Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 26.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на двадесет
и седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
НЕВЕНА ЧЕУЗ
при участието
на секретаря Радослава Манолова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 8 938/2017 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК вр. с чл. 59 ал.3 пр.2
от ЗС, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание 61 от ЗС.
В исковата молба на М.Н.Г. се твърди, че е собственик по силата на договор
за дарение, обективиран в нотариален акт, на апартамент № 1, находящ се на
партерния етаж на сградата на ул. „*****, в гр. София, състоящ се от стая,
кухня, вестибюл, антре и тоалетна, с площ от 52 кв.м., заедно с принадлежащите
му: избено помещение с площ от 5 кв.м., при съседи: коридор, Е.П.З., Т.Б.и Х.П.З.,
избено помещение с площ от 10 кв.м., при съседи: северозапад – стълбище и Д.К.,
североизток – двор, югоизток – пералня, югозапад – коридор, отгоре – Х.П.З., и
таванско помещение с площ от 7 кв.м., при съседи: двор, Д.С.М.и коридор ,
заедно с припадащите се 50/2000 ид.ч. от общите части на сградата и от
урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата, съставляващ парцел
ІХ-13, кв. 448 по плана на София, местност „Центъра“, целият с площ от 425
кв.м. по документ за собственост, както и на магазин за промишлени стоки и
кафе, разположен на партерния и сутеренния етажи на сградата откъм ул. „Граф
Игнатиев“, с обща площ 61 кв.м., при съседи: на партерния етаж – стълбище, Х.З.,
Т.Б.и ул. „Граф Игнатиев“, а на сутеренния етаж – коридор, М.К.А., П.Б.и ул.
„Граф Игнатиев“, заедно с припадащите му се 90/2000 ид.ч. от общите части на
сградата и от урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата. Твърди
се, че дарителите – негови родители са си запазили вещното право на ползване.
Твърди се, че ответницата – негова майка не е упражнявала запазеното си право
на ползване в продължение на повече от 5 години като не е ползвала никой от
имотите, съгласно неговото предназначение, нито получава добивите от тях,
поради което това право било погасено. Твърди се, че отделно от това тя не
изпълнявала нито едно от съществените задължения на ползвателя, визирани в
нормата на чл. 57 от ЗС – не е заплащала разноските, свързани с ползването, не
е предприемала действия по поддръжка на вещта, не е застраховала имотите,
поради което били налице и основанията за прекратяване на правото на ползване.
При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и е
сезирал съдът с искане да признае за установено в техните отношения, че
учреденото право на ползване е погасено по давност, а в условията на
евентуалност съдът да прекрати същото поради нарушаване на съществени
задължения на ползвателя. Претендират се и сторените в производството съдебни
разноски.
Ответницата М.М.Б. - Г. оспорва исковете в писмен отговор, заявен в срока по чл. 131 от ГПК от назначения й особен
представител – адв. Ч., в който са релевирани подробни съображения, поддържани
от същия и в открито съдебно заседание.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от
процесуалния представител на ищците адв. Д..
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно приетият доклад по
делото, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Страните
не са формирали спор, че ищецът е собственик на процесните по делото недвижими
имоти на валидна разпоредителна сделка – договор за дарение, оформена в
нотариален акт № 18, т. ІІ, рег. № 2384, н.д. 200/2003 г. на нотариус И.Р.с
рег. № 051 и район на действие – СРС, представен по делото.
Видно
от съдържанието на нотариалния акт, дарителите Н.Д.Г. и М.М.Б. – Г. са
запазили, пожизнено и безвъзмездно, ограниченото вещно право на ползване върху
даряваните имоти – апартамент и магазин.
Страните
не спорят, че са в родствени връзки по права линия като родител /ответницата/ и
низходящ от първа степен /ищеца/.
За да бъде уважен
предявения иск, е необходимо да бъде установено по делото, че титулярът на
вещното право на ползване не е упражнявал лично или чрез другиго фактическата
власт върху правото на ползване, не е извличал полезните качества на имота
непрекъсвано от период в размер на 5 години, нито е предприемал съответните
действия за събиране на гражданските плодове от него. Визираният петгодишен срок е
давностен такъв. Съобразно разпоредбата на чл. 115 б.“а“ от ЗЗД давност не тече
между деца и родители, докато последните упражняват родителски права. Тази
разпоредба има предвид обичайната житейска практика,
възпроизводена в нормативните разпоредби, че децата и техните родители -
съпрузи живеят заедно и последните фактически упражняват правата и задълженията
си чрез непосредствена грижа за децата. Когато това съвместно съжителство на
детето с единия от родителите е преустановено настъпилата фактическа промяна
води и до правна промяна, която се прогласява от бракоразводния съд /в този смисъл РЕШЕНИЕ № 401 ОТ 18.12.2013 Г. ПО ГР. Д. № 3552/2013 г., ІV Г.
О. НА ВКС/. По делото, с оглед събраните гласни доказателства на
свидетеля Драгомир Ланев Г., в съдебно заседание от 27.05.2019 г. се съдържат
твърдения, че дарителите са прекъснали брачната си връзка в момент, в който
ищецът е бил пълнолетен. При тези данни по делото и с оглед коментираната
по-горе разпоредба давност по смисъла на чл. 59 ал.3 пр.2 от ЗС е започнала да
тече най-рано на 17.08.2014 г., денят следващ навършване на пълнолетие на
ищеца. До 13.07.2017 г., датата на депозиране на исковата молба в съда,
предвиденият петгодишен давностен срок обективно не могъл да изтече, поради
което заявения иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.
С оглед сбъдване на
вътрешното процесуално условие, настоящият съдебен състав дължи произнасяне по
заявения евентуален иск.
За успешното провеждане на иска за
прекратяване правото на ползване, ищецът
следва да установи наличието на някое от основанията визирани в разпоредбата на
чл.61 от ЗС и чл.57 от ЗС, както и че ползвателят не е преустановил
нарушението, след като е бил предупреден. Основанията за прекратяване на
вещното право на ползване са в съотношение на алтернативност. Видно от съдържанието на договора
за дарение, обективиран в нотариалния акт, представен по делото, страните са постигнали съгласие
за учредяване на безвъзмездно и пожизнено право на ползване на дарителите върху
имотите, предмет на договора. Уговорката е сключена в изискуемата от закона
нотариална форма, поради което е постигнала целеният от страните краен правен
резултат. Уговорената безвъзмездност на ползването изключва задълженията по чл.57 от ЗЗД, а
именно – ползвателят
/настоящата ответница/ да ползва имота без заплащане
разноските свързани с неговото ползване, включително данъци и други
такси, да застрахова имота и да заплаща застрахователните вноски. Съгласно
разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД
договора има силата на закон за тези, които са го
сключили, поради което следва да се приеме, че безвъзмездното учредяване на правото
на ползване изключва задълженията на ползвателя по чл. 57 от ЗС за неизпълнение на които се иска
прекратяване на правото на ползване /в
този смисъл решение № 450 от 18.06.2009
г. на ВКС по гр. д. № 508/2008 г., III г. о., ГК/. Отделно от това няма данни по делото до ответницата – ползвател да е
отправяно и предупреждение.
Поради
което и този иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на спора на ответницата не се следват разноски, с оглед липсата на
данни да е направила такива.
Водим от горното СГС,
I-19 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на М.Н.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. О.Д.
срещу М.М.Б. – Г., ЕГН **********, с адрес: *** – адв. Е.Ч., особен
представител с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК вр. с чл. 59 ал.3 пр.2 от
ЗС за признаване за установено, че учреденото на М.М.Б. – Г. с нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 18, том ІІ, рег. № 2384, н.д. 200/2003 г. на
Нотариус 051 – И.Р., с район на действие – СРС вещно право на ползване на
апартамент № 1, находящ се на партерния етаж на сградата на ул. „*****, в гр.
София, състоящ се от стая, кухня, вестибюл, антре и тоалетна, с площ от 52
кв.м., заедно с принадлежащите му: избено помещение с площ от 5 кв.м., при
съседи: коридор, Е.П.З., Т.Б.и Х.П.З., избено помещение с площ от 10 кв.м., при
съседи: северозапад – стълбище и Д.К., североизток – двор, югоизток – пералня,
югозапад – коридор, отгоре – Х.П.З., и таванско помещение с площ от 7 кв.м.,
при съседи: двор, Д.С.М.и коридор , заедно с припадащите се 50/2000 ид.ч. от
общите части на сградата и от урегулирания поземлен имот, в който е построена
сградата, съставляващ парцел ІХ-13, кв. 448 по плана на София, местност
„Центъра“, целият с площ от 425 кв.м. по документ за собственост, както и на
магазин за промишлени стоки и кафе, разположен на партерния и сутеренния етажи
на сградата откъм ул. „Граф Игнатиев“, с обща площ 61 кв.м., при съседи: на
партерния етаж – стълбище, Х.З., Т.Б.и ул. „Граф Игнатиев“, а на сутеренния
етаж – коридор, М.К.А., П.Б.и ул. „Граф Игнатиев“, заедно с припадащите му се
90/2000 ид.ч. от общите части на сградата и от урегулирания поземлен имот, в
който е построена сградата е погасено като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск на М.Н.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. О.Д.
срещу М.М.Б. – Г., ЕГН **********, с адрес: *** – адв. Е.Ч., особен
представител с правно основание чл. 61 от ЗС за прекратяване на учреденото на М.М.Б.
– Г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 18, том ІІ, рег. № 2384,
н.д. 200/2003 г. на Нотариус 051 – И.Р., с район на действие – СРС вещно право
на ползване на апартамент № 1, находящ се на партерния етаж на сградата на ул.
„*****, в гр. София, състоящ се от стая, кухня, вестибюл, антре и тоалетна, с
площ от 52 кв.м., заедно с принадлежащите му: избено помещение с площ от 5
кв.м., при съседи: коридор, Е.П.З., Т.Б.и Х.П.З., избено помещение с площ от 10
кв.м., при съседи: северозапад – стълбище и Д.К., североизток – двор, югоизток
– пералня, югозапад – коридор, отгоре – Х.П.З., и таванско помещение с площ от
7 кв.м., при съседи: двор, Д.С.М.и коридор , заедно с припадащите се 50/2000
ид.ч. от общите части на сградата и от урегулирания поземлен имот, в който е
построена сградата, съставляващ парцел ІХ-13, кв. 448 по плана на София,
местност „Центъра“, целият с площ от 425 кв.м. по документ за собственост,
както и на магазин за промишлени стоки и кафе, разположен на партерния и
сутеренния етажи на сградата откъм ул. „Граф Игнатиев“, с обща площ 61 кв.м.,
при съседи: на партерния етаж – стълбище, Х.З., Т.Б.и ул. „Граф Игнатиев“, а на
сутеренния етаж – коридор, М.К.А., П.Б.и ул. „Граф Игнатиев“, заедно с
припадащите му се 90/2000 ид.ч. от общите части на сградата и от урегулирания
поземлен имот, в който е построена сградата като неоснователен.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: