№ 20966
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110171343 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. С. Г. срещу 156 О..., с която е предявен иск с
правно основание чл.128, т.2, от КТ за сумата от 2586.16 лв., представляваща неизплатени
месечни трудови възнаграждения за периода м.01.2023 г. – 04.07.2023 г., съгласно
предвиденото увеличение в Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор
за системата на предучилищното образование от 06.12.2022 г., ведно със законна лихва върху
сумата, считано от исковата до молба до окончателното им изплащане/допуснато изменение
на размера на иска с определение от открито съдебно заседание от 22.10.2024 г./.
Ищцата Д. С. Г. твърди, че сключила с ответника трудов договор № 145 от
08.09.2014 г. на длъжност „учител по математика и физика“. Със заповед 153/04.07.2023 г.
трудовото правоотношение на ищцата било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ,
по взаимно съгласие и след подадено заявление вх.№ 163/04.07.2023 г. Със заявление вх. №
188/08.09.2023 г. ищцата поискала да и бъде изплатено увеличение на трудовото
възнаграждение, съгласно предвиденото увеличение в Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към
Колективен трудов договор за системата на предучилищното образование от 06.12.2022 г. На
следващо място се твърди, че с Анекс от 10.08.2023 г. към КТД за системата на
предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. било уговорено увеличение на
месечните трудови възнаграждения на заетите в сферата на образованието, равняващ се на
15 % от работната заплата към 01.01.2023 г. – чл. 28 от КТД – като увеличението било със
задна дата от 01.01.2023 г. Ищецът обаче излага подробни доводи, че процесната сума му се
дължи, като увеличението макар и договорено на 10.08.2023 г. било с обратна сила – именно
от 01.01.2023 г. В тази връзка се поддържа, че анексът имал обратна сила, доколкото чл. 54,
ал. 1 от КТ позволявал на КТД да има действие с обратна сила. Такова принципно
положение следвало и от Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда - § 3 от
ПЗР. В тази връзка ищецът счита, че макар да е бил с прекратен трудов договор към датата
на анекса, увеличеният размер на трудовото възнаграждение му се дължи за времето, когато
все още е заемал длъжността учител. Въз основа на тези твърдения, моли ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 1941.70 лв., представляваща неизплатени месечни
трудови възнаграждения за периода м.01.2023 г. – 04.07.2023 г., съгласно предвиденото
1
увеличение в Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на
предучилищното образование от 06.12.2022 г., ведно със законна лихва върху сумата,
считано от исковата до молба до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Ответникът 156 О... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.
Възразява да са приложими клаузите на КТД и Анекса към него за ищцата, тъй като не са
представени доказателства да е синдикален член или присъединила се към КТД. Видно от
текста на Анекса, същият влизал в сила от деня на неговото подписване – 10.08.2023 г. и
няма обратно действие, респ. увеличават се възнагражденията само на заетите към момента
на неговото подписване и по този начин били отпуснати бюджетни средства. Ищцата нямала
качеството на зает служител към датата на подписването му.
В съдебно заседание, проведено на 22.10.2024 г. процесуалният представител на
ищеца по делото поддържа исковата молба и иска същата да бъде уважена.
Ответната страна излага доводи за неоснователност на претенцията.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ процесуално задължение на
ищеца е пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да докаже, че през исковия
период е бил страна по трудово правоотношение с ответника, че през този период реално,
фактически е предоставил работната си сила в полза на работодателя през пълната
уговорена продължителност на работното му време, както и размера на следващото му се
брутно трудово възнаграждение, в частност на претендираното увеличение, след
изменението на КТД, с анекса от 10.08.2023 г.
С доклада по делото по реда на чл.146, т.3 и т4 от ГПК за безспорни са отделени
обстоятелствата относно съществувало между страните безсрочно трудово правоотношение
през исковия период - 01.01.2023 г. - 04.07.2023 г., страните по делото са били обвързани по
трудово правоотношение, по силата на което през този период ищецът е заемал длъжността
„учител по математика и физика“ 156 О..., гр. София, както и че фактически е престирал
работната си сила в полза на работодателя през релевантния за спора интервал от време,
както и обстоятелството, че ответникът е страна по Колективен трудов договор за системата
на предучилищното и училищното образование № Д01269/06.12.2022 г. В случая с оглед
отделеното за безспорно и предвид събраните по делото доказателства, съдът счита, че
трудовите отношения между страните са били предмет и са били обхванати от колективното
трудово договоряне – чл.4 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01269/06.12.2022 г.
Страните по посочения КТД, основавайки се на изричното допускане в чл. 54, ал. 1
от 4 придават сила на КТД от дата, различна от тази, на която е сключен и предвиждат
увеличаването на работните заплати да влезе в сила с обратна сила от 01.01.2023 г.
От представеното по делото допълнително споразумение № 216/08.09.2022 г. се
установява, че страните по Трудов договор № 145/08.09.2014 г. са договорили, считано от
19.09.2022 г. престирането на допълнителен труд при работодателя на четиричасов работен
ден, за което е определено допълнително основно месечно възнаграждение в размер на
767.00 лв. и 145.73 лева – 19 % за прослужено време.
По делото не е спорно, а и от представената Заповед № 153/04.07.2023 г. се
установява, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.325, ал.1,
т.1 от КТ, считано от 05.07.2023 г.
В настоящия случай страните не спорят по наличието на трудово правоотношение
помежду им, датата и основанието за прекратяването му, нито по увеличението на трудовите
възнаграждение на педагогическите специалисти – съгласно цитираните по-горе КТД и
анекс към него от 10.08.2023 г.
Спорен по делото е въпросът дали на ищеца се следва увеличено брутно трудово
2
възнаграждение, след изменението на КТД с анекса от 10.08.2023 г., за които ищецът
изрично е оправил заявление вх. № 188/08.09.2023 г. до ответника за преизчисляване, респ.
плащане на трудови възнаграждения и годишен отпуск за периода 01.01.2023 г. до 04.07.2023
г.
Съгласно представения с исковата молба Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование, ведно с анекс № Д01-192/10.08.2023г. към
Колективния трудов договор за системата на училищното и предучилищното образование №
Д01-269/06.12.2022 г., текстът на чл. 27 от колективния трудов договор се изменя, както
следва: „За системата на предучилищното и училищното образование се определят
минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023г., както следва: 1. „б“
Заместник- директор - 1926 лева“, като в ал. 3, т. 2 е предвидено, че „индивидуалните
основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях, се увеличават с не по- малко от 15%.“ Следователно, с цитираното изменение
се предвижда изменение в съдържанието на трудовите правоотношения, съществували към
началната дата, посочена в анекса, считано от която следва да бъдат увеличени трудовите
възнаграждения на заетите в сферата на образованието. Изрично в анекса е посочено
неговото темпорално действие - от минал момент - считано от 01.01.2023г., което по
същество е придаване на обратно действие на клаузите му. След като страните по
колективния трудов договор, който в правната доктрина се дефинира като нормативно
съглашение, изрично са се договорили, че увеличението на минималните заплати следва да
се прилага, считано от 01.01.2023г., това е и моментът, към който следва да се преценява
наличието на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител.
С оглед на това, според настоящия съдебен състав, от значение е съответният
служител да е бил страна по индивидуално трудово правоотношение към 01.01.2023г.,
заемайки съответна длъжност в системата на училищното и предучилищното образование,
както и да е членувал към същата дата в синдикалната организация - страна по колективния
трудов договор. Да се приеме обратното, означава да се приеме неравноправно третиране,
тъй като определени лица, които са заети в сферата на образованието и са членове на
синдикалната организация към 10.08.2023г., т. е. формално са обвързани от КТД, но не са
работили по трудово правоотношение в сферата на образованието към 01.01.2023г. и
впоследствие до приемането на измененията, да получат увеличение за посочения период,
което би било в противоречие с всяка житейска логика, а и със закона, доколкото съгласно
нормата на чл. 128, т. 2 КТ трудово възнаграждение се дължи и заплаща за реално положен
труд.
Съобразно § 3 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за
нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката, обн.
ДВ, бр. 75 от 01.09.2023г., в сила от 01.09.2023г., съгласно която наредбата влиза в сила от
деня на обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на § 2, който влиза в сила от 1
януари 2023 г. А именно § 2 предвижда нови увеличени минимални размери на основните
месечни работни заплати на педагогическите специалисти, чиито стойности са идентични
със заложените в процесния анекс за изменение на КТД за системата на предучилищното и
училищното образование. Действително, наредбата е подзаконов нормативен акт, на част от
разпоредбите на който съобразно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗНА изрично е придадено обратно
действие, което не би могло да бъде автоматично пренесено и спрямо клаузите на
колективния трудов договор, с оглед неговия договорен характер. Доколкото, обаче, както
наредбата, приета от министъра на образованието и науката, така и КТД, респ. анекса към
него, страна по които е също министерството на образованието и науката, са приети, респ.
сключени в резултат от по[1]късното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023г.,
обн., ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г., в сила от 1.01.2023 г., следва да се приеме, че и двата акта
следват една обща, идентична законодателна идея - да преуредят съдържанието на
индивидуалните трудови правоотношения на заетите към и след 01.01.2023г. в сферата на
образованието, като ги изменят в по - благоприятна за служителите посока, предвиждайки
3
увеличаване на възнагражденията им със задна дата.
Ако се приеме, че лицата, работили в сферата на училищното и предучилищното
образование в периода от 01.01.2023 г. до 09.08.2023 г., нямат право на процесното
увеличение поради прекратяване на трудовото им правоотношение преди датата на
сключване на анекса от 10.08.2023г., би се достигнало до тяхното неравно третиране спрямо
тези техни колеги, които са продължили да работят и след тази дата, въпреки че до
подписване на анекса и двете групи служители са полагали труд за един и същ период, при
едни и същи условия, респ. в един и същ обем при съобразяване на въведената от
законодателя с нормата на чл. 8, ал. 2 КТ презумпця за добросъвестност при осъществяване
на трудовите права и задължения. А за това не е налице нито законово, нито обосновано по
правилата на формалната логика основание.
Съгласно чл. 128, т. 2 и чл. 245 от КТ работодателят дължи плащане на договореното
трудово възнаграждение за извършената от работника/ служителя работа. Това е основно
задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от
него работна сила на работника или служителя. Разпоредбата на чл. 57 от КТ предвижда, че
колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са
членове на синдикалната организация – страна по договора.
От своя страна колективният трудов договор традиционно се разглежда от
трудовоправната доктрина и практика като юридически акт с двояка права същност,
изразяваща се в договорно начало и характера на нормативно съглашение. Като в общата
хипотеза в личните предели на действие на колективния трудов договор се включват лицата,
които членуват в съответните синдикални и работодателски организации, които са сключили
въпросния колективен трудов договор.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че съгласно Таблица № 1 размерът на брутното трудово възнаграждение на
ищцата в периода 01.01.2023 г. до 31.07.2003 г. варира в отделните месеци между 2 413.78
лв. и 2 985.00 лв. В таблица № 2 от раздел IV вещото лице е посочило какъв би бил размера
на брутното трудово възнаграждение на ищцата за периода 01.01.2023 г. до 31.07.2003 г., в
случай, че се приложи Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за
нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката, обн.
ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023г. Вещото лице е представило каква е
разликата между начисленото брутно, съответното изплатено нетно възнаграждение на Д. Г.
за периода 01.01.2023 г. до 29.07.2003 г. в случай, че се приложи цитираната наредба.
Разликата, която се получава между полученото от ищцата нетно възнаграждение за
процесния период и определения от вещото лице, съобразно приложението на наредбата
възлиза на сумата от 2 586.16 лв.
Съдът, като прецени заключението на ССчЕ съобразно правилото на чл. 202 ГПК
намира, че следва да го кредитира, тъй като същото е извършено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства последното да е заинтересовано от изхода на правния спор или
да е недобросъвестно.
При тези правни съображения и при липсата на спор между страните, че през исковия
период м.01.2023 г. – 04.07.2023 г., ищцата е заемала длъжността „учител по математика и
физика“ при ответника, като не и е изплатена сума, надвишаваща минимално установения с
изменението на КТД от 10.08.2023г. размер за длъжността на същата, на основание клаузата
на чл. 27, ал. 3, т. 2 от КТД съобразно изменението му с чл. 1 от анекса, се следва увеличение
за този период в размер на сумата от 2586.16 лв.
В трудовото право договорната свобода е ограничена допълнително чрез забраната в
чл. 66, ал. 2 КТ да се условия, които са по-неблагоприятни за работника или служителя от
установените с колективния трудов договор – така Решение № 505 от 3.01.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о., ГК, както и Определение № 498 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 4413/2021 г., III г. о., ГК. С придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни
4
последици за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията
на чл. 14 от ЗНА. Затова ищецът, който е полагал труд в процесния период има право да
получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на
работната заплата.
Последващото прекратяване на трудовото му правоотношение, не засяга правното му
положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на
разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални
правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено
възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата. По тези съображения съдът
приема искът за главница за доказан по основание.
По отношение на разноските:
При този изход на спора разноски се следват единствено на ищеца. С оглед на това и
на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдено
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в хода на настоящото
производство и следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00
лева, по представен списък по чл.80 ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС сумата от 403.44 лева,
включваща държавна такса за разглеждане на иска, както и заплатеното от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице, извършило съдебно- счетоводната експертиза. Сторените
от ответника разноски следва да останат за негова сметка така, както са извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 КТ, 156 О..., Булстат *****, с адрес: гр.София,
кв. „Кремиковци“, ..., да заплати на Д. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ...., сумата
от 2 586.16 лева, представляващо неизплатена част от брутно трудово възнаграждение,
дължимо за периода от м.01.2023 г. – 04.07.2023 г. по силата на сключен между страните
трудов договор № 145/08.09.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.12.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 500.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
ОСЪЖДА И..., гр. София, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на СРС
сумата от 400.00 лева, включваща държавна такса за разглеждане на исковете и заплатени от
бюджета на съда разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5