Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІII - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА
СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО
ДИМИТРОВ
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр.
д. № 13505 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № *********/01.10.2020 г. по
гр. д. № 11661/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав, е осъдено
„ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“ АД да заплати на Н.Г.Н. на основание чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 1 530 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждания по лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № *******в
резултат на ПТП, настъпило на 26.08.2018 г. в гр. Созопол, област „Бургас“, на
общински път BGS 1210, срещу хотел „Марант“, в посока на движение гр. Созопол,
виновно причинено от водач на лек автомобил „Мицубиши“ с рег. № *******- Д.Х.Г.,
чиято гражданска отговорност към 26.08.2018 г. е била застрахована при „ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“
АД по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в
застрахователна полица № BG/30/118002266413, с период на застрахователното
покритие от 10.08.2018 г. до 09.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба - 26.02.2019 г. до окончателното плащане на
вземането. Със същото решение е осъдена Д.Х.Г. да заплати на „ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“
АД на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ сумата от 2 610,37 лв. - частична
претенция от общо заявено вземане в размер на 4 140,37 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0801.002036/2018-02 на
основание договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в
застрахователна полица № BG/30/118002266413, с период на застрахователното покритие
от 10.08.2018 г. до 09.08.2019 г., дължима с оглед обстоятелството, че водачът
на застрахованото МПС лек автомобил „Мицубиши“ с рег. № *******е управлявал същото под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба -
28.03.2019 г. до окончателното плащане. Отхвърлен е искът с правно основание
чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, предявен от „ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“ АД срещу Д.Х.Г. за заплащане
на разноските, които „ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“ АД ще бъде осъдено да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК по иска с правно основание чл. 432 КЗ, във вр. с чл.
45 ЗЗД, предявен от Н.Г.Н. срещу „ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“ АД, като неоснователен.
Осъдено е „ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“ АД да заплати на Н.Г.Н. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 871,20 лв. - разноски в първоинстанционното производство, осъдена
е Д.Х.Г. да заплати на „ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“ АД на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал.
8 ГПК сумата от 204,41 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на Д.Х.Г., ЕГН ********** - трето
лице - помагач на страната на ответника „ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“ АД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника
и ищец по обратния иск „ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“ АД срещу решението в частта, с която е
уважен искът по чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 1 530 лв., ведно със
законната лихва от 26.02.2019 г. до окончателното плащане и ответникът е осъден
да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 871,20 лв., както и в
частта, с която е отхвърлен предявеният от застрахователя регресен иск по чл.
500, ал. 1, т. 1 КЗ срещу Д.Х.Г. за заплащане на разноските, които дружеството
е осъдено да заплати във връзка с разглеждането и уважаването на главния иск, с
доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваните части.
Сочи се, че при определяне на застрахователното обезщетение следва да бъдат
приспаднати запазените части от определената пазарна стойност на МПС. Констатираните
вреди обуславят квалифициране на щетата като „тотална“ по смисъла на чл. 390 КЗ. В случая от САТЕ е видно, че действителната стойност на приетите за
увредени части е в размер на 3 778,10 лв., което обуславя надхвърляне на
законоустановения размер от 70 % /от действителната стойност 4 193 лв./ на
автомобила, над който всяка щета следва да бъде определена като „тотална“.
Съдът не е отчел наличието на запазени части при определянето на обезщетението,
като погрешно е приел, че автомобилът е бил увреден до неизползваемост. В тази
връзка се сочи, че идеята на тоталната щета не е че автомобилът е неизползваем,
а че ремонтът му е икономически нерентабилен. Видно от приложения опис на
щетите една голяма част от автомобила е запазена, поради което съдът е следвало
да извади от действителната стойност на вещта /4 193 лв./ стойността на
изчислените от вещото лице запазени части /които са минимум 30 % от
действителната стойност - 1 257,90 лв./, както и да отчете вече заплатената от
„ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“ АД сума - като не е сторил това, СРС е нарушил материалния
закон. Сочи се, че СРС не е отчел и разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ, според
която предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална
щета на МПС е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията
му, каквито доказателства не са представени от ищеца, поради което
застрахователното дружество ще дължи лихва едва от датата на представяне от
страна на Н. на застрахователя на доказателства за настъпване на това обстоятелство
съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и
за отхвърляне на предявения от Н.Н. иск, а в условията на евентуалност за
намаляване размера на поисканото застрахователно обезщетение - в размер на 70 %
/2 935,10 лв./ от действителната стойност на увреденото имущество /4 193 лв./,
от които след като се приспаднат вече заплатените 2 610,37 лв. да се присъди
обезщетение в максимален размер от 324,73 лв., при отчитане наличието на
„тотална щета“, решението да бъде отменено в частта, с която върху
обезщетението за имуществени вреди за увреденото МПС е присъдена законна лихва
за забава от датата на подаване на исковата молба, като същата бъде присъдена
от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на
л. а. „Рено Лагуна“ с рег. № *******ВР пред застрахователя до окончателното
изплащане на главницата. Моли се при уважаване на главния иск да бъде осъден
ответникът по обратния иск да заплати на въззивника на основание чл. 500, ал.
1, т. 1 КЗ съобразно уважената част от предявения главен иск лихвите и
разноските, които дружеството ще бъде
осъдено да плати във връзка с разглеждането на главния иск. Претендират се
разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца Н.Г.Н.,
с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа се, че
първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението на приетата и
неоспорена от страните САТЕ, съгласно която стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № *******изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е 4 264,60 лв., която сума включва
среднопазарната стойност на труда съобразно цените на човекочаса труд към
момента на настъпване на ПТП. Моли се за потвърждаване на решението в
обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор и от третото лице - помагач на
страната на „ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“ АД - Д.Х.Г., с който се поддържа въззивната
жалба, моли се за отхвърляне на иска на Н.Н., евентуално за намаляване размера на присъденото обезщетение. Сочи се,
че при определянето му следва да бъдат приспаднати запазените части от
определената пазарна стойност на МПС, което СРС не е сторил, като се вземе
предвид, че в случая е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390 КЗ, или на Н.Н.
се дължи максимално обезщетение от 324,73 лв., както се посочва и във
въззивната жалба.
Първоинстанционното решение в частта, с която е осъдена ответницата по
обратния иск Д.Х.Г. да заплати на „ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“ АД на основание чл. 500,
ал. 1, т. 1 КЗ сумата от 2 610,37 лв. - частична претенция от общо заявено
вземане в размер на 4 140,37 лв., представляваща платено застрахователно
обезщетение по щета № 0801.002036/2018-02 на основание договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица №
BG/30/118002266413, с период на застрахователно покритие от 10.08.2018 г. до 09.08.2019
г., дължима с оглед обстоятелството, че водачът на застрахованото МПС лек
автомобил „Мицубиши“, с рег. № *******е
управлявал същото под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на исковата молба - 28.03.2019 г. до окончателното плащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК сумата от 204,41 лв. - разноски за
юрисконсултско възнаграждение, не е обжалвано, поради което е влязло в сила.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и допустимо.
Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми. Въззивният съд
приема, че решението е и правилно, като с оглед конкретните оплаквания във
въззивната жалба съдът добавя и следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и обратен иск с правно основание чл. 500, ал. 1,
т. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Визираната правна норма урежда и гарантира правната възможност на увреденото
лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице, е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност.
Фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане
на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща
следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно - следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника
- застраховател.
В хода на въззивното производство не са спорни следните обстоятелства:
на 26.08.2018 г. на паркинга на комплекс „Каваци“, община Созопол водачът на
лек автомобил „Мицубиши“ с рег. № *******- Д.Г., поради движение с несъобразена
с релефа на местността скорост и недостатъчен контрол над управляваното МПС е
реализирал ПТП, при което са нанесени вреди на лек автомобил „Рено Лагуна“ с
рег. № *******ВР - собственост на ищеца Н.Г.Н., за което е съставен Протокол за
ПТП № 1651876/26.08.2018 г., че в хода на НОХД № 4248/2018 г. на РС - Бургас е
одобрено споразумение, с което Д.Г. е призната за виновна, че на посочената
дата и място е управлявала автомобила с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно 1,53 на хиляда, установено по надлежния ред -
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за която ѝ е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложено за
срок от три години, наказание „глоба“ в размер на 190 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 11 месеца, считано от датата на изземване на СУМПС
от органите на КАТ - София.
Като безспорно по делото е отделено обстоятелството, че към момента на
ПТП за управлявания от виновния водач автомобил е налице задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена в „ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“
АД - полица №
BG/30/118002266413.
Не е спорно, че във връзка с нанесените на лек автомобил „Рено Лагуна“ с
рег. № *******ВР вреди ищецът е предявил застрахователна претенция пред
ответника, за което е образувана щета № 0801-002036/2018-02, като по същата
застрахователят е платил първоначално сумата от 933,31 лв. - с платежно
нареждане от 21.09.2018 г., а след преразглеждане на претенцията - и сумата от
1677,06 лв. - с платежно нареждане от 27.12.2018 г.
Не се спори, че за отстраняване на щетите по автомобила ищецът е
заплатил сумата от 4 140,37 лв. по
фактура № **********/01.11.2018 г., поради което претендира разликата между
платената сума и възстановената му от ответника таква, която разлика е в размер
на исковата сума - 1 530 лв., ведно с
дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на главницата.
В хода на първоинстанционното производство е изготвена съдебно -
автотехническа експертиза /САТЕ/, която въззивният съд кредитира като обоснована
и компетентно дадена, от която се установява, че пазарната стойност, необходима
за възстановяването на щетите по увредения автомобил към момента на настъпване
на застрахователното събитие е 3 148,42 лв. без ДДС и 3778,10 лв. с ДДС.
Имуществените щети по процесното МПС - л. а. „Рено Лагуна“ с рег. № *******ВР
се намират в пряка причинно - следствена връзка с описаното в исковата молба и в
протокола за ПТП произшествие - водачът на л. а. „Мицубиши“ с рег. № *******движейки
се с несъобразена с релефа на местността скорост, губи контрол над
горепосоченото МПС и реализира ПТП с процесното МПС „Рено Лагуна“ с рег. № *******ВР.
Според вещото лице стойността на увредените части е 1 884,75 лв. без ДДС
/коректно посочена в Калкулация № 8120 на „Лотос Ауто“ ООД/ и 2 261,48 лв. с
ДДС. Цената на труда е 764,50 лв. без ДДС и 917,40 лв. с ДДС. Стойността на
увредените части и цената на труда по ремонта на увреденото МПС, изчислена
съгласно Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249,
т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции
за обезщетения на вреди, причинени на МПС, е следната: стойността на увредените
части е 774,47 лв. без ДДС /съобразно възрастта на процесното МПС - 12 години,
3 месеца и 5 дни/ и 929,36 лв. с ДДС. Стойността на труда /при цена 10 лв. на работен
час/ е 695 лв.
В хода на първоинстанционното производство е допусната и допълнителна
САТЕ, която въззивният съд кредитира по чл. 202 ГПК, според която
среднопазарната стойност на труда съобразно цените на човекочас труд към
момента на настъпване на застрахователното събитие /26.08.2018 г./ е 69,5 часа
х 18 лв./час = 1 251 лв. /18 лв. по среден пазарен минимум/. Към момента на
изготвяне на експертизата средната пазарна стойност на процесния л. а. „Рено
Лагуна“ с рег. № *******ВР е 3 700 лв. Към момента на настъпване на
застрахователното събитие стойността на процесния лек автомобил по средно -
пазарни цени е 4 193 лв. Разпитано в съдебно заседание вещото лице заявява, че
е допуснало грешка при изчисляване стойността на процесния автомобил, като към
момента на изготвяне на експертизата средната пазарна стойност е 3 950 лв., а
не 3 700 лв., съответно действителната стойност - около 4 500 - 4 600 лв. /3
950 лв. + 14 %/. Добавя, че по средно пазарни цени стойността на ремонта би бил
4 264,60 лв. с ДДС.
От така
установеното от фактическа страна, както и от експертното заключение, се
установява наличието на всички обстоятелства,
съставляващи основание на предявената искова претенция
по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а именно - реализирано
застрахователно събитие - ПТП от 26.08.2018 г., предизвикано
противоправно и виновно от застрахован при ответника водач на МПС по
застраховка „Гражданска отговорност” с валидно застрахователно
покритие към датата на произшествието, претърпени от ищеца Н.Г.Н.
имуществени вреди /в резултат на нанесените на процесния лек автомобил увреди в
резултат на процесното ПТП/, както и причинно - следствената им връзка с
процесното събитие, във връзка с което ответникът е
заплатил застрахователно обезщетение в общ размер на 2 160,37 лв.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите за размера на дължимото от
застрахователя обезщетение за причинените на автомобила вреди, налице ли е
„тотална щета“ по смисъла на чл. 390 ГПК и следва ли да се приспадне от
стойността на застрахователното обезщетение стойността на запазените части на
автомобила, при наличие на такива, съответно кой е началният момент, от който
ответникът изпада в забава за изплащане на обезщетението.
В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е оспорил размера на обезщетението за имуществени вреди, с доводи,
че те не отговарят на действителните цени, по които е възможно да бъдат
отремонтирани посочените детайли, като се вземе предвид, че автомобилът, който
е отремонтиран, е на 10 години, видно от контролен талон.
При съдебно предявена претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване
на застрахователното събитие, както предвижда и отмененият, и новият
Кодекс на застраховането. Обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие, като не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Следва
да се отбележи също, че е налице формирана съдебна практика относно определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение
при настъпила т. нар. „тотална щета“, при която стойността на ремонта надвишава
действителната
стойност на увреденото имущество. В този случай застрахователното
обезщетение се определя като от действителната стойност на увреденото
имущество към датата на ПТП се приспадане стойността на запазените части -
решение № 165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г.на ВКС, ТК,
ІІ т. о. и др. В противен случай ще се наруши принципът
обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние в сравнение с
това преди увреждането.
Установено е по делото въз основа на
заключенията на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза и
допълнителна такава, че действителната стойност на процесния автомобил по
средни пазарни цени /с оглед направеното уточнение в открито съдебно заседание
на 21.02.2020 г./ към момента на настъпване на ПТП на 26.08.2018 г. /при
годишно овехтяване от 10 %/ е 4 503 лв. /3 950 лв. + 14
%/ - следва да се посочи, че въззивникът погрешно приема, че действителната
стойност е стойността от 4 193 лв.,
като не отчита направеното от вещото лице в открито съдебно заседание изявление,
че е допуснал грешка и действителната стойност на МПС към датата на ПТП е 4 503
лв. Средната пазарна стойност за възстановяване на щетите възлиза на 3
778,10 лв. /с ДДС/, като същата надвишава с над 70 %
действителната му стойност /4 503 лв. х 70 % = 3 152,10 лв./, или стойността за
възстановяване на щетите е около 83 % от действителната стойност на автомобила
към момента на настъпване на ПТП. Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета на
МПС е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за
необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз
основа на издадена от сервиз проформа фактура - при възстановяване в натура на
вредите, или експертна оценка - при изплащане на парично обезщетение. Тъй като в случая стойността на разходите за
ремонт надхвърлят действителната стойност на автомобила, е налице тотална щета
по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.
Възражението на ответника –
въззивник в настоящото производство обаче за приспадане
от претендираното застрахователно обезщетение на остатъчната
стойност на запазените части и материали от процесния автомобил, при
квалифициране на увреждането му като „тотална щета“, е недоказано,
поради което и неоснователно. Действително,
практиката на ВКС и на съдилищата приема, че от дължимото от застрахователя
обезщетение следва да се приспадне стойността на запазените части, но ако има такива, ако са остойностени към
момента на настъпване на ПТП. По делото не е
установено дали въобще са налице и какви запазени части на автомобила, годни ли
са за повторна употреба и каква е тяхната стойност, вкл. това не се установява и от опис - заключение. С оглед правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес, ответникът следва по безспорен
начин да установи наличието и стойността на годните агрегати, възли и
детайли, като доказателства за това не са ангажирани, включително такъв въпрос
не е поставян и на вещото лице по автотехническата
експертиза, след изслушване на допълнителното заключение. Именно поради
това районният съд не е отчел наличието на запазени части при определянето на
обезщетението, тъй като по делото липсват данни за наличието на такива и
евентуално за тяхната стойност. При липса на данни не може да се приеме, че
запазените части са минимум 30 % от действителната стойност, за да бъдат
приспаднати от размера на дължимото обезщетение, поради което не е налице
твърдяното нарушение на материалния закон от страна на районната инстанция. Настоящият състав на съда не
споделя възражението на въззивника, че при „тотална щета“ размерът на дължимото
обезщетение възлиза на 70 % от действителната стойност на увреденото имущество,
поради което в случая се дължи обезщетение в размер на 2 935,10 лв. (от които
следва да се приспаднат вече платените от застрахователя). Същото няма законова
опора. В разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ законодателят единствено е дефинирал
в кои
хипотези е налице тотална щета, а не как се определя
размера на обезщетението при наличие на такава. Ето защо при недоказване
наличието на запазени части и тяхната стойност, не е налице основание за
редуциране размера на обезщетението. В случая пазарната стойност на автомобила
към датата на настъпване на ПТП – 26.08.2018 г. е 4 503 лв. От така определената действителна пазарна стойност на увредения
автомобил следва да се приспадне сумата, платена на ищеца от застрахователя „ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“ АД по заявената претенция – 2 610,37 лв. По този начин се получава
стойност в размер на 1 892,63 лв. и с оглед
диспозитивното начало в процеса районният съд законосъобразно е уважил исковата претенция до
заявения размер – 1 530 лв. Поради това решението в частта, с която е присъдено
обезщетение в посочения размер следва да бъде потвърдено като правилно.
Възражението на въззивника,
че дължи лихва не от датата на подаване на исковата молба, а от представянето
от страна на Н.Н. на застрахователя на доказателства за прекратяване на
регистрацията на процесното МПС, съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ, е заявено за първи
път едва във въззивната жалба, поради което е преклудирано и не следва да се
обсъжда по същество. Поради това обжалваното решение следва да бъде потвърдено
в частта, с която върху обезщетението за имуществени вреди за увреденото МПС -
л. а. „Рено Лагуна“ с рег. № *******ВР е присъдена законна лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба - 26.02.2019 г. до окончателното изплащане
на главницата.
Във връзка с обжалването на решението в
частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ,
предявен от „ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“ АД срещу Д.Х.Г. за заплащане на разноските, които
„ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“ АД ще бъде осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
по иска с правно основание чл. 432 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен от Н.Г.Н.
срещу „ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“ АД, във въззивната жалба не са изложени никакви
конкретни оплаквания, поради което въпросът за основателността на иска в тази
част е извън предмета на въззивна проверка, очертан с въззивната жалба,
съгласно нормата на чл. 269 ГПК, при установеното, че решението е валидно и допустимо в обжалваната част
и не е допуснато нарушение на конкретни императивни материалноправни норми.
Поради изложеното, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната част.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода
на делото първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в частта, с
която районният съд е разпределил отговорността за съдебните разноски в
първоинстанционното производство. За въззивното производство право на
разноски има въззиваемият – ищец в размер на 360 лв. – адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.11.2020
г., с характер на разписка за заплащане на сумата в брой на адвоката.
Възражението на въззивника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като то е определено в минималния размер,
предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Третото лице - помагач не е направило разноски и
такива не му се следват.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на иска настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № *********/01.10.2020 г. по гр. д. №
11661/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав, в обжалваната част,
с която е осъдено „ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“ АД да заплати на Н.Г.Н. на основание чл.
432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 1 530 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по лек автомобил „Рено
Лагуна“ с рег. № *******в резултат на ПТП, настъпило на 26.08.2018 г. в гр.
Созопол, област „Бургас“, на общински път BGS 1210, срещу хотел „Марант“, в
посока на движение гр. Созопол, виновно причинено от водач на лек автомобил
„Мицубиши“ с рег. № *******- Д.Х.Г., чиято гражданска отговорност към
26.08.2018 г. е била застрахована при „ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“ АД по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица №
BG/30/118002266413, с период на застрахователното покритие от 10.08.2018 г. до
09.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 26.02.2019 г. до окончателното плащане на вземането, в частта, с която
е отхвърлен искът с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, предявен от „ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“
АД срещу Д.Х.Г. за заплащане на разноските, които „ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“ АД ще бъде
осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК по иска с правно основание чл.
432 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен от Н.Г.Н. срещу „ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“ АД,
както и в частта, с която е осъдено „ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“ АД да заплати на Н.Г.Н.
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 871,20 лв. - разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“ АД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „*******“, бул. *******да заплати на Н.Г.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 360
лв. /триста и шестдесет лева/ - разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ответника „ЗАД Д.Б..Ж.И.З.“ АД трето лице - помагач - Д.Х.Г., ЕГН **********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.