№ 63
гр. Пазарджик, 18.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Катя Т. Кентова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско
дело № 20225200900195 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За ищеца Гаранционен фонд - София, редовно призован, не се явява
представител. От същите е постъпила молба - становище с вх. №
3619/13.04.2023 г., с която молят да се даде ход на делото в случай че не са
налице процесуални пречки. Изрично заявяват, че не възразяват делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Поддържат исковата молба и допълнителната искова
молба. Оспорват отговорите от ответника. Нямат възражение по проекта на
доклад. Няма да сочат нови доказателства и нямат доказателствени искания.
Представят списък на разноски по чл. 80 от ГПК. Заявяват, ако и в случай, че
ответника представи нови доказателства или направи доказателствени
искания, съдът да вземе предвид, че същите са преклудирани и категорично
се противопоставят. Направено е изявление в случай, че съдът намери делото
за изяснено от фактическа страна, молят да бъде даде ход по същество и
развиват писмените си съображения.
Ответникът Н. А. Т., редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. В. И. от АК Пловдив с надлежно пълномощно от 06.12.2022 г. към
писмения отговор.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
затова и при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
При условията на чл. 146, ал. 1 от ГПК ПРИСТЪПИ към доклад по
делото.
Депозирана е искова молба от Гаранционен фонд, в която ищецът
заявява, че на основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ изплатил по щета №
210182/02.06.2017 г. и по гр.д. № 63989/2017 г. по описа на Софийски Районен
съд, гр.д. № 24250/2019 г. по описа на Софийски Районен съд, гр.д. №
13661/2019 г. по описа на Софийски Градски съд и гр.д. № 1816/2020 г. по
описа на Софийски Апелативен съд общо обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 74 449,95 лв. на Янко Велев Петров, пострадал като
пешеходец при ПТП, настъпило на 14.05.2018 година.
Ответникът в настоящото производство участвал в тези производства
като трето лице-помагач на страната на Гаранционен фонд.
Сочи се, че виновен за катастрофата, съгласно констативен протокол за
ПТП с подправени лица по описа на ОД МВР - Пазарджик бил ответникът Н.
А. Т., който управлявал л.а. „Мерцедес МЛ 270“ с per. № ******** без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Ищецът посочва и механизма за ПТП, а именно: На 14.05.2017г. в гр.
Панагюрище, Н. А. Т. управлявал собствения си л.а. „Мерцедес МЛ 270“ с
per. № ********, при навлизане в кръстовището на ул. „Н.М.“ с ул. „К.К.“ не
забелязал намиращия се наведен на края на пътното платно пешеходец - Янко
Велчев Петров, вследствие на което, с предна лява гума прегазил левия му
крак и му нанесъл травматични увреждания.
В нарушение на чл. 461 във връзка с чл. 483 от КЗ ответникът
управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
Ищецът твърди, че Я.П. се е обърнал към Гаранционен фонд за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 557 от
КЗ, но Гаранционен фонд отказал определяне на обезщетения, поради
непредставяне на достатъчно доказателства, обуславящи основанието и
размера на поисканото обезщетение.
Я.П. не се съгласил с отказа, затова образувал против ищеца- ГФ - гр.д.
№ 63989/2017 г. по описа на Софийски Районен съд и гр.д. № 24250/2019 г. по
описа на Софийски Районен съд, съответно гр.д. № 13661/2019 г. по описа на
Софийски Градски съд и гр.д. № 1816/2020 г. по описа на Софийски
2
Апелативен съд.
Сочи се, че въз основа на тези решения ищецът се снабдил с
изпълнителни листове и въз основа на тях образувал изпълнителни дела.
След получените покани за доброволно изпълнение от ЧСИ Й.М. били
изплатени от ГФ следните суми:
На 23.07.2018 г. Гаранционен фонд заплатил сума в общ размер на
1994,80 лв. по сметка на ЧСИ Й.М. по и.д. № 20189200400378, от които 882
лв. главница, 77,42 законна лихва, както и 1035,38 лв. съдебни разходи.
На 01.06.2020 г. Гаранционен фонд заплатил сума в общ размер на
121,96 лв. на Янко Велчев Петров, присъдени по гр.д № 24250/2019 г. на СРС.
На 06.07.2020г. Гаранционен фонд заплатил сума в общ размер на
28245,11 лв. по сметка на ЧСИ Й.М. по и.д. № 20209200400289, от които
20 000 лв. главница, 5783,33 законна лихва и 1461,78 лв. съдебни разходи.
На 11.09.2020 г. Гаранционен фонд заплатил сума в размер на 487,30 лв.
по сметка на ЧСИ Й.М. по и.д. № 20209200400419 съдебни разходи.
На 19.04.2021 г. Гаранционен фонд заплатил сума в общ размер на
37291,71 лв. по сметка на ЧСИ Й.М. по и.д. № 20219200400131, от които 25
000 лв. главница, 9222,22 законна лихва и 1 069,49 лв. съдебни разходи.
На 01.07.2021 г. Гаранционен фонд заплатил сума в размер на 1609,72 лв.
по сметка на ЧСИ Й.М. по и.д. № 20219200400280 съдебни разходи.
На 06.07.2021г. Гаранционен фонд заплатил сума в размер на 2899.35 лв.
по сметка на ЧСИ Й.М. по и.д. № 20219200400295 съдебни разходи.
С Платежно нареждане от 29.06.2021 г. е заплатена дължимата сума към
СГС и САС в общ размер на 1 800 лева, представляваща държавна такса.
Ищецът твърди, че описаните по-горе плащания били обобщени
подробно, писмено в счетоводна справка, която са приложили към искова
молба.
Поканили ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд,
но и до настоящия момент лицето не било погасило задължението си.
Въз основа на така изложените твърдения в исковата молба се моли
съдът да постанови съдебно решение, с което на чл. 45 от ЗЗД във връзка с
чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането, да осъди Н. А. Т. да заплати на
Гаранционен фонд сумата от 74 449,95 лева, представляващи изплатени от
3
Гаранционен фонд по щета № 210182/02.06.2017 г. и присъденото по влезли в
сила съдебни решения /по гр.д. № 63989/2017 г. по описа на Софийски
Районен съд, гр.д. № 24250/2019 по описа на Софийски Районен съд, гр.д. №
13661/2019 г. по описа на Софийски Градски съд и гр.д. № 1816/2020 г. по
описа на Софийски Апелативен съд,/ ведно със законната лихва от датата на
завеждане на искова молба – 08.11.2022 година до окончателното изплащане
на сумата.
Претендират направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Сочат банковата сметка, по която да им бъдат изплатени сумите.
Представени са писмени доказателства, които съдът е приел със своето
Определение № 89/09.03.2023 г.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който се оспорва предявения иск по размер.
Ответникът оспорва обстоятелството, че производството не следва да
бъде гледано по реда на търговските спорове, като излага конкретни
съображения, че образуваното производство следва да бъде по реда на
гражданските производства, тъй като Гаранционен фонд е юридическо лице,
създаден по специален ред по Закона за застраховането, като са развити
подробни съображения.
Взето е становище, че предявеният иск е допустим, но същият е
частично основателен.
Ответникът категорично оспорва претенцията за заплащане на
допълнителни разноски, свързани с образуваните срещу ищеца принудителни
изпълнения, доколкото същите са били неоправдано и излишно сторени, с
оглед безспорно установените със съдебните решения размер на
обезщетенията.
Сочи се, че срещу ищеца са били образувани няколко на брой
изпълнителни дела, които допълнително са увеличили задълженията му.
Сумите, които се оспорват са по изпълнителни листове:
По изп. дело № 20189200400378 на ЧСИ Й.М. от 02.07.2018 год. по
гр.д. № 63989/2017 г. по описа на СРС са били заплатени сумата от 240 лв. -
разноски по изпълнителното дело и сумата от 268,88 лв. - такси по Тарифата
4
към ЗЧСИ.
По изп. дело № 20209200400289 на ЧСИ Й.М. от 08.06.2020 год. по
гр.д. № 13661/2019 г. по описа на СГС са били заплатени сумата от 240 лв. -
разноски по изпълнителното дело и сумата от 2221,78 лв. - такси по Тарифата
към ЗЧСИ.
По изп. дело № 20209200400419 на ЧСИ Й.М. от 22.07.2020 год. по
гр.д. № 24250/2019 г. по описа на СРС са били заплатени сумата от 240 лв. -
разноски по изпълнителното дело и сумата от 127.30 лв. - такси по Тарифата
към ЗЧСИ.
По изп. дело № 20219200400131 на ЧСИ Й.М. от 01.04.2020 год. по
гр.д. №1816/2020г. по описа на САС са били заплатени сумата от 240 лв. -
разноски по изпълнителното дело и сумата от 2 829.49 лв. - такси по Тарифата
към ЗЧСИ.
По изп. дело № 20219200400280 на ЧСИ Й.М. от 11.06.2021 год. по
гр.д. № 13661/2019 г. по описа на СГС са били заплатени сумата от 240 лв. -
разноски по изпълнителното дело и сумата от 239.72 лв. - такси по Тарифата
към ЗЧСИ.
По изп. дело № 20219200400295 на ЧСИ Й.М. от 11.06.2021 год. по гр.д.
№ 13661/2019 г. по описа на СГС са били заплатени сумата от 240 лв. -
разноски по изпълнителното дело и сумата от 352.68 лв. - такси по Тарифата
към ЗЧСИ.
Така ищецът е заплатил сумата от 7 479.85 лева излишно сторени
разноски, поради обстоятелството, че не е платил в срок на пострадалото
лице. Затова ответникът твърди, че при преценка за размера на иска, съдът
следва да съобрази заплатените разноски в хода на образуваните
изпълнителни дела срещу ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ във връзка с чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. „а“ от КЗ, след изплащането на обезщетението, Гаранционен фонд
встъпва в правата на увреденото лице до размера на действителното
обезщетение и лихви, както и разходите за определяне и изплащането им.
Твърди се, че съгласно правната теория и трайно установената съдебна
практика към разноските по определяне и изплащане на обезщетенията не
може да бъдат отнесени разноските по принудителното събиране на
вземането по образуваното изпълнително производство. А ищецът не само е
5
можел, но е и следвало да заплати доброволно присъдените с влезли в сила
решения суми, а не да изчаква образуването на изпълнителни производства
срещу него, респ. да натрупва допълнителни разноски.
Допускането на противното би означавало, че фондът е черпил права от
собственото си неправомерно поведение.
Развити са подробни съображения относно направените разноски, които
се претендират да бъдат заплатени от ответника.
Генерално се сочи, че искът в частта си, с която се претендират суми
над определеното обезщетение от съда, което е било заплатено на
пострадалото лице, и което включва разноски и такси, се явява в тази си част
неоснователно и недоказано.
На следващо място се сочи, че при определяне на обезщетението, което
Фондът е заплатил на пострадалото лице, съдът не бил взел предвид и факта,
че ответникът веднага след настъпването на ПТП е заплатил на майката на
пострадалия сумата от 5 000 лева, която същата е получила, както и не било
отчетено обстоятелството, че той ежедневно е посещавал пострадалия в
болничното заведение.
От страна на пострадалото лице е имало и съпричиняване, за да се
стигне до този резултат и това увреждане.
Поискан е да бъде допуснат до разпит един свидетел относно
обстоятелствата за плащането на паричната сума от 5 000 лева и посещенията
в болничното заведение от страна на ответника.
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с
която се уточнява първоначалната от ищеца.
Уточнява се, че е била допусната техническа грешка при изписване на
регистрационния номер на автомобила в исковата молба.
Заявява се, че е неоснователно възражението от ответника, че
заплатените в хода на изпълнителните дела такси и разноски не следвало да
се възстановят от виновния причинител на вредите.
Сочи се разпоредбата на чл.557, ал. 1 и 2 от КЗ във вр. чл.558, ал. 7 от
КЗ, че Гаранционен фонд встъпвал в правата на увреденото лице за главници,
такси и разноски.
Сочи се, че трайна е съдебната практика, че когато обезщетението е
6
било определено от съда, в случай на отказ от Гаранционен фонд да изплати
обезщетение, или, когато пострадалото лице не е съгласно с определения от
фонда размер, то разходите за определянето и изплащането му се включвали
като всички такси и разноски, направени в съответните искови и
изпълнителни производства.
Отново се преповтарят първоначално изложените съображения, защо не
е било изплатено първоначално потърсеното обезщетение от Гаранционен
фонд.
Сочи се, че независимо дали обезщетението е било претендирано и
определено извънсъдебно или по съдебен ред, както и без значение дали
Гаранционен фонд е дал повод за образуване на последвало след това
изпълнително дело, сторените за определянето и изплащането му разноски,
всякога се дължали от причинителя на вредата, тъй като били вземания с
акцесорен характер и се дължали, доколкото се дължи и главницата.
Посочена е практика на ВКС, обективирано в мотивите на Решение №
24/30.03.2022 г. по ТД № 255/2021 г. /цитира се/.
Препраща се към мотивите на постановените съдебни актове по
отношение на направеното възражение от ответника за съпричиняване от
страна на пострадалото лице.
Сочи се, че мотивите са задължителни, тъй като ответникът е участвал
като трето лице - помагач, второстепенна страна в процеса или, за да осуети
постановяването на неизгодно за подпомаганата страна решение.
По отношение на твърдението, че ответникът бил заплатил на майката
на пострадалия сумата от 5000 лева веднага след ПТП-то, както и че бил
посещавал болничното заведение, се твърди, че тези обстоятелства са
неотносими към предмета на правния спор, затова се противопоставят да
бъдат допускани гласни доказателства относно това обстоятелство.
В срока по чл.373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, в която се поддържат първоначално
изложените твърдения в отговора и възражения.
Отново се заявява, че категорично се оспорва претенцията за заплащане
на допълнителни разноски, свързани с образуваните срещу ищеца
принудителни изпълнения, доколкото същите са били неоправдано и излишно
сторени, с оглед безспорно установените със съдебните решения размер на
7
обезщетенията.
Сочи се, че ищецът, който претендира разноски по изпълнителните дела,
които представляват разходи за изплащане на обезщетенията по смисъла на
чл. 558, ал. 7 от КЗ не бил ангажирал нито в първоначалната, нито в
допълнителната искова молба доказателства на релевантните за това вземане
факти и по-конкретно на факта, че така сторените от него разноски в хода на
изпълнителното производство са били необходими и че за страната не е
имало друга възможност да извърши плащане по издадените срещу него
изпълнителни листа въз основа на влезли в сила съдебни решения.
Ответникът отбелязва, че от датата на която Фондът е бил уведомен за
влезлите в сила решения до датата на образуване на изпълнителните
производства, респ. изпращане на поканите за доброволно изпълнение по тях,
бил изминал значителен период от време през който ищецът бил бездействал
и не бил направил никакъв опит доброволно да изпълни задълженията си.
Моли се след като съдът се запознае с всички факти и обстоятелства по
делото да постанови съдебен акт във връзка с направените възражения.
С Определение № 89/09.03.2023г. съдът е посочил правната
квалификация на предявения иск, а именно чл.558 ал. 7 от КЗ във вр. с чл.45
от ЗЗД. Приел е, че е процесуално допустим и искът следва да бъде разгледан
по реда на Глава 32 - Производство по търговски спорове, тъй като такава
е съдебната практика до настоящия момент, делата, които се разпределят
съобразно ЕИСС с код 220 - Искове по Закона за застраховането попадат в
статически шифър на искове за правоотношения, породени от или чрез
търговска сделка /обективна или субективна/, каквото е правоотношението по
сключването на договор за гражданска отговорност, респ. несключването му.
Произходът на спора произтича от неизпълнението на едно задължение,
уредено в КЗ, което по своята същност представлява търговска сделка –
сключването на договор за гражданска отговорност. Ето защо направеното
възражение от ответника, че производството следва да се гледа по общите
правила като гражданско производство, а не по специалните такива по
търговски спорове, е необосновано и е в противоречие с оформената практика
в страната и уредените в ЕИСС квалифициращи шифъри за разпределение на
дела.
Със същото определение съдът, съобразно разп. на чл.154, ал. 1 от
8
ГПК е разпределил доказателствената тежест, като ищецът следва да установи
наличие на виновно и противоправно поведение на ответника като водач на
МПС, реализирал ПТП, при което са претърпени неимуществени вреди и
пострадалият е получил обезщетение от Гаранционен фонд, както и че
виновният водач е нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилите. Следва да установи точния размер на сумите,
които е изплатил на пострадалото лице.
В тежест на ответника е да установи всички свои правоизключващи
възражения.
На основание чл.375, ал.1 от ГПК, съдът е дал възможност на страните
да упражнят правата си, като предприемат съответните процесуални действия
за установяване на техните твърдения.
Адв. И.: Нямам възражение по доклада. Нямам доказателствени
искания.
Съдът счете делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът докладва от молбата на ищецът Гаранционен фонд развитите
бележки по съществото на спора.
Адв. И.: Представям списък на разноските. Ув. г-жо Окръжен съдия,
моля да оставите без уважение исковата молба. Подробни съображения за
твърденията ми съм изложила, както в отговора на исковата молба, така и в
допълнителния отговор на допълнителната искова молба. Считам, че
наистина над сумата, заплатена над установения със съдебните решения
размер на обезщетенията, е изцяло неоснователна. В тази връзка Вие бяхте
подробна във Вашето определение. Изцяло поддържаме развитото
становище, като моля да постановите Вашия съдебен акт и ни присъдите
сторените по делото разноски, съгласно списък, който представих.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ на страните, че ще се произнесе с решение в законния срок и не
по-късно от 18.05.2023 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което по делото приключи в
10:40 часа.
9
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10