№ 282
гр. Варна, 24.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100503045 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от Д. М. Д., чрез процесуален представител адв.
Петър М., въззивна жалба срещу Решение № 1442/25.10.2021 г., постановено по гр. д. №
3374/2021г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя отрицателен
установителен иск, с правно основание чл. 124 ГПК, срещу „Електроразпределение Север"
АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: град Варна, Варна Тауърс - Г,
бул. „Владислав Варненчик" № 258 за приемане за установено по отношение на ответника,
че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 4364,69 лева, представляваща начислена
по корекционна процедура сума за периода от 06.11.2020 г. до 03.02.2021 г. с фактура №
**********/05.02.2021 г. за обект, находящ се в град Варна, ул. „*********, с клиентски
номер ********** и абонатен номер **********, както и същият е осъден да заплати на
ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 1320 лева.
Въззивникът излага становище, че обжалваното решение е неправилно, поради
допуснати съществени процесуални нарушения, и необосновано, като постановено при
превратна преценка на доказателствата по делото. Сочи, че да се признае дължимостта на
претендираната от енергийното дружество парична претенция, последното следвало да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на фактическите
предпоставки за извършване на оспорената корекция, една от които е и фактът на извършено
неправомерно присъединяване на имота му към разпределителната мрежда.
Жалбоподателят счита, че в хода на проверката, а и по време на самия процес, са наведени
1
единствено и само предположения, че констатираният допълнителен кабел бил прикачен
към вътрешната инсталация на къщата на някакво неизвестно и неустановено място. По
делото не било ангажирано нито едно пряко доказателство, че установеният допълнителен
проводник наистина доставя енергия точно на г-н Д. - факт, признат дори и от
първоинстанционния съдебен състав. Същият обосновал правните си изводи с твърдения за
наличие на съвкупност от еднозначни косвени доказателства, каквато липсвала. В този
смисъл оспорва достоверността на свидетелските показания на свидетелите Я. и Т.. Сочи, че
свидетелят Ж.Я., служител на ответника, последователно заявявал, че проверката е
започнала със замерване на фазовия и нулевия проводник на абонат в електромерното табло,
находящо се на ул. „**********. Разликата в натоварването ги е убедила, че по това трасе в
това табло се консумира енергия, която не се измерва и заплаща, като тези констатации се
потвърждавали и от св. Т.. Неговото средството за търговско измерване обаче било
разположено в друго табло, находящо се на фасадата на къщата с административен адрес ул.
„Л*********, с което обосновава извод, че служителите на дружеството са констатирали
нередност в потреблението на друг абонат, чийто електромер са замервали пред съседния
имот.
На следващо място жалбоподателят оспорва констатацията на служителите на
ответника, относно идентичността на кабела, защото са установили сходен такъв да излиза
от почвата и да влиза в замазката на къщата. Посоченото се явявало невярно
предположение, тъй като същият представлявал линията, чрез която ищецът е официално
присъединен към разпределителната мрежа и по която получава своето редовно, законно
захранване. Същият бил наличен и се ползвал и понастоящем.
Въззивникът излага още твърдения,че алтернативната линия е изградена за
извършване на трифазна консумация, като предположението на всички свидетели е, че
трифазният ток се ползва от монтираните на покрива на къщата два климатика. По делото
обаче се установявало, че инсталацията на къщата не е пригодена за трифазно захранване,
както и че липсват каквито и да е следи някога да е осъществявано такова, поради което
ползването на трифазен ток е обективно невъзможно.
Позовавайки се на протоколите за разпит, както и на обстоятелства, установени в ДП
№ 141/2021г. твърди, че не е настъпила преклузия на доказателствените му искания, заявени
в последното по първоинстанционното дело о.с.з.
Твърди, още, че при недоказаност в достатъчна степен на категоричност на изброените
предположения, решаващият орган е основал цялото решение на едно изявление на вещото
лице, че не му било изрично показано ел. табло на фасадата на къщата, а само таблата на
вътрешната инсталация, от което първоинстанционния съд необосновано е заключил, че
неправомерният кабел неминуемо е обслужвал процесния обект.
В заключение жалбоподателят заявява, че всички индиции и косвени доказателства,
водещи към предположението, че неправомерното присъединяване е извършено на ул.
„*********, са останали недоказани и оборени от приобщените доказателства по
досъдебното и исковото производства. При такава плътност на застрояване и множество
2
постройки, най-малкото със същата степен на вероятност можело да се приеме, че
действителният ползвател на неотчетеното електричество е друг имот в района. Счита, че
всички тези хипотези биха били излишни, ако служителите на ЕРП бяха изпълнили съвестно
своите задължения и бяха използвали техническите възможности, с които разполагат. Сочи,
че първоинстанционният съд не се е произнесъл по възраженията му за недоказаност на
задължението по размер.
Въз основа на гореизложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение с
присъждане на разноски. Отправя доказателствени искания за провеждане на допълнителна
СТЕ, както и за изискване на документи от воденото ДП.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Електроразпределение Север“ АД,
представлявано от адв. Л. М., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Въззиваемото дружество оспорва твърдението, че извършената корекция се основава на
предположения, а ЗЕ н ПИКЕЕ изискват фактът на неправомерното присъединяване да бъде
надлежно установено. Сочи, че издадения констативен протокол представлява официален
свидетелстващ документ,ползващ се с материална доказателствена сила относно извода за
нерегламентираното свързване на насрещната страна към мрежата. На следващо място
твърди, че пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез
косвени доказателства, а по делото били събрани както писмени доказателства, в това число
официални такива - изисканото и приобщено по искане на ищеца досъдебно производство
№ 141/2021 г. по описа на 3-то РПУ - град Варна, така и гласни доказателства установяващи
този факт. Неясно било за въззиваемия защо е отказан достъп на служители на МВР по
време на проверката за извършване на оглед, за който ищецът настоява почти година след
премахване на неправомерното присъединяване. Сочи още, че съдът е кредитирал
показанията на свид. Я. и Т. по реда на чл. 172 от ГПК, като образуването на съдебно
производство срещу последния целяло единствено обслужване на защитната теза на ищеца.
На следващо място въззиваемият твърди, че възраженията на насрещната страна, че
замерването е осъществено в табло на ул. „*********, в което не се намира неговото СТИ.
не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Напротив, замерванията били
извършени по присъединяването на абоната, а не на посочения адрес.
Оспорва също възражението, че съставеният КП за извършена проверка е основан на
предположения, че кабелът влиза в къщата на ищеца, както и че същият използва трифазен
ток, тъй като липсата на установяване на начина на използване на проводника и начина на
присъединяването му към вътрешната инсталация на обекта, се дължали на изричен отказ да
бъдат допуснати в същия както служителите на ответника, така и служителите на МВР. От
друга страна, от заключението на СТЕ, че е технически е възможно към трифазно
захранване да се включи монофазен консуматор.
По отношение на възражението, че служителите на „Електроразпределенне Север" АД не
са изпълнили задълженията си, сочи, че от доказателствата по делото - КП и показанията на
свидетелите, се установявало, че използвана е кабелна лаборатория, която е установила
присъединяването и кабела, навлизащ в имота на ищеца. Тя е могла да установи и мястото
3
на присъединяване към инсталацията, но след предоставен достъп, какъвто им бил отказан.
Досежно оспорването на размера на задължението, сочи, че от заключението на СТЕ се
установявало, че изчисленията по корекцията са математически и методологично точни,
като е използвана правилната пропускателна способност на присъединения кабел.
По подробно изложени съображения се противопоставя срещу доказателствените искания
във въззивната жалба.
Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок и съдържа изискуемите по чл.
260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК.
Неоснователно се явява доказателственото искане на въззивника за допускане на
допълнителна съдебно-техническа експертиза, тъй като наличието или липсата на кабел,
преминаващ през фасадата на къщата или следи от такъв близо една година след
извършената проверка от служители на ответното дружество е ирелевантен. Отговорът на
поставените задачи няма доказателствено значение и не е относим към предмета на
доказване. В същото време, искането по въпроси 1, 2 и 3 е преклудирано, тъй като не се
сочат нови факти и обстоятелства, които не са били известни на страната в срока по чл. 266,
ал. 1 от ГПК. Неотносим се явява и отговорът по четвъртия въпрос, тъй като по делото не е
налице спор относно административния адрес, на който се намира таблото с електромера на
абоната, а ответникът по отрицателния установителен иск е този, който носи
доказателствената тежест да докаже законосъобразността на проверката, част от която е и
идентичността на проверявания електромер. Посочените от въззивника изявления,
обективирани в протоколите за разпит по досъдебно производство не се ползват с
доказателствена сила, с оглед принципа на напосредственост на събираните в гражданския
процес доказателства, поради което цитираните несъответствия относно административния
адрес, на който е поставено СТИ са правно ирелевантни и не подлежат на изследване чрез
провеждането на експертиза в настоящото въззивно производство. С оглед гореизложеното,
искането за допускането на такава следва да бъде оставено без уважение.
От друга страна искането за да бъде изискано ДП № 141/2021 г. на III РУ на МВР – Варна е
допустимо, относимо и необходимо с оглед предмета на доказване в производството, поради
което същото ще бъде уважено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ подадена от Д. М. Д., чрез процесуален представител адв.
Петър М., въззивна жалба срещу Решение № 1442/25.10.2021 г., постановено по гр. д. №
3374/2021г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя отрицателен
установителен иск, с правно основание чл. 124 ГПК, срещу „Електроразпределение Север"
АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: град Варна, Варна Тауърс - Г,
4
бул. „Владислав Варненчик" № 258 за приемане за установено по отношение на ответника,
че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 4364,69 лева, представляваща начислена
по корекционна процедура сума за периода от 06.11.2020 г. до 03.02.2021 г. с фактура №
**********/05.02.2021 г. за обект, находящ се в град Варна, ул. „*********, с клиентски
номер ********** и абонатен номер **********, както и същият е осъден да заплати на
ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 1320 лева.
НАСРОЧВА производството по гр. дело № 3045/2021г. на 22.021.2021 г. от 09:30 часа, за
която дата и час да се уведомят страните.
ДА СЕ ИЗИСКА от III РУ на МВР – Варна ДП № 141/2021 г. за прилагане като
доказателство по делото. При невъзможност за представяне на цялото производство поради
обективни причини – да се посочат същите и да се представят заверени за вярност копия от
всички документи, приложени по същото след Постановление за спиране на наказателното
производство от 25.06.2021 г., при наличието на такива. Ако не са налице такива документи
– да се посочи изрично това, като се заяви етапът на развитие на досъдебното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника за провеждане на
допълнителна СТЕ с поставени във въззивната жалба задачи.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5