Р Е
Ш Е Н
И Е № 355
гр. Хасково, 10.10.2019
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд…………………………….……………………………………………….
на единадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АННА ПЕТКОВА
2. ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
при секретаря Г. . като разгледа докладваното от съдия
ИВАНОВА в.гр.д. №
493 по описа на съда за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда
на чл.258 – чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИЦАТА – Д.П.Л. е останала
недоволна от решение № 197 от 15.05.2019 год., постановено по гр.д. № 1628 /
2018 год. по описа на Районен съд – Димитровград, поради което го обжалва с
искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което въззивният съд
отхвърли предявените срещу нея искове.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ
– „БАНКА ДСК“ ЕАД – гр.София – оспорва въззивната жалба.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена
от „Банка ДСК“ ЕАД – гр.София /Банката/
против Д.П.Л., с искане да се признае за установено съществуването на вземания
на Банката, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1609/2017 год. на РС –
Димитровград, произтичащи от договор за издаване и обслужване на кредитни
карти, включващи главница от 430.92 лева; договорна лихва за периода от
20.08.2016 год. до 04.10.2017 год. от 231.08 лева; наказателна лихва за забава
за периода от 20.01.2017 год. до 04.10.2017 год. от 0.60 лева; дължими такси и
разноски от 311.74 лева, ведно със законната лихва и деловодни разноски. При условията
на евентуалност – в случай, че съдът приеме за недоказано твърдението на ищеца
за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, е предявен и осъдителен иск
за заплащане на присъдените със заповедта за изпълнение суми.
Безспорно
по делото е установено, че на 05.10.2017 год. в Районен съд – Димитровград е
постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,
подадено от „Банка ДСК“ ЕАД – гр.София /Банката/ против Д.П.Л., въз основа на което
е образувано ч.гр.д. № 1609 / 2017 год. и издадена Заповед № 1024 от 06.10.2017
год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Д.П.Л. да заплати на кредитора „Банка ДСК“
ЕАД – гр.София сумата от 430.92 лева – главница по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта от 12.11.2009 год.; сумата от 231.08 лева -
договорна лихва за периода от 20.08.2016 год. до 04.10.2017 год.; сумата от
0.60 лева - наказателна лихва за забава за периода от 20.01.2017 год. до
04.10.2017 год.; сумата от 311.74 лева - заемни такси, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.10.2017 год. до окончателното й
изплащане, както и направените разноски в размер на 25 лева – държавна такса и
50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Поради това, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК – чрез
залепване на уведомление, на заявителя е указана възможността да предяви
установителен иск за съществуване на вземането си, което е сторено от кредитора
с предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство,
подаден в законоустановения едномесечен срок.
Безспорно е установено, че на 12.11.2009
год. между страните по делото е сключен
договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK
– MTEL, с договорен
кредитен лимит от 1 000 лева, усвоен от кредитополучателя чрез сметка в Банката. В тази насока съдът цени
заключението на вещото лице В., представено по допуснатата пред
първоинстанционния съд счетоводна експертиза, от което се установява още, че
картата е била издадена на ответницата на 21.11.2009 год. Наличието на тези
фактически обстоятелства обуславя извода за това, че Банката е изпълнила
своевременно и при условията на договора задължението си да предостави на
кредитополучателя определения с договора кредитен лимит, усвоен изцяло от кредитополучателя. От
заключението на вещото лице се установява още и допуснато от ответницата
неточното изпълнение на договора, изразяващо се в преустановяване плащането на минималните
суми за револвиране на кредита, поради което и на основание чл.49, вр. чл.48,
ал.2 от Общите условия към кредита, същият е обявен за предсрочно изискуем.
Като неоснователно съдът намира заявеното от ответницата твърдение за това, че
не е получила изпратеното й от Банката уведомление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, предвид събраните по делото доказателства, установяващи
противното, а именно, че на 30.08.2017 год. е било връчено уведомление № 12 –
20 -00923 от 22.08.2017 год., съдържащо изявление на Банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Редовността на връчването на уведомлението
съдът преценя и на основание нормите на
чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги, чл.5 от Общите правила за
условията за доставяне на пощенски
пратки и пощенски колети и чл.46, ал.1 от ГПК, съгласно които, когато
съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, се връчва на друго лице,
което е съгласно да го приеме. В случая като получател на пратката е вписана Д.П.Л.,
като от страна на ответницата не се оспорва, че това лице не е член на
домакинството по смисъла на чл.46, ал.2 от ГПК. В подкрепа на извода, че
ответницата е била надлежно уведомена за извършеното от Банката обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, съдът цени е представените от ищеца и
неоспорени от ответницата извлечения от базата данни на Банката, от които е
видно, че на кредитополучателя са изпратени уведомления както на адреса,
посочен в договора – в гр.***, така и на адреса в с.***, които съвпадат с
постоянния и настоящ адрес на ответницата, с което съдът приема, че ищецът е
положил необходимата грижа по установяване и надлежно връчване на
уведомленията, с което е осъществен фактическия състав, въз основа на който са
настъпили последиците от обявяване на кредита за предсрочно изискуем. От
съдържанието на обратната разписка се установява и това, че именно с посочената
пратка е било доставено уведомлението за предсрочна изискуемост, предвид изписването
на номера на писмото върху известието за доставяне. В подкрепа на изложените
по-горе доводи е и нормата на чл.20 от ОУ, съгласно която при неуведомяване за
настъпили промени, предоставени от клиента при подписването на договора, всички
уведомления се считат за редовно връчени.
В
отговора на исковата молба от ответницата са заявени възражения за погасяване
на вземанията по давност и за нищожност на договорните клаузи, относно срока на
действие на договора и възможността за автоматичното му подновяване, които
съдът намира за неоснователни, по следните съображения:
Съгласно
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо – в разглеждания случай на 30.08.2017 год. – с връчване на
уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, от което следва
извода, че към момента на подаване на заявлението – 05.10.2017 год., давностния
срок не е изтекъл.
Като
неоснователно съдът намира и възражението на ответницата за нищожност на
клаузите на чл.6 от договора за издаване и обслужване на кредитна карта и на
чл.75 от Общите условия, уреждащи срока на действие на договора и възможността
за автоматичното му подновяване, по
следните съображения: Нормата на чл.143, т.9 от ЗЗП определя като неравноправна
тази норма в договора, която налага на потребителя приемането на клаузи, с
които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, а
разпоредбата на чл.146, ал.1 от същия закон обявява неравноправните клаузи в
договора за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално – хипотеза, в която
попада и разглеждания казус. Твърдението на ответницата, че не е била запозната
предварително с параметрите да договора се опровергава от същественото съдържание на самия договор, в
който изрично са посочени както срока на действие на договора, така и
предпоставките, при които същият може да бъде продължен. Съгласно чл.15 от ОУ
след изтичане на срока на валидност на картата се преиздава нова карта и се
продължава срока на действие на договора за същия период. Безспорно по делото
е, че срокът на валидност на последната издадена на ответницата карта е бил до
12.11.2018 год., като получаването й
само по себе си сочи на изразено от страна на кредитополучателя съгласие на
продължаване на срока. От страна на ответницата не са представени
доказателства, от които да се установи, че е изразявала воля за прекратяване на
договора, каквато възможност изрично е предвидена в нормата на чл.76, т.1, 2 и
3 от ОУ. Сочените разпоредби не са неравноправни, тъй като не се доказа да са
във вреда на потребителя или да водят до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца /доставчика и потребителя.
С оглед на изложеното, съдът приема,
че сключения между страните договор е действителен и неизпълнението му от
страна на ответницата, обуславя основателността на иска, който по изложените
по-горе съображения следва да бъде уважен в предявените размери, ценейки и
заключението по допуснатата счетоводна експертиза, неоспорено от ответницата,
определените в което размери на дължимите от кредитополучателя суми съвпадат с
тези, присъдени в заповедното производство, включително и дължимите такси,
определени съобразно чл.2 от договора, съгласно който „клиентът заявява, че е
запознат с ОУ и с условията за предоставената му карта, представени с исковата
молба и приети като писмени доказателства, неоспорени от ответницата, в които
са посочени изрично основанията и размерите на дължимите от клиента такси.
Достигайки
до същите фактически и правни изводи за основателност на предявения
установителен иск, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което
по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено и към мотивите на
което съдът препраща на основание чл.272 от ГПК.
С
оглед изхода на спора въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемия разноски по делото общо в размер на 250 лева, от които 100 лева –
възнаграждение за юрисконсулт и 150 лева – възнаграждение за особен
представител. В полза на Окръжен съд – Хасково въззивницата следва да бъде
осъдена да заплати сумата от 75 лева – държавна такса за образуване на въззивно
производство.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 197 от 15.05.2019 год., постановено по гр.д. № 1628 / 2018 год. по
описа на Районен съд – Димитровград.
ОСЪЖДА
Д.П.Л., ЕГН ********** ***, с адрес за
призоваване – гр.*** – адвокат А.Д.Х. да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Московска“ № 19
сумата в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д.П.Л.,
ЕГН ********** ***, с адрес за
призоваване – гр.*** – адвокат А.Д.Х. да заплати сумата в размер на 75
/седемдесет и пет/ лева – държавна такса за образуване на въззивно
производство, която сума да се внесе по сметка на Окръжен съд – Хасково.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: