№ 263
гр. Велико Търново, 30.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
петнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП
Светлана Иванова, изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 308 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
203 от АПК във връзка с чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното
движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент
относно защитата на данните).
Образувано
е по искова молба от С.Х.С.,
с адрес ***, чрез *** К. А., срещу *** гр. София, ул.
„Тотлебен“ № 34, към Министерство на отбраната на РБ. С молбата се претендира
заплащане на обезщетение в размер на 1083,10 лв., от които 1000лв. за
претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и извършено
нарушение при обработване на личните му данни, изразяващи се в значителни
емоционални неудобства, душевни болки и страдания, както и в накърняване на
доброто му име, чест и достойнство.
Създадена била възможност личните данни на С., като заемане длъжност и
данни за наложено дисциплинарно наказание, да станат достояние на неограничен
кръг от лица, свързани пряко или косвено с постоянния му адрес в гр. Велико
Търново и в с. Войнежа. Въпросното обстоятелство силно угнетило С., създавайки
чувство за неудобство, притеснение и
безпокойство. В тази връзка ограничил социалните си контакти, доколкото това
била единствената възможност да избегне конфузните ситуации, свързани с
обсъждането на подробности във връзка с дисциплинарната му отговорност. По
отношение на останалите неправомерно обработени лични данни от страна на
администратора /три имена и ЕГН/ С. изпитал допълнителен емоционален
дискомфорт, представляващ безпокойство, притеснение, безсъние, унилост, уплаха
и вглъбеност. Имал опасения, че ставайки обществено достояние, тези данни биха
могли да се ползват неправомерно и с користни цели от страна на трети лица.
Претендират се и имуществени вреди в размер на 83.10лв., както следва:
депозираната от него жалба пред Комисията за защита на личните данни била
разгледана в съдебно заседание, проведено на 18.12.2019г., когато се е явил
лично в откритото заседание в София и за пътуването до там и обратно е направил
разходи в размер на 75лв. за гориво и 8.10лв. за пощенски разходи за водената кореспонденция
с КЗЗЛ, във връзка с подаването на сигнал, представяне на становище и
доказателства. Претендира се и законната лихва върху сумата на евентуално
присъденото обезщетение от датата на деликта до окончателното й изплащане.
В съдебно
заседание оспорващият поддържа исковата молба. Представя писмени бележки вх. № 3347/16.09.2020г. Безспорно намира
за установено наличието на нарушение на регламента по защита на лични данни, доколкото
с описаните действия е прието за установено от компетентния орган извършването
и нарушаването на принципа на поверителност на чл. 5, § 1 от Регламента. Твърди
да са налице и претърпени вреди и причинно-следствена връзка от въпросното
незаконосъобразно действие, обосноваващо претендирания размер на обезщетението,
което е справедливо да обезщети тези вреди. Претендира направените в
производството разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК в размер на 210лв.
Ответникът
*** гр. София, ул. „Тотлебен“ № 34, към
Министерство на отбраната на РБ, чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание и в писмен отговор вх. № 3463/23.09.2020г. признава частично
основателност на иска, относно обезщетението за пощенски разходи и услуги в
размер на 1.40лв., които са за изпращане на първоначалния сигнал до Комисията
за защита на личните данни. В останалата част поддържа неоснователност и
недоказаност на иска. Счита, че с разпита на свидетелите в последно съдебно
заседание са оборени показанията на роднините на ищеца, изслушани в предходно
съдебно заседание. Колкото до претърпените вреди, за да имало изобщо претърпени
вреди, то следвало да е налице разгласяване на лични данни, каквото
разгласяване не било установено нито пред КЗЛД, където трябвало да се установи,
нито в настоящото съдебно дирене. В тази връзка моли да се отхвърли исковата
молба, с изключение на 1,40 лв. - признат разход за пощенски разходи при
изпращане на първоначалния сигнал до КЗЛД. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново счита исковата молба за доказана по
основание и силно завишена по размер. Безспорно били налице незаконни действия
от страна на ответника, изразяващи се в нарушения, свързани с личните данни на
ищеца, установени с влязло в сила решение на комисията. Доколкото обаче от
доказателства по делото не се установи тези лични данни да са станали достояние
на много хора, и с оглед показанията на разпитаните свидетели, счита предявения
иск и твърдените във връзка с това безпокойство, притеснения и стрес за силно
преувеличени в размера, в който се иска тяхното обезщетение. Поради това
предлага да се уважи частично исковата молба.
Административен съд Велико
Търново, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144
от АПК приетите по делото писмени и гласни доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е, че ищецът
е изпълнявал длъжност в РС *** – Плевен.
Със заповед от 03.07.2019г.
му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и договора за военна служба е
прекратен, като в заповедта е определен тридневен срок за сдаване на
длъжността.
На 04.07.2019г. С. е
представил болничен лист, поради което и приемането на длъжността е извършено
по реда на УВСВСРБ.
Със заповедта от
09.07.2019г. на директора на *** С. е отчислен от списъчния състав на РС „ВП“ –
Плевен.
На основание чл. 73, ал. 9
от Правилника за прилагане на ЗВСРБ , на 09.07.2019г. РС „ВП“ – Плевен е възложила връчване на
заповедите от 03.07.2019г. и 09.07.2019г.
На място в град Велико
Търново са направени неуспешни опити за осъществяване на телефонен контакт със С.,
вкл. изпращане на съобщение с цел лично връчване на заповедите. Направени били
посещения на три адреса – настоящия гр. В. Търново, ул. „Г. Бакалов“ № 6,
секция „Ж“, ет. 4, постоянния - и адреса на наследствен имот в с. Войнежа, като
лицето не било намерено на нито един от тези адреси. Същите са изпратени и по
постоянен адрес чрез куриерска фирма на същата дата – 09.07.2019г.
Видно от посоченото в
докладна записка, удостоверяваща действията по връчване на процесните книжа е,
че копия на процесните заповеди са пуснати в пощенската кутия по постоянния
адрес на С., което е документирано със снимков материал, а по отношение на връчените на управителя на етажната
собственост по постоянния му адрес – Н.П., поела задължение да му ги
предаде, са поставени в незапечатан
плик. Видно от заповедите е, че на последната страница Н.П. е разписала, че е
получила копие от заповедта.
Според протокол от дата
10.07.2019г. в 08.20часа управителят на етажната собственост е предала в
незапечатан плик документите, връчени й на дата 09.07.2019г. от служителите на
военна полиция гр. Плевен.
Процесните заповеди са
връчени на дата 10.07.2019г. и лично на жалбоподателя от длъжностни лица на РС ***.
Не е спорно между страните, че заповедта за „Уволнение“,
наложено със Заповед от 03.07.2019 г., която е отменена като незаконосъобразна
с влязло в сила Решение от 18.03.2020г. на Административен съд – Велико Търново
по адм. дело № 402/2019 г.
Със
сигнал вх. № ППН-02-400/18.07.2019г. С.Х.С. е сезирал председателя на Комисията
за защита на личните данни във връзка с нарушение на ЗЗЛД и Регламент
ЕС/2016/679, изразяващо се в поставяне на копия от документи /Заповед №
ВП-4068803.07.2019г. на директора на ***, Заповед № ПЛ-2634/09.07.2019г. на
директора на РС *** – Плевен и писмо с рег. № ПЛ-2629/09.07.2019г. по описа на
РС „ВП“ - Плевен. Документите са били поставени в пощенската кутия на
наследствения му имот в с. Войнежа, без да са поставени в плик, а същите
документи са поставени в незапечатан плик и предадени на домоуправителката на
входа по постоянния му адрес в гр. Велико Търново, ул. „Сергей Румянцев“ № 2,
вх. А, ет. 1.
С
Решение № ППН-02-400/2019г. от 20.02.2020г. на Комисията за защита на личните
данни, след проведено редовно заседание на 18.12.2019г., обективирано в
Протокол № 51/2019г. е обявена жалбата на С.Х.С. вх. № ППН-02-400/18.07.2019г.
срещу директора ***, в качеството му на администратор на лични данни, за
основателна, за извършено нарушение на чл. 5, § 2, б. „е“ от ОРЗД – принципа на
поверителност и цялостност, при обработването на лични данни на жалбоподателя
на дата 09.07.2019г. осъществено в контекста на връчване на книжа – заповеди от
03.09.2019г. и 09.07.2019г. в противоречие с правилата на Закона за отбраната и
въоръжените сили на РБ – чл. 170, ал. 2 и правилника за неговото прилагане –
чл. 73, ал. 8. Във връзка с това и на основание чл. 58, § 2, б. „б“ от ОРЗД за
извършено нарушение на чл. 5, § 2, б. „е“ от ОРЗД – принципа на поверителност и
цялостност, е отправено официално предупреждение до администратора на личните
данни.
Мотивите
на решаващия орган са, че нарушен е принципът на цялостност и поверителност,
изискващ администраторът да обработва личните данни по начин, който да
гарантира подходящо ниво на сигурност срещу неразрешено или незаконосъобразно
обработване, срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане. В случая в
процесните заповеди е бил указан реда и начина за връчването им – чл. 170, ал.
2 от ЗОВСРБ и чл. 73, ал. 9 и 149 от ППЗОВСРБ. Длъжностите лице от РС „ВП“ –
Плевен не са изпълнили указанията на администратора досежно реда и начина на
връчване на книжата, респ. обработка на съдържащите се в тях лични данни, тъй
като са направени копия и те са поставени в пощенски кутии, респ. предадени на
трето лице с удостоверен факт, че е получило заповедта, което води до обоснован
извод и за запознаване със съдържанието на заповедта от 03.07.2019г. Отчитайки
характерът и естеството на нарушението, Комисията за защита на личните данни е
намерили, че за така извършеното нарушение спрямо администратора на лични данни
следва да се приложи мярката по чл. 58, § 2, б. „Б“ от ОРЗД, а именно –
официално предупреждение. Съображенията са, че е засегнато едно лице, няма
данни за претърпени вреди от негова страна, служителите на администратора са
действали добросъвестно, причина за невъзможността да бъдат връчени лично е
поведението на С.; няма данни за предходни нарушения, установени с влязъл в
сила акт, т. е. касае се за инцидентен случай.
За
доказване на претърпени неимуществени вреди от страна на С., по делото се
събраха и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А.С.и Й.С. –
съответно съпруга и втори братовчед и приятел на ищеца. А.С.– съпруга на ищеца
свидетелства, че последният е бил притеснен предвид факта, че са станали
достояние на много хора личните му данни, започнало да се говори между съседите
че бил уволнен. Това го притеснило и злепоставило пред съседите и пред майка
му. Той избягвал срещи със съседи, по-напрегнат станал, по-изнервен; оплаквал
се от главоболие; прибирал се с повишено кръвно. Св. Й.С. свидетелства, че на
13.07.2019г. се натъкнал на разпилени документи пред имота на ищеца в с.
Войнежа, отнасящи се до дисциплинарното уволнение на С.. Виждало се ЕГН-то и
други цифри. С. спрял да контактува с него, затворил се, избягвал да му се
обажда. Споделил му, че се притеснява от факта, че неговите документи са били
изложени наяве. Опасявал се някой да не злоупотреби с неговите лични данни - да
не изтегли заем на негово име. Оплаквал се, че не се чувства добре, вдигал
кръвно. Не можел да спи нощно време, не се чувствал пълноценен.
По
делото са изслушани свидетелските показания на св. Н.П.. Същата в качеството й на
домоуправител е приела със задължение да предаде сложени в незапечатен плик
заповеди, върху които се е подписала, че ги е взела. Не знаела за какво се
отнасят тези заповеди, не погледала съдържанието им. Директно предоставила
плика с документите на С..
Кметският
наместник на с. Войнежа - св. С. пък бил търсен през 2019г. от *** по въпроса
къде могат да намерят С.Х.С.. Показал им пътя. Не ги е придружавал до имота.
Постоянно живущи в *** били 10-11 човека. През 2019г. къщата за гости в с.
Войнежа била по-слабо посетена.
При
така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Велико
Търново, прави следните правни изводи:
Административното
производство пред националния надзорен орган е регламентирано подробно в ЗЗЛД
за разлика от съдебното производство. ЗЗЛД не създава специални процесуални
правила за защитата пред съд. По своите характеристики чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД
представлява препращаща правна норма, с която се установява един единствен
процесуален ред за отговорността на всички администратори на лични данни
независимо от тяхната правосубектност и притежавани качества (публични органи
или частноправни субекти).
Според чл.
39 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този
закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и
на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК като в това производство
субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди
вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на
администратора или на обработващия лични данни.
Тази
разпоредба не се различава от общите правила, съдържащи се в АПК относно
защитата срещу актове, действия или бездействия на административни органи,
включително и тези по Глава единадесета на АПК „Производства за обезщетение“.
Следва да се има предвид и другата препращаща норма, а именно на чл. 203, ал. 1
от АПК, според която за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал.
1 т.е. исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Разпоредбата
на чл. 1 от ЗОДОВ продължава да съдържа най-общо правило, че държавата и
общините отговорят по този закон за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, но ал.
2 се изменя като вече предвижда, че исковете по ал. 1 разглеждат по реда,
установен в АПК, където съществуващото съдържание на ал. 2 е пренесено и
развито като чл. 204 от АПК.
Отделно от
това чл. 203, ал. 2 също препраща, но само за неуредените въпроси за
имуществената отговорност към разпоредбите на ЗОДОВ, а чл. 144 от АПК също
препраща неуредените в този дял (включващ и Глава единадесета „Производства за
обезщетения“) въпроси към ГПК. Съществува само един общ процесуален ред за
разглеждане на искове за обезщетение на вреди, причинени от органи на държавата
и общините при или по повод изпълнение на административна дейност.
Имуществената отговорност за настъпили вреди от непозволено увреждане се
упражнява чрез предявяване на осъдителен иск, подлежащ на разглеждане от
административните съдилища по реда на АПК с препращане за неуредените въпроси
към ЗОДОВ и ГПК. Съгласно Определение № 5428/08.05.2020г. на ВАС по адм. дело №
3484/2020г., V о. на ВАС, нормата чл. 39 от ЗЗЛД не създава специален начин на
обезщетение по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, за да бъде игнорирано приложението
на описаните общи правила. В настоящия при приключило производство по реда на
чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД и чл. 77, § 1 от Общия регламент относно защита на данните
/ОРЗД/ се претендира обезщетение на основание чл. 82, § 1 от ОРЗД.
Съдът
намира подадената искова молба за допустима и като такава следва да бъде
разгледана по същество. Същата касае твърдение за претърпени неимуществени и
имуществени вреди от извършено нарушение от администратора на лични данни ***
при обработване на личните данни на С.. По отношение допустимостта и реда за
разглеждане на предявените искове за обезщетение и лихва върху главницата, процесуалният
ред е уреден в глава ХІ "Производство за обезщетения" от АПК. В
зависимост от правната характеристика на източника, от който се претендират
вреди – административен акт, действие или бездействие, в чл.
204, ал. 1 – 4 АПК законодателят е предвидил различни процесуални възможности за
реализиране на правото на обезщетение, а именно след отмяна на административния
акт по съответния ред – чл.
204, ал. 1 АПК; при предявяване на претенцията за обезщетение в
производството по оспорване на административния акт – чл.
204, ал. 2 АПК; при установяване на незаконосъобразността на акт, който е
нищожен или оттеглен в производството по иска за обезщетение – чл.
204, ал. 3 АПК и при установяване на незаконосъобразността на действието
или бездействието от съда, пред който е предявен искът за обезщетението – чл.
203, ал. 4 АПК. Тъй като в настоящия случай вредите се претендират от
незаконосъобразни действия на администратора на лични данни,
незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е
предявен искът за обезщетение – чл.
204, ал. 4 АПК.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав приема подадените искове за допустими и
като такива следва да бъдат разгледани по същество и по реда на глава ХІ
АПК, вр. чл.
1, ал. 1 .
По
същество на исковата претенция.
Както
се посочи, съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение
за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Идеята е неблагоприятните последици
от евентуално положително за увредения решение, да бъдат понесени от бюджета на
това учреждение, в чиито състав са причинителите на вредите. Съдът приема, че
тъй като твърденията са за вреди, причинени от незаконосъобразно действие на
служители на ***, пасивно легитимиран по иска с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ е именно ***, гр.
София. Отговорността по ЗОДОВ е деликтна,
като се отличава от общата деликтна отговорност досежно деликвента, както и
досежно спецификата на причинната връзка - вредите трябва да са причинени при
или по повод упражняване на административна дейност. За противоправността и
вредите приложимият материален закон не установява отклонения от общия състав
на деликтната отговорност. Ищецът претендира присъждане на обезщетение в размер на 1083,10 лв. за имуществени и неимуществени вреди.
Основателността
на иск с правно основание чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ, касаещ претенция от
незаконосъобразни действия предполага установяването на кумулативното наличие
на следните предпоставки: незаконосъобразно действие на орган или длъжностно
лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност;
вреда от такова действие и пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразното действие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на
някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по посочения ред.
Съдът
намира, че е налице първата предпоставка на визираната в чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ хипотеза, а именно налице
е незаконосъобразно действие от страна на държавен орган да спази принципа на поверителност и цялостност
установен в чл. 5, § 2, б. „е“ от Общия регламент относно защита на личните
данни /ЕС/ 2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 /GDPR/.
От данните по делото се установява, че с Решение № ППН-02-400/2019г. от
20.02.2020г. на Комисията за защита на личните данни, след проведено редовно
заседание на 18.12.2019г., обективирано в Протокол № 51/2019г. е обявила
жалбата на С.Х.С. вх. № ППН-02-400/18.07.2019г. срещу директора ***, в
качеството му на администратор на лични данни, за основателна, за извършено
нарушение на чл. 5, § 2, б. „е“ от ОРЗД – принципа на поверителност и
цялостност, при обработването на лични данни на жалбоподателя на дата
09.07.2019г. осъществено в контекста на връчване на книжа – заповеди от
03.09.2019г. и 09.07.2019г. в противоречие с правилата на Закона за отбраната и
въоръжените сили на РБ – чл. 170, ал. 2 и правилника за неговото прилагане –
чл. 73, ал. 8. Във връзка с това и на основание чл. 58, § 2, б. „б“ от ОРЗД за
извършено нарушение на чл. 5, § 2, б. „е“ от ОРЗД – принципа на поверителност и
цялостност, е отправено официално предупреждение до администратора на личните
данни. Фактическите установявания по настоящото дело съвпадат изцяло с
установеното от Комисията за защита на личните данни. Настоящият състав
идентично на КЗЛД приема за установено, че процесните копия на заповеди от
03.07.2019г. и 09.07.2019г. са били пуснати в пощенските кутии на ищеца по
постоянния му адрес и имота му в с. Войнежа, и на 09.07.2019г. предадени в
незапечатан плик на домоуправителката Н.П. по постоянен адрес. П. е предала
незапечатания плик на ищеца на 10.07.2019г. Не кредитира показанията на Й.С.Й.,
е документите са били разпилени пред къщата в с. Войнежа. Същият, като втори
братовчед на ищеца е заинтересован от изхода на спора и показанията му не се
подкрепят от останалите доказателства, както и са нелогични по отношение на
несъбирането на важните документи. Представеният снимков материал на
разпилените документи е направен от ищеца, т. е. касае се за благоприятни за
него факти и не може да докаже по безспорен начин, че служители на военна
полиция са връчили документите по твърдения от него начин.
Съгласно
член 2, § 1 от ОРЗД, последният се прилага по отношение на пълната или частична
обработка на лични данни с автоматизирани средства, както и към обработката със
средства, които не са автоматизирана, на лични данни, съставляващи част от
файловата система, или които са предназначени да съставляват част от файлова
система. Фактическият набор от книжа - копия на заповеди от 03.07.2019г. и
09.07.2019г., подредени по определени критерии изпълняват изискването на чл. 2,
§ 1 от ОРЗД.
Понятието
лични данни, включва съгласно определението в чл. 4, § 1 от ОРЗД всяка
информация, свързана с идентифицирането или подлежащо на идентифициране лице.
Данните, съдържащи се в процесните заповеди попадат в обхвата на понятието
„лични данни“, тъй като съдържат трите имена, ЕГН, длъжност, данни за
наложеното наказание. В случая е налице и обработка на личните данни на ищеца,
тъй като такова съгласно чл. 4, § 2 от ОРЗД е всяка операция или съвкупност от
операции, извършвани с лични данни или набор от такива данни, чрез автоматични
или други средства, като събиране, запис, съхраняване, разпространяване и пр. С
личните данни на ищеца на 09.07.2019г. са били обработени по смисъла на ОРЗД
чрез поставянето им в пощенските кутии по постоянен адрес и по адреса на
наследствения имот в с. Войнежа, и предадени на домоуправителя на етажната
собственост.
В
настоящия казус се установява и, че администратора на личните данни - директора
на *** е определен в закона – чл. 8, ал. 4, т. 4 от Закона за военната полиция.
Същият отговаря на легалната дефиниция на понятието администратор и обработващ
лични данни в чл. 4, § 7 и § 8 от ОРЗД. Регламента и националният Закон за
защита на личните данни изискват от администратора да спазва определени
принципи при обработването на личните данни и по-конкретно принципа на
цялостност и поверителност, залегнал в чл. 5, § 1, б. „е“ от ОРЗД. Съгласно
последният администраторът следва да обработва данните по начин, който
гарантира подходящо ниво на сигурност. Целта на този принцип е да задължи
администраторът на лични данни да обработва личните данни така, че да осигурят
подходящо ниво на сигурност срещу неразрешено или незаконосъобразно
обработване, срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане. В случая видно
от представените доказателства по делото е, че в процесните заповеди, съдържащи
безспорно лични данни на ищеца, е указан реда и начина на връчването им – чл.
170, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ – лично срещу
подпис, при отказ с двама свидетели или с препоръчано писмо с обратна разписка
по постоянния адрес. В процесния случай длъжностните лица от РС *** не са
изпълнили указанията на администратора, респ. са обработили съдържащите се в
документите лични данни, тъй като са направили копия, поставили са ги в
пощенски кутии на два от адресите на ищеца, без плик и са ги предали в
незапечатан плик на домоуправителката, с което не са взели мерки за
ограничаване достъпа на трети лица до съдържащите се в тях лични данни. С
полагането на подпис от домоуправителят за получил върху процесните заповеди
фактически се обосновава извода, че се е запознал със съдържанието им. В този
смисъл съдът не кредитира показанията на св. П., че не се е запознала със
съдържанието на заповедите. Показанията следва да се кредитират в частта, че
пликът, в който са се съдържали, е бил незапечатан.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е налице първата предпоставка
за ангажиране на отговорността на ответника, представляваща нарушение на чл. 5,
§ 1, б. „е“ от Общия регламент относно
защита на личните данни /ЕС/ 2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета от
27.04.2016 /GDPR/ задължения.
Втората
предпоставка за ангажиране на отговорността на *** е наличие на претърпяна
вреда от страна на ищеца от това незаконосъобразно бездействие. Ищецът твърди,
че е преживял неудобства, душевни болки и страдания, както и
накърняване на доброто му име, чест и достойнство. Изброените
емоционални сътресения, безспорно представляват вид неимуществени вреди. За да
бъде уважен искът по основание, следва по категоричен начин да се установи, че
са настъпили претендираните от ищеца неимуществени вреди и че те са в резултат
на незаконосъобразното действие. Преживеният стрес, безпокойство и притеснение,
следва да са такива, че да доведат до промяна в качеството на живот на ищеца,
т. е., не просто да са преживени, но и да са довели до някаква промяна в
поведението на ищеца. За установяване на посочени претърпени неимуществени
вреди, бяха събрани гласни доказателства с разпита на двама свидетели - А.С.и Й.С.
– съответно съпруга и втори братовчед и приятел на ищеца, които съдът цени в
тяхната взаимовръзка и обусловеност с ангажирания по делото доказателствен
материал и с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, доколкото показанията им се основават на лични възприятия,
непосредствени впечатления, базират се на системни и трайни наблюдения за
осъществени в правната действителност факти от процесния период /свидетелят са
близки и контактуват редовно с него/ и от друга страна като на възможната им
заинтересованост се противопоставя наказателната отговорност при
лъжесвидетелстване, с която са запознати се установява, че в резултат неправилната
обработка на данните му е изживял стрес, безпокойство, тревожност, причинен му
е психически дискомфорт и негативни емоции. Свидетелите потвърдиха, че ищецът е станал по-напрегнат, по-изнервен;
оплаквал се от главоболие; притеснения, че неговите документи са били изложени
наяве и опасения някой да не злоупотреби с неговите лични данни - да не изтегли
заем на негово име. С оглед на тези показания, съдът приема, че за ищеца са
настъпили негативни емоционални преживявания от неспазването на принципа на
цялостност и поверителност при обработката на личните му данни на дата
09.07.2019г., но при определяне на размера им следва да се отчита
обстоятелството, че същите са трудно разграничими от негативните преживявания
свързани със самия факт на уволнението му, заповедта за което е едната от
връчваните заповеди.
Доказано е наличието на неимуществени вреди, изразяващи се в негативна
промяна на поведението на С. - безпокойство и притеснение, които вреди са пряка
последица от незаконосъобразните действия на администрацията. Доказана е и реално
настъпила щета и причинно-следствена връзка между незаконосъобразното поведение
и настъпилата щета. Незаконосъобразното действие е засегнало конституционно
гарантирано право на ищеца за неприкосновеност на личния живот, съгласно чл.
32, ал. 1 от Конституцията на Република България. Именно гаранция за
реализиране на това конституционно право е приетият Закон
за защита на личните данни, в чийто чл. 1, ал. 2 е посочено, че целта на
закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез
осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на
свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
Съгласно чл.
4 от дължимото обезщетение е за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на
кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от . В случая претендираните
неимуществени вреди са доказани от писмените доказателства и свидетелските
показания по делото, както и е доказана причинната връзка между незаконосъобразните
действия и твърдените вреди.
Обезщетенията
за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и
психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена
последица в случая от незаконосъобразното бездействие на ответника. На
обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато
справедливостта налага същите да бъдат възмездени, какъвто е настоящия случай.
В правната теория е прието, че обезщетението за неимуществени вреди е с
компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в
техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за тяхното
пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно
съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. Вътрешните душевни
страдания и чувството за тревожност и несигурност следва да бъдат овъзмездени.
Съгласно чл.
52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства,
имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Законът е
категоричен, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се формира по
справедливост по реда на чл. 52 от ЗЗД единствено от степента и характера на преживените болки и страдания от
ищеца. Макар посочените вреди да нямат паричен еквивалент, съдът приема, че
претендираната от ищеца сума от 1 000 лв. е прекомерно завишена. Справедливият
размер на обезвредата следва да почива на обективни критерии и да бъде
адекватен от претърпените вреди. Обезщетението трябва е съразмерно с вредите и
да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедливост.
Изхождайки
от характера на претърпените вреди, трайността на търпенето им, доказаните
душевни страдания и общото му психическо състояние, като следствие от търпени
морални вреди, съдът намира, че справедливия размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди възлиза на 200 лв. по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, вр. чл.
4 от за причиненото състояние
на безпокойство и притеснение. За да обоснове този размер съдът съобразява обективните условия и тяхното отражение
върху психическото състояние на лицето, времетраенето на последиците, както и
съпътстващите увреждането обстоятелства. От
доказателства по делото не се установи личните данни да са
станали достояние на много хора. Няма твърдения и данни реално някое
лице да се е възползвало от неправилно обработените лични данни на С.. Претърпените
негативни състояния от разпространението на данни за уволнението му са трудно
разграничими от негативните емоции от факта на самото уволнение. На последно
място връчването на заповедите е станало по този начин предвид поведението на
ищеца - вземането на болничен и липса на всякакво съдействие от негова страна и
от страна на съпругата му за получаването им.
Предвид уважаване на основния иск, следва да
бъде уважен и акцесорния такъв, във връзка със законната лихва върху
присъдената сума считано от 09.07.2019 г. /датата на увреждането / до
окончателното изплащане на сумата от 200лв. Исковата претенция до пълния
предявен размер от 1000лв. следва да се отхвърли.
По искането за присъждане на
имуществени вреди:
Имуществените вреди по принцип
представляват претърпяна загуба и/или пропусната полза. Пропуснати ползи са
налице, когато в резултат на отменения акт не е реализирано увеличаване на
имуществото на ищеца, като единствената пречка за тази реализация следва да е
именно отмененият акт. Претендира се в случая сумата от 83.10 лв.,
представляващи 75 лв. разход за гориво за явяването на С. пред Комисията за
защита на личните данни /КЗЛД/ от Велико Търново до София и обратно и 8.10лв.,
изразяващи се в пощенски разходи от водената кореспонденция с Комисията за
защита на личните данни. По делото няма доказателства, че пътуването е станало
именно с този автомобил, няма данни за разхода на същия, а и автобусния билет по
маршрута Велико Търново – София – Велико Търново е на стойност приблизително
половината от претендираната. Явяването на С. пред КЗЛД не е било задължително,
а въпрос на негово лично решение. Предвид гореизложеното и липсата на пряка
причинна връзка с действията на служителите на *** исковата претенция в тази
част следва да бъде отхвърлена.
По отношение на искането за обезщетение
за сумата от 8,10 лв., ответникът признава в тази част иска за сумата от 1.40
лева. В останалата част съдът намира, че искането е неоснователно. Останалите
0.55лв. към първата пощенска пратка не е видно от разписката да е необходим
разход за ищеца и не е пряка и непосредствена вреда. Със следващите две пратки
са изпратени молба и становище от ищеца с приложния към тях и взаимоотношения с
КЗЛД във връзка със забава от страна на комисията да изпрати протокола от
заседанието и да изготви решение. Разноските по изпращането на последната по
никакъв начин не биха могли да се приемат като последица от неспазването на
принципа по чл. 5, § 1, б. „е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679. Тези разходи не са
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно действие на ответника. По
тази причина нямат характер на претърпени вреди, по смисъла на
материалноправната норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Искът за тяхното присъждане,
извън признатата част, следва да бъде отхвърлен.
В обобщение, основателни са исканията
за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200
лв. и за репариране на причинените имуществени вреди, признати от ответника в
размер на 1.40лв. В останалата част исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По отношение на искането за присъждане
на лихва, съдът намира, че съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на
администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в
сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при
нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или
бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. В
тази връзка, в разглеждания казус лихвата върху определения размер на
обезщетението следва да бъде присъдена от 09.07.2019 г. – датата на извършване
на нарушението.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските за производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Изхождайки от това правило и предвид изхода на делото ответникът следва
да се осъди да плати на ищеца внесената държавна такса от 10 лева и разноски за
хонорар за един адвокат, размерът на който, съразмерно на уважената част от
иска, възлиза на 37,18 лв., или общо 47.18лв. На основание новата чл.
10, ал. 4 от ЗОДОВ в сила от 29.11.2019г. съдът следва да осъди ищеца да
заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. С оглед фактическата и правна сложност на делото
при възнаграждение от 100лв., и съразмерно на отхвърлената част от иска в полза
на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 81,40 лв.
Предвид изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, 5-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес гр. София, ул. „Тотлебен“
№ 34, да заплати на С.Х.С. ***, ЕГН **********, сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на чл. 5, § 2, б. „е“ от
ОРЗД – принципа на поверителност и цялостност, при обработването на личните му
данни на дата 09.07.2019г., ведно със законната лихва считано от 09.07.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, и 1.40лв. – признати от ответника имуществени
вреди за пощенски разходи.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на С.Х.С., ЕГН: **********,*** ***, със седалище и адрес гр. София, ул. „Тотлебен“
№ 34 в останалата им част, до размера на претендираната сума от 1000 лв. за
неимуществени вреди и 8.10 за имуществени вреди.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес гр. София, ул.
„Тотлебен“ № 34, да заплати на С.Х.С., ЕГН: **********,*** сумата от 47.18 лв. (четиридесет и седем
лева и осемнадесет стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА, С.Х.С., ЕГН ********** ***, да
заплати на ***, със седалище и адрес гр. София, ул. „Тотлебен“ № 34, сумата от 81.40
лв. (осемдесет и един лева и четиридесет стотинки), представляваща разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд,
Тричленен състав в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане
на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: