Мотиви
към Присъда № 260034, постановена по
НОХД № 4625 по описа на БРС за 2020 г.
Производството
по делото е образувано по повод внесен в Бургаския районен съд обвинителен акт
от РП-Бургас, с който е повдигнато срещу А.П.Я. с ЕГН ********** *** обвинение
по чл.209 ал.1 от НК за това, че в периода от 28.06.2018 година до 29.06.2018
година включително, в град Б., с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил заблуждение у А.С.А., ЕГН **********,***, че превежда от офис на „E.“ („И.“),
находящ се в град Б., ж.к. „М. р.“, магазин „Б.“, сумата от 552.80 (петстотин
петдесет и два лева и 80 ст.) с включена такса за превода от 7.20 (седем лева и
20 ст.) на С. Б. М., ЕГН **********, като част от продажната цена на два
мобилни телефона, а именно мобилен телефон марка и модел „Айфон 10“ и мобилен
телефон марка и модел „Самсунг С9+“, които ще му бъдат доставени от А.П.Я., ЕГН
********** и с това причинил имотна вреда на А.С.А., ЕГН **********, в размер
на 560.00 (петстотин и шестдесет) лева.
По желание на
подсъдимия и на неговия защитник делото се разви по правилата на особеното
производство на глава ХХVІІ от НПК, в частност процедурата на чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият призна пред съда фактите и обстоятелствата по начина, по който
са изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти лично и непосредствено от съда. Представи
нови писмени доказателства.
Съдът след като
установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение обяви пред страните, че
при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанията без да събира
доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът поддържа обвинението
от правна и от фактическа страна. Предлага на съда
да определи на подсъдимия Я. наказание от една година лишаване от свобода, което
след приложението на чл.58а ал.1 от НК да наложи 8 (осем) месеца лишаване от
свобода и същото да бъде отложено за срок от три години на основание чл.66 ал.1 НК. Предлага да бъде отменена мярката за неотклонение „Подписка“.
Защитата моли съдът да признае подсъдимия за
виновен, като пледира за определяне на
наказание в размер на 9 месеца лишаване от свобода, което да бъде
редуцирано по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК до размера от 6 месеца и изпълнението
му да бъде отложено за срок от три години. Излага съображения, че подсъдимият е
възстановил нанесените с престъплението имуществена вреди. Представя пред съда
ново писмено доказателство –системен бон за плащане на сумата от 560 лева на
пострадалия А.
Подсъдимият в хода на съдебното следствие
призна изцяло фактите и обстоятелствата по начина, по който са описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Не пожела да бъдат проверявани от
съда. Моли съда да постанови присъда при условията както се предлага от
защитата. В последната си дума изразява съжаление за стореното.
С оглед събраните в хода
на съдебното производство доказателства взети поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът достигна до следната
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
През лятото на 2018 година свидетелят
А.С.А. работел в комплекс „С. М.“, находящ се в гр. С. Докато работел в
посочения комплекс свидетелят А. се запознал със свидетеля С. А. Т. от гр.П.,
който също работел в посочения комплекс. В един от разговорите помежду им свидетелят
Т. споделил на А., че познава човек от гр.П., който внася чисто нови мобилни
телефони от А. на по-ниски цени от цените, на които се търгуват в България. Свидетелят Т. заявил на А., че този
човек е подсъдимият А.П.Я. и му предоставил абонатния му телефонен номер. Тъй
като свидетелят А. желаел да закупи мобилни телефони, на 28.06.2018 г. се
обадил по телефона на подсъдимия Я.. При проведения разговор свидетелят А.
попитал Я. дали може да му достави мобилен телефон марка и модел „Айфон 10“ и
мобилен телефон марка и модел „Самсунг С9+“.
По същото време подсъдимият Я. се
нуждаел от парични средства, които решил да си набави по противозаконен начин,
като въведе в заблуждение свидетеля А., че ще му достави търсените от него
мобилни телефони на приемлива за него цена, но в тази връзка следва да му
изпрати капаро за да направи поръчката. Целта на подсъдимия Я. била, след като
получи договорената като капаро парична сума да я задържи за себе си вместо да
достави на свидетеля А. поръчаната от него стока.
В изпълнение на решението си, при
проведения разговор подсъдимият Я. заявил на свидетеля А., че може да му
достави горепосочените мобилни телефони за сумата от 2240 лева. Тъй като свидетелят
А. бил осведомен, че общата продажна цена на горепосочените два мобилни
телефона в България възлиза на поне 3500 лева се съгласил с предложената от подсъдимия
Я. цена. Последният поставил условие на свидетеля А., че за да направи
поръчката следва да му преведе парична сума в размер на 560 лева като капаро.
Свидетелят А. попитал Я. как да му прати поисканата парична сума и последният
му отговорил, че най-лесно е чрез „E.“ („И.“), с което първият се съгласил. Подсъдимият
Я. уверил свидетеля А., че до 09/10.07.2018 год. поръчаните от него мобилни
телефони ще му бъдат доставени в гр.Б., като след получаването им от А. ще му
ги изпрати с наложен платеж по „Е.“.
След като постигнали съгласие за
размера на паричната сума, която свидетелят А. следвало да преведе като капаро,
подсъдимият Я. продиктувал имената на приятелката си–свидетелката С. Б. М.,
като указал на свидетеля А. да нареди превода на нейно име, тъй като той е
ангажиран и не може лично да отиде до офиса на „E.“ („И.“).
В изпълнение на договорката си с подсъдимия
Я., на 29.06.2018 г., в 10,24 часа, от офис на „E.“ („И.“), находящ се в гр.Б.,
ж.к. „М. р.“, в магазин „Б.“ свидетелят А. превел на свидетелката С. Б. М.
сумата от 552,80 лева с включена такса за превода от 7,20 лева, като част от
продажната цена на поръчаните от него два мобилни телефона, а именно мобилен
телефон марка и модел „Айфон 10“ и мобилен телефон марка и модел „Самсунг С9+“,
които подсъдимия А.П.Я. следвало да му достави.
След като парите били преведени
свидетелката М., последната ги изтеглила
и ги предала на подсъдимия Я.
След извършения превод свидетелят А.
продължил да комуникира с подсъдимия Я. посредством социалната мрежа „Фейсбук“.
При провежданата помежду им кореспонденция подсъдимият Я. продължавал да
убеждава свидетеля А., че ще получи поръчаните мобилни телефони, като изтъквал
различни причини за забавянето на доставката им.
Поръчаните от свидетеля А. мобилни
телефони не били доставени от подсъдимия Я., нито на посочените от него дати,
нито в по-късен момент, но въпреки това неизпълнение последният не върнал на
свидетеля А. получената чрез свидетелката Мумджу парична сума.
Тъй като подсъдимият Я. не
доставил на свидетеля А. договорените мобилни телефони, нито му върнал
преведената като капаро парична сума, на 13.09.2018г свидетелят А. подал
заявление в ОД на МВР-Бургас, по повод на което било образувано настоящото наказателно
производство.
Изложената фактическа обстановка се
подкрепя от целия събран по делото доказателствен материал разгледан поотделно
и в съвкупност, а именно от свидетелските показания на А.С.А., С. А. Т., С. Б.
М., Д. П. П., извършеното разпознаване на лица, при което свидетелят С. А. Т. е
разпознал подсъдимия Я., приложеното копие на разписка № 01000756282087 от
29.06.2018 год., приложената разпечатка от проведена по електронен път
кореспонденция и уведомително писмо с изх. № 28 от 21.02.2020 год. от Д. Г. Н.
в качеството му на управител на „Д. Ю 2015“ ООД.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите разпитани по делото като ги счита за безпристрастни и
последователни. Показанията се подкрепят от събраните писмени доказателства.
С оглед
установеното по-горе, съдът направи следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият А.П.Я.
ЕГН ********** *** е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.209 ал.1 от НК, за това, че в периода от 28.06.2018 година
до 29.06.2018 година включително, в град Б., с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил заблуждение у А.С.А., ЕГН **********,***, че превежда от офис
на „E.“ („И.“), находящ се в град Б., ж. к. „М. р.“, магазин „Б.“, сумата от
552.80 (петстотин петдесет и два лева и 80 ст.) с включена такса за превода от
7.20 (седем лева и 20 ст.) на С. Б. М., ЕГН **********, като част от продажната
цена на два мобилни телефона, а именно мобилен телефон марка и модел „Айфон 10“
и мобилен телефон марка и модел „Самсунг С9+“, които ще му бъдат доставени от А.П.Я.,
ЕГН ********** и с това причинил имотна вреда на А.С.А., ЕГН **********, в
размер на 560.00 (петстотин и шестдесет) лева.
Деянието е извършено при форма на
вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като подсъдимият Я. е
съзнавал общественоопасния му характер, разбирал е и е целял настъпването на
общественоопасните му последици за да набави за себе си имотна облага.
Подсъдимият Я. е съзнавал
противоправния характер на деянието, което извършил и независимо от това с цел
да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у А.С.А., че превежда
от офис на „E.“ („И.“), находящ се в гр.Б., ж.к. „М. р.“, магазин „Б.“ сумата
от 552,80 лева с включена такса за превода от 7,20 лева на С. Б. М., ЕГН **********,
като част от продажната цена на два мобилни телефона, а именно мобилен телефон
марка и модел „Айфон 10“ и мобилен телефон марка и модел „Самсунг С9+“, които щял
да му достави. С това Я. причинил имотна вреда на свидетеля А.С.А. размер на
560 (петстотин и шестдесет) лева.
Този извод се подкрепя от обстоятелството,
че подсъдимият Я., нито е доставил поръчаните му два мобилни телефона, а именно
мобилен телефон марка и модел „Айфон 10“ и мобилен телефон марка и модел
„Самсунг С9+“, нито е върнал преведената от свидетеля А. парична сума.
Това води до категоричен извод, че същият
е съзнавал противоправния характер на деянието, което извършва и независимо от
това е продължил да преследва противоправната си цел, а именно да набави за
себе си имотна облага.
Гореизложеното
кореспондира с константната съдебна практика, а именно Решение № 728 от
30.01.2003 г. на ВКС по н. д. № 612/2002 г., I н. о., докладчик съдията Р. К.;
Решение №. 59 от 30.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 669/2009 г., III н. о., НК,
докладчик съдията Е. К.; Решение № 453 от 31.10.2011 г. на ВКС по н. д. №
2098/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Е. В.; Решение № 282 от 6.06.2012
г. на ВКС по н. д. № 867/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Ц. П.;
Решение № 546 от 29.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 534/2008 г., I н. о., НК,
докладчик съдията К. К. и др.
Подсъдимият Я. не е бил осъждан
до момента на извършване на деянието.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Подсъдимият А.П.Я. е роден на *** ***,
с постоянен адрес ***, българин, с българско гражданство, неосъждан, неженен, с
висше образование, безработен, с ЕГН **********.
Разпитан в качеството на
обвиняем, Я. се е възползвал от правото си да откаже да дава обяснения по
същество, като е изразил съгласие след като възстанови причинените от
престъплението имуществена вреди на пострадалия А. да сключи с прокурора
споразумение. Това обаче в продължение на две години не е било сторено. Едва в
хода на съдебното производство подсъдимият представи писмени доказателства, от
които е видно, че сумата от 560 лева е изпратена на адреса на пострадалия с
пощенски превод. Това съдът прие като смекчаващо отговорността обстоятелство.
При реализиране на
наказателната отговорност на подсъдимия, като смекчаващо вината обстоятелство
следва да се отчете и необремененото му съдебно минало и направеното
самопризнание, при липса на отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Мотивът за извършване на
престъплението у подсъдимия е бил бързо и лесно облагодетелстване по
неправомерен начин.
При определяне размера на
наказанието, което следва да понесе подсъдимият, съдът отчете степента на
обществена опасност на самото деяние. Същото не показва по–висока степен на
обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия вид. Обществената опасност
на дееца Я. е ниска с оглед чистото му съдебно минало. При тези обстоятелства
съдебният състав счете, че приложението на чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК
би било по-благоприятно за дееца в сравнение с приложението на чл.58а ал.1 НК,
тъй като са налице многобройни смекчаващи вината му обстоятелства. По тази
причина определи наказанието в размер на 6 (шест) месеца лишаване от свобода с
приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК вр.чл.58а ал.4 НК. Налице са предпоставките
на чл.66 ал.1 от НК. Съдебният състав счете, че деецът Я. не следва да изтърпи
ефективно определеното наказание, и че за постигане на целите му и преди всичко
да поправянето на подсъдимия не следва да бъде изтърпяно ефективно. На
основание чл.66 ал.1 НК съдът освободи от изтърпяване на наказанието от 6 (шест) месеца лишаване от
свобода подсъдимият Я. и отложи изпълнението му за срок от три години.
Това наказание, по мнение на съда, се явява
съответно на обществената опасност на деянието и на дееца и ще окаже
превъзпитаващ и поправителен ефект върху него и с него могат да бъдат
постигнати целите на чл.36 от НК.
Мотивиран от горното съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.