Р Е Ш Е Н И Е
№ 2741/18.06.2019 г.
гр. В.В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на тринадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14221 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.В.И., ЕГН: **********,*** срещу Главна Дирекция „Гр. п.“ при МВР, с която е предявен иск по чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР за осъждане ответника за сумата 401,94 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 66 часа за периода от 21.09.2015 г. до 31.08.2017 г. (след допуснатото изменение на иска от чл. 214 от ГПК и
намаляването му от първоначално предявения размер от 954,00 лв.), ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 21.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба са изложени твърдения, че в периода април 2008 година до
септември 2017 година М.И. е работила като младши експерт- командир на
отделение (КО) в ГКПП Пристанище В.към ГПУ-В.към Регионална дирекция „Гр. п."
Б. при Главна дирекция „Гр. п."-
МВР, поради което е била със статут на държавен служител. Твърди, че за процесния период е положила общо 1112 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1271 часа. Преизчисляването на
нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 159 часа, който твърди,
че следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в
размер на 401,94 лв. По изложените съображения моли за уважаване
на иска. Претендира присъждане на разноски.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва съществувалото
служебно правоотношение в релевирания период на
сочената от ищцата длъжност. Твърди, че ищцата е осъществявала служебните си
задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се изчислявало сумирано за отчетен период съгласно чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР, като след периода е формиран резултат, който е заплащан като
извънреден труд с прилагане на специалната нормативна уредба на ЗМВР.
В о.с.з. страните поддържат
изразените позиции по спора, чрез процесуалните си представители.
След преценка на становищата на страните, събраните
по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия
закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Mежду страните е безспорно обстоятелството,
че през
исковия период 21.09.2015 г. до 31.08.2017 г. ищцата е полагала труд
на длъжност младши експерт- командир
на отделение (КО) в ГКПП Пристанище В.към ГПУ-В.към Регионална дирекция „Гр. п."
Б. при Главна дирекция „Гр. п."-
МВР, със статут на
държавен служител.
Не се
спори, а и от приобщените и неоспорени месечни графици за дежурствата на служителите
обслужващи ГКПП Пристанище В.се установява, че за
процесния период ищцата е отработила дежурства включително между 22:00 ч. и 6:00 ч., т.е. положила е твърдяните
часове нощен труд.
Към доказателствата по делото се приложени
(л. 66-77) платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен
извънреден труд за претендирания период, които също не са
оспорени.
От неоспореното заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвено, се установява, че за периода от 21.09.2015 г. до 31.08.2017 г., М.И. е положила общо 992 часа нощен труд, който не
е бил преизчислен от работодателя с коефициент 1.143 за превръщането му в
дневен труд. Съобразно експертизата, нощният труд, приравнен в дневен с
коефициент 1,143, се равнява на 1133,86 часа, като за разликата от 144 часа се дължи
допълнително брутно възнаграждение изчислено при часова ставка от 50 % върху
обичайната от 4,06 допълнително лв. , т.е. при ставка от 6,09 лв. Вещото лице
сочи, че от установените 144 часа разлика ответникът е заплатил трудово
възнаграждение с равностойността на 94 часа, като е формиран остатък от 66 часа
с паричен еквивалент от 401,94 лв.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Не се спори, че в процесния период страните са били обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР и ищцата е имала статута на държавен
служител. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е именно ЗМВР,
който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищцата е полагала труд през нощта (22.00 –
06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което
обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите,
работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. За периода от 21.09.2015 г. до
31.08.2017 г. е действала Наредба № * г., която е била
отменена с Решение № * от * г. на ВАС по адм. д. № * г., обнародвано в ДВ
бр. 59 от 29.07.2016 г. и № 8121з-776/29.07.2016 г. Текстовете на чл. 3, ал. 3
и в тези две наредби и в чл.3, ал.3 на по-рано действащата Наредба № * г. (ДВ, бр.69 от
19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.) са
идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Същевременно съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба
№ * г. при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две
Наредби № * г и № * г., приложими към процесния
период 21.09.2015 г. до 31.08.2017 г., обаче липсва изрична регламентация за преизчисляване
на нощния труд в дневен. Доколкото в последните две наредби е посочено, че
отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен
алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, или коефициент 1,143. В противен случай държавният служител в МВР би бил
поставен в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По изложените съображения исковата претенция
за заплащане на извънреден труд за процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установи, че
ищецът, за периода от 21.09.2015 г. до 31.08.2017 г.,
е положил 992 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 за
превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 1133,86 часа, като остатъкът от дължимото
възнаграждение за неплатените 66 часа съобразно ССчЕ
възлиза в размер на 401,94 лв.
С оглед на изложеното искът се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло именно в претендирания
размер от 401,94 лв.
С оглед изхода на спора и
частичното прекратяване на производството, в резултат на предприетото от ищеца
намаляване на иска по размер, съдът намира, че разноски следва да се присъдят
както на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, така и на ответника на
основание чл. 78, ал.4 от ГПК. В тази връзка с решението в тежест на ответника
следва да се възложи сумата от 126,40 лв. представляваща част от доказаните от ищеца разноски направени за
адвокатско възнаграждение, съответна на уважената част от първоначално
предявения размер на исковата претенция. Същевременно на основание чл.78, ал.8
от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП във вр.
с чл.25, ал.1 от НЗПП съдът определя на ответника юрисконсултското
възнаграждение в размер от 100,00 лв., от които ищецът следва да заплати 57,87
лв., на основание чл. 78, ал.4 от ГПК, съобразно прекратената част от произовдството.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса
в размер на 21,06 лв., като и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер
на 71,62 лв., също при отчитане на прекратената част от делото.
Мотивиран от горното,
Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гр. п.“ при МВР, с адрес: гр.
С., бул. „М.Л.“ № * да заплати на М.В.И., ЕГН:
**********,***,94 лв. (четиристотин и един лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен)
труд от 66 часа за периода от 21.09.2015 г. до
31.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 21.09.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, на
основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гр. п.“ при МВР, адрес гр.
С., бул. „М.Л.“ № * да заплати на М.В.И., ЕГН:
**********,*** сумата от 126,40 лв., представляваща
направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.В.И., ЕГН:
**********,*** да заплати
на Главна Дирекция „Гр. п.“ при МВР, с адрес гр.
С., бул. „М. Л.“ № * сумата от 57,87 лв.,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.4 от ГПК.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гр. п.“ при
МВР, с адрес гр.
С., бул. „М. Л.“ № * да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 21,06 лв. и разноски за възнаграждение
на вещо лице в размер на 71,62 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: