Решение по дело №2168/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 782
Дата: 16 юни 2023 г.
Съдия: Диляна Господинова
Дело: 20221100902168
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 782
гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20221100902168 по описа за 2022 година
Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Б.г.” ООД, твърди, че на 01.03.2019 г. сключил с ответниците „С.” ЕООД и
В. Н. С. договор, по силата на който предоставил на ответника „С.” ЕООД за ползване
движими вещи, свързани с продажбата на кафе и описани в чл. 1 от съдържанието на
сделката, като това дружество поело насрещно задължение ежемесечно да закупува
минимално количество стоки – кафе „Спетема под”, а именно не по-малко от 5 000 броя
кафе ежемесечно. В договора страните уговорили срок на действието му, който е от пет
години. С чл. 13 от договора ответникът „С.” ЕООД е поел задължение за целия срок на
действието му да рекламира стоките, които ищецът предлага, от ценовата листа,
представляваща Приложение 1 срещу възнаграждение за извършване на реклама в размер на
43 500 лв. Ищецът твърди, че предал на ответника вещите, посочени в чл. 1 от договора,
както и че на 09.05.2019 г. превел по банкова сметка на ответника „С.” ЕООД договореното
възнаграждение в размер на 43 500 лв. Ответното дружество обаче не изпълнило
задължението си за изкупуване на уговореното минимално количество кафе. Ето защо
счита, че за него е възникнало правото по чл. 8, т. 3 от договора да го прекрати едностранно
и без предизвестие, което право твърди, че упражнява с подаването на исковата молба, за
разглеждане на която е образувано настоящото дело. Съгласно чл. 14 от договора при
неговото прекратяване по причина, за която отговаря ответното дружество, то дължи да
заплати на ищеца неустойка в размер на полученото възнаграждение от 43 500 лв. В чл. 15
от договора е предвидено, че за изпълненията на задълженията на „С.” ЕООД по тази сделка
солидарно отговаря и физическото лице В. Н. С.. Поради изложеното „Б.г.” ООД моли „С.”
ЕООД и В. Н. С. да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от 43 500 лв.,
1
представляваща дължима неустойка по чл. 14 от сключения между страните договор.
Претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответниците – „С.” ЕООД и В. Н. С., не изразяват становище по основателността на
предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.03.2019 г. между „Б.г.” ООД, от една страна, и „С.” ЕООД, като ползвател, и В.
Н. С., като солидарен съдлъжник на ползвателя, е подписан договор, по силата на който
„Б.г.” ООД предоставя безвъзмездно на ползвателя за временно ползване движими вещи,
представляващи кафемашина ПОД 2 групи на стойност 3 300 лв. с ДДС, и кафемашина
ПОД- 2 броя с единична стойност от 500 лв. с ДДС. В чл. 3 от договора е предвидено, че той
се сключва за срок от 60 месеца, считано от откриване на обекта, като ползвателят се
задължава да открие обекта не по-късно от 20.05.2019 г. В тази клауза е посочено и това, че
в случай че до изтичане до този срок ползвателят не е изкупил минималното количество
стоки по чл. 4, т. 9, определено за целия срок на договора, той продължава действието си до
изкупуването му. С чл. 4, т. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че ползвателят
се задължава да ползва предоставените му вещи само в следния търговски обект: ресторант-
обект, разположен на първи етаж в сграда с идентификатор 10135.1509.13, находящ се в гр.
Варна и да не преотстъпва ползването им на трети лица под каквато и да било форма,
включително чрез съвместна дейност. В чл. 4, т. 2 от договора е предвидено, че ползвателят
се задължава да върне предоставените му за ползване вещи на „Б.г.” ООД в срок до три
работни дни от прекратяването на настоящия договор, в състояние не по-лошо от това, в
което са му предоставени, като се отчете обикновеното овехтяване. С чл. 4, т. 9 от договора
ползвателят е поел задължение за целия срок на действието му да закупува ежемесечно /от
01-во до 30/31-во число на съответния календарен месец/ еднократно или на части следните
минимални количества стоки от „Б.г.” ООД - кафе „Спетема под”, както следва по 5 000
броя месечно или 300 000 броя за целия срок на действие на договора, като в чл. 4, т. 10 е
предвидено, че стоките ще бъдат закупувани по цени съгласно ценова листа,
представляваща Приложение № 1 към договора. В чл. 7 и чл. 8 от договора страните са
уговорили случаите, при които той ще се прекратява, сред които в чл. 8, т. 3 е посочено, че
той се прекратява едностранно и без предизвестие от „Б.г.” ООД, в случай че ползвателят не
изпълнява или е изпаднал в забава с повече от седем календарни дни след уговорения падеж,
на което и да е от задълженията си по настоящия договор и/ или нарушава условията, при
които са му предоставени вещите, а в чл. 8, т. 4 е предвидено, че той се прекратява
едностранно и без предизвестие от „Б.г.” ООД, в случай че ползвателят прекрати дейността
си в обекта по чл. 4, т. 1 или за него бъде открито производство по ликвидация или
несъстоятелност. С чл. 9 от договора е постигнато съгласие, че в случай на прекратяване на
договора по причина, за която ползвателят отговаря, включително посочените в чл. 9, т. 3 и
2
т. 4 хипотези, той дължи на „Б.г.” ООД неустойка за неизпълнение в размер на стойността
на цялото неизкупено минимално количество стоки по чл. 4, т. 9, изчислено за целия срок на
договора, която неустойка се заплаща в седемдневен срок от прекратяване на договора. В чл.
13 от договора е предвидено, че ползвателят се задължава за целия срок на договора да
рекламира в обекта по чл. 4, т. 1 стоките от ценовата листа по Приложение 1 от договора,
чрез брандиране на обекта по схема, представляваща Приложение 2. В чл. 14 от
съдържанието на сделката е уговорено, че възнаграждението за действията по чл. 13 е в
размер на 43 500 лв. с ДДС, платимо по банков път. С тази клауза страните са постигнали
съгласие, че в случай на предсрочно прекратяване на договора от „Б.г.” ООД, по причина, за
която отговаря ползвателят, последният дължи връщане на полученото възнаграждение като
неустойка за неизпълнение на задължението за реклама. С чл. 15 от договора страните са
постигнали съгласие, че с подписването му В. Н. С. встъпва като солидарен съдлъжник на
ползвателя за всички поети от последния задължения към „Б.г.” ООД, включително за
задължението за връщане на получените вещи и за заплащане на дължимите неустойки и
обезщетения, ако има такива.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да бъде уважен предявеният в процеса иск, който е за заплащане на неустойка,
следва да бъде установено, че са настъпили следните елементи от фактическия състав за
възникване на вземането по чл. 92, ал. 1 ЗЗД: 1) че между страните по спора е сключен
договор; 2) че по силата на този договор за ответниците е възникнало задължение да
заплатят солидарно на ищеца неустойка; 3) че са се осъществили всички факти, при които
страните са уговорили, че възниква вземането на ищеца за неустойка.
По делото не се спори, а и се установява от представения писмен договор от
01.03.2019 г., който е подписан от всеки един от субектите, посочени като съдоговорители
по него, че между „Б.г.” ООД, от една страна, и „С.” ЕООД и В. Н. С., от друга, са
възникнали облигационни отношения от ненаименован договор, който съдържа елементи,
характерни както за договор за наем на движими вещи, така и такива, характерни за
договора за продажба и за договора за изработка. С този договор страните са уредили
отношенията си по предоставяне от ищеца на ответното дружество „С.” ЕООД за временно
ползване на движими вещи, представляващи няколко кафемашини, която престация е
характерна за наемната сделка. Същевременно, обаче, с договора е постигната уговорка, че
насрещната престация на дружеството, което ползва движимите вещи, няма да е да заплаща
месечна наемна цена, а в негова тежест ще възникне задължение да закупува ежемесечно от
наемодателя определено минимално количество стоки, представляващи кафе, както и
съпътстващи предлагането на кафе консумативни стоки, по уговорени между страните цени
за това /чл. 4, т. 9 и т. 17 от договора/. Това задължение за ползвателя на вещите е
характерен елемент на договора за продажба. „С.” ЕООД е поело и друго насрещно
задължение към дружеството, което му е предоставило движимите вещи, което е характерно
3
за договора за изработка – да рекламира произвеждани от „Б.г.” ООД стоки в собствения си
търговски обект /чл. 13 от договора/.
С клаузата на чл. 14 от договора е постигната и валидна уговорка за заплащане на
неустойка от „С.” ЕООД. При тълкуване на тази клауза съдът счита, че уговорената с нея
неустойка е такава, която обезпечава точното изпълнение на задължението на изпълнителя
да извършва дейността по рекламиране на стоките на възложителя. Това е така, доколкото в
самата клауза е изрично посочено, че неустойката е за неизпълнение на задължението за
реклама. От волята на страните, изразена в съдържанието на чл. 14 от договора, е видно, че
те са постигнали съгласие, че за да възникне задължение за заплащане на неустойка, освен
осъществяване на факта на допуснато неизпълнение от дружеството „С.” ЕООД на
задължението му да извършва действия по рекламиране на стоки, трябва да настъпи още
едно обстоятелство, което се изисква кумулативно, което е предсрочното прекратяване на
договора по вина на ползвателя.
Следователно първият факт, който трябва да се установи по делото, за да се направи
извод, че за ищеца е възникнало вземане за получаване на неустойка по чл. 14 от договора, е
този по допуснато от „С.” ЕООД неизпълнение на неговото задължение по чл. 13 от
договора да извърши възложените дейности по рекламиране на стоките на ищеца.
С чл. 13 от договора страните са постигнали съгласие, че „Б.г.” ООД възлага на
ответното дружество, а то приема за срока на действие на договора да извърши определена
работа, изразяваща се в рекламиране в ползвания от него обект, представляващ ресторант-
обект, разположен на първи етаж в сграда с идентификатор 10135.1509.13, находящ се в гр.
Варна, на стоките, предлагани от възложителя, чрез брандиране на обекта по определен
начин, срещу насрещно задължение за възложителя да заплати възнаграждение за това в
размер на 43 500 лв. От съдържанието на Приложение 2 се установява, че брандирането на
обекта включва действия по поставяне на светещи реклами с надпис „Spetema” на
определени места в обекта, поставяне на картини с надпис „Spetema”, както и боядисване на
пергола и вътрешни витрини с надпис „Spetema”. Съгласно чл. 13 от договора действията по
брандиране на обекта се извършват за сметка на възложителя, като изпълнителят трябва да
осигури достъп до обекта и условия, за да бъде осъществено това брандиране. При
тълкуване на уговорките, постигнати с чл. 13 от договора във връзка с останалите клаузи от
неговото съдържание, регламентиращи останалите задължения за страните и при
съобразяване на естеството на дейността по реклама, съдът счита, че действията, които „С.”
ЕООД се задължава да извърши по рекламиране на стоките, които „Б.г.” ООД предлага в
търговската си дейност, са от една страна действия по предлагане в ползвания от него
ресторант на кафе „Спетема“ и съпътстващи предлагането на кафето други консумативни
стоки, защото по този начин тези продукти се популяризират сред потребителите на този
вид стока, както и такива по запазване на ресторанта във вида след извършеното от ищеца
брандиране с поставяне на надписа „Спетема“ по уговорения в договора начин за целия срок
на действие на договора.
Неизпълнението на това задължение е отрицателен по своя характер факт и като
4
такъв той не подлежи на доказване в гражданския процес, поради което и в тежест на
ответниците е да установят при условията на пълно и главно доказване на положителния
факт, че в периода на действие на сключената между страните сделка ползвателят „С.”
ЕООД е извършвал действията по рекламиране на стоките по описания в договора начин. От
ответника не са направени в процеса твърдения, нито са представени доказателства за това,
че е предлагал в обекта си кафе и консуматива, които продава ищцовото дружество, както и
че е поддържал в обекта си поставено брандиране по описания в договора начин. Ето защо
съдът следва да приеме, че е налице пълно неизпълнение на това договорно задължение.
Следващото обстоятелство, което трябва да се установи, за да се счете, че за ищеца е
възникнало вземане за неустойка по чл. 14 от договора, е че той е предсрочно прекратен по
причина, за която отговаря ползвателят „С.” ЕООД. В съдържанието на сключения между
страните договор те са постигнали съгласие за това при какви факти ще се прекратява
неговото действие /чл. 7 и чл. 8 от договора/. Сред основанията са предвидени и такива,
които са свързани с поведението на ползвателя на вещите, представляващи кафемашини,
като едно от тях е уговорено в чл. 8, т. 3 от договора и то е свързано именно с виновно
поведение на ползвателя по неизпълнение на поети с него в договора задължения –
уговорено е, че договорът се прекратява едностранно от „Б.г.” ООД тогава, когато
ползвателят не изпълнява или е изпаднал в забава с повече от седем календарни дни след
уговорения падеж, на което и да е от задълженията си по настоящия договор и/ или
нарушава условията, при които са му предоставени вещите. Доколкото така уговорената
възможност за ищеца „Б.г.” ООД да прекрати сключения договор преди изтичане на срока
на действието му възниква при неизпълнението на задължения от насрещната страна по
него, то съдът намира, че въпреки, че в съдържанието на сделката е използван терминът
прекратяване, се касае за разваляне на договора по смисъла на чл. 87 ЗЗД. Това е така, тъй
като неизпълнението на договорно задължение е правопораждащ факт единствено на
потестативното право за разваляне, а не и на това за прекратяване на договора, което не
може да представлява санкция за неизправната страна. По принцип това разграничаване е от
значение тогава, когато развалянето и прекратяването на един договор имат различно
действие, а именно развалянето води до отпадане на облигационното отношение с обратно
действие, а прекратяването води до преустановяване на облигационната връзка занапред. В
случая, обаче, с оглед характера на основните престации на страните по процесния договор
за ползване на движимите вещи и за закупуване на определено количество стоки всеки
месец следва да се заключи, че процесният договор е такъв с периодично изпълнение и
неговото развалянето няма обратно действие съгласно чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, поради което
и то има същия ефект като прекратяването му, а именно договорът не обвързва страните за в
бъдеще, поради което и разграничението е без практическо значение, а ще се направи в
настоящия съдебен акт само за прецизност.
Както вече беше посочено, по делото се доказа, че е налице пълно неизпълнение от
страна на ползвателя „С.” ЕООД на задължението му да извършва реклама на
произвежданите от ищеца стоки. Съдът намира, че в случая е налице неизпълнение и на
5
едно от основните задължения на ползвателя по процесния ненаименован договор, което е
поето с чл. 4, т. 9 от него - да закупува ежемесечно уговореното между страните минимално
количество кафе. Този факт се твърди от ищеца и доколкото е отрицателен по своя характер,
не подлежи на доказване в гражданския процес, поради което и в тежест на ответниците е да
установят при условията на пълно и главно доказване на положителния такъв, че всеки
месец от срока на действие на сключената между страните сделка ползвателят е закупувал
по минимум 5 000 броя месечно кафе „Спетема под“. По делото обаче няма представени
никакви доказателства за това, че ответникът е закупил каквото и да е количество кафе през
който и да е от месеците, които са включени в срока на действие на договора. Следователно
съдът приема за установено в производството, че „С.” ЕООД е допуснал пълно
неизпълнение на задължението си по чл. 4, т. 9 от процесния договор.
В обобщение трябва да се посочи, че ползвателят „С.” ЕООД не е изпълнил изобщо
основното си задължение по сключения договор от 01.03.2019 г., поето с чл. 4, т. 9 от
договора да закупува по 5 000 броя кафе всеки месец за целия срок на действие на
договорка, както и допълнително поетото от него с чл. 13 от договора задължение, което е
пряко свързано с основните престации по сделката да извършва реклама на стоките,
произвеждани от ищеца. Допускането на тези неизпълнения от ответното дружество
означава, че в полза на насрещната страна „Б.г.” ООД е възникнало правото да развали
сключения договор по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
За да породи правно действие, правото на страната да развали договора трябва да
бъде надлежно упражнено. Предвид характера на ненаименования договор от 01.03.2019 г.
това става извънсъдебно с писмено изявление на кредитора и след предоставяне на
длъжника на подходящ срок за изпълнение на задължението. Следва да се приеме, обаче, че
с чл. 8, т. 3 от договора страните са уговорили отклонение от правилото на чл. 87, ал. 1 ЗЗД,
в частта, с която е предвидено, че развалянето на един двустранен договор е обусловено от
предоставянето от кредитора на длъжника на срок за доброволно изпълнение и от неговото
изтичане. Това е така, тъй като волята на съдоговорителите е при допуснато неизпълнение
от ползвателя от вида, посочен в чл. 8, т. 3 от договора, действието на сделката да се
преустановява веднага след получаване на изявлението за това от длъжника, т.е. без да се
дава на последния какъвто и да е срок за доброволно изпълнение. Ето защо за да се направи
извод, че „Б.г.” ООД е упражнило възникналото в негова полза право да развали този
договор, по делото следва да бъде доказано единствено това, че дружеството е отправило
изрично волеизявление в тази насока до насрещната страна, както и че то е достигнало до
последната, от който момент се счита, че е отпаднала облигационната връзка между
страните.
Изрично изявление на ищеца за упражняване на правото му да прекрати едностранно
договора от 01.03.2019 г. се съдържа в самата искова молба, по която е образувано
настоящото производство. Тя е надлежно връчена на ответника „С.” ЕООД на 03.02.2023 г.
От този момент направеното изявление е породило правно действие спрямо това лице и от
него са настъпили присъщите му правни последици по отпадане занапред на
6
облигационната връзка между съдоговорителите. Това обстоятелство е настъпило след
предявяване на иска и доколкото то е от значение за възникване на спорното право, то
настоящият съдебен състав е длъжен да го вземе предвид при произнасянето си на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
„Б.г.” ООД е упражнил надлежно правото си по чл. 8, т. 3 от договора да го прекрати
и спрямо солидарния длъжник В. Н. С., като това е станало също в хода на настоящия
процес, с връчването на исковата молба, съдържаща изявление за прекратяване на договора
от 01.03.2019 г., на този ответник на 09.02.2023 г.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че по делото се доказа, че в полза на
ищцовото дружество е възникнало правото да развали сключения с ответниците договор,
поради неизпълнение от последните на основното задължение, възникнало в тяхна тежест,
както и че това право към момента е надлежно упражнено. Следователно договорът от
23.11.2015 г. е развален на 09.02.2023 г., към който момент изявленията за разваляне са
достигнали и до двамата длъжници, което е преди изтичане на уговорения в него срок на
действие. Това от своя страна означава, че по делото е установено настъпването и на втората
уговорена между страните с клаузата на чл. 14 от договора предпоставка, което означава, че
в полза на „Б.г.” ООД е възникнало вземане за неустойка срещу ползвателя „С.” ЕООД.
На следващо място, с оглед задължението на съда да следи служебно за
действителността на договора и конкретно на договорната клауза, от която произтича
вземането за неустойка, настоящият съдебен състав следва да извърши проверка за
валидността на уговорката на чл. 14 от договора.
В тази връзка трябва да бъдат съобразени задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, в което е прието, че нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клаузата за неустойка, тогава, когато е уговорена
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценка за
това се прави за всеки конкретен случай и към момента на сключване на договора.
В клаузата на чл. 14 от договора страните са постигнали съгласие, че неустойката е в
размер равен на стойността на уговореното между страните възнаграждение, което се дължи
авансово за извършване на възложените действия по реклама, което е платено от
възложителя на изпълнителя. За да бъде преценено дали така уговореният размер на
неустойката отговаря на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
съдът трябва да сравни нейният размер с размера на обичайните вреди, които кредиторът би
претърпял при неизпълнение на задължението, което тя обезпечава, което, както беше
изяснено, е задължението за извършване на реклама на произвежданите от ищеца стоки,
представляващи кафе. В тази връзка първо трябва да бъде съобразено, че задължението за
извършване на реклама не може да се разглежда отделно от другите задължения по
договора, който има комплексен характер, като всички отделни престации на страните са
свързани и в своята съвкупност изясняват какъв е интересът от неговото сключване за
дружеството „Б.г.” ООД. Задължението за извършване на реклама, което страните са се
съгласили, че ползвателят поема, е такова, което е пряко свързано с основното задължение
7
на този субект по сделката, което е да закупува от ищеца определено количество кафе
ежемесечно. Това е така, тъй като при закупуване от „С.” ЕООД на продаваните от ищеца
стоките те достигат до отделните потребители, които посещават ресторанти, чрез тяхното
предлагане за срока на действие на договора в обекта на „С.” ЕООД. С това произведените
от ищеца стоки се популяризират и следователно по този начин те се рекламират. Както
беше посочено, страните по сделката са уговорили, че рекламата се извършва и чрез
обозначаването на обекта на ответното дружество като такъв, в който се предлагат
продуктите на ищеца, което се постига с поставянето на знака, отличаващ тези продукти, от
други стоки от същия вид, като внушението на тази реклама би достигнало до
потребителите само ако в обозначения обект се извършва търговска дейност и реално се
предлага закупуването на кафе, което ищецът произвежда. Следователно от волята на
страните, изразена в съдържанието на сключения договор, е видно, че няма как от
ползвателя „С.” ЕООД да бъде изпълнено задължението за осъществяване на реклама без от
това дружество да бъде изпълнено и задължението за закупуване на уговореното минимално
количество кафе. Ето защо и интересът, който се извежда за „Б.г.” ООД от сключване на
договор като процесния и от включване в неговото съдържание на задължение за реклама е
комплексен - да си осигури сигурна реализация всеки месец от срока на действие на
договора на определено количество стоки, които продава по занятие - по минимум 5 000
броя кафе месечно за срок от 60 месеца, но същевременно с това и да си осигури
осъществяването на реклама на продаваните от него стоки в търговския обект на ответника
за продължителен период от време равен на срока на действие на договора, който е 60
месеца, т.е. 5 години. Именно защитата на този комплексен интерес на кредитора обезпечава
неустойката по чл. 14 от договора, което се отразява и на нейния размер, който предвид този
факт следва да е по-висок от размера на неустойката, ако задължението за рекламиране
имаше самостоятелно значение. С оглед на този интерес трябва да се определят и вредите,
които кредиторът би претърпял при неизпълнение на задължението за осъществяване на
реклама. Тези вреди се изразяват в разходване на средства за придобиване на материали за
извършване на брандиране на ресторанта на ответното дружество, в който е уговорено да се
продават стоките, които остават изцяло за негова сметка, като същевременно не е
реализирал ползи от рекламната дейност на неговите продукти, която ползвателят се е
задължил да извършва за него, както и в разходване на средства за придобиване на
движимите вещи, представляващи кафемашини. Освен това ищецът пропуска и да
реализира ползи в размер на неполучената цена за продадено кафе в договореното между
страните количество за целия уговорен в договора срок на неговото действие, за който
кредиторът „Б.г.” ООД е имал сигурност, че ще реализира доход, ако съдоговорителят му
изпълняваше точно поетите от него задълженията по сделката. Следва да бъде съобразено,
че е възможно ищецът да претърпи и други вреди при неизпълнение на договора, като
например загуби от разходвани средства за рекламиране на произвежданите от него
продукти чрез други способи за това, тъй като той не получава очакваната престация по
извършване на реклама от ответното дружество съгласно поетото от него задължение, както
и загуби от направени разходи на средства за осигуряване от доставчици на такова
8
количество кафе на склад, което той е очаквал да продаде на съдоговорителя си съгласно
уговорените с процесния договор минимални количества и което не е успял да продаде на
други лица. С оглед на така определените вреди съдът намира, че размерът на неустойката
по чл. 14 от договора, равняващ се на платеното от възложителя възнаграждение за реклама,
отговаря напълно на този на вредите, които този субект би претърпял при неизпълнение на
задължението за осъществяване на реклама, което е пряко свързано и с неизпълнение на
основното задължение по договора за закупуване на определено количество кафе, както и
консумативни стоки за предлагане на кафе напитки.
Следователно при съобразяване на свободата на договаряне на страните, включваща
и възможността те сами да уговорят размера и начина на определяне на неустойката,
дължима от неизправната страна, на функцията на неустойката, на вида на вредите, които
ищецът търпи при неизпълнение на обезпеченото задължение, то настоящият съдебен състав
счита, че уговорката за неустойка, обективирана в чл. 14 от договора от 01.03.2019 г. не
противоречи на добрите нрави. Тази клауза не страда и от други пороци, което означава, че
е действителна и е основание за ангажиране на отговорността на „С.” ЕООД на основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД. При съобразяване на волята на страните, изразена в клаузата на чл. 14 от
договора, се установява, че размерът на задължението за неустойка възлиза на сумата от 43
500 лв., която представлява възнаграждението, което се доказа, че „С.” ЕООД е получил от
„Б.г.” ООД съгласно представените в производството фактура от 09.05.2019 г. и платежно
нареждане от 09.05.2019 г.
За изпълнение на това задължение за неустойка солидарно с ползвателя отговаря и
физическото лице В. Н. С., който също е страна по договора и при сключването му е изразил
воля да отговаря солидарно за изпълнение на всички задължения на „С.” ЕООД, възникнали
по тази сделка, включително и на тези за заплащане на дължимите неустойки, каквото е
процесното /в тази насока е уговорката на чл. 15 от договора/.
В обобщение, трябва да се посочи, че по делото се доказа, че са настъпили
предпоставките, при които страните са уговорили, че в тежест на „С.” ЕООД и на
солидарния длъжник В. Н. С. възниква задължението да заплатят солидарно неустойка по
чл. 14 от договора от 01.03.2019 г., както и че тази договорна клауза е действителна. Това
прави предявените в процеса искове изцяло основателни.

По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно
искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. Доказаха се реално
заплатени разходи за водене на делото в общ размер от 4 140 лв., от които 1 740 лв. –
платена държавна такса и 2 400 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени
доказателства, че е платено.
Така мотивиран Софийски градски съд
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. ****, и В. Н. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, бул. ****, вх. ****, ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на „Б.г.“ ООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „****, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 43 500 лв.
/четиридесет и три хиляди и петстотин лева/, представляваща неустойка по чл. 14 от
договор, сключен на 01.03.2019 г., между „Б.г.” ООД, от една страна, и „С.” ЕООД и В. Н.
С., от друга, дължима поради неизпълнение на задължението на ползвателя „С.” ЕООД да
извършва реклама в ползвания от него обект, представляващ ресторант-обект, разположен
на първи етаж в сграда с идентификатор 10135.1509.13, находящ се в гр. Варна, на стоките,
предлагани от „Б.г.” ООД, поето с чл. 13 от договора, ведно със законната лихва върху
тази сума от 25.11.2022 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С.” ЕООД и В. Н. С. да заплатят на
„Б.г.“ ООД сума в размер на 4 140 лв. /четири хиляди сто и четиридесет лева/,
представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10