№ 440
гр. Видин, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина В. Герасимова
при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело №
20241320100121 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 224 от КТ от ищцата С. Х. К. от гр. В, чрез
пълномощника А. А. от АК – Видин, против МБАЛ „Св. Петка“ АД гр. Видин,
ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление ул. „Ц С В” № *,
представлявано от И. Г. Н.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е работила по трудово
правоотношение с ответното дружество на длъжността „санитар“ в Спешно
приемно отделение.
Със заповед № 83/13.12.2021 г. на изпълнителния директор трудовото
правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ,
считано от 13.12.2021 г.
С решение № 298/14.06.2022 г. по гр. дело № 194/2022 г. по описа на РС
– Видин е признато за незаконно прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата и тя е възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност. Първоинстанционното решение е потвърдено с
решение № 15/07.02.2023 г. по в.гр.д. № 341/2022 г. по описа на ОС – Видин. С
определение по гр. д. № 2425/2023 г. на ВКС не е допуснато касационно
обжалване на въззивното решение.
Със заповед № РД-00-93/12.01.2024 г. на изпълнителния директор на
1
ответното дружество, връчена на ищцата на 12.01.2024 г., тя е възстановена на
длъжността, заемана преди уволнението. Ищцата не е пожелала да се върне на
работа и поради това трудовото й правоотношение е прекратено на основание
чл. 325, т. 2 от КТ. Времето от уволнението до възстановяването на работа е
зачетено за трудов стаж.
Сочи се, че ищцата има право да ползва основен платен годишен отпуск
от 20 дни, както и допълнителен платен годишен отпуск от 8 дни, но не е
ползвала такъв, поради което й се дължи парично обезщетение.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от 1800,00 лева, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от 13.12.2021 г.
до 12.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска – 16.01.2024 г. до окончателното плащане.
Претендират се направените по производството разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК.
Оспорва основателността на исковата претенция поради извършено
плащане.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата
адвокатско възнаграждение.
С протоколно определение от 26.06.2024 г. съдът е допуснал изменение
на предявения иск, който се счита за предявен за сумата от 1570,61 лева -
главница, вместо за сумата от 1800,00 лева.
С протоколно определение от 26.06.2024 г. съдът е допуснал на
основание чл. 233 от ГПК отказ от иска по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на
законна лихва върху главницата от предявяване на иска – 16.01.2024 г. до
окончателното изплащане и е прекратил производството по делото в тази част.
По делото са събрани писмени доказателства.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:
Не е спорно, че страните са се намирали в трудово правоотношение като
ищцата е работила на длъжност „санитар“ в Отделение по спешна медицина
при МБАЛ „Св. Петка“ АД гр. Видин до 13.12.2021г., когато със Заповед №
83/13.12.2021г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328,
2
ал. 1, т. 6 от КТ.
С решение № 298/14.06.2022г. по гр.д. № 194/2022г. по описа на Районен
съд – Видин, потвърдено с решение № 15/17.02.2023 г. по в.гр.д. № 341/2022г.
по описа на Окръжен съд – Видин, последното недопуснато до касационно
обжалване, прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е
признато за незаконно и тя е възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност.
Със заповед № РД-00-93/12.01.2024 г. на изпълнителния директор на
ответното дружество, връчена на ищцата на 15.01.2024 г., тя е възстановена на
длъжността, заемана преди уволнението, но поради неявяване на работа в
срока по чл. 345, ал. 1 от КТ, трудовото й правоотношение е прекратено на
основание чл. 325, ал. 1 , т. 2 от КТ със Заповед № 3/12.01.2024г.
От представеното платежно нареждане от 13.02.2024г. е видно, че
ответникът е заплатил на ищцата сумата от 1570,61 лева – обезщетение за
неползван платен годишен отпуск.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения
иск за неоснователен поради извършено в хода на делото плащане от
ответника. С оглед на това исковата претенция ще следва да бъде отхвърлена.
Спорът е по разноските на ищеца и дали ответникът е станал повод за
завеждане на делото. Видно е, че исковата молба е входена в съда на
16.01.2024г. Съобщението до ответника с препис от исковата молба е
изготвено на 09.02.2024г. и е получено от ответната страна на 14.02.2024г.
Плащането на процесната сума е извършено на 13.02.2024г. – след завеждане
на исковата молба в съда и един ден преди получаване на книжата по делото
от ответника. При това положение настоящият съдебен състав намира, че
ответникът е станал причина за водене на делото и дължи разноски на ищцата
за адвокатско възнаграждение независимо, че е извършил плащане преди
получаване на книжата по делото. Това е така, защото към момента на
извършване на плащането, делото вече е било образувано в съда и
съобщението до ответника с препис от исковата молба и доказателствата е
било изготвено и изпратено. Освен това, за ответника е било известно, че при
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата със Заповед №
3/12.01.2024 г., същият дължи обезщетение за неползван платен годишен
отпуск, което намира своето основание в чл. 224, ал. 1 от КТ. Евентуална
3
покана за плащане на това обезщетение от ищцата до ответника преди
завеждане на делото не би била основание за изискуемост на вземането, а само
би имала значение за заплащане на лихва за забава. С оглед на това,
настоящият съдебен състав приема, че на ищцата се дължат разноски по
производството за платено адвокатско възнаграждение.
С отговора на исковата молба от ответника е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищцата.
Искането за намаляване на адвокатското възнаграждение съдът намира
за неоснователно. С договор за правна защита и съдействие от 16.01.2024г. е
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. С оглед
материалния интерес и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно
установеният минимум на дължимо възнаграждение по предявения иск се
изчислява на сумата в размер на 457,06 лв., т.е. договореното и заплатено от
ищеца възнаграждение е в размер близък до нормативно установения
минимум, поради което не са налице предпоставки за намаляване на
адвокатския хонорар.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 359 от КТ, ответникът
следва да понесе разноските за държавна такса в размер на 62,82 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Х. К. с ЕГН ********** от гр. В против
МБАЛ „Света Петка“ АД с ЕИК ,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление:
гр. В, ул. „Ц С В“ № * иск за заплащане на сумата от 1570,61 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, поради
извършено плащане.
ОСЪЖДА МБАЛ „Света Петка“ АД с ЕИК ,,,,,,,,,,, със седалище и адрес
на управление: гр. В, ул. „Ц С В“ № * да заплати на С. Х. К. с ЕГН **********
от гр. В сумата от 480.00 /четиристотин и осемдесет/ лева – разноски за
адвокатско възнаграждение.
4
ОСЪЖДА МБАЛ „Света Петка“ АД с ЕИК ,,,,,,,,,,, със седалище и адрес
на управление: гр. В, ул. „Ц С В“ № * да заплати по сметка на Районен съд -
Видин сумата от 62,82 /шестдесет и два лева и осемдесет и две ст./ лева -
държавна такса.
ОСЪЖДА МБАЛ „Света Петка“ АД с ЕИК ,,,,,,,,,,, със седалище и адрес
на управление: гр. В, ул. „Ц С В“ № * да заплати по сметка на Районен съд -
Видин сумата в размер на 5,00 /пет/ лева - държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5