РЕШЕНИЕ
№ 2267
гр. Варна, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20253110103757 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от В. М. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. *,с която срещу „*“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. *, са предявени кумулативно обективно съединени искове за:
1/ ПРИЗНАВАНЕ за незаконно и ОТМЯНА на уволнението на ищеца от страна на
ответника със Заповед № */*г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
2/ ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което
е останал без работа поради уволнението, равняващо се на шест брутни трудови
възнаграждения за периода 24.01.2025 г. – 23.07.2025 г. в размер на 1 878,65 лв. на месец
(след допуснатото изменение на иска) или общо сумата от 11 297,89 лв. /единадесет хиляди
двеста деветдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/, на основание чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225 КТ.
Прието е за съвместно разглеждане релевираното от „**“ АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: с. *, срещу от В. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, евентуално
възражение за ПРИХВАЩАНЕ на претендираното обезщетение по чл. 225 КТ в размер на
11 297,89 лв. със заплатените на ищеца и подлежащи на връщане при уважаване на исковете
по чл. 344 КТ обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ в общ размер от 3 757,30
лв. /три хиляди седемстотин петдесет и седем лева и тридесет стотинки/.
В исковата молба ищецът В. М. Д. твърди, че с ответника са сключили Трудов
договор № */*г., по силата на който е бил назначен в ответното дружество на длъжност „**“
– отдел *, с място на работа – гр. *и срок на договора – 6 месеца, след изтичането на които
се трансформирал в договор за неопределено време, с основно месечно възнаграждение в
размер на 1 300 лв. Сочи, че съгласно длъжностната си характеристика е отговарял за
техническото състояние и експлоатация на всички ПМА, да приема новозакупените, да води
отчет на ПМА в търговската мрежа, да извършва текущи и основни ремонти, да контролира
качеството на напитките. Счита, че без тази длъжност ответникът не бил могъл да
контролира експлоатацията на ПМА и качеството на предлаганите под името му напитки.
Излага, че с ДС от 12.11.2023 г. основното трудово възнаграждение на ищеца е повишено на
1
1845 лв. и длъжността му е променена на „*“. Твърди, че със Заповед № */*г., връчена му на
23.03.2025 г., работодателят е съкратил щата на дружеството, чрез закриване на трудова
функция на длъжността – „*“ в зона *в организацията на предприятието, като със същата
заповед му е прекратено трудовото правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.
2 КТ, считано от денят, следващ датата на връчване на служителя, т.е от 24.01.2025 г. Сочи,
че работодателят е разпоредил да му се изплатят обезщетения по чл. 220 и чл. 224 КТ.
Излага, че в мотивите към заповедта работодателят е изложил, че няма необходимост от
съществуването на длъжността „**“ на пълен работен ден в зона *и е съкратил всички
щатни бройки. Сочи, че по щатно разписания длъжността му съществува към момента на
прекратяване на трудовото му правоотношение, тъй като за поддръжката на техническото
състояние и експлоатация на всички ПМА, собственост на ответника, последният е
ангажирал и външни фирми, които да се заемат с това, защото без поддръжка ответникът
няма как да предлага напитките си и да контролира качеството им. Твърди, че липсва реално
съкращаване на щата за тази длъжност. Счита, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ може
да се приложи след влизане в сила на ново щатно разписание, като случая не бил такъв.
Закриването на щата и прекратяването на трудовия договор са се случили с една и съща
заповед, поради което фактическият състав към датата на прекратяване не е бил настъпил.
Счита, че трудовото правоотношение не може да бъде прекратено преди да е изчерпано
действието на старото щатно разписание. Отделно сочи, че ищецът е заемал длъжността „*“,
а не длъжността „*-*“, за която е съкратен щата, поради което само на това основание
заповедта за уволнение е незаконосъобразна. Излага, че е останал без работа поради
уволнението, поради което работодателят му дължи обезщетение. Моли за отмяна на
уволнението, заплащане на обезщетение и присъждане на разноските по делото.
Ответникът „**“ АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.
Твърди, че исковете са недопустими, защото са предявени след изтичане на законовия
двумесечен срок за обжалване на заповедта за уволнение. Твърди, че е налице реално
съкращаване на щата за цялата длъжност „**“, отговаряща на „*“ за зона „*“. Счита, че
съкращаването на щата е валидно и реално, видно от протокол за решения на Съвета на
директорите на дружеството от 25.01.2025 г. Излага, че с решението работодателят е
изменил съществуващото щатно разписание и организационна структура на дружеството и е
одобрил ново такова, което отразява направените промени и съкращаването на всички
щатни бройки за тази длъжност. Посочва, че съкращаването на щата е направено още на
20.01.2025 г., а не с процесната заповед за уволнение, която влизала в сила от датата на
постановяването й – 21.01.2025 г. Сочи, че съкращаването на щата е реално, защото за зона
„*“ не са наемани служители на същата или сходна длъжност, след съкращаване на щата,
като задълженията, присъщи за тази длъжност, се изпълняват от външен доставчик – „*“
ЕООД, съгласно споразумение за дистрибуция от 24.04.2024 г. Цитира съдебна практика в
този смисъл. Оспорва като неоснователно твърдението на ищеца, че се касаело за различни
длъжности, доколкото тяхното наименование е вътрешно структурно за работодателя, но
шифърът е един и същи НКДП 2011. Посочва, че доколкото са съкратени всички щатни
бройки, то процедура по подбор не е задължителна, като ищецът не е и релевирал такова
възражение. Твърди, че ищецът не може да оспорва уволнението на други основания,
непосочени в исковата молба. Цитира съдебна практика в този смисъл. Оспорва иска за
заплащане на обезщетение за оставяне без работа. В условията на евентуалност, ако този иск
бъде уважен, релевира възражение за прихващане със заплатените от него обезщетения по
чл. 220 и чл. 222 КТ. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноските по
делото.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете.
Допуснато е изменение на паричния иск за заплащане на обезщетение.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. Допуснато е изменение на размера на възражението за
прихващане. Представя писмена защита.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
2
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От Трудов Договор № */*г. /л. 9-10, л. 65-67/ се установява, че на 01.03.2021 г. „*“ АД,
като работодател, е възложил на В. М. Д., като служител, да изпълнява в дружеството в
отдел маркетинг и развитие на пазара длъжността *. Договорът е със срок на изпитване 6
месеца, работно време – пълен работен ден от 8 часа и БТВ в размер на 1 300 лв., заедно с
поощрителни възнаграждения. Представена е длъжностна характеристика на т* от
01.03.2021 г. /л. 8, л. 44, л. 46/. Представена е Справка от 22.02.2021 г. за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ /л. 11, л. 37-38, л. 42-43/.
От допълнително споразумение № *от *г. към Трудов Договор № *от *г. /л. 45/ се
установява, че основното месечно трудово възнаграждение на служителя се определя в
размер на 1 845,43 лв. и ДВ от 1.80% за придобит трудов стаж и професионален опит.
Представена е длъжностна характеристика на техник ПМА от 23.04.2023 г. /л. 47/.
От Бланково споразумение за дистрибуция, в сила от 01.05.2024 г. с № *г. /л. 29 - 35/
се установява, че „**“ АД е възложил на „*“ ЕООД дистрибуция на продуктите на
дружеството. Представен е Анекс от 01.05.2024 г. /л. 36/.
От Допълнително споразумение № *от *г. към Трудов Договор № *от *г. /л. 39/ се
установява, че от дата 12.11.2024 г. за място на работа на В. М. Д. се определя отдел
търговски операции, зона *със срок на договора – неопределено време. Представена е
длъжностна характеристика на т* от 12.11.2024 г. /л. 40-41/.
От Протокол за решения на съвета на директорите на „*“ АД от *г. и Приложение към
него /л. 24-26/ се установява, че е взето решение за съкращаване на щата, като се променя
щатното разписание и структурата на персонала на Дружеството в отдел „*“, зона *, чрез
съкращаване на всички щатни бройки за длъжността „*“. Взето е решение за приемане на
ново щатно разписание, както и решение за изпълнение на двете решения чрез прекратяване
на трудовите договори на служителите, чиято длъжност се съкращава.
От Заповед № *от *г. на ИД на „*“ АД /л. 7 и 27/ се установява, че е наредено
съкращаване на щата на дружеството чрез закриване на трудовата функция на длъжността
„*“ с код по НКПД 31153032 в зона *в организацията на предприятието. Прекратено е
трудовото правоотношение на В. М. Д., заемащ длъжността „т*“, на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2, предл. 2 КТ /съкращаване на щата/, считано от деня, следващ връчването на заповедта.
Разпоредено е да се заплатят на служителя всички обезщетения. Към заповедта са изложени
мотиви, че няма необходимост от съществуването на щатна длъжност „*“ на пълен работен
ден за извършване на работата по трудовата функция в зона *на предприятието. Всички
щатни бройки се съкращават и трудовата функция в зоната се закрива. Няма пълно или
частично припокриване на основните характерни служебни задължения с други длъжности в
тази зона на дружеството, поради което не се налага да се извършва подбор. Съкращението
се извършва с оглед постигане на по-висока ефективност на дейността на дружеството и по-
добра организация на труда, и с оглед повишаване производителността. Това налага
прекратяването на трудовото правоотношение с лицето, заемащо понастоящем длъжността
„*“ в зона *, която е негово място на работа. Представена е декларация от 22.01.2025 /л. 28/
Представени са банкови извлечения и фишове за изплатени заплати и обезщетения в
полза на служителя В. М. Д. /л. 48-50/. Представена е справка за актуалното състояние на
трудовите договори в предприятието /л. 52-63/. Представена е разлика между щатното
разписание преди 20.01.2025 г. и след това. /л. 64/, от която се установява, че двете налични
щатни бройки на длъжност * в гр. Варна са съкратени.
Представени са извлечение от регистрационна карта на В. Д. от Агенция по
заетостта, Справка за актуално състояние на трудовите договори към 05.05.2025 г., Справка
за осигуряване и декларации /л. 83-85/ от които се установява, че ищецът не е започнал
работа. В съдебно заседание на 04.06.2025 г. е представена трудовата книжка на ищеца в
оригинал, от което се установява, че в същата няма вписвания след прекратяването на
процесното трудово правоотношение от 23.01.2025 г.
3
От Договор за покупко-продажба на оборудване № 494/06.03.2025 г. се установява, че
„*“ АД продава на „*“ ЕООД съоръжение, съгласно Приложение № 1 /л. 88-92/. Представена
е Фактура от 29.04.2025 г. /л. 87/, издадена от „*“ АД на „*“ ЕООД за продажба на ПМА по
опис втора употреба. Представено е и платежно нареждане от „*“ ЕООД към „**“ АД за
сумата от 69 952,80 лв. /л. 100/
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза /л. 95-97/ се установява, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за
шест месеца е 11 297,89 лв., като БТВ на ищеца е било 1 878,65 лв. Размерът на заплатените
от работодателя на работника обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ е 3 757,30
лв.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка * /л. 105/ се установява, че
работи в предприятието на ответника, като е ръководител на отдела, в който е работил
ищецът до средата на януари 2025 г. Неговата длъжност се е изразявала в това да поддържа,
инсталира и профилактира апарати в хотелите, които са клиенти на дружеството на *.
Мястото на дейност е било в гр. *, Зона *. С цел оптимизиране на процесните по доставка и
обслужване на тези клиенти е било взето решение фирмата, която доставя стока и е техен
дистрибутор, да се заеме с тази дейност, доколкото разполага с пост микс апарати и с
резервни части за тях. Идеята е била да има едно лице за контакт, което ще доставя стоката и
ще поддържа апаратите с цел оптимизиране и по-добро обслужване на клиентите. Това
дружество е „*“ ЕООД , което е и закупило машините от тях. В това дружество има
служители, които изпълняват същата длъжност, като освободените служители на „*“ АД,
което е наложило съкращаването им, както и продажбата на дистрибутора на 90 % от
съоръженията, които са поддържали и обслужвали. Дружеството обслужва и зона *, но там
не е извършено съкращаване на длъжността „*“, защото нямат такова обслужване, което им
предлага „*“ ЕООД за зона *, които имат склад в гр. *. Към момента няма служител в
дружеството, който да извършва същата или подобна дейност. Покупката на съоръженията
от „*“ ЕООД е направена още тази година, но в края на миналата година имат подписан
приемо-предавателен протокол, с който се съгласяват, че оборудването ще бъде продадено
на тях. Докато В. е бил на работа все още е работил с машините, които са тяхна собственост.
В предприятието няма практика на работниците да се предоставя щатното разписание. Не
знае дали щатната бройка на длъжността на ищеца е съкратена преди или след уволнението
му.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове квалифицирани от съда по
чл. 344 КТ, доколкото се иска признаване за незаконно и за отмяна на уволнение и
заплащане на обезщетение за времето, през което служителят е останал без работа поради
уволнението.
Релевирано е от ответника възражение за прихващане, което е квалифицирано по чл.
55, ал. 1, предл. I ЗЗД, доколкото касае връщане на платени без основание обезщетения, в
случай, че бъдат уважени исковете на ищеца.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже размера на последното брутно трудово възнаграждение преди уволнението,
оставането си без работа вследствие на това уволнение за исковия период, респективно че не
е получавал трудово възнаграждение в този период. В тежест на ответника е било да докаже,
че при спазване на трудовото законодателство е упражнил правото си да прекрати трудовото
правоотношение на ищеца на посоченото в заповедта основание, както и основанието и
размера на релевираното в условията на евентуалност възражение за прихващане.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение е бил служител на ответника на длъжност
Техник-механик, хранително-вкусова промишленост, както и че трудовото му
правоотношение е било прекратено със заповед от 21.01.2025 г. с посочено основание –
4
съкращаване на щата.
Спорните въпроси по делото са основно правни, като ищецът твърди, че липсва
реално съкращаване на щата за длъжността *, която длъжност съществувала и към момента
на прекратяване на ТПО. Към този момент липсвало влязло в сила ново щатно разписание,
поради което фактическият състав не бил осъществен. Отделно счита, че ищецът е заемал
друга длъжност „*“, а не „*“.
Предявените от ищеца искове по чл. 344 КТ са в рамките на предвидения в закона
двумесечен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, считано от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение. Исковата молба е подадена на 24.03.2025 г., а видно от заповедта за
уволнение ТПО е прекратено, считано от деня, следващ връчването на служителя, което е на
22.01.2025 г., съответно прекратяването е на 23.01.2025 г. Срокът изтича на 23.03.2025 г.,
която дата се пада в неработен ден (неделя), поради което и се счита за спазен с подаване на
исковата молба в първия работен ден 24.03.2025 г. /понеделник/, съобразно разпоредбата на
чл. 60, ал. 6 ГПК.
По съществото на спора в Решение № 763 от 14.01.2011 г. по к.гр.д. № 1487/2009 г. на
ВКС е прието, че „съкращаването на щата" представлява намаляване, премахване за в
бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. При
съкращаването в щата следва да се посочи наименованието и броят на съкратените
длъжности, кои и колко от съществуващите длъжности - щатни бройки, се премахват.
Същевременно в Решение № 126 от 02.05.2011 г. по к.гр.д. № 1227/2010 г. на ВКС е прието,
че съкращаването на щата представлява премахване на щатни бройки от щатното
разписание на предприятието. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ -
съкращаване на щата, е налице само при реално премахване от щатното разписание на
длъжността или на част от щатните бройки за нея, когато не само е премахната длъжността
като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като
съдържание на отделна длъжност. При т. нар. фиктивно съкращаване на щата, когато се
премахва длъжността като наименование, но се запазва трудовата й функция в съществените
й права и задължения като съдържание на новооткрита длъжност, уволнението на
посоченото основание е незаконно. Когато трудовата функция е запазена в основното си
съдържание, но с променено наименование, съкращаването на част от щатните бройки за
длъжността задължава работодателя да извърши подбор съгласно императивната разпоредба
на чл. 329, ал. 1 КТ, по критериите по-висока квалификация и по-добра работа с лицата,
заемащи новооткритата длъжност.
По делото е представен Протокол за решения на съвета на директорите на „*“ АД от
*г. и Приложение към него, от които доказателства ясно личи, че са съкратени всички щатни
бройки на длъжността „*“ в зона *и месторабота гр. *. Представено е новото щатно
разписание, като приложение към решенията, в което тази длъжност липсва. Налице са две
щатни бройки на тази длъжност, но с месторабота в гр. *, което е в зона *. Премахнати са
всички щатни бройки в зона *, като взетите решения на Съвета на директорите са ясни и
непротиворечиви. Видно от самия протокол решенията са влезли в сила веднага /на
20.01.2025 г./. Процесната заповед за прекратяване на ТПО на ищеца е от следващия ден
/21.01.2025 г./, поради което и е последваща съкращаването на щата. Достоверността на
представените писмени доказателства не е оспорена.
Настоящият състав намира, че трудовата функция е престанала да съществува като
съдържание на отделна длъжност в предприятието в тази зона на действие, доколкото от
представените доказателства се установява, че тя изцяло е възложена на служители на друго
дружество - „*“ ЕООД. Не е налице фиктивно съкращаване на щата, защото в предприятието
в този регион не са останали служители, които да извършват тази дейност. Не е открита и
нова длъжност, която да покрива тази трудова функция. Според съдебната практика няма
пречка работодателят да прехвърли част от дейността си на външен изпълнител.
Не са били налице и основания за извършване на подбор, доколкото са съкратени
всички служители на тази длъжност и останалите длъжностни в предприятието не покриват
5
тази трудова функция. Щатните бройки на служителите на длъжността в зона *не са
съкратени, защото дружеството дистрибутор *“ ЕООД не извършва дейност по поддръжка
на пост микс апаратите в този регион. Не е било нужно да се извършва подбор между тези
служителите на една и съща длъжност в двете зони, доколкото са в различни раздалечени
населени места /Така, Решение № 6 от 28.03.2014 г. по гр.д. № 3655/2013 г., IV г.о. на ВКС и
др./. Тези зони са самостоятелно структурно обособени. Съгласно Решение № 187 от
28.07.2015 г. по гр.д. № 4168/2014 г., IV г.о. на ВКС в случаите, в които съкращението не
засяга цялото предприятие на работодателя, а негово обособено относително самостоятелно
структурно звено, работодателят е длъжен да извърши подбора само в рамките на
обособената структура – само измежду работниците и служителите, осъществяващи
еднородни функции в това обособено звено. Ако последното се закрива изцяло или се
съкращават всички еднородни длъжности в него подборът не е задължителен.
Предвид предмета на дейност на предприятието, дори и то да не е можело да оперира
без служител на съкратената длъжност, то и ответникът не твърди това, а посочва, че
дейността се е извършвала от служители на дружеството „*“ ЕООД. Това дружество е
разполагало със собствена апаратура, а по-късно и голяма част от съоръженията на „*“ АД
са били продадени на „*“ ЕООД, което подкрепя становището, че дружеството вече не се е
нуждаело от тях, предвид закритата длъжност. Това, че датата на продажбата е няколко
месеца след уволнението на ищеца не води до извод, че дейността на дружеството е
продължавала да се осъществява от самото него (съответно, закриването на щата е
фиктивно), а само, че „*“ ЕООД вероятно е разполагало със собствена апаратура и не се е
нуждаело от тази на „*“ АД или е имало споразумение за ползването й от служителите на
дистрибутора, както споделя свидетелката Топчийска. Видно е от представеното извлечение
за сключените от дружеството трудови договори, че на тази или сходна длъжност не са
наемани служители.
Не е налице и разминаване между съкратената длъжност и изпълняваната от ищеца
такава, доколкото видно от всички представени по делото длъжностни характеристики кодът
по НКПД 2011 е бил 3115 3032, каквато и информация се подава до НАП, видно от
представените уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ. Длъжността на ищеца никога не е била
променяна. Ясно е от взетото решение на дружеството за съкращаване на щата коя точно
длъжност се съкращава. Различното наименование на длъжността е въпрос на вътрешна
организация на предприятието и разграничаване на отделните длъжности, като то не касае
законността на уволнението, ако няма неяснота коя длъжност се съкращава, както е в случая.
В заключение настоящият състав намира, че уволнението е законосъобразно, поради
което и предявените искове по чл. 344 КТ се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
Предвид отхвърлянето на исковете и несбъдването на вътрешнопроцесуалното условие не
следва да се разглежда релевираното от ответника в условията на евентуалност възражение
за прихващане.
Съобразно изхода на спора в тежест на ищеца следва да се възложат направените от
ответника разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Не са представени
доказателства за сторени разходи, но се претендира юрисконсултско възнаграждение по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК, което съдът определя в размер на 250 лв., съобразявайки предмета на
спора, материалния интерес, претендираното от насрещната страна възнаграждение и
разпоредбата на чл. 23, т. 1 от Наредбата за правната помощ. Поетите от Бюджета суми за
държавна такса и възнаграждение на вещото лице остават в тежест на съдебната власт, на
основание чл. 83, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от В. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, с срещу
„*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, кумулативно обективно съединени
6
искове за:
1/ ПРИЗНАВАНЕ за незаконно и ОТМЯНА на уволнението на ищеца от страна на
ответника със Заповед № */*г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
2/ ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което
е останал без работа поради уволнението, равняващо се на шест брутни трудови
възнаграждения за периода 24.01.2025 г. – 23.07.2025 г. в размер на 1 878,65 лв. на месец
(след допуснатото изменение на иска) или общо сумата от 11 297,89 лв. /единадесет хиляди
двеста деветдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/, на основание чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225 КТ.
ОСЪЖДА В. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: с. *, сумата в размер на 250 лв. /двеста и петдесет
лева/, представляваща определено от съда юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство на ответника, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от датата, на която съдът е обявил, че ще се произнесе /18.06.2025 г./, на
основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7