О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 261481 Година 2021, 23.08
Град
Бургас
Бургаски окръжен съд ………………………… граждански състав ……………..……
На двадесет и трети август ...............….
Година две хиляди и двадесет и първа
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар ……………….……………………………....………………………………………
Прокурор ……………….………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от ……………… Радостина Калиманова …..…………
търговско дело номер ………… 575 ……… по описа за …… 2019 ….. година.
Производството по настоящото дело е образувано по повод
исковата молба на „Еп комерс“ ООД с ЕИК *********, със
седалище град Стара Загора и адрес на управление ул. „Цар Шишман“ №1,
представлявано от Евгения Тодорова Попеску, чрез процесуалните му пълномощници,
със съдебен адрес град София, район „Възраждане“, ул. „Марко Балабанов“ №4а,
ет. 3-5 против „Трансвагон“ АД, ЕИК *********,
със седалище град Бургас и адрес на управление „Северна промишлена зона“,
Разтоварна гара „Владимир Павлов“, представлявано от Васил Данев Василев за приемане за
установено по отношение на ответника, че по образуваното изпълнително
производство по изпълнително дело №191/2014 година по описа на ЧСИ Трифон
Димитров дружеството-длъжник, а именно ищецът не дължи към датата на
постановяване на решението /няма парично задължение/ по предмета на спора по
търговско дело № 154/2014 година по описа на Апелативен съд - Бургас /търговско
дело №322/2013 година по описа на Окръжен съд - Бургас/ парична сума в размер
на 403836.78 лева. При условията на евентуалност се иска от ищеца приемането за
установено, че същият не дължи на ответната страна сумата от 662565.17 лева -
главница и 8559.12 лева - съдебни разноски. Претендира се от ищцовата страна присъждане
на сторените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените
искания представя и ангажира доказателства.
Бургаският окръжен съд като взе предвид изложеното в
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство и като
съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Така предявените срещу „Трансвагон“ АД искове са
недопустими, което налага прекратяване на настоящото производство. Това е така
по следните доводи и съображения:
На първо място следва да се отбележи, че исковите
претенции са докладвани така, както същите са заявени от ищеца с нарочната му
писмена молба от 26.02.2021 година, постъпила по делото във връзка с
разпореждането на съда за оставяне на производството по делото без движение,
което е било сторено по повод дадените от въззивния съд с отменителното му
определение в едната част задължителни за настоящия съд указания. Защитата на
длъжника при наличието на висящ изпълнителен процес, когато се оспорват
материалните предпоставки на принудителното изпълнение, т. е. наличието на вземане,
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене, в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния
казус изпълнителното основание е издадено въз основа на решение на въззивен
съд, като съдебното дирене при новото разглеждане на делото е приключило през
март 2018 година. Законът е предвидил защитата на длъжника да става изрично
чрез отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК, с който се цели да се
установи недължимостта на сумите по изпълнителното основание, какъвто е и настоящия.
В коментираното по-горе определение на Бургаския апелативен съд под №100623 от
закрито заседание на 13.11.2020 година по частно търговско дело №194/2020
година също е посочено, че предявената претенция има своето правно основание в
разпоредбата на чл. 439 от ГПК.
В хипотезата на чл. 439 ГПК длъжникът в изпълнително
производство може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване
несъществуване на задължението му, основавайки се на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Цитираната разпоредба предвижда защита на длъжника по
исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска по чл. 439 от ГПК се
явяват страните в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник в
изпълнителното производство твърди погасяване изцяло или частично на вземането,
предмет на делото, чийто носител е ответникът - взискател в производството. По
своя характер искът е отрицателен установителен, като се основава на
твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в
сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.
При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да
установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за
същия през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която
твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се установят по делото, то
производството по тези искове е недопустимо и същото следва да се прекрати.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и
ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то
съдът следва да прекрати производството без да се произнася по основателността
на иска /в този смисъл ТР № 8/2013 година по тълк. д. № 8/2012 година на ОСГТК
на ВКС/.
Съдебната практика е безпротиворечива в становището, че
основание за правен интерес у длъжника от предявяване на установителен иск по чл.
439 от ГПК е наличието на висящ изпълнителен процес за принудителното събиране
на вземането /така в решение № 260015 от 11.09.2020 година
по въззивно гражд. дело № 13560/2019 година по описа на СГС и цитираното в
него определение № 364/17.05.2018 година по граж. дело № 238/2018 година на
ВКС, ІІІ г. о./. В случая е видно от книжата по делото, че образуваното срещу
ищеца изпълнително дело е било прекратено в хода на настоящия процес поради
пълно погасяване от негова страна на дължимите към ответника суми, на основание
чл. 433, ал. 2 от ГПК, от което се налага извода, че за ищеца не съществува
правен интерес да води иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК.
При тези данни, съдът намира намира предявените главен и
евентуални искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за процесуално
недопустими, което именно налага прекратяването на производството по делото. Тук
е необходимо да се изтъкне и това, че при вече приключило изпълнително дело
длъжникът би могъл да се брани срещу материалната му незаконосъобразност с
осъдителен иск срещу взискателя за връщане на платеното в резултат на
незаконосъобразно проведения, поради липса на изпълняемо право, изпълнителен
процес /така и в решение № 99 от 28.06.2012 година на ВКС по търг. дело №
667/2011 година, II т. о./. Изменение в тази насока от ищеца до настоящия
момент не е предприето, независимо от това, че съдът надлежно му е изпратил
препис от становището на ответника, съдържащо възражение за недопустимост в
горната насока и му е осигурил възможност да вземе становище по него.
С оглед изхода на правния спор и предоставената от закона
възможност в тази насока, направеното изрично искане за това /молба от 19.04.2021
година - лист №928 от кориците на делото/, на ответника - търговско дружество
следва да бъде присъдена сумата 3000 лева,
представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски, в която се включва
единствено адвокатско възнаграждение в този размер на ангажирания от него един
адвокат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 130 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 575/2019
година по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Еп комерс“
ООД с ЕИК *********, със седалище град Стара Загора и адрес на управление ул.
„Цар Шишман“ №1, представлявано от Евгения Тодорова Попеску, чрез процесуалните
му пълномощници, със съдебен адрес град София, район „Възраждане“, ул. „Марко
Балабанов“ №4а, ет. 3-5 да заплати на „Трансвагон“ АД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление „Северна промишлена зона“, Разтоварна гара „Владимир Павлов“,
представлявано от Васил Данев Василев сумата от 3000 /три хиляди лева/ лв., представляваща
направени от него съдебно-деловодни разноски.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: