Решение по дело №276/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 392
Дата: 19 май 2022 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20227150700276
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2022 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

          392 / 19.5.2022г.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИКХІІ състав в открито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втората година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ :           МАРИЯ ХУБЧЕВА

                               СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора ДАНИЕЛА ПЕТЪРНЕЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.а.н. дело № 276 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

 

2. Образувано е по жалба на С.К.П., ЕГН: **********,***, с посочен съдебен адрес ***, офис 502, Офис сграда „Галакси“, срещу Решение № 25 от 17.01.2022 г., постановено по  а.н. дело № 20215220201109 по описа на Районен съд Пазарджик за 2021 г.,  с което е  потвърдено Наказателно постановление № 36-0000452 от 28.05.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което на С.К.П., за нарушение на чл. 34, §1, изр. първо, предл. второ от Регламент (ЕС) № 165/2014, на основание чл. 93в, ал.2 от Закона за автомобилните превози е наложена глоба в размер на 500 лева.

Поддържа се, че първоинстанционния съд е възприел фактическата обстановка и събраните в хода на процеса данни неправилно, като решението му е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Счита се, че описаното деяние в постановлението и посочената като нарушена хипотеза от нормата не кореспондират една с друга. Според жалбоподателя, от изложеното в обстоятелствената част на постановлението и от мотивите на първоинстанционния акт не става ясно, защо наказващия орган и съда констатират наличието на „непоставена“ дигитална карта, а П. е санкциониран за „извадена преди края на работния ден“ такава. Сочи се, че на практика в съдържанието на акта се разкриват няколко различни хипотези, като първо в диспозитива се сочи, че жалбоподателя не е използвал карта на водача, като в посочената като виновно нарушена норма се извежда смисъла на нарочно извадена карта преди приключване на работния ден, а нормата с която му е наложена глоба, определя, че същата се налага за водачи използвали картата неправилно. Счита се, че това са три различни фактически действия за които законодателя предвижда различни наказания.

Възразява се, че след като за състава на решаващия съд е ясно, че картата не е била използвана и задължението на водача не е било изпълнено, не е ясно защо допуска да се търси отговорност за „извадена“ карта (съгл. Регламент ЕС № 165/2014 чл.34 §1, изр.1, предл.2), като логиката на действията е, че за да бъде извадено нещо, то следва първо да бъде поставено, в случая според наказващия орган и съда такова действие не е констатирано.

Възразява се за това, че първоинстанционния съд е приел за неоснователно възражението, че не били констатирани обстоятелства за това дали е бил повреден тахографа, при което се прилагало ръчно описание на детайлите свързани с превоза. Счита се, че тези обстоятелства не са били изследвани в хода на административно наказателното производство.

В конкретиката на показанията на свидетеля Г. се поддържа, че не е проверено и описано наличието или липса на карта в тахографа, не са изисквани допълнителни записки.

Поддържа се също така, че преценката на наказващия орган и на съда относно приложението на правилото на чл. 28 от ЗАНН е неправилна.

Жалбоподателя заявява, че има издадена валидна карта на водача с валидност до 14.01.2025г. Тя му е потребна за отчет за работните графици, времето за почивка и за подробностите около пътуването и е необходимост с цел отчетност пред работодателя. В този смисъл непоставянето на картата на водача не е израз на професионална недобросъвестност, нито пък е целено заобикаляне на закона, а е действие осъществено по невнимание.

Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като се отмени процесното наказателно постановление.  Иска се присъждане на сторените разноски.

 

3. Ответната Регионална дирекция „Автомобилна администрация”, Пловдив, не взема конкретно становище по касационната жалба.

 

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

6. Районен съд Пазарджик е бил сезиран с жалба, предявена от С.К.П., срещу Наказателно постановление № 36-0000453 от 28.05.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което нему, за нарушение на чл. 34, §1, изр. първо, предл. второ от Регламент (ЕС) № 165/2014, на основание чл. 93в, ал. 2 от ЗАвП е наложена глоба в размер на 500 лева. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение бл. № 285185 от 28.04.2021 г., съставен от Т. В. Г. на  длъжност ст. инспектор в РД „Автомобилна администрация“, Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 28.04.2021 г., около 10:45 часа, в с. Звъничево, след ж.п. надлез с посока на движение с. Братаница, П. е управлявал товарен автомобил „МАН ТГС“ от категория N3, с per. № ***, собственост на „Грома Холд“ ЕООД, клон София, извършвайки обществен превоз на товари (асфалт) от с. Хаджиево до с. Абланица, което било видно от товарителница серия М № 187534 от 28.04.2021 г. и пътен лист № 257283 от 28.04.2021 г., със заверено копие № ********** от 17.05.2017 г. за международен автомобилен превоз на товари. Водачът не използвал карта на водача, при управлението на моторно превозно средство с рег. ***,  оборудвано с дигитален тахограф Е 50002 SE9 5000 № 692268.

Деянието е квалифицирано, като нарушение на  чл. 34, §1 изр. първо, предл. второ от Регламент (ЕС) №165/2014 на Европейския парламент и на Съвета.

Посочено е, че при проверката е иззета разпечатка от дигитален тахограф от 28.04.2021 г. в 07:34 – UTC(Coordinated universal time) :  07:37 UTC(Coordinated universal time) и товарителница серия М № 187534 от 28.04.2021 г.

Акта е връчен на неговия адресат, който е отбелязал, че няма възражения относно констатациите обективирани в него.

Това описание на противоправното деяние и неговата правна квалификация са изцяло възприети и възпроизведени от административно наказващия орган в процесното наказателно постановление, като на основание чл. 93в, ал. 2 от ЗАвП е наложена процесната глоба в размер на 500 лева.

 

7. В хода на първоинстанционното производство са представени :

- Трудов договор № 751 от 08.10.2018 г., страна по който е жалбоподателя и длъжностна характеристика;

- Свидетелство за управление на МПС, Карта на водача, Карта за квалификация на водач на МПС, Удостоверение за психологическа  годност, Контролен талон;

- разпечатка от дигитален тахограф от 28.04.2021 г. в 07:34 – UTC(Coordinated universal time) :  07:37 UTC(Coordinated universal time) и товарителница серия М № 187534 от 28.04.2021 г.;

- Заповед № РД-08-80 от 24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с която са определени органите на които са делегирани правомощия да издават наказателни постановление за нарушение на Регламентите на Европейския съюз, ЗАвП, ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането им.

Като свидетел е било разпитано длъжностното лице съставило акта за установяване на административно нарушение и посочения в него свидетел Палейков. В показанията си те са пояснили обстоятелствата при които е било установено процесното административно нарушение. Г. е заявила „… Имаше карта на водач лицето, но не беше поставена в дигиталния тахограф…“.

 

8. За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, районния съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Счетено от решаващия съд е, че съобразно правилото възведено в чл.34 §1 изр.1 предл.2 от Регламент (ЕС) №165/2014 на Европейския парламент и на Съвета, водачите са задължени да ползват тахографските листове и карта ежедневно, така и началният момент, в който възниква задължението им да активират тахографския апарат чрез поставянето на лист и карта - от момента на поемането му (на ППС), тоест това задължение следва да бъде изпълнявано във всеки един момент от управлението на ПС. В този контекст е прието, че управлявано от жалбоподателя пътно превозно средство е било оборудвано с дигитален тахограф, като при извършената проверка, контролните органи са установили, че в тахографа не е била поставена картата на водача, а от направената разпечатка било установено, че тя не е била използвана при управлението на МПС. При това положение е формиран несъмнения извод, че жалбоподателя  фактически е осъществил вмененото му административно нарушение. Това е дало основание на съда, да приеме за неоснователни възраженията на жалбоподателя за това, че наказателното постановление не съдържа пълно и точно описание на нарушението и че е налице противоречие между посоченото от органа нарушение и неговата квалификация. Посочено от съда е, че  вмененото спрямо жалбоподателя  нарушение е за това, че не е използвана картата на водача, а не че тя е била извадена по време на движение на ПС, респ. извършвания превоз, още по-малко е вменено нарушение за валидността на картата.

За неоснователно е прието и възражението, че не били констатирани обстоятелства за това дали е бил повреден тахографа, при което се прилагало ръчно описание на детайлите свързани с превоза. Според решаващия съд, в случая данни за повреден тахограф не са налице, като такива обстоятелства не са посочени от водача при извършената му проверка, а и той не е представил ръчни записи.

Подробни мотиви са изложени относно възможността в случая да бъде приложено правилото на чл. 28 от ЗАНН. Според съда, извършеното от жалбоподателя деяние засяга съществено обществените отношения, свързани с извършването на автомобилни превози и то с товарни автомобили, където работния процес на водачите на такива пътни превозни средства е свързан с много по-голямо натоварване и изисква спазването на точно определено работно време и почивки.

 

V. За правото :

 

9. Съобразно чл.34 §1 от Регламент (ЕС) №165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, водачите използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му. Тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат изваждани преди края на дневния работен период, освен ако има специално разрешение за това или това е необходимо за въвеждането на символа на държавата след преминаване на граница. Тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат използвани за по-дълъг период от време от този, за който са предназначени.

Според чл. 93в, ал. 2 от ЗАвП, водач, който управлява моторно превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не спазва изискванията относно правилното използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR, се наказва с глоба 500 лв.

Съобразно чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, (действалата към момента редакция от  ДВ, бр. 105 от 1991 г.), за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може: да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

 

10. В рамките на тази материална и административно наказателна правна уредба, по съществото на правния спор, районният съд е изложил подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно и еднозначно установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението на материалната и административно наказателната разпоредби.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд в тази насока, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

 

11. По отношение на поддържаните касационни доводи, трябва да се отбележи следното :

С оглед спазването на материалните правила за поведение, установени в чл. 34 от Регламент /ЕС/ № 165/2014, разпоредбата на чл. 93в, ал. 2 от ЗАвП е въздигнала в състав на административно нарушение, неспазването на изискванията за правилно използване на тахографски лист или карта на водача, като например : изваждането им преди края на дневното работно време, освен ако има специално разрешение за това ; използването им за период, по-дълъг от този, за който са предназначени ; използването на замърсени или повредени тахографски листове или карти на водача ; неспазване на изискването, когато на борда на превозното средство, оборудвано с тахограф, има повече от един водач, всеки водач осигурява поставянето на неговата карта на водача в правилния вход на тахографа ; неосигуряване съответствието на часовото време, регистрирано върху тахографския лист, с официалното време в държавата на регистрация на превозното средство ; незадействане на превключвателните механизми, които позволяват да се регистрират отделно и различимо съответно обозначените периоди от време.

В случая констатацията на контролния орган е че П., въобще не е използвал карта на водач в монтирания в управляваното от него превозно средство, тахограф Е 50002 SE9 5000 № 692268.

Според чл. 2, § 2, б. „е“ от Регламент /ЕС/ № 165/2014, „карта на водача“ означава карта за тахограф, издадена от органите на държава-членка на конкретен водач, която идентифицира водача и служи за съхраняване на данни за дейността на водача. Правилното използване на картата на водача, за да е възможно тя да осъществи казаната функция, без съмнение налага преди всичко, тя да бъде поставена в съответния  вход на тахографа. Това точно не е сторил П. и това именно е констатирано от контролния органи и описано в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление.

 

12. Съдът констатира, че при изписването на номера на издаденото наказателното постановление в мотивната част и в диспозитива на решението на първоинстанционния съд е допусната техническа грешка, като вместо Наказателно постановление № 36-0000452 е изписано Наказателно постановление № 36-0000453. Допуснатата грешка не внася никакво съмнение относно действително формираната и външно обективирана воля на съда по отношение на наказателното постановление, което е предмет на съдебния акт. Тази техническа грешка може да бъде поправена по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК от съда постановил обжалваното решение, ако възникнат затруднения свързани с тълкуването му.

Ето защо, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА   Решение № 25 от 17.01.2022 г., постановено по  а.н. дело № 20215220201109 по описа на Районен съд Пазарджик за 2021 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :     (П)               

 

ЧЛЕНОВЕ:              1. (П)

                              

                             2. (П)