Р Е
Ш Е Н
И Е № 144/13.7.2018г.
гр. Ямбол, 13.07.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести състав, в
публично заседание на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Панайотова и прокурор Ж.Илиев,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 112 по
описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по реда на чл.284 и сл. ЗИНЗС във връзка с чл.203 АПК и чл.1, ал.1 ЗОДОВ по
искова молба на П.Й.М. ***, чрез пълномощника си адв.Д.Д. ***, с която се претендира да бъде осъдена Главна
дирекция ”Изпълнение на наказанията” ***да му заплати сума в размер на 10000
лева, от които 5000 лева представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за периода от 25.06.2017 г. до 14.08.2017 г. и 5000 лева представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 11.09.2017 г. до 15.12.2017
г., настъпили в резултат на незаконосъобразните действия и бездействия на
длъжностни лица от администрацията на Затвора-С.З., ведно със законната лихва
върху сумата от 10000 лева, считано от 15.12.2017 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е бил
настанен за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
– С.З.и Затворническо общежитие от открит тип „С.З.“ при неподходящи
материално-битови и санитарно-хигиенни условия, които са равнозначни на
нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 ЗИНЗС,
конкретно изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ и проветряване,
нехигиенни условия на живот, наличие на насекоми и гризачи в помещенията,
внедряване на работа във фирма „****“-С.З.при непоносими условия на труд, липса
на навременно и в пълен обем медицинско обслужване и на подходящи за
здравословното му състояние условия, довели до получаване инсулт, нехуманно
отношение по време на болничното лечение-задържане с помощни средства белезници
и пранги към леглото, неосигуряване на контролни преглед и рехабилитация.
Според ищеца посоченото е в резултат на незаконосъобразните действия и
бездействия на длъжностни лица от администрацията на затвора, причинило му е
унижение, срам, неудобство, емоционално страдание и психически стрес и е в
пряка причинно-следствена връзка с влошеното му здравословно състояние, от които
обстоятелства произтичат и претърпените неимуществени вреди.
В съдебно заседание ищецът
се явява лично и с адв.Д. като подържа претенцията си
по съображенията в исковата молба и писмена защита с искане да бъде уважена
изцяло, като се присъдят и направените по делото разноски.
Ответната страна чрез
процесуалния си представител ст.юрисконсулт Т.-оспорва иска като неоснователен
и недоказан, като счита че следва да бъде отхвърлен изцяло, а при уважаването
му да се прецени и поведението на ищеца в светлината на чл.5 ЗОДОВ, по
съображения подробно развити в писмена защита. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Участващия в процеса
прокурор изразява становище, че иска като недоказан и неоснователен следва да
се отхвърли изцяло, т.к. не се установява, че в резултат на престоя в затвора
лицето е претърпяло вреди.
Сред преценка на събраните
по делото доказателства, становищата и процесуалните действия на страните и
приложимия закон, съдът приема следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.284 ЗИНЗС, според който държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, като в случаите по
чл.3, ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.285 ЗИНЗС искът
на чл.284, ал.1 ЗИНЗС се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК, като ответници са органите по чл.284, ал.1 ЗИНЗС , от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Последните, според чл.205 АПК са юридическите лица,
представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на
наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите.
Според чл.3, ал.1 ЗИНЗС
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, като ал.2 дефинира, че за
нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Констатирането на цитираните
обстоятелства води до ангажиране на отговорността на държавата, като в тежест
на ответник е с всички допустими доказателства и доказателствени
средства да докаже, че изнесените в исковата молба обстоятелства не
кореспондират с действителността.
В тази връзка, за да се
приеме едно бездействие за незаконосъобразно трябва да бъде установено
неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или
длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно
установено задължение за изпълнение на това действие.
Ищецът е П.Й.М. е започнал
изтърпяването на наложеното му с присъда по нохд №
2016/2010 г. на СлРС наказание две години лишаване от
свобода на 23.03.2016 г. в Затвора-С.З.при първоначален строг режим, като със
Заповед № Г-263/03.04.2017 г. на началника на затвора и във връзка с Протокол
№8/14.12.2016 г. на Комисията за изпълнение на наказанията при затвора за
промяна на режима от строг в общ, е настанен в Затворническо общежитие от
открит тип „С.З.“.
Видно от Доклад от
21.08.2017 г. на инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“ в
Затворническо общежитие от открит тип „С.З.“ към Затвора-С.З.на 20.08.2017 г. М.
се е завърнал със закъснение от 1 час и 40 минути от домашен отпуск във видимо
нетрезво състояние, с което е нарушил разпоредбите на чл.97, т.5 ЗИНЗС и
чл.100, ал.2, т.4 ЗИНЗС и на 21.08.2017 г. е бил настанен обратно в корпуса на
затвора, като със Заповед № Г-729/29.08.2017 г. на началника на затвора режима
на изтърпяване на наказанието на М. е заменен от „общ“ във „строг“ до
15.12.2017 г., когато е освободен от затвора поради изтърпяване на наказанието.
Нормите на чл.43, ал.4 и
ал.5 ЗИНЗС предвиждат, че минималната жилищна площ в спалното помещение за
всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. като количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона.
В тази връзка чл.20, ал.2 и
ал.3 ППЗИНЗС регламентират, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп на
дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се
определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени
сгради, като на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите
ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Съгласно чл.21, ал.1, 2 и 6
ППЗИНЗС спалните помещения се обзавеждат с отделни
легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за
лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват
условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване, но лишените
от свобода са длъжни да спазват реда и хигиената в спалните помещения, като им се
създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на
дрехите, спалното и личното бельо.
От приложената по делото
Справка ЗД№158/16.05.2018 г. на
началника на Затвор-С.З.и писмо вх.№ 2909/31.05.2018 г. до началника на Затвор-С.З.се
установява, че П.Й.М. за престоя в затворническо общежитие „С.З.“ е бил
настанен в спално помещение № 9 с размери 6,60/7,60 м. или 50, 16 кв.м., което
разполага с 10 легла и в него са били настанявани общо 10 лишени от свобода по
същото време; към спалното помещение е имало санитарен възел с течаща вода,
както и са имали възможност извън времето за сън да спортуват или се разхождат
в двора на общежитието; в корпуса на затвора М. е бил настанен в спално
помещение № 14 с квадратура 33 кв.м. и са пребивавали между 6 и 8 лишени от
свобода заедно с него; всички помещения разполагат със самостоятелен санитарен
възел с тоалетна и течаща вода с осигурен денонощен достъп до него; прозорците
на помещенията са с възможност за отваряне по всяко време на денонощието по
преценка на лишените от свобода с цел осигуряване на естествена светлина,
проветряване и естествена вентилация; помещенията са оборудвани със стандартни
легла, шкафчета, закачалки, маси и столове; изкуственото осветление е от 2 бр.
луминесцентни осветителни тела 2х36 W; отоплението е от локално парно и
разположени в помещенията чугунени радиатори; всеки от коридорите разполага с
помещение, оборудвано с умивалници и огледала, помещение за къпане с душове и
помещение за сушене на пране, достъпът до които е свободен всеки ден от 6,00 до
20,00 часа.
Ежедневното почистване и
поддържане на хигиената в помещенията и санитарните възли се е осъществявало от
самите затворници, като за това ежемесечно са били осигурявани препарати и
материали, като за личната хигиена им е раздаван сапун, което се потвърждава от
списъците за това с подпис на ищеца и Договор № 9231/21.09.2016 г. за възлагане
на обществена поръчка с предмет „Доставка на хигиенни, перилни и миещи
препарати и материали“.
Видно от Договор № 10814/08.11.2016 г. за възлагане на
обществена поръчка с предмет „Извършване на дезинсекция и дератизация
на сградите на ГД „ИН“ в териториалните и служби“ обособена позиция № 8 „Затвора гр.С.З., ЗО С.З.и
др.“ и приетите по делото и описани в протокол от съдебно заседание проведено
на 13.06.2018 г. фактури и протоколи за извършени услуги многократно
помещенията са били третирани за унищожаване на насекоми и гризачи.
Ето защо в настоящия случай
не може да се направи извода, че по отношение на П.М. са били нарушени
изискванията залегнали в чл.43, ал.4 и ал.5 ЗИНЗС, чл.20, ал.2 и ал.3 ППЗИНЗС и
чл.21, ал.1, 2 и 6 ППЗИНЗС, т.к. от една страна условията за настаняване са
отговаряли на нормативните изисквания, а от друга поддържането и почистване на
помещенията, както и личната им хигиена са зависели от самите лишени от
свобода, за което са им били осигурени необходимите средства и материали,
съответно са ползвани услуги на външна фирма за дейностите, които са извън
техните възможности.
Данни в обратен смисъл не се
извличат и от показанията на свидетеля И., който потвърждава посоченото в
документите относно условията в помещенията, наличието на легло за всеки
затворник, достъпа до тоалетна и течаща вода, почистването и предоставянето на
хигиенни материали, като твърдението за жилищната площ се основава на
субективните му възприятия, но не и на обективни критерии и се оборва от
цитираното в останалите материали по делото.
Не намира опора в
доказателствата по делото и твърденията на ищеца, че е бил поставен в
неблагоприятни условия на труд, т.к. подадените от него заявления да бъде
назначен на работа в мебелен цех не са били уважавани със становище, че е бил
негоден за работа поради посочените от лекаря медицински пречки.
По силата на чл.128 и чл.129 ЗИНЗС при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода; за всички лишени от свобода се
внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват
статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права; медицинското
обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани
болници за активно лечение, като предписанията на медицинските специалисти имат
задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от
свобода и медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на
лишения от свобода.
Видно от епикризи
от УМБАЛ „***“ АД-С.З.по ИЗ №№ 12809/2017 г., № 17734/2017 г. и № 15635/2017 г.
П.М. постъпил на лечение на 25.06.2017 г. и изписан на 30.06.2017 г. с диагноза
мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии-лека степен; постъпил
на лечение на 11.09.2017 г. и изписан на 18.09.2017 г. с диагноза вътремозъчен кръвоизлив в ЛГМХ и са му били проведени
назначените рехабилитационни мероприятия в периода от
07.08.2017 г. до 14.08.2017 г., като с ЕР № 2515/09.11.2017 г. на втори състав
на ТЕЛК към УМБАЛ „***“ АД-С.З.му е дадена оценка 50 % трайно намалена
работоспособност.
За времето на лечение и
рехабилитация началника на затвора е издал заповед № Д-16/26.06.2017 г. и
заповед Д-20/07.08.2017 г. лишения от свобода М. да бъде настанен на
стационарно лечение без охрана, като се правят минимум две проверки на
денонощието за присъствието му в лечебното заведение.
От изготвената от Директора
на МЦ при Затвора-С.З.Медицинска справка от 07.06.2018 г. на П.М. се
установява, че на лицето са били осигурявани от медицинския център лекарствата
по изписаната медикаментозна терапия, както след първия, така и след втория му
престой в болничното заведение.
Разпитания по делото
свидетел И. твърди, че М. е имал нужда от помощ както при обслужването си, така
и при поддържане на личната си хигиена, която той му е оказвал, както и е
говорил с отрядния за провеждане на рехабилитация.
По делото е назначена и
изслушана съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която след запознаване
с медицинската документацията и извършен преглед дава заключение, че М. е имало
Хипертонична болест без увреждане на сърцето, която имат много хора, но е
основание за увреждане на мозъчните съдове като не става ясно от документацията
дали си е пиел редовно антихипертензивните средства; че
не са спазени в пълен обем и ангажимент към болния препоръките и предписанията
разписани в епикризите,
защото не е имало условия за ХДРежим и няма
документация за диспансеризация при невролог, като м.август М. е ходил на
рехабилитация без висок резултат, а м.септември 2017 г. е с рецидив на МСБ
/инсулта/. Според вещото лице първия
инсулт е в резултата на хипертоничната болест, докато втория инсулт е
провокиран от условията на живот в
затвора, т.к. инсулта има остър период, който продължава един месец и е
трябвало да бъде освободен от труд и условията на затвора. Освен това експерта
отговаря, че има необратими последици и се касае за инвалидизация
трайна във времето, поради което индивида има ограничени способности за
самообслужване, което се определя основно от дейности където са необходими две
ръце и/или стабилност в двата крака.
Даденото заключение е
обективно и компетентно, и не беше оборено с други доказателства, поради което
съдът го възприема изцяло.
В насока за необходимост от
чужда помощ при обслужването на М. и от рехабилитация в периода след напускане
на затвора са и показанията на свидетеля А., който е в течение на ежедневието
му преди и след пребиваването в затвора, бил е запознат с физическото му
състояние и го е водил при лекар в с.М. и в болница в гр.С..
На база така констатираните
факти и обстоятелства съдът приема, че в мястото за лишаване от свобода не са
били спазени задължителните предписанията на медицинските специалисти, като
съобразно носената доказателствена тежест не се
обориха твърденията на ищеца, че в поради незаконосъобразните действия и
бездействия на длъжностни лица от администрацията на затвора са липсвали в
пълен обем медицинско обслужване,
подходящи за здравословното му състояние условия и необходимата
рехабилитация, довели до получаване на втория инсулт, което е в пряка
причинно-следствена връзка с влошеното му здравословно състояние и от това са
претърпени неимуществени вреди.
С оглед на горното съдът приема,
че исковата претенция на П.Й.М. срещу Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията“, на която закона е възложил осигуряването на медицинско обслужване
в местата за лишаване от свобода, е доказана по основание в тази си част по аргумент
от нормата на чл.3, ал.1 и ал.2 ЗИНЗС и при приложение на законовата презумпция
за настъпване на неимуществени вреди по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.
По отношение на претендирания размер съдът счита, че обезщетението следва да се определи с оглед
разпоредбата на чл.52 ЗЗД по справедливост, спазването на който принцип като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди
изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането.
В тази връзка и като взе
предвид времето на престой в затвора и затворническото общежитие, липсата на здравноосигурителни
вноски, респ. здравна профилактика преди влизането в затвора, липсата на
доказателства за приемане на лекарства против хипертоничната болест, употребата
на алкохол по време на отпуска между двата инсулта и периодите на престой в
болничното заведение за лечение и рехабилитация, съдът приема, че исковата
претенция следва да бъде уважена в общ размер на 1000 лева или по 500 лева за
всеки от периодите от 25.06.2017 г. до 14.08.2017 г. и от 11.09.2017 г. до
15.12.2017 г. ведно със законната лихва върху тази сума считано от 15.12.2017
г.-датата на преустановяване на увреждането до окончателното й изплащане, като
в останалата й част се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Съобразно разпоредбата на
чл.286, ал.3 ЗИНЗС когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, внесената държавна такса и
възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената
част от иска, поради което следва да бъде осъдена Главна дирекция ”Изпълнение
на наказанията” гр.София да заплати на П.Й.М. сумата 495 лева, представляваща
разноски по делото и съразмерно адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Я А С,
шести административен състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция ”Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.* да заплати на П.Й.М. *** обезщетение за неимуществени вреди за
нарушение по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в неспазване в пълен обем на задължителните предписанията
на медицинските специалисти по време на престоя в Затвора-С.З.и в Затворническо
общежитие от открит тип „С.З.“ в общ
размер на 1000 (хиляда) лева или по 500 (петстотин) лева за всеки от
периодите от 25.06.2017 г. до 14.08.2017 г. и от 11.09.2017 г. до 15.12.2017 г.
ведно със законната лихва върху сумата от 1000 (хиляда) лева считано от
15.12.2017 г. до окончателното й изплащане, като претенцията в останалата й
част като неоснователна и недоказана ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Главна
дирекция ”Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.* да заплати на П.Й.М. *** сумата 495 (четиристотин деветдесет и пет) лева
разноски по производството,
съобразно уважената част на иска.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
СЪДИЯ : /п/ не се чете