РЕШЕНИЕ
№ 604
гр. Бургас, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120106987 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от Н. Х. Н. срещу З. М. В., иск за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата от 810,72 лева, представляваща обезщетение за вреди,
изразяващи се в направени разноски за ремонт на собствения на ищеца лек автомобил марка
„Мазда“, модел „5“ с рег. № ***, вследствие на бездействието на ответницата, изразяващо се
в лошо възпитание и неупражнен надзор върху малолетното дете К.Н. М., в резултат на
което на 27.03.2021 г., между 10,00 часа и 14,00 часа последният е нарушил лаковото
покритие на предна дясна врата, задна дясна врата, заден ляв калник и задна броня на лекия
автомобил, който е бил паркиран на паркомясто в гр. Б., ***, находящо се пред комплекс
***, ведно със законна лихва от датата на увреждането - 27.03.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението , на основание чл. 48 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че малолетното дете на ответницата на 27.03.2021 г., между 10,00 часа и
14,00 часа с пръчка е нарушило лаковото покритие на предна дясна врата, задна дясна врата,
заден ляв калник и задна броня на собствения на ищеца лек автомобил марка „Мазда“,
модел „5“ с рег. № ***, който е бил паркиран на паркомясто в гр. Б., ***, находящо се пред
комплекс ***. Излага се, че за случилото се е уведомено Пето РУ на МВР гр. Бургас,
вследствие на което е образувана преписка в РП Бургас, приключила с отказ за образуване
на досъдебно производство.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
1
Оспорват се твърденията изложени в исковата молба, че синът на ответницата К.Н. М. е
причинител на щетите по автомобила. Сочи се, че периода между увреждането и ремонта е
повече от шест месеца, при което според ответницата тези щети може да са причинени от
друго лице. Оспорва се размера на исковата претенция. В условията на евентуалност е
противопоставено възражение, че ответницата не е била в състояние да предотврати
настъпването на вредите.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържат
исковата молба. Депозира становище от 21.03.2022 г., в което извършва анализ на събраните
доказателства.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
При извършена служебна справка по страни в ЕИСС се установява, че срещу ищеца
се води наказателно дело за хулиганство с пострадал ответницата, както и че същият е
осъден с влязла в сила присъда по НОХД 4341/2020 г. на РС Бургас за закана за убийство
спрямо ответницата.
В неоспорения от страните доклад по делото е обявено за безспорно, че ответницата е
родител на малолетния К.Н. М. и той живее при нея, като тя упражняват родителските си
права по отношение на детето.
От представеното по делото свидетелство за регистрация част I се установява, че лек
автомобил с рег. № *** е собственост на ищеца по делото.
По делото не е спорно, а и от представените по делото на компактдиск електронни
документи /л. 39 от делото/ номера 132049, 132111, 132120, 132127 и 132139 се установява,
че е нарушено лаковото покритие на предна дясна врата, задна дясна врата, заден ляв калник
и задна броня на лек автомобил с рег. № ***. От останалия снимков материал съдържащ се в
компактдиска, находящ се на л. 39 от делото се установява, че дете облечено в червено на
видима възраст около седем – осем години, в присъствието на друго дете уврежда лаковото
покритие на процесния лек автомобил с пръчка, като на част от снимките присъстват и две
жени с детска количка. Снимките са с дата на снемане 29.03.2021 г.
По делото е представена Фактура № **********/09.09.2021 г. и фискален бон /л.9
гръб/, издадени от „***, от които е видно, че увредените процесни части от лек автомобил с
рег. № *** са отремонтирани, за което ищецът е заплатил сумата от 810,72 лева.
Видно от представените по делото материали от проверка на МВР по случая, а
именно докладна записка от 20.04.2021 г., 23.04.2021 г., сигнал за извършено престъпление,
подаден от ищеца и сведение от разпитания в хода на проверката Д. Г. е, че ищецът е подал
сигнал в полицията относно процесния случай, свидетелят по полицейската проверка Д. Г. е
възпроизвел своите възприятия относно случая, а в докладните записки съответните
полицейски органи преразказват осъществените в хода на проверката процедурни действия,
включително, че ответницата е заявила пред полицейски инспектор Н. Караколев, че същата
е взела мерки и детето ѝ е било наказано от нея за надраскването на автомобила.
От представените по делото електронни документи /видеоклипове снети от камери/,
съдържащи се в компактдиск, находящ се на л. 62 от делото, е видно, че дете облечено в
червено на видима възраст около седем – осем години, в присъствието на друго дете
уврежда лаковото покритие на процесния лек автомобил с пръчка, като на част от
видеоклиповете присъстват и две жени с детска количка, една от които подава предмет на
2
детето в облечено в червено, а пръчка на другото дете. Видеоклиповете са с дата на снемане
31.03.2021 г.
По инициатива на ищеца е разпитан свидетелят Д. Г., от чийто показания се
установява, че същият отговаря за охраната в комплекс „***“ и че не познава ответницата
лично, но знае коя е по физиономия. Установява се, че след прегледа на записите от
видеонаблюдението свидетелят е видял две момчета, едно от които е било облечено в
червено и е надраскало процесния автомобил. Свидетелят посочва, че на мястото е
присъствала и ответницата. Същият уточнява, че е виждал детето на ответницата един или
два пъти. На въпрос поставен от процесуалния представител на ответницата - по какво е
разпознал, че детето на последната, свидетелят е отговорил, че е „решил“, че детето в
червено от видеозаписа е синът на ответницата, тъй като и тя е присъствала там, но
уточнява, че все пак не разполага със специални знания за разпознаване на лице по
видеоклип, за да е сигурен, че действително това е детето на ответницата.
По инициатива на ответницата е разпитана свидетелката Д. В., от чийто показания се
установява, че детето на свидетелката и детето на ответницата често си играят заедно,
включително в дома на свидетелката или в дома на ответницата, че с ответницата се редуват
да водят децата на училище, и че детето на ответницата е добре възпитано и винаги
поздравява. На въпрос на съда към свидетелката дали детето облечено с черно яке е нейно
дете, същата отговаря, че не е сигурна, тъй като не може да го види в лице.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск ищецът следва да установи в процеса
при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки, че ответницата е
родител на малолетния К.Н. М. и той живее при нея, като тя упражняват родителските си
права по отношение на детето, че е собственик на лек автомобил марка „Мазда“, модел „5“ с
рег. № ***, че вследствие поведението на малолетния К.Н. М. са настъпили твърдяните в
исковата молба вреди по лекия автомобил и направени разноски за ремонт на автомобила в
твърдените размери. Вината на ответницата се предполага, тоест предполага се, че същата
лошо е възпитала малолетния К.Н. М. и не е упражнила надзор върху него, съгласно чл. 45
ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ответницата е да докаже направените възражения, включително
възражението по чл. 48 ал. 3 от ЗЗД, а именно, че е възпитала детето добре и че по време на
осъществяване на твърдяната от ищеца проява от детето го е държала под свой надзор, но не
е успяла въпреки всичко да предотврати настъпването на вредите, тоест, че въпреки
полагането на всички възможни с оглед конкретната обстановка и случай усилия и грижи ,
обективно /безвиновно/ не е могла да предотврати настъпването на вредите.
От представените по делото писмени и електронни документи се установи, че са
настъпили твърдяните в исковата молба имуществени вреди, а именно, че е нарушено
лаковото покритие на предна дясна врата, задна дясна врата, заден ляв калник и задна броня
на собствения на ищеца лек автомобил с рег. № ***, както и че процесните щети са
отремонтирани, за което е заплатена сумата от 810,72 лева. Съдът дава вяра на
представените на компактдискове на л. 39 и л. 62 от делото електронни документи,
доколкото същите са годно доказателствено средство, съгласно чл. 184 ал. 1 от ГПК, вр. с
чл. 3 ал. 1 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги,
според който „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна
форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
По делото не е установено в условията на пълно и главно доказване, че детето на
ответницата е причинило процесните вреди по следните съображения: На ищеца е указано
по реда на чл. 146 ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за установяване на
обстоятелството, че вследствие поведението на малолетния К.Н. М. са настъпили
3
твърдяните в исковата молба вреди върху процесния лек автомобил. В изпълнение на това
указание, в преклузивни срокове установени в чл. 146 ал. 3 от ГПК ищецът с молба на л. 27
/гръб/ е уточнил точно кои документи иска да бъдат изискани от преписката на РП Бургас,
като в тази връзка е ангажирал като доказателства за установяване на авторството на
процесното деяние – електронните документи от л. 39 и л. 62 от делото, материали от
проверка на МВР по случая, а именно докладна записка от 20.04.2021 г., 23.04.2021 г.,
сигнал за извършено престъпление, подаден от ищеца и сведение от разпитания в хода на
полицейската проверка Д. Г. и показанията на свидетеля Д. Г. разпитан в настоящото
производство. Отношение към това обстоятелство имат и показанията на ангажираната от
ответницата свидетелка Д. В. във връзка със зададения ѝ от съда въпрос.
Материали от проверка на МВР по случая - докладна записка от 20.04.2021 г.,
23.04.2021 г., сигнал за извършено престъпление, подаден от ищеца и сведение от
разпитания в хода на полицейската проверка Д. Г. не са годно доказателствено средство по
ГПК. В сигнала за извършено престъпление ищецът сочи изгодни за себе си факти, поради
което интензитетът на доказателствената сила на това доказателство не е висок и то следва
да се цени наред с всички обстоятелства по делото - по аналогия от чл. 175 от ГПК.
Сведението от разпитания в хода на полицейската проверка Д. Г. съдържа свидетелски
показания в писмена форма, които не могат да бъдат ценени в настоящия процес, съобразно
изискванията на чл. 163 ал. 1 от ГПК, според които свидетелят следва да се яви в съдебното
заседание и устно да изложи възприятията си за фактите от предмета на делото. В
докладната записка на л. 58 от делото се съдържа преразказ на полицейския орган относно
признание на ответницата, която в хода на полицейската проверка по случая е заявила, че е
наказала детето си за надраскванията на автомобила. Тази докладна записка, макар и
официален документ, не е годно доказателство в настоящия процес, доколкото в нея не се
съдържат изявления направени от ответницата относно неизгодни за нея факти, а
свидетелски показания на полицейския орган, изложени в писмен вид, които не могат да се
ползват в настоящото дело по изложените по-горе съображения.
Представените електронни документи /снимки и видеоклипове снети от
видеонаблюдението монтирано на процесното място/, съдържащи се в компактдисковете от
л. 39 и л. 62 от делото сами по себе си не са в състояние да установят авторството на
твърдяното в исковата молба деяние. От тях е видно само, че на процесното място
присъстват две деца, съответно облечени в черно и червено яке, като детето с червено яке
нарушава лаковото покритие на процесния автомобил с пръчка. Видно е и че впоследствие
на процесното място се появяват две жени, една от които подава предмет на детето с
червеното яке и пръчка на детето с черното яке. От така представените доказателства не
може да бъде установена самоличността на детето облечено с червено яке. От показанията
на разпитания по инициатива на ищеца свидетел Д. Г. се установява, че при прегледа на
представените по делото видеозаписи е разпознал, че една от присъстващите на мястото
жени е ответницата по делото, без да уточни коя от двете жени. Посочил е, че нарушението
на лаковото покритие върху автомобила е извършено с пръчка от детето с червеното яке, но
при въпрос на процесуалния представител на ответницата по какво е разпознал, че това е
детето на последната, свидетелят е отговорил, че е „решил“, че детето в червено от
видеозаписа е синът на ответницата, тъй като и тя е присъствала там, но уточнява, че все пак
не разполага със специални знания за разпознаване на лице по видеоклип, за да е сигурен, че
действително това е детето на ответницата. Свидетелят е заявил в показанията си, че е
виждал детето на ответницата само един или два пъти без да уточни от къде извежда
представи, че в тези една или две срещи, с ответницата е бил именно нейният син, а не друго
дете, при все повече, че от показанията на свидетелката Д. В. се установи, че с ответницата,
често се редуват да водят децата си на училище и се отменят в различни задължения
свързани с отглеждането на децата. Разпитаната по инициатива на ответницата свидетелка
Д. В. при предявяване на снимковия материал в съдебното заседание е заявила, че не може
да разпознае дали детето облечено с черно яке е нейното дете. Съдът кредитира като
обективни и безпристрастни показанията на разпитаните свидетели. При положение обаче,
4
че по делото се установи, че свидетелят на ищеца само предполага и не може категорично да
заяви, че именно детето облечено с червено яке е синът на ответницата, а свидетелката на
ответницата не може категорично да заяви дали детето облечено с черно яке е неин син, не
може да се направи несъмнен и обоснован извод дали изобщо някое от присъствалите на
процесното място деца е дете на ответницата и ако това е така кое от тях е детето на
ответницата – дали това с черното яке или с червеното яке.
По гореизложените съображения, настоящият състав приема, че твърденията
изложени в исковата молба относно причинителя на процесните вреди макар и вероятни,
въпреки надлежно дадените указания по реда на чл. 146 ал. 2 от ГПК, остават недоказани с
категоричност чрез ангажираните в преклузивните срокове по чл. 146 ал. 3 от ГПК
доказателствени средства.
Мотивиран от горното, съдът намира, че предявеният иск за обезщетение за вреди,
ведно със законна лихва от извършване на деянието до окончателното изплащане на
задължението е неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото в полза на ответницата се полагат направените в
производството съдебно – деловодни разноски. Доколкото обаче, не са ангажирани
доказателства за направени разноски, съдът не следва да присъжда такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения Н. Х. Н., ЕГН ********** с адрес гр. Б., *** срещу З. М. В.,
ЕГН ********** с адрес гр. Б., ***, иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата от 810,72 лева, представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в направени
разноски за ремонт на собствения на ищеца лек автомобил марка „Мазда“, модел „5“ с рег.
№ ***, вследствие на бездействието на ответницата, изразяващо се в лошо възпитание и
неупражнен надзор върху малолетното □ дете К.Н. М., в резултат на което на 27.03.2021 г.,
между 10,00 часа и 14,00 часа последният е нарушил лаковото покритие на предна дясна
врата, задна дясна врата, заден ляв калник и задна броня на лекия автомобил, който е бил
паркиран на паркомясто в гр. Б., ***, находящо се пред комплекс „***“, ведно със законна
лихва от датата на увреждането - 27.03.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението , на основание чл. 48 ал. 1 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5