№ 193
гр. Перник, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. А. Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720105875 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на И. С. В. срещу „Топлофикация
Перник“ АД. Ищецът твърди, че срещу наследодателят му – Т. А. С., в полза на
ответника е издаден изпълнителен лист на 01.04.2013 г. рамките на ч.гр.д. № 655/2013
г. по описа на Районен съд Перник за задължения, произтичащи от доставена и
незаплатена топлинна енергия. Ищецът твърди, че начислено задължение,
произтичащо от доставена и незаплатена топлинна енергия е в размер на 1105,85 лева -
главница в периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г, ведно със законна лихва от
05.02.2013 г., сума в размер на 282,37 лева – законна лихва за забава в периода от
30.06.2009 г. до 27.12.2012 г. и сума в общ размер на 327,76 лева – разноски.
Твърди се, че въз основа на посочения изпълнителен лист на 04.06.20132013 г.
било образувано и.д. № 290/2013 г. по описа на ЧСИ С.Д. по което били извършвани
действия, водещи до прекъсване на давността, последното от които на 17.11.2016 г.
Излага от правна страна разбирането си за погасяване на вземане по давност и
прекъсване на същата, като намира, че вземането е погасено по давност с кратка
тригодишна такава.
С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че в полза на
ответника не съществува право на принудително изпълнение за посочените суми по
издадения на 01.04.2013 г. изпълнителен лист поради погасяването им по давност.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за
допустими, но неоснователни. Поддържа, че погасителната давност е била прекъсвана
многократно. Твърди, че за процесната сума е издаден изпълнителен лист, както и че
въз основа на него е било образувано посоченото от ищеца изпълнително дело.
Намира, че вземане, установено с влязлата в сила процесна заповед за
изпълнение се погасява с обща пет годишна давност като прави разграничение между
сроковете по чл. 110 и сл. ЗЗД и този по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Намира, че до при
1
действието на Постановление № 3/18.11.1980 г. погасителната давност е спряла да тече
до отмяната му на 26.06.2015 г. с Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по
т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Позовава се на приетото в Решение № 37/24.02.2021 г., постановено по гр.д. №
1747/2020 х. по описа на ВКС, IV, ГО.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Прави
възражение за прекомерност на заявените от ищеца разноски.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните се представляват като поддържат вече
изложеното.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК
предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на
принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по
давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо
и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на
отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018
г., III г. о., ГК).
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
Наличието на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на
процесните вземания, свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на
отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва
вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване
на процесния изпълнителен лист.
Между страните не е спорно, а и от приобщените по делото писмени
доказателства се установява, че в полза на ответника е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист от 01.04.2013 г. въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 655/2013 г. по описа на Районен съд Перник.
Образуването на 04.06.2013 г. и.д. № 290/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д.
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В съдебната практика съществуваха
колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане
установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с
постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата
давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно
2
решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази
дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено по давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на
изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че
към момента на образуване на изпълнителното дело е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като
с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено
цитираното ППВС.
Към настоящия момент е налице противоречива съдебна практика и висящо
тълкувателно дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително
дело, което е образувано преди приемането му. До постановяването на решение по
новообразуваното т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав
следва да се съобразява с разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по
гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има
действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага
именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.
По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила на
заповедта за изпълнение, което е станало най - късно на 31.03.2013 г. – денят преди
издаване на изпълнителен лист поради липса на обективни данни за връчването и по
– ранното стабилизиране, поради което на тази дата давността за вземането е
прекъсната.Следващото прекъсване е доказано с образуване на изпълнителното дело,
тъй като в молбата са инкорпорирани искания за прилагане на конкретни изпълнителни
способи – запор, възбрана. В рамките на изпълнителното производство до длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение и са изготвяни справки, но поради
естеството на тези действия (неводещи до прекъсване на погасителната давност)
същите не следва да се разглеждат в детайли.
При тези обективни данни, разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело №
2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС съдът приема, че нова давност е започнала да тече на
26.06.2015 г. - постановяването на ТР № 2 от по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
(при съображенията относно приложението на ППВС № 3/1980 г.) и би изтекла на
26.06.2020. Преди изтичането на 30.11.2016 г. е наложена възбрана върху недвижимо
имущество, притежавано от Т. С., което е последното действие, водещо до прекъсване
на погасителната давност, поради което вземането е погасено по давност след
3
30.11.2021 г. При погасяване на главното задължение, вкл. това за разноски, погасено е
и акцесорното по правилото на чл. 119 ЗЗД, поради което предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати сторените от ищеца разноски за платени държавни такси
и адвокатско възнаграждение в общ размер на 538,63 лева.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното
възнаграждение за процесуално представителство е в минимален размер.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу И. С.
В., ЕГН **********, в качеството на наследник на Т. А. С. за сумата в размер на
1105,85 лева - главница в периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г, ведно със законна
лихва от 05.02.2013 г., сума в размер на 282,37 лева – законна лихва за забава в
периода от 30.06.2009 г. до 27.12.2012 г. и сума в общ размер на 327,76 лева –
разноски, за които издаден изпълнителен лист на 01.04.2013 г. рамките на ч.гр.д. №
655/2013 г. по описа на Районен съд Перник поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД
да заплати на И. С. В. сумата от 538,63 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4