№ 131
гр. Пазарджик, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20245220201720 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Д. К., ЕГН ********** от гр.Пазарджик
против Наказателно постановление №ИК-40#8/11.11.2024г. на Г. Г.-К.,
изпълняваща правомощията на председател на Сметната палата на Република
България, съгласно Заповед №154/08.04.2024г. на председателя на Сметна
палата, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.170 ал.1 от Изборния
кодекс /ИК/, на основание чл.476 от ИК, е наложено административно
наказание глоба в размер на 3000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и
процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП. Жалбоподателят счита,
че АНО не е разполагал с компетентност да издаде НП. Твърди, че в НП
липсва посочване на конкретното място на извършване на вмененото
нарушение. Намира, че в случая е нарушен принципа на пропорционалност
между нарушението и наложеното за него административно наказание.
Настоява, че случаят е маловажен, поради което следва да бъде приложена
нормата на чл.28 от ЗАНН. С тези доводи моли да отмяна на обжалваното НП
и претендира сторените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
пълномощника си- адв.Х. В., който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения, които доразвива в депозирана писмена защита по съществото на
спора. Моли за отмяна на НП и присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски. Прави възражение за искането на другата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение поради липса на представен списък за
1
разноските.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява лично, като се
представлява от пълномощника- гл.юриск.Д. И.-П., която оспорва жалбата.
Излага съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното НП,
което моли да бъде потвърдено. Депозира подробни писмени бележки по
съществото на спора. Претиkдира присъждане на разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе
предвид становището на страните, анализира събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП в качеството му на
лице по чл.164 ал.2 от ИК, отговорно за приходите, разходите и счетоводната
отчетност на местна коалиция „Новото време", регистрирана с Решение №70-
МИ/17.09.2023г. на ОИК Пазарджик /л.81 от делото/ за участие в изборите за
кмет на кметство в Община Пазарджик, проведени на 29.10.2023г., за това, че
на 27.10.2023г. в гр.Пазарджик, по време на предизборната кампания на МК
„Новото време“, е извършен разход в размер на 5000 лева, чрез плащане в
брой за изработка на 1000 бр. плакати, 3000 бр. листовки и брандирани с ПВЦ
за което е издадена фактура №**********/27.10.23г. от доставчика „Нитос
дизайн“ ЕООД- гр.Пазарджик с ЕИК ***, с приложен фискален бон към нея от
27.10.23г. Нарушението било установено в резултат на извършена на 21.03.23г.
проверка на извършените разходи от МК „Новото време“, ОИК Пазарджик,
завършила с изготвянето на Констативен протокол /л.82,83 от делото/. В
същия били отразени установените от проверяващия одиторски екип, в който
участвала и св.Т. И.- главен одитор и ръководител екип, 9 бр. допуснати от
страна на жалбоподателя плащания в брой на доставчици по фактури на
стойност над 1000 лева, в общ размер на 25 560 лева, сред които и това по
процесната фактура №**********/27.10.23г., издадена от доставчика „Нитос
дизайн“ ЕООД- гр.Пазарджик с ЕИК ***, с приложен фискален бон към нея от
27.10.23г. /л.71 от делото/. За това деяние, квалифицирано като нарушение на
разпоредбата на чл.170 ал.1 от ИК, св.Т. И.- одитор в дирекция „Специфични
одити“ в СМ на РБългария, оправомощена със Заповед №160/11.04.24г. на ЗА
председател СП на РБългария /л.84,85 от делото/, съставила срещу
жалбоподателя АУАН №ИК-40/14.06.2024г. /л.67-69 от делото/. В
констативната част на акта били описани всички установени от
проверяващите нарушения на посочената правна норма, сред които в т.5 на
изброените, заплатени от МК „Новото време“ суми, било посочено и това по
процесната фактура. АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя, на
когото след подписването му бил връчен препис. В законоустановения срок
постъпило писмено възражение /л.74-76 от делото/ срещу акта, което не било
прието за основателно от страна на АНО. За така извършените от
жалбоподателя нарушения на чл.170 ал.1 от ИК във връзка с констатираните
2
плащания по 9 бр. фактури за извършени доставки в полза на МК „Новото
време“, били издадени 9 бр. отделни НП, сред които и атакуваното.
Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св.Т. И., които съдът кредитира изцяло. Споделеното от този
свидетел не разкрива признаци на тенденциозност и заинтересованост
въпреки служебната му обвързаност с АНО. Отделно от това заявеното пред
съда от св.И. съдържа информация относно факти, корелиращи в пълна степен
със съдържанието на приетите по делото като писмени доказателства
материали по административнонаказателната преписка.
Атакуваното НП било връчено на жалбоподателя на 19.12.24г. /л.66 от
делото/, а жалбата против него била подадена на 31.12.24г. от
активнолегитимирано лице чрез АНО до компетентния да я разгледа районен
съд, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните правни
съображения:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл.84 от ЗАНН вр. чл.14 ал.2 от НПК и т.7
от Постановление №10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции- констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Съгласно чл.67 ал.1 от ЗСмП, актовете за констатиране на нарушенията
се съставят от одиторите, а наказателните постановления се издават от
председателя или от оправомощено от него длъжностно лице. В този смисъл
актосъставителят- Т. И. е разполагала с компетентност за съставяне на АУАН,
доколкото същата е била определена със Заповед №160/11.04.2024г. на Г. Г.-К.,
изпълняваща правомощията на Председател на Сметната палата да образува
административнонаказателни производства, както и да съставя АУАН, вкл. по
чл.476-479 от Изборния кодекс. От своя страна възлагащата тези правомощия
на актосъставителя- Г. Г.-К. също е разполагала с компетентност на
председател на СП на РБългария, в т.ч. и да издаде атакуваното НП.
Действително, с ТР №4/22.04.2004г. по адм.д. №ТР-4/2002г. на ОСС на ВАС е
прието, че не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя
като изрична компетентност на съответния административен орган. В същото
решение обаче е направено разграничение между понятията „делегиране на
3
правомощия“ и „упражняване на правомощия при заместване“. Заместването
се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощията, е в
обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид
необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган,
по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда
заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период
заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като
върши това от името на замествания орган. В този смисъл Г. Г.-К. е била
надлежно оправомощена със Заповед №154/08.04.24г. за заместник на
председателя на Сметната палата /л.86 от делото/, който да осъществява
неговите правомощия в пълен обем, с изключение на изрично посочените в
т.II от заповедта, сред които не попадат тези по издаване на НП. Отделно от
това, съгласно чл.21 т.3 от Закона на Сметната палата, председателят определя
свой заместник при назначаването му за служебен министър-председател по
реда на чл.99 ал.5 от Конституцията на Р България, доколкото разпоредбата на
чл.16 ал.4 от ЗСмП изрично предвижда, че при назначаването му за служебен
министър-председател председателят на Сметната палата прекъсва
пълномощията си само за периода, в който е назначен, като след
освобождаването му продължава мандата, за който е избран. Именно въз
основа на посочените правни норми и съгласно Заповед №154 от 18.04.2024г.
Д. Г., в качеството си на председател на Сметната палата, определя Г. Г.-К.-
заместник-председател на Сметната палата, за периода от назначаването му за
служебен министър-председател по реда на чл.99 ал.5 от Конституцията на
Р.България, до освобождаването му, да осъществява правомощията на
председател на Сметната палата. Най-сетне, съгласно нормата на чл.67 ал.1 от
ЗСмП, актовете за констатиране на нарушенията се съставят от одиторите, а
наказателните постановления се издават от председателя или от
оправомощено от него длъжностно лице. Предвид изложеното, Г. Г.-К., в
качеството си на заместник на Председателя на Сметната палата е имала към
датата на издаване на атакуваното НП правомощия да разглежда и да се
произнася по административнонаказателните производства. Апропо, това се
отнася за целия период от издаване на Заповед №154 от 18.04.2024г. Д. Г. до
16.01.2025г., когато с Указ №222 на Президента на РБългария правомощията
на служебен министър- председател на Д. Г. са били прекратени поради
съставяне на редовно правителство. Ноторно известно е, че с Решение на
Народното събрание, на основание чл.84 т.8 и чл.86 ал.1 от Конституцията на
РБългария и чл.12 и чл.14 ал.1 от Закона за СмП, прието на 09.04.2015г. и
обнародвано в ДВ бр.27/14.04.15г. /л.10 от делото/, Г. Н.а Г.- К. е избрана за
зам.председател на СмП на РБългария. С Решение на Народното събрание, на
основание чл.84 т.8 и чл.86 ал.1 от Конституцията на РБългария и чл.12 от
Закона за СмП, прието на 28.07.2023г. и обнародвано в ДВ бр.66/01.08.23г.
/л.11 от делото/, Д. Борисов Г. е избран за председател на СмП на РБългария за
период от 7 години. С Указ №101 на Президента на РБългария, публикуван в
ДВ бр.32/09.04.2024г. /л.12 от делото/, на основание чл.99 ал. 5 от
4
Конституцията на РБългария, председателят на Сметната палата Д. Г. е
назначен за служебен министър-председател, считано от 09.04.2024г. С Указ
№102 на Президента на РБългария, публикуван в ДВ бр.32/09.04.2024г. /л.12
от делото/, на основание чл.98 т.1 и чл.99 ал. 5 от Конституцията на
РБългария, са насрочени избори за Народно събрание, които да се проведат на
09.06.2024г. След посочената дата, поради депозиран отказ на
мандатоносителите за съставяне на правителство, с Указ №220 на Президента
на РБългария, публикуван в ДВ бр.71/23.08.2024г., на основание чл.99 ал.5 от
Конституцията на РБългария, Д. Г. е определен за кандидат за служебен
министър-председател и му е възложено да предложи състав на служебно
правителство, считано от 22.08.2024г. С Указ №222 на Президента на
РБългария, публикуван в ДВ бр.73/27.08.2024г. /л.14 от делото/, на основание
чл.99 ал.5 от Конституцията на РБългария, председателят на Сметната палата
Д. Г. е назначен за служебен министър-председател, считано от 27.08.2024г. С
Решение от 16.01.2025г. за избиране на Министерски съвет на РБългария,
обнародвано в ДВ бр.5/17.01.2025г., на основание чл.84 т.6 и чл.108 от
Конституцията на РБългария е избрано редовно правителство, като в т.2 от
същото решение правомощията на служебното правителство, назначено с
Указ №222 на Президента на РБългария са прекратени, считано от 16.01.2025г.
В този смисъл възложените в периода от 09.04.2024 г. до 16.01.2025г. функции
на Д. Г., в качеството му на служебен министър-председател, чрез
последователно издадените Укази на Президента на РБългария, осигуряват
непрекъсваемост на изпълняваната от него длъжност. Поради това при
издаване на Указ №222 на Президента на РБългария на практика не било нито
необходимо, нито възможно издаването на нова заповед, с която Г. Г.-К.
повторно да бъде изрично оправомощена да изпълнява правомощията на
председател на Сметната. Между действието на Указ №101 и Указ №222 на
Президента на РБългария на практика Д. Г. не е преставал да изпълнява
функции на министър председател, поради действие на принципа на
неmрекъсваемост на работата на служебния министър-председател при
осъществяване на една от най-важните му функции- ръководството на
държавата. В Решение №13/ 26.07.2024г. по к.д.№1/2024г. на
Конституционния съд на РБългария е застъпено схващането, че служебното
правителство се възприема като особен вид правителство, което се съставя
само като крайно средство в ситуация на парламентарна криза.
Невъзможността за постигане на парламентарна подкрепа /поради криза в
отношенията между политическите сили в парламента/ за избор на
правителство се определя в доктрината и политическата практика като
парламентарна криза. Служебният му характер произтича от източника на
неговото овластяване- то се назначава от президента и той го легитимира, а не
се избира от Народното събрание, както и от предназначението му- да
организира произвеждането на избори за нов парламент, който да формира
парламентарно правителство. Отделно от това в Тълкувателно решение
№20/1992г. по к.д. №30/1992г. на Конституционния съд на РБългария е
5
изрично посочено, че срокът на пълномощията на служебното правителство
продължава до формирането на правителство по реда, установен в чл.99 от
Конституцията. Поради тази причина Д. Г. не би могъл да издаде нова заповед,
тъй като правомощията му като Председател на Сметната палата, съгласно
чл.16 ал.4 от Закона за Сметната палата, са били прекъснати с издаването на
Указ №101 на президента на РБългария и не са били възобновявани до
издаването на Указ №222 на Президента на РБългария. Именно поради това, за
целия период от 09.04.2024 г. до 16.01.2025г., докато Д. Г. е изпълнявал
функции на служебен премиер, Г. Г.-К. е била оправомощена, съгласно
цитираната вече Заповед №154/08.04.2024г. на председателя на Сметна палата,
за заместник на същия и оттам, изпълняващ правомощията на Председател на
Сметната палата, включително по издаване на НП. Предвид всичко изложено
дотук, Горица Г.-К. е разполагала с компетентност да издаде атакуваното НП,
доколкото това е сторено на 11.11.2024г., докато Д. Г. е изпълнявал функции на
министър-председател на РБългария, поради което всички възражения на
жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от неизпълнението
на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6- месечния срок. Ето защо са спазени всички
давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съставът на настоящата инстанция обаче намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на посоченото като
нарушител лице да разбере фактическите параметри на предявената му
отговорност.
Действително, както вече беше посочено, в констативната част на АУАН
№ИК-40/14.06.2024г. са описани 9 бр. плащания в брой по фактури, издадени
от различни доставчици, като обжалваното НП се отнася конкретно за едно от
констатираните нарушения по чл.170 ал.1 от ИК, изразяващо се в плащане в
брой по фактура №**********/27.10.23г. от доставчика „Нитос дизайн“
ЕООД- гр.Пазарджик с ЕИК ***, с приложен фискален бон към нея от
27.10.23г. Настоящият съдебен състав не счита, че са били нарушени правата
на жалбоподателя, включително това на защита, доколкото за деветте
констатирани административни нарушения по време на извършения одит на
коалицията е съставен един АУАН, но девет отделни наказателни
постановления. Касае се за 9 бр. административни нарушения и дали ще бъде
издадено едно НП с общото им посочване в същото, или девет отделни, е
въпрос на преценка от страна на АНО. Този възприет от наказващия орган
подход не нарушава правата на подведеното под
административнонаказателнаотговорност лице, доколкото това то се е
6
защитавало и срещу деветте, възведени с акта административни нарушения от
момента на започване на административнонаказателното производство,
наясно е било, както с фактите, които са констатирани, така и с правните
квалификации, под които същите са били подведени. Най-сетне, в атакуваното
НП изрично е посочено, че то има за предмет нарушението, констатирано в т.5
от съставения АУАН №ИК-40/14.06.2024г.
Не представлява процесуално нарушение и обстоятелството, че в АУАН
като получател на доставката по процесната фактура е посочена не МК
„Новото време“, а ПП „ВМРО-БНД“, доколкото именно последната като част
от коалицията е определена да отговаря за приходите, разходите и
счетоводната отчетност по чл.164 ал. 2 от ИК на МК „Новото време“, съгласно
т.6.1 от Споразумение за създаване на местна коалиция за участие в изборите
за общински съветници и кметове на 29.10.2023г. /л.77-80 от делото/.
Въпреки това, съдът намира, че АУАН не отговаря на императивните
изисквания на разпоредбата на чл.42 т.3 от ЗАНН, доколкото при посочване
на мястото на вмененото нарушение по чл.170 ал.1 от ИК липсва нужната
конкретизация, за да бъдат удовлетворени изискванията за пълнота на
обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на
защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната
принуда.
Съставянето на актове за извършено административно нарушение е
основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи до голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна, наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизираният наказващ орган със съответния
административнонаказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия,
като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно
нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление административното нарушение, което е вменено във вина на
нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и
разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на
ангажираната като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така
следва да съществува правно единство между възведеното като нарушение
текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление. Нормата на чл.42
т.3 от ЗАНН, преповторена досежно съдържанието на НП в чл.57 ал. 1 т.5 от
ЗАНН, въвеждат изискването в двата основни процесуални акта, издавани в
хода на административнонаказателното производство, да бъдат отразени
всички обстоятелства, които изпълват отделните признаци, квалифициращи
конкретна деятелност като административно нарушение, в т.ч. и мястото на
нарушението.
В конкретиката на настоящия казус, при извършване на проверка на
7
извършените от МК „Новото време“, регистрирана за участие в изборите за
кмет на кметства в община Пазарджик, проведени на 29.10.2023г., са били
установени 9 бр. плащания в брой на различни доставчици по издадени
фактури с фискални бонове за суми над 1000 лева. В съставения за така
констатираните 9 бр. нарушения на чл.170 ал.1 от ИК АУАН №ИК-
40/14.06.2024г. са изброени подробно всяка една от тези фактури по номера и
дата на издаване, както и всеки един от техните издатели. Прави впечатление,
че при описание на всяка една от фактурите актосъставителят е посочил
конкретно в съответната графа- „Дата на извършване на нарушението“, че
приема за такава тази на издаването им. Липсва обаче конкретизиране на
мястото на извършване на всяко едно от тези 9 бр. нарушения, доколкото
такава графа при изброяването им липсва. В същото време в АУАН е отразено
последователно, че две от фактурите са издадени от доставчика „Донофф Арт
Транс“ ЕООД- гр.Брацигово, две- от „Профи ивент“ ЕООД- гр.Пловдив, две-
от „Нитос дизайн“ ЕООД- гр.Пазарджик, една- от „Рони фууд“ ЕООД-
гр.Пазарджик и една- от ЕТ „Маргарита Комерс- Маргарита Величкова“ /дори
без посочване на населено място/. По този начин нарушителят е бил поставен
в ситуация да гадае какво приема актосъставителят като място на извършване
на всяко едно от отделните нарушения. Яснота и конкретика в тази насока за
пръв път е била внесена във всеки един от издадените срещу жалбоподателя
НП, но дотогава същият е бил поставен в ситуация на объркване и неведение.
Допуснатото в този смисъл процесуално нарушение не може да бъде санирано
едва при издаването на НП, доколкото с него е било въведено за пръв път
конкретно твърдение относно водещ обективен признак, какъвто е мястото на
извършване на нарушението, което несъмнено препятства правото на защита
на санкционираното лице, лишавайки го от възможност да се защитава във
всеки един етап от административнонаказателното производство. Последното
е достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП.
Само за пълнота на изложението, съдът намира, че следва да изложи
кратки разсъждения и по отношение останалите, релевирани в жалбата,
доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП:
В настоящия случай на жалбоподателя е бил наложен минималният
размер на предвидената в чл.476 вр. чл.170 ал.1 от ИК глоба. Факт е, че в тези
случаи преценката за спазване принципа на пропорционалност е
задължителна за съда. Съгласно трайната практика на Съда на Европейския
съюз, държавите членки имат законен интерес да вземат подходящите мерки
за защита на своите интереси. С Решение на този съд от 9 февруари 2012г. по
дело M. U., C-210/10, т.23 и цитираната там съдебна практика е установено,
че: "при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на
санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен
в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат
санкции, които според тях са подходящи. Те, въпреки това, са задължени да
упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на
неговите общи принципи, а следователно и при спазване
8
на принципа на пропорционалността.“ Отделно от това, в чл.4, §3 от
ДФЕС относно принципа за лоялното сътрудничество е предвидено, че
държавите членки са длъжни да вземат всички мерки, които са годни да
гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, като за тази
цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на такива
мерки, те трябва да гарантират, че при всички положения придават на
санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер / в този смисъл е
и т.44 от Решение от 7 октомври 2010г, дело S. M. S., C-382/09 и цитираната в
същото съдебна практика/. В т.24 от цитираното вече С Решение на СЕС от 9
февруари 2012г. по дело M. U., C-210/10 и посочената в него съдебна
практика, е установено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-
точни правила за определянето на националните санкции, доколкото не
предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни
санкции, "санкционните мерки по национално законодателство не трябва да
надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на
легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид,
че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне
до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са
несъразмерни по отношение на преследваните цели". В т.50 от Решение на
Общия съд, VІІІ, 17 март 2016г. по дело T-817/14, отново се застъпва
становището, че "Във връзка с това следва да се напомни,
че принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на
правото на Съюза и е възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, изисква
актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели,
преследвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато
съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до
мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея
неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Следователно не става
дума да се установи дали приетите от законодателя на Съюза мерки са
единствените или най-добрите възможни, а дали те са явно неподходящи по
отношение на преследваната цел /вж. решение ATC и др., т. 31 по-горе, EU: T:
2013: 451, т. 98 и 99 и цитираната съдебна практика/.
В този смисъл, при приложение на принципа на пропорционалност и
посочените критерии за преценката му по правото на Съюза - следва да се има
предвид целта, преследвана с реализиране на създадените
с НП неблагоприятни за нарушителя последици, а тя е защита на
регулираните обществени отношения. В случая това са обществените
отношения, които са свързани с гарантиране прозрачността на счетоводна
отчетност на приходите и разходите на участниците в изборите. Именно
поради това е въведено законовото изискване по чл.170 ал.1 от ИК всички
извършени от тяхна страна плащания на доставчици в хода на предизборната
кампания на стойност над 1000 лева да бъдат извършавани по банков път, а не
в брой. В случая, от съдържанието на процесния АУАН, въз основа на който е
9
издадено атакуваното НП, става ясно, че жалбоподателят е допуснал
извършването на такива плащания по девет фактури, в т.ч. и такива на
стойност от 4800 лева и 5000 лева, поради което няма как да бъде направен
извод, че наложената му в минимален размер санкция от 3000 лева не
съответства на преследваните с реализираната административнонаказателна
отговорност цели. Поради това не е налице противоречие
с принципа на пропорционалност, който е част от общите принципи на
правото на Съюза и е възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, и
възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Най-сетне, нарушението не е и маловажно по см. на чл.28 от ЗАНН вр.
чл.93 т.9 от НК. Осъществяването на деянието, визирано в нормата на чл.170
ал.1 от ИК не изисква настъпване на противоправен резултат. То не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност, сравнено с други
нарушения от същия вид, като не се установиха и никакви смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да определят по-ниска степен на
обществената му опасност. Дори напротив, обстоятелството, че при
проверката са установени девет нарушения на чл.170 ал.1 от ИК сочи, че не се
касае за инцидентен случай, а за системно неспазване на разпоредбите на ИК,
свързани с отчетността на разходите, направени във връзка с предизборната
кампания на местната коалиция, което завишава степента на обществената
опасност на всяко от нарушенията. Обществената опасност не може да бъде
определена като по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид и поради това, че прозрачността на счетоводна отчетност на
приходите и разходите на участниците в изборите по време на предизборна
кампания са от голямо значение за протичане на изборния процес без
злоупотреби и за осигуряване на възможности за контрол върху дейността на
партиите и начините на събиране и разходване на средствата им.
С оглед констатираното основание за отмяна на обжалваното НП и
изхода от делото, право на разноски има жалбоподателят. Последният е
представляван от адв.Х. В., съгласно договор за правна защита и съдействие
/л.57 от делото/ и на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.3 от ЗА. Съгласно чл.38
ал.2 вр. чл.36 ал.2 от ЗА този размер на възнаграждението не може да бъде по
нисък от предвидения в чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г. за
възнагражденията за адвокатската работа от 600 лева, които, предвид изхода
на делото, следва да бъдат присъдени в полза на пълномощника на
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №ИК-40#8/11.11.2024г. на Г. Г.-К.,
изпълняваща правомощията на председател на Сметната палата на Република
10
България, съгласно Заповед №154/08.04.2024г. на председателя на Сметна
палата, с което на Г. Д. К., ЕГН ********** от гр.Пазарджик, за нарушение на
чл.170 ал.1 от Изборния кодекс ИК/, на основание чл.476 от ИК, е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Сметната палата на Република България да заплати на адвокат
Х. В., л.№**********, АК- Пазарджик разноски за адвокатско възнаграждение
по чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.3 от ЗА в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик
в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11