Решение по дело №276/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27а от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./.

Съдът е сезиран с жалба от В. М. Н. от гр. Севлиево против Заповед № ЗД/Д-ЕВ-С-077 от 22.07.2025 година, издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Севлиево.

В жалбата се сочи, че жалбоподателката има регистрация и договор за наем, желае детето да се върне при нея за отглеждане; спряла е свижданията с детето поради това, че приемното семейство не желае да заведе детето, тъй като било горещо; не желае детето да бъде вписано за осиновяване.

В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, поддържа жалбата, по същество заявява, че желае детето да се върне при нея, не счита, че е некадърна майка, против е отглеждането на детето от приемно семейство, тъй като детето не наддава на тегло, спряно и е адаптираното мляко и се храни с храни, които не позволяват наддаване на тегло.

Ответната страна Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Севлиево се явява лично в открито съдебно заседание, оспорва жалбата, по същество прави искане за отхвърляне на оспорването.

Заинтересованата страна Е. В. М. се представлява в открито съдебно заседание от назначен от съда особен представител – адвокат, който оспорва жалбата и по същество прави искане за отхвърляне на оспорването.

Прокурорът, конституиран като страна в производството на основание чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК, дава мотивирано становище за неоснователност на оспорването, като прави искане последното да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 27а от ЗЗДет., указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателката лично срещу подпис на 22.07.2025 година /л. 78, гръб/, а жалбата срещу заповедта е депозирана на 28.07.2025 година /л. 1/.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената в настоящото производство Заповед № ЗД/Д-ЕВ-С-077 от 22.07.2025 година, издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Севлиево /л. 39/ Е. В. М., дъщеря на жалбоподателката, е временно настанена в професионалното приемно семейство на М. И. и Н. А. от с. Кръвеник, община Севлиево, с предоставяне на „заместваща приемна грижа“ до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. на основание чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. вр. чл. 25, ал. 1, т. 3, вр. чл. 5, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че със Заповед № ЗД/Д-ЕВ-С-086 от 22.07.2024 година на Директора на ДСП – С. Е. М. е спешно временно настанена в приемното семейство на М. И. и Н. А. от с. Кръвеник до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет., каквото е последвало - с Решение № 283 от 13.08.2024 година по гр. дело № 20244230101040 по описа за 2024 година на Районен съд – Севлиево Е. В. М., родена на [дата]година от майка жалбоподателката В. Н. и баща – непоказан, е настанена извън семейството ѝ, в професионалното приемно семейство на М. Д. И. и Н. Й. А. за срок от 1 /една/ година, считано от административното настаняване или до промяна на обстоятелствата, като при възникване на здравословен проблем или невъзможност от страна на приемните родители да полагат грижа, детето да ползва „заместваща приемна грижа“, на основание чл. 28 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДет. /л. 52-53/. Във връзка с чл. 16 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, както и за тяхната реинтеграция, считано от 22.07.2024 година ОЗД – Севлиево е стартирало работа по интеграция на детето в семейството на майката, като по-късно последната подава молба за реинтеграция, насочена е да ползва социални услуги, но резултатът от прилагане на мерките е отрицателен, който извод се налага от обстоятелствата, че от подаване на заявлението за реинтеграция до момента на издаване на процесната заповед няма промяна в родителския капацитет на В. Н. и такава в обстоятелствата, довели до извеждане на детето; контактът на майката с детето е непълноценен, Н. не показва емоционална връзка с дъщеря си, от 28.05.2025 година не е осъществявала контакт с детето и не е проявявала заинтересованост относно развитието му, от началото на м. юни 2025 година не съдейства за доставчика на социални услуги – Център за обществена подкрепа /ЦОП/ и на отдел „Закрила на детето“ за изпълнение на заложените в плана за действие цели. В заявление с вх. № СЛ/Д-ЕВ-С/952-052 от 09.01.2025 година Н. заявява желанието си за прекратяване на графика за срещи с детето /л. 57/, а в заявление с вх. № СЛ/Д-ЕВ-С/952-053 от 09.01.2025 година Н. заявява невъзможност да полага грижи за дъщеря си Е. /л. 58/, поради което е прието, че са налице обстоятелства по чл. 25, ал. 1, т. 1 и 3 от ППЗЗДет. Не са налице близки/роднини, имащи възможност да полагат грижи за Е. в семейна среда. От приемното семейство на М. И. и Н. А. има съгласие за продължаване на настаняването на Е. в семейството им.

Оспорената заповед се основава на социален доклад с изх. № СЛ/Д-ЕВ-С/952-070 от 22.07.2025 година, изготвен от социален работник в отдел „Закрила на детето“ към ДСП – Севлиево и приложенията към него за положението на детето Е. М. /л. 73-76/, данните от който сочат на адекватни и пълноценни грижи както за физическото, така и за интелектуално и емоционално развитие на Е., полагани от приемното семейство на М. И. и Н. А. – Е. е изградила емоционална връзка с приемното семейство, провежда се предписаната терапия и рехабилитация, като е постигнат напредък при работата с детето, макар все още детето да няма умения, съответни за възрастта му, които изводи се потвърждават и от приключващ доклад на л. 83 от делото.

От социалния доклад се установява, че преди настаняването в приемното семейство през 2024 година, детето Е. е живяло в лоши социално-битови условия, установени са обстоятелства по чл. 4, т. 4 и 5 от ЗЗДет., риск от неглижиране на основни потребности на детето, като са изведени следните основни проблеми: детето се отглежда от възрастен с психическо заболяване, майката няма умения за бюджетиране, наличие на данни, че детето е оставяно без надзор и майката и бабата често влизат в конфликти помежду си, семейството е без собствено жилище и е възможно да остане без подслон, майката е податлива на чуждо влияние – идентифициран е риск за живота, здравето, нормалното физическо и емоционално израстване на детето. След настаняването на детето в приемното семейство е установено, че при срещи с майката последната не показва емоционална връзка с дъщеря си; не се отчитат положителни страни в семейството на майката, не са установени близки и роднини, при които може да бъде настанено детето; майката В. няма собствено жилище, има сключен договор за наем за жилище от 20.08.2024 година за срок от 1 година и възможност за продължаването му; майката не работи и сама изявява желание да не работи поради множеството си дефицити, не може да работи в екип и да изпълнява структурирана дейност; доходът на майката се състои от пенсия в размер под 400 лева, като В. не може да борави с пари според психологическото изследване; получавала е финансова подкрепа от своята майка, но към момента тя също е безработна, получава инвалидна пенсия и социални помощи; относно здравословното състояние на майката В. е установена лека умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение, както и други придружаващи заболявания, според експертно решение на ТЕЛК /л. 55-56/; в личностен план е установена импулсивност в реакциите и непредвидимост, раздразнителност по незначителни поводи, нарушени междуличностни отношения и социално функциониране, общуване и контакти предимно с противоположния пол, от който търси внимание и валидация, не осъзнава правилно и неправилно поведение, добро и лошо, води се от нагона си и моментните желания, трудно изпълнява инструкции, лесно манипулируема е, поради което често се поставя в рискове и неприятни ситуации, с които сама не може да се справи и търси помощ от майка си; не може да борави с пари, ориентира се задоволително, включва се в домашни задължения, не поддържа очен контакт, обрана е в изказа си. С доклада е направена препоръка с цел гарантиране сигурността и адекватно задоволяване на основните потребности детето Е. М. отново да бъде настанено в приемното семейство до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет., а работата по реинтеграция на детето в семейството на майката да се прекрати поради това, че няма промяна в родителския капацитет на В. Н. и не е налице промяна в обстоятелствата, довели до извеждане на детето, въпреки оказаната подкрепа на майката.

Не следват различни изводи от ангажираните от жалбоподателката писмени доказателства – удостоверения за адресна регистрация и договор за наем /л. 86-89/, тъй като документите не установяват нови факти, които да не са били взети предвид в хода на процедурата по издаване на процесната заповед.

Производството по чл. 27а от ЗЗДет. има за предмет временното настаняване на детето по административен ред, когато отглеждането му в семейна среда не е свързано с най-добрия интерес за него. В процесния случай не са установени роднини или близки на детето, при които е удачно последното да бъде настанено. Единствената, дала съгласие, е прабабата на детето /декларация на л. 65/, но от социалния доклад е установено, че прабабата живее в малко населено място, в което няма медицинска помощ, детска ясла, градина и училище, разчита само на обществен транспорт, няма подкрепяща среда от близки и роднини, а разчита само на контакти със съседи и жители на населеното място, поради което е прието, че настаняването на детето при прабабата крие потенциален риск за сигурността му, както и риск за задоволяване на здравните, образователните и социални потребности. Основанията за прилагане на мярка за закрила чрез настаняване на детето извън семейството са изрично уредени в чл. 25, ал. 1 ЗЗДет., като в процесния случай Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Севлиево, издател на процесната заповед, се е позовал на чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет, съгласно който може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Данните по делото категорично установяват, че майката на детето и всички останали близки и роднини са в трайна невъзможност да отглеждат малолетното дете при подходящи условия, главно поради липса на средства да осигурят необходимите социално-битови условия и среда, а по отношение на майката е установен и недостатъчен родителски капацитет, поради което същата не може да полага адекватни грижи за детето. Държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най-висши интереси, при водещ интерес на детето, което в случая е сторено с процесната заповед. Мярката е предприета в „най-добър интерес“ на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. Посредством предприетата мярка по чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДет., е постигната целта на закона да се защитят висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията и интересите на родителите – в случая на майката като единствен известен родител на детето.

Процесната Заповед № ЗД/Д-ЕВ-С-077 от 22.07.2025 година, издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Севлиево е издадена от компетентен орган /чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет./, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.

Съдът не се произнася по разноските, доколкото няма искания от страните за присъждане.

Водим от горното и на основание чл. 27а, ал. 5 от ЗЗДет. и чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на В. М. Н. от гр. Севлиево против Заповед № ЗД/Д-ЕВ-С-077 от 22.07.2025 година, издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Севлиево.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.