Р Е Ш Е Н И Е
№1490/9.4.2020г.
гр.Варна 9.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи
състав в открито съдебно заседание проведено на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№10500/2019г. и
за да се
произнесе взе придвид следното:
Предявен е иск с правно осн.
чл.124 от ГПК.
Ищцата Иринка М. твърди, че е придобила право на собственост
по давност на следния недвижим
имот, находящ се в ***, а именно: Поземлен имот с идентификатор ****по КККР, одобрени със заповед
№РД-18-64/16.05.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ от 504кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
за друг обществен
обект, комплекс, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 5110319, при съседи: ПИ *** ***, като началото на владението
е установено в неопределен
момент през 2000г. в трайно установените
му граници и то е упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и явно до настоящия
момент.
Сочи се,
че през 2018г. ищцата
е предприела действия по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка.
След предприемането на това действие,
Община Варна е съставила акт за
частна общинска собственост съставен на 09.01.2019г., акт №10061 за частна общинска собственост за ПИ 10135.3511.319.
Актът за частна общинска собственост е вписан в Службата по вписванията
***
Община Варна
е актувала имота на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС вр. §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.
Ищецът сочи,
че актът за частна общинска
собственост удостоверява несъществуващо право на Община Варна,
тъй като тя не е придобила
правото на собственост върху имота на посоченото
в акта основание и изобщо по някой
от предвидените в чл.2 от ЗОС способи.
Твърди се, че позоваването от общината е на
общо нормативно основание за трансформиране
на собствеността в общинска, но не
се сочи удостоверяване
на конкретно фактическо основание.
Ищцовата страна
сочи, че за нея е налице
правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, предвид неоснователното твърдение на общината
за собственост върху процесния ПИ и съставения без основание акт за
частна общинска собственост. Сочи се, че действията на Община
Варна препятстват възможността и да се позове на
давността, чрез издаване на констативен
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.
Моли се, съдът, да призове
страните на съд, и след като
установи твърденията, изложени в исковата молба да признае
за установено по отношение на
ищцата *** И.М. ЕГН**********,***
не е собственик на ПИ с 10135.3511.319 по КККР, одобрени със заповед
№РД-18-64/16.05.2008г. на изпълнителен директор на АГКК,с площ
от 504кв.м., находящ се в гр.***
Моли за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Община Варна в дадения срок по чл.131 от ГПК е изразил становище по спора
в отговор на исковата молба.
Ответната страна
счита иска за неоснователен.
Ответникът твърди, че съгласно разпоредбата
на чл.5,ал.3 от ЗОС, АОС няма правопораждащо действие, а представлява официален писмен документ, съставен от длъжностно
лице, по ред и форма, определени
от закона. Дейността по актуването на
имотите има вътрешно-служебен характер и не засяга права
или законни интереси на отделни
граждани или организации. Сочи също, че собствеността на Община Варна върху
процесния имот не възниква и не
се погасява от тях. АОС
няма конститутивно действие, не представлява
правопораждащ юридически факт по отношение
на собственост на общината, а единствено удостоверява възникването, изменението и погасяването на това право. За да има удостоверителна
сила, АОС трябва да бъде съставен
при спазване на предвидените в закона процесуални правила. Ответникът твърди, че настоящия случай редът е спазен.
Ответната страна
твърди, че няма правно значение
моментът на съставянето на АОС, тъй като Община
Варна е придобила правото на собственост
върху процесния имот ex lege. Съгл. чл.2, ал.1,т.7 от ЗОС, която
правна норма е вписана като правно
основание за съставяне на АЧОС
№10061/09.01.2019г., общинска собственост
са имотите и вещите, придобити от общината чрез
правна сделка, по давност или
по др. начин,
определен в закон, а именно- §42 от ПЗР на ЗИД на
ЗОС.
Ответната страна
представя и моли съдът да приеме
заверено за вярност с оригинала копие на адм. преписка
по съставяне на акта за
общинска собственост, ведно с доказателства в подкрепа твърдението за собственост на имота от
Община Варна.
Сочи се,
че видно от тези писмени
доказателства, процесния имот представлява ПИ 99 по КП от 1986г. на
ж*** със Заповед №
3789/01.12.1989г. на Председателя на ИК на ОбНС-Варна е отчужден недвижим имот пл. №99, находящ
се в м. „***, собственост на *** за предвиденото
по ЗРП мероприятие „***.-„***“.
Със Заповед №767/12.04.1990г. на Председателя на ИК на ОбНС-
Варна, горепосочената е обезщетена с тристайно жилище ап.*** 2, находящо се в гр***,
с което процедурата по отчуждаване е приключила и имотът е станал общинска собственост.
Ответникът моли
съда да отхвърли
изцяло исковата претенция, като я остави без уважение,
в това число и искането за присъждане
на разноски.
След запознаване с твърденията на
страните и събраните по делото доказателства и на осн.
чл.235, ал.2 от ГПК съдът пирема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищцата за доказване правният си
интерес от водене на иска е представила удостоверение издадено от ответника,
дирекция „местни данъци и такси“ от което се установява, че те е декларирала
поземлен имот с идентификатор *** с площ от 504кв.м., като свой.
От друга страна е представен акт за общинска собственост №10061 на Общ.Варнасъставен на 9.01.2019г., в който се отразено записване
на същия имот като частна общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, във вр. с пар.42 от
ПЗР на ЗИД на ЗОС. Посочените разпоредби уреждат възникването на собственост за
общините върху частни държавни имоти отредени за строителство или обществени
нужди. Община Варна е представила отчуждителната
преписка, като от намиращата се в нея заповед №3789/1.12.1989г. се установява,
че е отчужден в полза на държавата имот находящ се в
м.***, *** микрорайон, пл.№*** собственос тна ***, като същата е обзщетена с
тристайно жилище. Съгласно представената допълнителна заповед №767/12.04.1990г.
П.*** е обезщетена със жилище *** в гр.***. Съдът намира, че с посочениет книжа ответникът е доказал надлежното провеждане
на отчуждителната процедура и придобиване на
качеството си на собственик, тъй като освен изложеното ищцата не спори, че
държавата е прехвърлила надлежно на общината отчуждения имот. Вещото лице по
допуснатата СТЕ е посочило, чимота предмет на
настоящия спор е идентичен с имота предмет на отчуждителното
мероприятие. Вещото лице обаче е посочило при изслушването си в съдебно
заседание, че ищците се намират в заблуждение, тъй като имот *** е необработваем към момента макар и да е ограден, а
съседният имот ** се обработва и това съответства
на твърденията на ищците, че владеят и обработват имота. То е посочило също
така, че описаната от него пешеходна врата на оградата е именно на имот ***, а не на процесния имот ***, който е запустял до такава степен, че оградата му не се
вижда от трънаци, като за целта е представило и сателитна снимка на двата
намиращи се един до друг имота, от която ясно се вижда, че имот 318 е
обработваем с успоредни редове като на лозе, докато в имот *** няма следи от обработка. Разпитания по делото свидетел *** също сочи в показанията си, че имота на ищцата е
обработваем, като около 1/3 от него е лозе. Другият ищцов
свидетел П*** макар да твърди, че има имот в
съседство с този на ищцата заявява, че не
в състояние да посочи номера му. Фактът, че свидетелят Митева показва
при изслушването си на представената и скица намираща се на л.9 от делото
именно процесният имот не се цени от състава, тъй
като на тази искиза този имот е единствения който е
нанесен с удебелени линии и е очивидно, че спорът е
за него. Вещото лице също така е посочило, че съгласно изследваните от него
планове имота винаги е бил отреден за детска градина, като това безспорно
представлява обществено мероприятие по смисъла на пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.
При изложената фактическа
обстановка решаващия състав намира, че придобиването на процесния
имот от Общ.Варна по реда на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, във вр.
с пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС е доказано от ответника
с представените и описани по-горе доказателства за отчуждаването му и
преминаването на собствеността от държавата към общината. От друга страна съдът
намира, че е на лице противоречие в свидетелските показания и установеното от
вещото лице на място състояние на имота видимо и от представената сателитна
снимка.
Предвид изложеното решаващия
състав намира, че ответната страна е доказала възникналото за нея право на собственост
придобито по силата на закона чрез преминаване към нея на частна държавна
собственост съгласно пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, а
от друга страна ищцата не е успяла за докаже твърденията си, че е владяла и
обработвала именно този имот в послединет десет
години което би могло да се разглежда като загуба на владението от община Варна
върху имота.
Воден от горното решаващия състав
намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен и да се осъди ищцата да
заплати на ответника сторените от него разноски в размер на 700лв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** И.М. ЕГН********** *** №***, че ответника не е собственик на ПИ с идентификатор **** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на
изпълнителен директор на АГКК, с площ от 504кв.м., находящ
се в *** при граници на имот: ПИ ****, на осн. чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА *** И.М. ЕГН********** *** да заплати на ****“ №** сумата от 700лв. сторени по
делото разноски на осн. чл.78, ал.2 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: