Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 7 12.02.2021 г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 227 по описа за 2020, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145-178 от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на ДЗЗД „А.” с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Разград,
ж.к.”Васил Левски” 2, вх. „Б”, ап. 52 с адрес за кореспонденция гр. Разград,
ул. „Цар Асен”, № 10, ет. 2, офис 21, срещу Заповед № 334-ФК от 06.11.2020 г.
на началника на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП за налагане
на принудителна административна мярка, „запечатване на търговски обект
–магазин „Престиж”, находящ се в гр. Разград, ул. „Марица” № 9, стопанисван от
жалбоподателя и забрана на достъп до него за срок от 14 дни. Жалбоподателят по
същество не оспорва фактическите констатации, изложени в оспорената заповед.
Излага доводи, че същата е незаконосъобразна, тъй като не е съобразена с разпоредбата на чл. 6, ал.
2 от АПК. Според оспорващия интензитета на административната принуда, наложена
с оспорената заповед ограничава правата
на оспорващия в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Нарушен бил
принципа за съразмерност. От съда се иска
да отмени оспорената заповед, а като алтернатива срокът на мярката да
бъде намален така, че ПАМ да се прекрати от органа, който я е наложил.
Ответната по жалбата страна - началникът
на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В. Н.-Б., оспорва жалбата
като неоснователна и иска от съда да я отхвърли, като присъди на ответника
юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност прави възражение
за прекомерност по отношение на разноските, претендирани от жалбоподателя.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
от фактическа страна следното:
На 03.11.2020 год.
в 15:20 часа органи по приходите от
отдел „Оперативна дейност” Варан при ГД „ФК” извършили проверка в търговски
обект – магазин „Престиж”, находящ се в гр. Разград, ул. „Марица” № 9,
стопанисван от оспорващото дружество. Преди да се легитимират органите по
приходите извършили контролна покупка на
1 бр. пуловер, втора употреба, на стойност 3 лв. , заплатени в брой на място в
обекта от органа по приходите – С. С. с банкнота от 5 лв. Върнато е ресто от 2
по 1 лв. не е издадена фискална бележка от наличните в обекта фискални
устройства След връщане на рестото органите по приходите са дезинфектирали
ръцете си на плота където е поставено
ФУ. Чак след това са се легитимирали като контролни органи. За извършената
проверка и констатациите от нея е съставен на основание чл. 50 и чл. 110, ал. 4 от ДОПК протокол за
извършена проверка с бланков номер сер.
АА № 0429976 от 03.11.2020 год., връчен на жалбоподателя.
Въз основа на така съставения протокол началникът на
отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е
издал на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС
оспорената заповед с която на жалбоподателя е наложена ПАМ запечатване на
търговски обект –магазин „Престиж”, находящ се в гр. Разград, ул. „Марица” № 9 и
забрана на достъп до него за срок от 14 дни. В нея административният орган е
възпроизвел фактическите констатации, посочени в ПИП, въз основа на който е
издадена заповедта. От фактическа страна е посочил, че при извършена проверка на 03.11.2020
год. в 15:20 часа в търговски обект , стопанисван от оспорващия
– магазин „Престиж”, находящ се в гр. Разград, ул. „Марица” № 9, от органи по
приходите от отдел „Оперативна дейност”
Варна при ГД „ФК” за извършена от тях контролна покупка на 1 бр. пуловер, втора
употреба, на стойност 3 лв. , заплатени в брой на място в обекта от органа по
приходите не е издадена фискална бележка от наличното в обекта фискално устройство. Приел е въз
основа на тези факти, че ДЗЗД „А.” с ЕИК ********* е
нарушило чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин /ДВ бр. 106/2006 г./ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Продължителността на срока на наложената мярка административният орган е
мотивирал с мястото, на което е
разположен обекта, отчетения оборот по периоди, както и разликата между
касовата и фактическата наличност в
обекта от 2,24 лв. Наред с това административният орган е взел предвид, че
оспорващият е бил наказан преди това с влязло в сила на 17.08.2019 год. НП № 445382 от 10.07.2019
год. за нарушение по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Взето е предвид тежестта на нарушението засягащо утвърдения ред за пълна
отчетност на извършените от задължените лица
продажби и тяхната регистрация, като неиздаването на фискална касова
бележка е от категорията на най-съществените нарушения.
Заповедта е връчена на оспорващия на 23.11.2020 год. год., а жалбата срещу нея е
подадена на 07.12.2020 год.
С оглед на така установените по делото факти и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата, като подадена от надлежна страна –
адресат, срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал. 4 от ЗДДС и в срока по чл.149 ал. 1 от АПК, е процесуално допустима.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
съгласно приложената по делото Заповед №
ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 год. на Изпълнителният директор на НАП и заповед №
ЗЦУ/928 от 05.07.2018 год. на главния секретар на НАП.
Същата е в писмена форма и е мотивирана - съдържа конкретни фактически и правни
основания въз основа, на които е издадена в т.ч. и за продължителността на
срока. Доколко те са съответни на релевантната нормативна уредба и на
доказателствата по делото е въпрос на материална законосъобразност на акта.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила.
Заповедта съответства и на материалния закон и на
целта на закона.
Съгласно чл. 186, ал.
1, б. "а" от ЗДДС в редакцията към 06.11.2020 год. "Принудителна
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажби, издаден по
установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство/фискален бон/ или чрез
издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност/системен бон/, независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови
бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства…. /ДВ бр.106/2006 г./. По силата на
чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен изрично посочени в закона случаи.
Според чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредбата независимо от документирането
с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка
от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1
- за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителна административна мярка се забранява и достъпа до обекта.
От цитираните разпоредби
следва изводът, че при установено по съответния ред неспазване на задължението
за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от ИАСУТД,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на
търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до
него". При определяне
продължителността на срока на мярката органът съобразява всички факти и
обстоятелства в конкретния случай, т. е при определяне продължителността на
срока, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което
следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
В настоящия случай
нарушението на разпоредбата на 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 е установено. Безспорно е, че при извършената
контролна покупка от органа по приходите търговецът не е издал фискална касова
бележка от регистрираното и действащо в обекта ФУ. За констатирането на
нарушението от фактическа страна е съставен протокол за извършена проверка по
установения ред и форма от органите по приходи в кръга на правомощията им,
който се ползва с материална доказателствена
сила на осн. чл. 50, ал. 1 от ДОПК за извършените от органа по
приходите действия и за установените по време на проверката факти и
обстоятелства и съставлява годно доказателство за наличие на обстоятелствата по
чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Констатациите по протокола не се оспорват от
жалбоподателя. Следва да се посочи, че
установяването на нарушението само по себе си е достатъчно условие, органът по
приходите да наложи ПАМ.
При съобразяване на принципа
на съразмерност и като е взел предвид характера и тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, предходното наказание за нарушение на
чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, което не се оспорва от жалбоподателя, административният
орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок.
Този срок е съразмерен на извършеното
нарушение и поведение на задълженото лице до извършването му и е съобразен с
целта на този вид принудителни мерки –
да не се допускат повече нарушения от вида, посочен в оспорената заповед.
Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. В конкретния случай и
предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде
предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от
същия вид. Оспорената заповед цели
именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане
на продажбите и определяне размера на публичните задължения. Административният
орган е мотивирал срока на наложената мярка. Заповедта е постановена при
отчитане на конкретните обстоятелства на допуснатото нарушение, констатираната
разлика между разчетената касова наличност и
фактическата наличност, както и предходното поведение на лицето, което е
наказано през 2019 год. за друго тежко нарушение на ЗДДС, поради което съдът
намира неоснователни възраженията за нарушаване на принципа на съразмерност.
Неоснователно и недоказано е
твърдението на оспорващия, че в случая прилагането на ПАМ не само няма да
постигне нито една от целите на административна принуда, но напротив би
ограничило в значителна степен правата
му, доколкото го възпрепятства да
упражнява търговска дейност за определен срок, а наред с това се касаело до
малък магазин и казуса бил за 3 лв. Очевидно обектът е достатъчно голям - в него са въведени в експлоатация две фискални
устройства и едновременно работят двама продавачи консултанти. Наред с това наложената му ПАМ ограничава само
търговската дейност в конкретния обект,
но не и търговската дейност на оспорващия въобще, която с оглед регистрацията му
по ЗДДС, както е отбелязано в протокола
за проверка, не е с малък оборот.
По изложените съображения
оспорената заповед е валиден и законосъобразен административен акт. Не са
налице основанията по чл. 146 от АПК за нейната отмяна, поради което оспорването следва да бъде
отхвърлено.
Предвид изхода на делото,
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
своевременно направено, е основателно и следва да бъде уважено в размер на 100
лв., определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна
помощ / ДВ бр. 5/2006 год./ във вр. с
чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144
от АПК и с оглед на обстоятелството, че делото не е сложно от фактическа или правна страна
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на ДЗЗД „А.” с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Разград,
ж.к.”Васил Левски” 2, вх. „Б”, ап. 52, срещу Заповед № 334-ФК от 06.11.2020 г.
на началника на отдел „Оперативни дейности“- Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при Централно управление на Национална агенция по приходите.
ОСЪЖДА ДЗЗД „А.” с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Разград,
ж.к.”Васил Левски” 2, вх. „Б”, ап. 52 да заплати на Териториална дирекция Варна
на НАП сумата от 100 лв. / сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България чрез Административен съд
Разград в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия /п/