Р Е Ш
Е Н И Е
№ 549
гр. Перник, 12.04.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Даниела А., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7672 по
описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД против С.П.Р. с искане да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество
сумата в размер на 1160.22 лева, представляваща незаплатена цена на доставена
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент 27, находящ
се в гр. Перник, ***** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 29.06.2018г. до окончателно
изплащане на вземането и сумата в размер на 155.56 лева, представляваща законна
лихва за забава върху месечните плащания, формиращи главницата, за периода от
10.07.2016г. до 06.06.2018г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3337/29.06.2018г. по ч.гр.д.
№ 4540/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник, която е връчена на длъжника
по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В
исковата молба са изложени твърдения, че страните по спора са обвързани от
облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за продажба на
топлинна енергия, по силата на който в процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“
АД е доставило топлинна енергия до имота на С.П.Р. на посочената в исковата
молба стойност. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че ответникът не
е изпълнил в срок задължението си да заплаща цената на доставена от ищцовото
дружество топлинна енергия, поради което и на основание
чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник дължи законна лихва
за забава.
Ответникът
в срока по чл. 131 ГПК, чрез процесуалния си представител адвокат А., поддържа,
че не оспорва предявените искове по основание и размер. В подадения отговор на
искова молба са изложени твърдения, че С.П.Р. притежава право на собственост
върху процесния топлоснабден имот, за който е доставена топлинна енергия на посочената
от ищцовото дружество стойност, върху която сума е начислена законна лихва за
забава в сочен от ищеца размер. Ответникът поддържа, че е заплатил сумата в
размер на 50 лева след образуване на настоящото дело, в подкрепа на което е
представен касов бон и е подал заявление до „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД за
сключване на споразумение за разсрочено плащане на процесните вземания.
С
доклада по делото съдът при съобразяване на фактическите твърдения на страните
е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че С.П.Р.
притежава право на собственост върху топлоснабден имот – апартамент 27, находящ
се в гр. Перник, кв. „Тева“, бл.13, вх. Б, както и че за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2017г. „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна
енергия до сочения имот на стойност 1160.22 лева, върху която е начислена законна лихва за забава за периода от 10.07.2016г.
до 06.06.2018г. в размер на 155.56
лева.
В
открито съдебно заседание на 14.03.2019г. страните правят искане при
постановяване на решението по същество на спора съдът да разсрочи изпълнението
му съобразно постигнато извънсъдебно споразумение, а именно С.П.Р. да заплаща
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД сумата в размер на по 40 лева месечно, считано от
месец февруари 2019г.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:
В
доказателствена тежест на ищеца по
предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на
облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си
по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово
горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че ответникът
притежава качество на собственик или
титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ.
качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от
17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът за
търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия
– арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, извод
който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на
ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник „Съперник”, бр.
82/29.04.2008г. ( лист 6 и 7 от делото), както и в
един централен ежедневник ( вестник „Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда
предвид множеството разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с предмет
установяване на дължимостта на вземания за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД топлинна енергия.
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
Предвид
изложеното и доколкото ответникът не оспорва обстоятелството, че притежава
право на собственост върху процесния имот, до който е доставена топлинна
енергия на посочената в исковата молба стойност, съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е доказан по основание и размер.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за
вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Предвид
процесуалната позиция на ответната страна, съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е доказан по основание и размер.
Спорно
по делото е кои от процесните вземания са погасени с извършените от ответника в
хода на делото плащания на сумата в размер на 50 лева на 19.12.2018г. и 40 лева
на 17.01.2019г. Съгласно разясненията дадени с т.1 на Тълкувателно решение №
3/2017г. на ОСГТК когато извършеното от длъжника плащане не е достатъчно да
погаси цялото парично задължение намира приложение правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, което предвижда, че най – напред се погасяват разноските, след това
лихвите и най – накрая главницата. По отношение на изпълнението на паричните
задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви –
възнаградителна или обезщетителна. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 ЗЗД
неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като отговорността
на длъжника при забава съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД е съизмерима със законната
лихва за забава. С цитираното тълкувателно решение е преодоляно разбирането
намерило израз в Решение № 111/27.10.2009 г.
по т. д. № 296/2009 г. по описа на ВКС, I TO, съгласно което определяемостта
на обезщетението за забава е поставено в зависимост от плащането на главницата,
като законната лихва в този случай представлява единственото базата, от която
се извежда неговия размер, като когато длъжникът не е заявил кое задължение
погасява с извършеното частично плащане, приложение намира нормата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД
– т.е. погасява се главницата. Изрично ОСГТК
приема, че когато извършеното плащане не е достатъчно погасителният ефект на
законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при
условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Предвид изложеното извършното от
ответника плащане на сумата общо в размер на 90 лева следва да бъде отнесено за
погасяване на дължимото обезщетение за забава, от което следва, че исковата
претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлена за
разликата над 65.56 лева до пълния заявен размер от 155.56 лева, като погасена
чрез плащане в хода на процеса.
Съгласно
разясненията дадени с т. 14 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.
д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство,
съдът в производството по чл. 415 ГПК следва да се произнесе по направено
искане за разсрочване на изпълнението по чл. 241 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 241 ГПК при постановяване на решението съдът може да
отсрочи или да разсрочи изпълнението с оглед имотното състояние на страната или
други обстоятелства. В разглеждания случай страните правят искане изпълнението
на решението да бъде разсрочено, като С.П.Р. *** АД сумата в размер на по 40
лева месечно, считано от месец февруари 2019г. до окончателно погасяване на
вземанията, което следва да бъде уважено.
Независимо
от изхода на спора на ответника не се следват съдебни разноски, поради следните
съображения:
С Определение № 674/23.11.2011г. по ч. гр.
дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО е разяснено, че отговорността за
разноски като гражданско облигационно правоотношение е правото на едната страна
да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от
страната, в чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо
задължение в хода на производството, което обуславя неоснователност на иска,
именно ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично задължение с
настъпил падеж) е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга
си преди процеса. Без значение е причината, поради която не е изпълнил.
Достатъчно е, че именно липсващото доброволно изпълнение е принудило ищеца да
потърси съдебна защита на правото си, съответно извършените с оглед тази защита
разходи ще следва да му бъдат възстановени от ответника,
респ. такива не се следват на платилия в хода на делото ответник.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ против С.П.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
че ответникът дължи на топлофикационното дружество на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 1160.22 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот – апартамент 27, находящ се в ******* за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 29.06.2018г. до окончателно изплащане на вземането и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 65.56 лева, представляваща
законна лихва за забава върху месечните плащания, формиращи главницата, за
периода от 10.07.2016г. до 06.06.2018г., за които вземания е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3337/29.06.2018г. по
ч.гр.д. № 4540/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 155.65 лева като
погасен чрез плащане в хода на делото.
РАЗСРОЧВА, на основание
241, ал.1 ГПК, изпълнението на решението, като ОПРЕДЕЛЯ месечна сума за погасяване на задълженията в размер на 40
лева месечно, считано от месец февруари 2019г. до окончателното изплащане на
задълженията по вземанията признати с решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № 4540/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен съдия:
Дтата на обявяване на Решението:12.04.2019г.
Съдебен деловодител: