РЕШЕНИЕ
№.256/27.08.2020г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково в открито съдебно заседание на двадесет и осми май, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при
секретаря Дорета Атанасова.................................................................и
в присъствието на
прокурор……………………...........................................................................като
разгледа докладваното от съдия Байнова адм.д №1220 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „Тера Реал“
ЕООД - гр.С. , ул.“Х. Б.“ №..,
представлявано от Ж.В.А. – управител, против Акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) №01-2600/5200 от 21.08.2019г., издаден от Заместник -
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.
Жалбоподателят счита АУПДВ за нищожен и незаконосъобразен.
Твърди, че същият е издаден от
некомпетентен орган, че Акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 214 „АЕП“ изх. №01-2600/5200 от 06.07.2016г. не е влязъл в
сила, тъй като е обжалван пред съда, както и че за платената сума, предмет на
оспорения акт, е изтекла погасителна давност съгласно чл.171 от ДОПК, считано
от 01.01.2012г.
По изложените съображения моли да бъде
отменен обжалвания акт. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
от процесуален представител.
Ответникът – Зам.
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуален
представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. В случай на уважаване на жалбата, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните
в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
През 2011г. „Тера Реал“ ЕООД - гр.С. е подало общо Заявление за подпомагане
с Уникален идентификационен номер /УИН/ 26/010711/88728 - форма за регистрация
за юридически лица, като е заявено подпомагане по различни схеми и мерки, вкл.
по мярка 214 Агроекологични плащания (АЕП) от ПССР 2007-2013г. Не е спорно
също, че дружеството е одобрено за участие по мярката с направление „Биологично
растениевъдство“ през кампания 2011г. като през първата година от поетия ангажимент
- 2011г. , му е изплатена сумата от 5660.34 лв. Заявление за подпомагане с УИН 2611061202750
е подадено и за кампания 2012г., ведно с приложение за кандидатстване по 214
АЕП, направление „Биологично растениевъдство“ – заявление за плащане.
С Уведомително писмо за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПССР 2007-2013г. с изх.№ 01-2600/5200 от 06.07.2016г. поетият
такъв е прекратен. Прекратяването е основано на съображения, че след извършени
административни проверки за спазване на поет 5-годишен агроекологичен ангажимент
по подадено заявление за подпомагане с УИН 26/110612/02750 , с Приложение за
кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2012г., е установено
неспазване на изискванията на чл.24 ал.1 и ал.2 от Наредба №11/06.04.2009г. за
условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП” от ПРСР за периода
2007-2013г., като установеното припокриване на площта от пресичане на заявените
през текущата кампания парцели спрямо одобрените за участие по направление
„Биологично растениевъдство“ е 87.48%.
Уведомително писмо за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПССР 2007-2013г. с изх.№ 01-2600/5200 от 06.07.2016г. е било
обжалвано пред Министъра на земеделието, храните и горите, видно от жалба с вх.№01-2600/5200
от 03.08.2016г. (л.34 от адм.д.№828/2018г.) като преписката е постъпила в МЗХ
на 09.08.2016г. (л.37 от адм.д.№828/2018г.).
С писмо изх.№01-2600/5200 от 30.04.2018г.
Зам.изпълнителния директор на ДФЗ е уведомил дружеството на основание чл.26
ал.1 от АПК, че ДФЗ открива производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане. Посочено е, че производството се открива на
основание влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по
мярка 214 „АЕП“ от ПССР 2007-2013г. с
изх.№ 01-2600/5200 от 06.07.2016г. В писмото са изложени съображенията, по
които е прието,че актът е влязъл в сила,
а именно: след обжалването му пред Министъра на земеделието, храните и горите,
последният не се е произнесъл в 14-дневния срок от получаване на преписката,
свързана с обжалвания акт, липсва произнасяне и към момента, а дружеството не
се е възползвало от правото си да го обжалва по съдебен ред в предвидения за
това срок, поради което съобразно ТР №6/30.06.2015г. по т.д. №4/2013г. на ОСС
на ВАС, актът е влязъл в сила.
В писмото са цитирани разпоредбите на
чл.24 ал.1 и ал.2 от Наредба №11/06.04.2009г. за условията и реда за прилагане
на мярка 214 „АЕП” от ПРСР за периода 2007-2013г., посочена е и сумата,
изплатена за първата година от поетия агроекологичен ангажимент, равняваща се и
на изплатената обща такава по направление „Биологично растениевъдство“. На
дружеството е указано правото в 7-дневен срок от получаване на писмото да
възстанови доброволно недължимо платената сума без начислени лихви чрез превод
по банковата сметка на ДФЗ – РА, а в случай на несъгласие с констатациите, да
представи в същия срок възражения и допълнителни доказателства. Писмото е било
изпратено чрез куриер, като видно от приложените разписки от „Стар пост“
(л.20), пратката не е потърсена от получателя, а на посоченият
телефонен номер, последният не отговаря. (отбелязване от 22.05.2018г.) . Видно
от приложения протокол (л.16) , на 05.07.2018г. е направен неуспешен опит за устно
уведомяване на телефонния номер на управителя на дружеството, като е отразено
„не отговаря“. Предвид последното, е извършено уведомление на основание чл.61
ал.3 от АПК, като видно от Констативен протокол №55 с рег.№ 05-2-261/245 от
06.07.2108г., писмо изх.№01-2600/5200 от 30.04.2018г. е поставено на таблото за
уведомления в Областна дирекция на ДФЗ – Хасково за 14-дневен срок, считано от
06.07.2018г. до 20.07.2018г., включително.
Няма данни в посочения срок представител на дружеството да се е явил за
получаване на писмото.
По
жалба на дружеството до съда срещу Уведомително писмо за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПССР 2007-2013г. с изх.№ 01-2600/5200 от 06.07.2016г.,
депозирана на 29.08.2018г., е било образувано адм.д.№828/2018г. по описа на
Административен съд – Хасково. В тази връзка със Заповед
№03-РД/3915/01.10.2018г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, производството
по издаване на АУПДВ , открито с писмо изх.№01-2600/5200 от 30.04.2018г., е
било спряно (л.128).
С определение от 31.12.2018г. по
адм.д.№828/2018г. (л.134 от
адм.д.№828/2018г.) жалбата на дружеството срещу Уведомителното писмо за
прекратяване на агроекологичния ангажимент е оставена без разглеждане и е
прекратено производството по делото. Определението е оставено в сила с
Определение №6147/23.04.2019г. , постановено по адм.д.№4345/2019г. по описа на
ВАС.
На 21.08.2019г. е издаден оспореният АУПДВ
№01-2600/5200 , връчен на управителя на дружеството лице на 05.09.2019г., видно
от приложеното известие за доставяне (л.25). Жалбата срещу АУПДВ е подадена чрез
административния орган по пощата на 18.09.2019г., видно от пощенското клеймо
върху приложения плик (л.4).
По делото е представена Заповед
№03-РД/2891/23.07.2019г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ за делегиране на
правомощия на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ – П.
Д. С., да издава и подписва актове за установяване на публични държавни
вземания по мярка 214 „АЕП“ (т.20). Представена е и извадка от Протоколи
№145 от заседания на УС на ДФЗ от 19.07.2019г., съдържаща взетите на
заседанието решения.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Процесният АУПДВ е издаден на основание чл. 27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП и чл. 162, ал.2, т.8 и 9 от ДОПК.
Съгласно чл. 162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК (в действащата към 2019г. редакция), публични са държавните вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, а също и лихвите за тези вземания.
Съгласно чл. 165 от ДОПК, събирането на държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. В чл. 27, ал.3 от ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, а според ал.5 на същата норма, вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт или административен договор, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според чл. 166, ал.1 и ал.2 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Според чл. 166, ал.3 от ДОПК, Актът за публично държавно вземане се обжалва пред ръководителя на съответната администрация по реда на АПК, което във връзка с чл. 81 от АПК означава, че оспорването на акта пред по-горестоящ административен орган е правна възможност, но не и задължение за адресата му и е приложима изборността на реда за оспорване, предвидена в чл. 148 от АПК, т.е. аминистративният акт може да се обжалва пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред.
Предвид горното, жалбата като насочена
срещу годен за обжалване административен акт, изхождаща от лице с правен
интерес и подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.149 ал.1 от АПК е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган, видно от приложената по делото Заповед №03-РД/2891/23.07.2019г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ, а оплакването на жалбоподателя за противното е неоснователно.
Оспореният АУПДВ е обективиран в писмена форма като съдържа правни и фактически основания за издаването му.
От правна страна актът се основава на разпоредбите на чл.27 ал.3 и ал.4 от ЗПЗП вр. чл.162 ал.2 т.8 и т.9 от ДОПК , на чл.5,§1,2 и 3, предл. първо и чл.18 т.1 б.“б“ от Регламент (ЕС) №65/2011г. на Комисията от 27.01.2011г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, чл.80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) №1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема подпомагане на лозаро-винарския сектор.
От фактическа страна АУПДВ е основан на
влязъл в сила акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПССР
2007-2013г. с изх.№ 01-2600/5200 от 06.07.2016г. Посочено, че „ТЕРА РЕАЛ“ ЕООД е
регистрирано с УРН 506784 в ИСАК и е
одобрено за участие по мярка 214 „АЕП“
от ПРСР 2007-2013г. с направление
„Биологоично растениевъдство“ през кампания 2011г. като през първата година
от поетия ангажимент - 2011г. по заявление с УИН 26/010711/88728, му е
изплатена сумата от 5660.34 лв. , а общата изплатена сума по направлението,
представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане през годините,
предхождащи годината на прекратяване на ангажимента е в размер 5660.34 лв. Цитирана
е разпоредбата на чл.18 ал.3 т.3 от
Наредба №11/06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП” от
ПРСР за периода 2007-2013г. като е посочено, че в съответствие с чл.18 ал.4
б.“а“ вр. чл.24 ал.1 и ал.2 от същата наредба дружеството следва да възстанови
100% от получената финансова помощ, а именно 5660.34 лв. посочено е също, че в
указания срок в ДФЗ-РА не е постъпила допълнителна информация, нито е
възстановена доброволно сумата на недължимото
плащане.
Не се установява в производството по издаване на процесния АУПДВ да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
В изпълнение на изискването по чл.26
ал.1 от АПК, дружеството е уведомено за започване на административното
производство по реда на чл.61 ал.3 от АПК
(в действащата към м.юли,2018г. редакция).
Съдът
счита, че оспореният АУПДВ съответства и на материалния закон.
С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане.
В чл. 7 от Наредба № 11/06.04.2009 г. е регламентирано, че агроекологичните направления се изпълняват за период от пет последователни години - т. е. касае се за дългосрочен ангажимент. Той се поема с одобряване на подаденото заявление за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане. През всяка следваща година от останалите четири години, кандидатите подават само заявление за плащане.
Съгласно чл.24 ал.1 и ал.2 от Наредба № 11/06.04.2009г. агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение като одобрената за извършването им площ може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент.
При неспазване на изискването по чл.24 ал.2 от наредбата, законът предвижда задължение за разплащателната агенция да прекрати многогодишния ангажимент - чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/ 2009 г. , а за земеделските стопани – да възстановят получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал.4.
При така цитираната нормативна регламентация се налага извода, че фактите, релевантни за проверка законосъобразността на оспорения по настоящото производство акт и посочени като мотиви в него, се свеждат до следното: извършването на плащане в полза на земеделски стопанин на основание оторизирано подпомагане по мярка 214 АЕП и прекратяване на агроекологичния ангажимент с влязъл в сила административен акт.
От събраните по делото доказателства се установява наличието и на двете релевантни материалноправни предпоставки.
Не
е спорно по делото , че по
подаденото през 2011г. общо Заявление за подпомагане с УИН 26/010711/88728 със
заявено подпомагане по различни схеми и мерки, вкл. по мярка 214 АЕП от ПССР
2007-2013г, „Тера Реал“ ЕООД - гр.С. е
одобрено за участие по мярката с направление „Биологично растениевъдство“ като
2011г. е първата година от поетия ангажимент и за кампания 2011г. му е
изплатена като финансово подпомагане сумата от 5660.34 лв. Не е спорно също, че
по заявление на дружеството с УИН 2611061202750 за кампания 2012г., на
дружеството не е изплатена финансова помощ по мярка 214 АЕП, поради установено
неизпълнение на изискванията по чл.24 ал.2 от Наредба № 11/ 2009 г., в резултат
на което е прекратен и агроекологичния ангажимент. Последното има за естествена
правна последица възстановяване на получената субсидия. По отношение на
прекратения ангажимент изплатеното финансово подпомагане съставлява вече
недължимо плащане, в какъвто смисъл е и съдебната практика - решение № 7519 от
22.06.2015 г. по адм. дело № 5269/2015 г. на ВАС, IV о. и решение № 8062 от
1.07.2015 г. по адм. дело № 10055/2014 г. на ВАС, III о.
Налице е и втората материалноправна
предпоставка, кумулативно необходима за възникване на задължение за земеделския
стопанин да възстанови получена от него като финансово подпомагане и установена
с акта сума, а именно многогодишният ангажимент по мярка 214 да е бил прекратен.
Неоснователно е твърдението в жалбата,
че поради обжалването му пред съда, акт
за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПССР
2007-2013г. с изх.№ 01-2600/5200 от 06.07.2016г. не е влязъл в сила. Действително от събраните по делото
доказателства се установява , че актът за прекратяване на агроекологичния
ангажимент е бил обжалван пред съда като е било образувано адм.д.№828/2018г. по
описа на АС-Хасково. Жалбата обаче е била оставена без разглеждане, поради
просрочието ѝ като постановеното по делото прекратително определение е
влязло в сила на 23.04.2019г. след осъществен касационен контрол, видно от
приложеното адм.д.№828/2018г. , ведно с адм.д.№ №4345/2019г. по описа на ВАС.
От постановените по тези дела съдебни актове категорично се потвърждава
обстоятелството, че акт (Уведомително писмо) за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПССР 2007-2013г. с изх.№ 01-2600/5200 от
06.07.2016г. е влязъл в сила на 08.09.2016г. В тази връзка правилно административният
орган, съобразявайки разпоредбата на чл.18 ал.4 б.“а“ от Наредба №11/06.04.2009г. за условията и
реда за прилагане на мярка 214 „АЕП” от ПРСР за периода 2007-2013г. е предприел
процедура по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. С влизане
в сила на административния акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент,
по който е реализирано плащане, административният орган в условията на
обвързана компетентност е длъжен да проведе производство за събиране на
изплатените суми, а за земеделския стопанин възниква задължението за
възстановяване на получената финансова помощ като в случая размера на вземането
не се оспорва.
Неоснователно е и оплакването за изтекла
погасителна давност по чл.171 от ДОПК по отношение на вземането, считано от
01.01.2012г. Публичното вземане, представляващо сумата, изплатена като
финансово подпомагане по мярка 214“АЕП“ е възникнало от момента на влизане в
сила на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент – 08.09.2016г.
Именно от тази дата следва да се изчислява давността по чл.177 от ДОПК, доколкото от този момент финансовата
помощ се явява вече недължимо платена, а за земеделския стопанин възниква
задължението да я възстанови. В тази връзка и като се отчете, че с писмо
изх.№01-2600/5200 от 30.04.2018г. на Зам.изпълнителния директор на ДФЗ е
открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно
вземане, респ. на основание чл.172 ал.1 от ДОПК давността е спряла до
издаването на процесния АУПДВ, то към настоящия момент не е изтекла нито
давността по ал.1, нито абсолютната такава по ал.2 на чл.171
от ДОПК.
Предвид гореизложеното се налага извод,
че процесният АУПДВ е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 100. 00 лева.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Тера
Реал“ ЕООД - гр.С. , ул.“Х. Б.“ №..,
представлявано от Ж.В.А. – управител, против Акт за установяване на публично
държавно вземане №01-2600/5200 от 21.08.2019г., издаден от Заместник -
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.
ОСЪЖДА
„Тера
Реал“ ЕООД - гр.С. , ЕИК …. да заплати
на Държавен фонд „Земеделие” – София юрисконсултско възнаграждение в размер
100.00 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: