Решение по дело №410/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260082
Дата: 24 ноември 2020 г.
Съдия: Емилия Атанасова Брусева
Дело: 20205001000410
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 3 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260082

 

гр. Пловдив, 24.11.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, II търговски състав, в открито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                                                 РАДКА ЧОЛАКОВА

                                            

при секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търговско дело N 410 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от И.С.И. с ЕГН **********, с адрес *** – чрез пълномощника му адв. И.С. против решение №185 от 30.03.2020г., постановено по търг. д. 220/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е уважен предявения от С.М.Ж., действаща  в качеството си на синдик на „П.-**” ЕООД ЕИК *******– в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление ***, тяло *-партер, иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, като е прогласен за недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността на „П.-**“ ЕООД,  ЕИК *******, договор за покупко - продажба на лек автомобил, сключен на 27.02.2015г. в писмена форма с нотариална заверка на подписите, по силата на който „П.-**“ ЕООД, в качеството на продавач, е продал на И.С.И., ЕГН **********, лек автомобил  „П.К. ГТС“ с рег. № *******, за сумата 2 000 лв. с ДДС и е осъден на основание чл. 648 ТЗ, вр. чл. 108 ЗС И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, да предаде в масата на несъстоятелността на „П.-**” ЕООД ЕИК *******– в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление ***, тяло *-партер, владението върху лек автомобил марка „П.“ модел „К.“ с рег. № *******, рама ****************, двигател ********, както и с което са осъдени „П.-**” ЕООД ЕИК *******– в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление ***, тяло *-партер и И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, солидарно да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Пловдив държавна такса в размер на 50 лева, дължима по иска по чл. 135 ЗЗД, а само И.С.И. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд - Пловдив държавна такса в размер на 50 лева по иска по чл. 108 ЗС.

Моли съда да постанови решение, с което да обезсили като недопустимо, респ. да отмени обжалваното като незаконосъобразно - по съображения, развити в жалбата. Недопустимостта на обжалвания акт се мотивира с оглед на обстоятелството, че лекия автомобил – предмет на предявения иск е бил запориран преди завеждане на делото за обезпечение на публично държавно вземане. Тъй като НАП е конституирана в производството по несъстоятелност, счита, че за синдика не съществува правен интерес от предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД. Намира решението за необосновано, тъй като счита, че вземанията на взискателя „Б.-**“ ЕООД – в несъстоятелност са в достатъчна степен обезпечени чрез възбрани върху множество имоти на „П.**“ ЕООД, чиято продажна цена би могла да го удовлетвори. Твърди, че наличието на възбраните опровергава презумпцията за знание у купувача. Счита, че сделката неправилно е приета за увреждаща всички кредитори на несъстоятелността, независимо от това кога са възникнали вземанията им. По отношение на иска по чл.108 от ЗС счита, че владеенето на вещта не е доказано от страна на синдика.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от С.М.Ж. – синдик на „П.**“ ЕООД, със съдебен адрес:***, офис *, с който се изразява становище, че жалбата е неоснователна. По отношение на твърденията за запор на лекия автомобил от страна на НАП, счита, че това обстоятелство е наведено едва с въззивната жалба, а дори и да бъде разгледано – то не променя факта, че сделката уврежда кредиторите на „П.-**“ ЕООД.

Постъпила е въззивна жалба и от „П.**“ ЕООД ЕИК *******– в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление:***, тяло *-партер – чрез пълномощника на дружеството адв. А.А. с адрес: *** против решение №185 от 30.03.2020г., постановено по търг. д. 220/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е уважен предявения от С.М.Ж., действаща  в качеството си на синдик на „П.-**” ЕООД ЕИК *******– в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление ***, тяло *-партер, иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, като е прогласен за недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността на „П.-**“ ЕООД,  ЕИК *******, договор за покупко - продажба на лек автомобил, сключен на 27.02.2015г. в писмена форма с нотариална заверка на подписите, по силата на който „П.-**“ ЕООД, в качеството на продавач, е продал на И.С.И., ЕГН **********, лек автомобил  „П.К. ГТС“ с рег. № *******, за сумата 2 000 лв. с ДДС и с което са осъдени „П.-**” ЕООД ЕИК *******– в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление ***, тяло *-партер и И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, солидарно да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Пловдив държавна такса в размер на 50 лева, дължима по иска по чл. 135 ЗЗД. Изразени са оплаквания за необоснованост на обжалвания акт и за неговото противоречие с материалния закон. Счита, че отменителният иск е по отношение на сделка, която е сключена извън подозрителния период. Счита, че тя не уврежда кредиторите и в това се изразява неправилността на постановеното решение.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от С.М.Ж. – синдик на „П.**“ ЕООД, със съдебен адрес:***, офис *, с който се изразява становище, че жалбата е неоснователна. Посочва се, че сделката е осъществена след като вече е възникнало задължение за плащане по договор между несъстоятелния търговец и негов контрагент /понастоящем кредитор с прието вземане/.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно съединени исковe с правна квалификация чл. 135 от ЗЗД и 108 от ЗС.

Ищецът С.М.Ж., действаща в качеството ѝ на синдик на „П.-**” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *******претендира прогласяване на недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността на „П.-**“ ЕООД,  ЕИК *******, на сключения договор за покупко - продажба на лек автомобил от 27.02.2015г., в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните по него, по силата на който „П.-**“ ЕООД, в качеството на продавач, е продал на И.С.И., ЕГН **********, лек автомобил  „П.К. ГТС“ с рег. № *******, за сумата 2 000 лева с ДДС и съответно – осъждане на И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, да предаде в масата на несъстоятелността на „П.-**” ЕООД ЕИК *******– в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление ***, тяло *-партер, владението върху лек автомобил марка „П.“ модел „К.“ с рег. № *******, рама ****************, двигател ********. Счита, че тази отчуждителна сделка уврежда правата на кредиторите на несъстоятелността на „П.-**” ЕООД /в несъстоятелност/, а физическото лице И. *** е свързано лице с отчуждителя, знаело е за увреждането и е придобил вещта на цена в пъти по-ниска от пазарната. Твърди, че лекия автомобил е придобит от „П.-**“ ЕООД на 16.12.2013 г. на цена 14 900 лева, а е прехвърлен / на купувача И.С.И. на 27.02.2015 г. за 2 000 лева. Твърди, че увреждащата сделка е сключена след възникване на вземането на един от кредиторите в производството по несъстоятелност – „Б.-**“ ЕООД /в несъстоятелност/ към прехвърлителя. Посочва, че това вземане е установено със сила на пресъдено нещо с решение № 507 от 05.11.2013 год. по т.д. № 877/2011 год. по описа на ОС – Пловдив. Кредиторът „Б.-**“ ЕООД е предявил вземането си и е включен в списъка на кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност на „П.-**“ ЕООД. Счита, че сделката уврежда кредиторите на несъстоятелността, тъй като трансформира едно имущество в друго и затруднява удовлетворяването им.

 Ответниците „П.-**” ЕООД /в несъстоятелност/ и И.С.И. изразяват становище за неоснователност на предявените искове. Твърдят, че сделката е сключена преди началната дата на неплатежоспособността, поради което не може да се приеме, че тя уврежда кредиторите. Считат, че имуществото на „П.-**“ ЕООД е достатъчно за удовлетворяване на кредиторите, дори и без оглед на конкретната отчуждителна сделка. Тя не представлявала разпореждане с единствен актив и насреща е получена равностойна престация. По отношение на претенцията по чл.108 от ЗС е изразено становище за нейната недопустимост, тъй като изпълнение върху вещта може да се насочи и без връщането и в масата на несъстоятелността – при евентуално уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД.

С допълнителна искова молба синдикът излага становище, че по отношение на иска по чл.135 от ЗЗД законът не поставя условие сделката да е извършена след началната дата на неплатежоспособността. Набляга на факта, че тя е сключена след възникването и изискуемостта на задължението на „П.-**“ ЕООД към кредитора „Б.**“ ЕООД. Счита, че обстоятелството, че след процесната сделка продавачът е обявен в несъстоятелност красноречиво говори за това, че той не е разполагал с достатъчно имущество за покриване на задълженията си. По отношение на презумпцията за знание у купувача за увреждащия характер на договора твърди, че той е син на едноличния собственик на капитала на дружеството – продавач В.И., което обстоятелство не се оспорва от ответниците.

С допълнителни отговори се поддържат вече изложените твърдения за недопустимост и неоснователност на исковете.

По изложените доводи за недопустимост на постановеното решение, поради обстоятелството, че лекия автомобил – предмет на предявения иск е бил запориран преди завеждане на делото за обезпечение на публично държавно вземане е тъй като НАП е конституирана в производството по несъстоятелност, счита, че за синдика не съществува правен интерес от предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД: това възражение е наведено за първи път с въззивната жалба. Все пак, доколкото касае допустимостта на производството, съдът намира за нужно да го разгледа. Същото е неоснователно. Обстоятелството, че е налице наложена обезпечителна мярка по отношение на имуществото – предмет на иска по чл.135 от ЗЗД в полза на НАП – има значение за реда, по който би подлежало на осребряване това имущество. Съгласно чл. 193 ал.1 от ДОПК имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс. В алиния четвърта на същата разпоредба обаче е предвидено, че ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е реализирал имуществото по ал. 1, то се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност. Предвид възможността това имущество да се реализира в производството по несъстоятелност, обуславя правния интерес на синдика да установи с иск по чл.135 от ЗЗД относителната недействителност на сделката на разпореждане, извършена с това имущество.      

Видно от представеното по делото /стр.9/ решение №155 от 23.03.2018г., постановено по т.д. № 324/2017 г. на ОС - Пловдив, със същото е обявена неплатежоспособността на „П.-**“ ЕООД, определена е началната и дата на 31.12.2015г., открито е производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик. Молбата за откриване производство по несъстоятелност е подадена от кредитор – „Б.**“ ЕООД на 06.06.2017г. При извършена служебно от съда справка в търговския регистър се установява, че с решение от 15.10.2018 г., постановено по т.д. № 324/2017 г. на ОС - Пловдив, дружество „П.-**“ ЕООД е обявено в несъстоятелност.

С договор от 27.02.2015 г. „П.-**“ ЕООД прехвърля чрез продажба собствеността върху лек автомобил „П.К. ГТС“  рег. № ******* с рама ****************, двигател ******** на купувача И.С.И. срещу сумата от 2 000 лева. Същият автомобил е закупен от дружеството на 16.12.2013 г. за сумата 14 900 лева. Тези обстоятелства се установяват чрез събраните по делото справки и договори, изискани от ОД на МВР – Пловдив, Сектор ПП и КАТ.

С влязло в сила решение № 507/05.11.2013 г., постановено по т.д. № 877/2011г. по описа на ОС - Пловдив „П.-**“ ЕООД е осъдено да заплати на „Б.-**“ ЕООД дължимата цена по сделки за продажба на бетон, съгласно издадена фактура № ****/27.2.10 г., в размер на 77 472 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2011 г. до окончателното плащане, както и обезщетение за забава  в размер на 13 785.99 лева за периода от датата на издаване на фактурата до датата на предявяване на иска. „Б.-**“ ЕООД е включено в одобрения от съда списък с приети вземания в производството по несъстоятелност на „П.-**” ЕООД. В списъка се сочи, че кредиторът се легитимира въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.08.2014 г. по посоченото дело. От горното се установява, че вземането, с което „Б.-**“ ЕООД е включен в списъка на приетите вземания, е възникнало преди сключването на договора от 27.02.2015 г., с който длъжникът се разпорежда с лекия автомобил.

Предявеният от синдика иск по чл.135 от ЗЗД е допустим, след като  разпоредбата на чл.649 ал.1 от ТЗ /след изменението от 2013г./ изрично признава на същия качеството на процесуален субституент. 

Възражението на ответниците, че процесната сделка е сключена преди датата на неплатежоспособността, поради което предявения от синдика иск е недопустим, респ. неоснователен, настоящата инстанция намира за неоснователно. В хипотезите на чл.647 ал.1 т.1-6 от ТЗ, за да се приемат за увреждащи спрямо кредиторите изброените действия и сделки и съжтветно същите да бъдат прогласени за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността, те трябва да бъдат осъществени при предвидените в тези разпоредби условия и в определени спрямо производството по несъстоятелност срокове. При тях не се преценява наличието на елементите от общия фактически състав на чл.135 от ЗЗД. Няма никаква пречка Павловия иск да бъде предявен от синдика по отнощение на действия и сделки, сключени извън тези сроковете по чл.647 от ТЗ /т.е. извън т. нар подозрителен период/ като бъдат доказани обективните и субективните предпоставки за успешното му провеждане. /В този смисъл е и становището в съдебната практика - Определение №141/21.03.2018г. по дело №2026/2017г. на ВКС, ТК, I т.о.

Тъй като в случая се касае за възмездна сделка /покупко-продажба/, съглаясно чл.135 ал.1 изр.2-ро от ЗЗД, лицето с което длъжникът е договарял трябва също да е знаело за увреждането. Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника /чл.135 ал.2 от ЗЗД/. В настоящият случай съдът счита, че тази презумпция не е успешно оборена от ответниците. Лицето, което е купувач на имота – предмет на оспорената сделка е низходящ /син/ на едноличния собстмвеник на капитала и управител на дружеството - длъжник. Това не се оспорва, но и се установява от изисканата справка от 22.08.2019г. за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009г. /стр.84 от делото на ПОС/. Очевидно страните по атакуваната сделка са свързани лица по см. на пар. 1 от ПР на ТЗ. Презумпцията на чл. 135, ал. 2 и чл. 649, ал. 4 ТЗ, предполагаща знание за увреждането не се явява оборена от ответника по делото.

С оглед на изложеното съдът намира, че фактическия състав на чл.135 от ЗЗД е налице. Касае се за действие /осъществена правна сделка/, чрез което длъжникът „П.-**“ ЕООД уврежда кредиторите си, сред които и „Б.-**“ ЕООД, тъй като се намалява възможността за удоволетворяване на кредиторите от цялото длъжниково имущество /чл.133 от ЗЗД/. Очевидно е, че длъжникът и третото лице - купувач са знаели за увреждането, тъй като сделката е осъществена на 27.02.2015г., а вземането на един от кредиторите на несъстоятелния е по сделки за продажба на бетон, съгласно издадена фактура № ****/27.02.2010 г., установено с влязло в сила решение и изпълнителен лист, издаден на 04.08.2014 г. Знанието на втория ответник – И.С.И. – низходящ на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството длъжник В.И. се презюмира, като с оглед на ангажираните доказателства, съдът намира, че презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД за необорена.          

Всички кредитори на несъстоятелния длъжник се явяват увредени от сделката, тъй като отчуждаване на имуществото от страна на длъжника намалява възможностите за тяхното удовлетворяване. От справката от Агенция по вписвания е видно, че „П.-**“ ЕООД е предприел множество разпоредителни действия през 2014г. и 2015г., а последното очевидно е довело да невъзможност да обслужва задълженията си, както е преценил съда, определяйки начална дата на неплатежоспособността 31.12.2015г. Обстоятелството, че само няколко месеца след процесната сделка дружеството вече е неплатежоспособно, също е критерий за увреждащия и характер.

Ето защо съдът намира претенцията по чл. 135 ЗЗД за основателна. Като такава, тя следва да бъде уважена.

По отношение на обусловения иск по чл.108 от ЗС: оплакванията в жалбата на И.И. са по повод недоказано, според него, осъществяване на фактическа власт върху придобитата вещ. По делото са събрани писмени доказателства за заплатен от него местен данък за автомобила за периода от 2015 год. до 2018г. Същият е регистриран по неговата партида в данъчната служба. От справката от КАТ се установява, че на ответника И. са налагани административни наказания за нарушаване на разпоредби на ЗДвП като водач на лек автомобил „П.К. ГТС“  рег. № ******* през периода от 2015 до 2019 г. Последното нарушение като водач на този управляван от него автомобил е непосредствено преди предявяване на исковата молба. Отделно от горното – първоинстанционният съд го е задължил да се яви в съдебно заседание и да отговори по реда на чл. 176 ГПК на въпроса дали все още упражнява фактическа власт върху придобития през 2015 год. лек автомобил. За последиците от неявяването си и недаването на отговор той е бил предупреден със съобщение. В тази връзка и като се имат предвид и цитираните писмени доказателства, правилно Окръжният съд е приел за установено обстоятелството, че И. упражнява фактическа власт върху закупения от него автомобил към момента на приключването на устните състезания.

Съгласно чл.649 ал.2 от ТЗ в случаите по ал. 1 – т.е. при иск по чл. 645, 646 и 647 от ТЗ и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от посочените искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. С оглед на така формулираната основна цел на водените искове, неоснователно се явява оплакването, че иска по чл. 108 от ЗС не бил обусловен и синдикът нямал правен интерес от воденето му. Противното означава създаване на още трудности за удовлетворяване на кредиторите. Ето защо и претенцията с правно основание чл.108 от ЗС е основателна и следва да бъде уважена.            

До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение №185 от 30.03.2020г., постановено по търг. д. 220/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е уважен предявения от С.М.Ж., действаща  в качеството си на синдик на „П.-**” ЕООД ЕИК *******– в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление ***, тяло *-партер, иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, като е прогласен за недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността на „П.-**“ ЕООД,  ЕИК *******, договор за покупко - продажба на лек автомобил, сключен на 27.02.2015г. в писмена форма с нотариална заверка на подписите, по силата на който „П.-**“ ЕООД, в качеството на продавач, е продал на И.С.И., ЕГН **********, лек автомобил  „П.К. ГТС“ с рег. № *******, за сумата 2 000 лв. с ДДС и е осъден на основание чл. 648 ТЗ, вр. чл. 108 ЗС И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, да предаде в масата на несъстоятелността на „П.-**” ЕООД ЕИК *******– в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление ***, тяло *-партер, владението върху лек автомобил марка „П.“ модел „К.“ с рег. № *******, рама ****************, двигател ********, както и с което са осъдени „П.-**” ЕООД ЕИК *******– в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление ***, тяло *-партер и И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, солидарно да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Пловдив държавна такса в размер на 50 лева, дължима по иска по чл. 135 ЗЗД, а само И.С.И. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд - Пловдив държавна такса в размер на 50 лева по иска по чл. 108 ЗС.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

                  Председател:

 

 

 

 

                      Членове: 1.

 

 

 

    

                                     2.