните като показатели за способността на дружеството да посреща дълготрайните си задължения. Дружеството е имало отрицателен нетен (работен) капитал, симптом за недобро финансово състояние, предполагащ недоверие от страна на кредиторите, както и е реализирало загуба – превишение на  разходите над постъпленията.  

Без значение е дали след 31.12.2018г. от длъжника  са извършвани плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Следва да се приеме и че поне от 31.12.2018г. е настъпило  трайно влошаване на икономическото състояние на длъжника, който понастоящем е и преустановил фактически търговската си дейност.

Не се установява затрудненията на длъжника  да са временни, нито той да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

Напротив, длъжникът има освен задължения по търговски сделки  и  публични задължения, още и задължения към  персонала.

Възприетата дата на неплатежоспособността е и с оглед заключението на вещото лице, че  от края на 2018г. ответното дружество е в трайна невъзможност да погасява краткосрочните си задължения с притежаваните от него краткотрайни активи. 

Стойностите на коефициентите на обща ликвидност на ответника към 31.12.2017г.,  към 31.12.2016г. и към 31.12.2015г. са били в допустими граници, както вече се посочи коефициентът на обща ликвидност е основен показател за състояние на неплатежоспособност и независимо от данните за  декапитализация на дружеството от 2017г., съответно реализирана загуба като финансов резултат и коефициенти за финансова автономност и финансова задлъжнялост под норма, началната дата на неплатежоспособността не може да се определи през тези години.       

Установява се активна легитимация на молителя да иска откриване на производство по несъстоятелност – ответникът има към него задължения, произтичащи от  търговска сделка – договори за банков кредит, които са били сключени от ответника в качеството му на  търговец,  във връзка с упражняваното от него занятие (чл. 286, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ). По делото се установяват  твърдените като съществуващи  вземания на молителя към ответника - длъжник, съответно качеството на молителя кредитор на длъжника по търговска сделка.

По делото има данни  за свръхзадълженост на длъжника (към 31.12.2017г.), но съдът  не се произнася по обстоятелства по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ, тъй като те не са въведени като основание за откриване на производство по несъстоятелност от молителя.  Съгласно възприетото по Решение № 174 от 05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 188 от 04.12.2012г. по т.д. № 323/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., основанията, с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са неплатежоспособност или свръхзадълженост съгласно чл. 607а от ТЗ. 

По вече възприетото, наличното ликвидно  имущество на длъжника не е достатъчно  за покриване и на началните разноски в производството по несъстоятелност. Не се установява наличието на парични средства при дружеството,  съответно ликвидно имущество. Разноските за несъстоятелността, определени от съда на 3 000 лева, не са били предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 21.05.2019г. Разноски не е предплатил и молителят, при пристъпването му към изпълнение по договорите за особен залог, обезпечаващи задълженията по договорите за кредит, отделно от производството по несъстоятелност.

Предвид всички тези обстоятелства съдът следва да обяви неплатежоспособността на длъжника, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, но и да постанови прекратяване дейността на предприятието на длъжника, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ.

На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че  спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,  ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 3 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване  на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).

Първоначално молитят е претендирал обявяване в несъстоятелност на „Л.“ ЕООД и прекратяване на дейността му при условията на чл. 630, ал. 2 от ТЗ, но в хода на делото това искане не се поддържа, както и фактически  постановеното решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ е с такива последици.

На молителя са дължими направените разноски за платена държавна такса от 250лева и разноски за вещо лице от 1 000 лева, общо 1 250 лева  (чл. 78, ал. 1 от ГПК,  вр. чл. 81 от ГПК).

Разноските ще бъдат събрани от масата на несъстоятелността при евентуално възобновяване на производството по несъстоятелност.

Воден от горното съдът

           

 

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Л.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***,  и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  на 31.12.2018г.

         ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Л.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Л.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***.

         ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Л.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА възбрана и запор върху имуществото на „Л.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***.

         СПИРА производството по т.д.н. № 2332/2018г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 3 000 лева.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

ОСЪЖДА „Л.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***,  да заплати на „О.б.б.“АД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***,   сумата от 1 250 лева  (хиляда двеста и петдесет лева)  разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.

Решението подлежи на вписване в търговския регистър при Агенция по вписванията, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.

         Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

 

 

                                                                СЪДИЯ: