№ 3891
гр. С., 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110152112 по описа за 2024 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата 1005,83 лева – главница по договор за потребителски кредит № ...... от 21.07.2008 г.,
ведно със законната лихва, считано от 19.10.2010 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата 45,27 лева – договорна лихва за забава за периода от 22.06.2010 г. до
20.09.2010 г., сумата 2,79 лева – обезщетение за забава за периода от 22.06.2010 г. до
20.09.2010 г., както и сумата 125 лева – разноски в производството, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 16217/2010 г. по описа на Районен съд – гр. В.
Ищецът твърди, че срещу него е издаден изпълнителен лист от 10.01.2011 г., въз
основа на който ответникът образувал изп. дело № 20127160400826 по описа на ЧСИ Н.Г..
Твърди, че от образуването на изпълнителното дело до настоящия момент не са извършени
никакви изпълнителни действия, поради което се позовава на изтекла погасителна давност
спрямо вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист. Моли съда да признае за
установено, че не дължи на ответното дружество горепосочените суми поради погасяването
им по давност. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, с който оспорва предявения
иск. Сочи, че е придобил процесното вземане на 23.02.2015г. по силата на договор за цесия и
е конституиран като взискател по изпълнителното дело. Оспорва вземанията да са погасени
по давност, като излага твърдения, че по силата на ППВС № 3/1980г. давност не е текла до
26.06.2015г., а след това е прекъсвана многократно чрез осъществявани от съдебния
изпълнител действия на принудително изпълнение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено недължимостта на процесните вземания.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното
1
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили
факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които
водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност по отношение на процесните
вземания.
По делото е приобщено копие от изп. дело № 20127160400826 по описа на ЧСИ Н.Г.,
от което се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба с вх. №
4258/23.07.2012 г. на взискателя „ФИРМА“ ЕАД против длъжника К. П. И. въз основа на
изпълнителен лист от 10.01.2011 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 16217/2010 г. по описа на Районен съд – гр. В. По
издадения изпълнителен лист ищецът е осъден да заплати на „ФИРМА“ ЕАД сумата от
1005,83 лева – главница по договор за потребителски кредит № ...... от 21.07.2008 г., ведно
със законната лихва, считано от 19.10.2010 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата 45,27 лева – договорна лихва за забава за периода от 22.06.2010 г. до 20.09.2010 г.,
сумата 2,79 лева – обезщетение за забава за периода от 22.06.2010 г. до 20.09.2010 г., както и
сумата 125 лева – разноски в производството. В молбата за образуване на изпълнителното
дело взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи, а именно извършване на опис
на движими вещи, налагане на запор върху трудово възнаграждение и вземания на
длъжника от трети лица.
Установява се от приобщеното изп. дело № 20127160400826 по описа на ЧСИ Н.Г., че
на 03.08.2012 г., ведно с поканата за доброволно изпълнение, връчена лично на длъжника на
14.08.2012 г., е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника „ФИРМА“ АД, с
което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, в резултат на което на
21.09.2012 г. и 22.10.2012 г. третото задължено лице е направило удръжки от трудовото
възнаграждение и е превело по банкова сметка на съдебния изпълнител част от дължимите
суми. Впоследствие със запорно съобщение от 17.10.2013 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя „ФИРМА“ АД.
Установява се, че с разпореждане от 09.06.2015 г. като взискател по делото на
основание договор за цесия от 23.02.2015 г. е конституиран „ФИРМА“ ЕООД.
Със запорно съобщение от 10.09.2015 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника при работодателя „ФИРМА“ ЕООД. Впоследствие със запорно
съобщение от 22.12.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
при работодателя „ФИРМА“ ЕООД.
Установява се от изпълнителното дело, че със запорно съобщение от 11.07.2017 г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя „ФИРМА“
АД. Видно от уведомително писмо от третото задължено лице спрямо длъжника има
образувани три изпълнителни дела, поради което работодателят заявява, че ще превежда
ежемесечно удържаните суми по първия по ред запор, а именно по банкова сметка на ЧСИ
И.С..
Със запорно съобщение от 12.01.2018 г. е наложен запор върху всички вземания на
длъжника по изп. дело № 20137120400969 по описа на ЧСИ И.С., в резултат на което на
22.01.2018 г. и 12.02.2018 г. третото задължено лице е превело по банкова сметка на
съдебния изпълнител част от дължимите суми.
С молба от 06.03.2018 г. взискателят „ФИРМА“ ЕООД е поискал налагане на запор
върху трудово възнаграждение.
С молба от 04.03.2020 г. взискателят „ФИРМА“ ЕООД е поискал насрочване на опис
на движими вещи на длъжника К. П. И., като с разпореждане от 10.03.2020 г. съдебният
изпълнител е отказал да извърши исканото действие по принудително изпълнение, поради
2
това, че длъжникът е с настоящ адрес извън района на действие на съдебния изпълнител.
Последователно с молби от 07.06.2021 г., 19.08.2022 г. и 26.09.2022 г. взискателят
„ФИРМА“ ЕООД е поискал извършване на справки за имуществото на длъжника, както и
налагане на запор върху трудово възнаграждение и банкови сметки.
Установява се, че със запорно съобщение от 16.11.2022 г. е наложен запор върху
всички вземания по банкови сметки, депозити, банкови сейфове и касетки на името на
длъжника К. П. И., открити при третото задължено лице „ФИРМА“ АД, в резултат на което
на 13.05.2024 г., 11.06.2024 г., 11.07.2024 г., 12.08.2024 г. и 22.08.2024 г. третото задължено
лице е превело по банкова сметка на съдебния изпълнител дължимите суми.
С разпореждане от 24.09.2024 г. е приключено производството по изп. дело №
20127160400826 по описа на ЧСИ Н.Г. на основание чл. 433, ал. 2 ГПК поради изпълнение
на задължението и събиране на разноските по изпълнението.
Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК искът на длъжник за оспорване на вземането по
изпълнителен лист може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По въпросите за погасителната давност и нейното прекъсване и спиране е
постановено Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 10 и т. 14),
задължително за съдилищата. Там е прието, че подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие на същинско
принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по
смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия
са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителните
дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тоест от тази дата се прилага разрешението, че давността
е спряна по време на изпълнителния процес и считано от 26.06.2015 г. отново е започнал да
тече приложимият 5-годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че за периода до
26.06.2015 г. давност за процесните вземания не е текла, а след това петгодишната давност
по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е била прекъсвана многократно, както следва: на 10.09.2015 г., на
22.12.2016 г., на 11.07.2017 г. с налагането на запори върху трудовото възнаграждение на
длъжника; на 12.01.2018 г. с налагането на запор върху вземания на длъжника по изп. дело
№ 20137120400969 по описа на ЧСИ И.С. и постъпване на суми във връзка със запора на
22.01.2018 г. и на 12.02.2018 г.; на 04.03.2020 г. с молбата за насрочване на опис на движими
вещи; на 16.11.2022 г. с налагането на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки.
С всяко прекъсване на давността на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД започва да тече нов 5-
годишен давностен срок. Следователно съдът прави извод, че изискуемият срок по чл. 117,
ал. 2 ЗЗД не е изтекъл, поради което и процесните вземания не са погасени по давност.
3
Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да му бъдат присъдени сторените
в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул.
„...“ № 6А, против „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „....“ № 81В, ап. 3, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 1005,83 лева –
главница по договор за потребителски кредит № ...... от 21.07.2008 г., ведно
със законната лихва, считано от 19.10.2010 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата 45,27 лева – договорна лихва за забава за периода от
22.06.2010 г. до 20.09.2010 г., сумата 2,79 лева – обезщетение за забава за
периода от 22.06.2010 г. до 20.09.2010 г., както и сумата 125 лева – разноски в
производството, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
16217/2010 г. по описа на Районен съд – гр. В.
ОСЪЖДА К. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „...“ № 6А да
заплати на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „....“ № 81В, ап. 3, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата 100
лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4