МОТИВИ към
НОХД №1035/2020 г.:
Против подсъдимия С.Б.С. е повдигнато обвинение, за това че на 24.03.2020 г. на
терминал в гр.Прищина в Република Косово, от кабината на камиона, който
управлява е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание
се отличава с изключителен цинизъм : заснел видеоклип с думи, насочени към
униформени служители на полицията гр.Пазарджик, който клип е споделен в мрежата
за социални контакти „Фейсбук“ и станал достояние на голям кръг от потребители – престъпление по чл.325, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Подсъдимия С.Б.С. се обвинява и за това, че около 16.00 часа на 01.04.2020 г., по време на извънредно положение,
свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл.84, т.12 от Конституция на
Република България, с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание на
Република България, обн. ДВ бр.22/13.03.2020 г., е нарушил предписание за поставяне
под карантина с изх. №П-026- 124/31.03.2020 г. на РЗИ Кюстендил, издадено в
изпълнение на въведените със Заповед №РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на територията на страната противоепидемични мерки против
разпространяването на заразна болест по хората във връзка с усложняващата се
епидемиологична обстановка, свързана с разпространението на COVID 19 и Заповед №РД-01-130/17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, като след пристигане на 31.03.2020 г.
от рискова страна — Косово, не спазил срока на 2 дневната карантина да пребивава
на адрес гр.Ветрен, обл.Пазарджик, ул.„…" №.. и след като напуснал адреса, на който
изпълнява карантината, пребивавал на обществено място по смисъла на §1а от ДР
от Закона за здравето,
в лек автомобил „…“ с peг. №…, паркиран на ул.„50-та" в гр.В. –
престъпление по
чл.355, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
При проведеното съкратено съдебно следствие
по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимият С.С. прави самопризнание
съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като се съгласява да не
се събират доказателства за тези факти.
Районният съд обсъди събраните по делото
гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка
с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:
Пункт І-ви
Подсъдимият С.С. се
занимавал с транспортна дейност и притежавал два камиона. Във връзка с
дейността си, често пътувал до Република Косово. По повод въведеното извънредно
положение в Република България,на входовете на гр.Пазарджик били организирани
контролно-пропусквателни пунктове /КПП/ от ОД на МВР Пазарджик на изходите на
гр.Пазарджик. На 23.03.20 г. на подсъдимия С. се наложило да мине през един от
КПП на моста „Атлантик“ в гр. Пазарджик. Там влязъл в спор с полицейските
служители, тъй като искал да мине преди другите моторни превозни средства и се
наредил най отпред. След това, с камиона си, управляван от него подсъдимият С.
заминал за Република Косово.
На 24.03.2020 г.
пристигнал на терминал в гр.Прищина в Република Косово. Там спрял за почивка.
Не се почувствал добре и поискал от колеги хапчета. С другите шофьори,
разговаряли на сръбски език. Подсъдимият С. изпил даденото му хапче и започнал
да пие бира. След бирата пил уиски.
Качил се в кабината на
камиона, който управлява и започнал да снима видеоклип, който споделял в
мрежата за социални контакти „Фейсбук“. Отправил послание до потребителите на
„Фейсбук“ да разпространят този клип колкото може на повече хора. След уводната
част, започнал словесна атака, насочена към униформени служители на полицията
гр.Пазарджик и техни близки. Клипът бил споделен в мрежата за социални контакти
„Фейсбук“ и станал достояние на голям, неограничен кръг от потребители. В това
число и на служители на полицията гр.Пазарджик и техни близки. Подсъдимият С.
отправил следните изрази: „На майка им минджата", „Един мърльо, некъв
долен помияр, ама измекяр, мръсен полицай", „Измекяр долен, майка ти
мръсна да еба", „Да еба и майка ти, да еба и баща ти и щерка ти да еба,
всичките да ви еба путката майна до девето коляно, където сте се родиле.“ „Маминката
ви да еба мръсна, ще ме арестуваш ти мен да еба твойта майка да еба",
„Майка ти мръсничка да еба на теб пазарджишки педераст", „Майка ти да еба
мръсна до девето коляно, където си се родил и всичките да ви еба, цялото село,
където живееш. Майка ти мръсна да еба".
Пункт ІІ-ри
В края на м. март 2020
г. подсъдимият С.С. тръгнал с камиона си да се прибира в Република България от
рискова страна - Република Косово. На 31.03.2020 г. минал през ГКПП Гюешево и
влязъл в страната.
Към този момент, на
основание чл.84, т. 12 от Конституцията на Република България по предложение на
Министерския съвет, поради разрастващата се пандемия от COVID-19, съгласно Решение от
13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г. на
територията на Република България било въведено извънредно положение, считано
от 13 март 2020 г. до 13 май 2020 г.
В тази връзка, по повод
на усложняващата се епидемиологична обстановка със Заповед
№РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, била въведена
задължителна карантина за всички лица /граждани на Република България и чужди
граждани/, влизащи на територията на Република България. За целта, влизащите в
страната попълвали удостоверение, в което посочвали държавата, от която
пристигат, личните си данни и мястото, на което се задължават да пребивават за
период от 14 дни, считано от момента на пристигането си. Информацията се подавала
от органите на МВР към Регионалните здравни инспекции по местоизпълнението на
карантината, които от своя страна имали задължение да уведомят и
общопрактикуващите лични лекари, за да поемат наблюдението на здравословното
състояние на карантинираните лица за периода на карантината.
В изпълнение на така
въведената процедура на подсъдимия С. било издадено предписание с изх. №П-026-124/31.03.2020
г. на Регионална здравна инспекция гр.Кюстендил. В документите било посочено,
че подсъдимият се задължава да спазва ограничението да не напуска жилището на
адрес гр.В., обл.П., ул.„…“ №…, считано от 31.03.2020 г. за срок от 2 дни.
Предписанието било подписано по надлежния ред и от подсъдимия С., с което било
завършена процедурата и по уведомяването му и за наказателната отговорност по
чл.355 от НК при неизпълнение на задължението да не напуска адреса, на който е
заявил, че ще пребивава за срока на карантината.
Контролът върху
изпълнението на задължението на карантинирани на различни основания лица бил
възложен на служителите на РУ Септември, които периодично започнали да
извършват проверки.
При пристигането си в Р
България, подсъдимият С. оставил камиона в с.З., обл.П., тъй като в родния му
град В. нямало подходящ паркинг. Подсъдимият С. забелязал, че една от гумите на
камиона е спадала. На другия ден - 01.04.2020 г., подсъдимият С. напуснал дома
си и отишъл в с.З., за да ремонтира гумата. Връщайки се към вкъщи, около 16.00
часа, в близост до центъра на гр.В. видял свидетеля А. К., да си купува кафе от
кафе-автомат. Към онзи момент свидетелят К. работел, шофьор във фирмата на
подсъдимия С., но впоследствие напуснал. Подсъдимият С. спрял управлявания от
него лек автомобил “…“ ДК №…и започнал да разговаря със свидетеля К.. Тъй като
валяло дъжд, подсъдимият С. поканил свидетеля К. в автомобила, където
продължили да разговарят.
Същия ден около 16:00
часа свидетелите М. С.и В. Т. - полицейски служители при РУ Септември
осъществявали контрол върху изпълнението на задължението на карантинирани на
различни основания лица. Двамата видели подсъдимия С. *** и провели разговор с
него. В последствие, подсъдимият С. бил призован от други полицейски служители
на ОД на МВР Пазарджик и транспортиран до гр.Пазарджик, където бил задържан за
срок от 24 часа.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата събрани на
досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3
от НПК, а именно показанията на свидетелите М. С., В.Т., А. П., С. С., А. . П.
К., вещественото доказателство СД диск с видоезапис, както и писмените
доказателства приложени по делото.
По отношение на обвинението по пункт І съдът цени
показанията на свидетелите А.П., С. С., А. Й..
Техните показания, за възприети, като потребителите на „Фейсбук“ изречени от подсъдимия С. нецензурни думи, псувни и обиди, насочени
към полицейски служител, с който имал конфликт при напускането на гр.Пазарджик,
във видеоклип публикуван от подсъдимия са еднопосочни, категорични и
убедителни.
Въпросният клип е приложен и предявен, като веществено доказателство
на СД диск и неоспоримо
потвърждава показанията на свидетелите.
При така установената фактическа обстановка, след
анализа на ясните и категорични доказателства, съдът приема, че подсъдимият С.Б.С. е
осъществил от обективно и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.325, ал.2 във
връзка с ал.1 от НК, като на на 24.03.2020 г.
на терминал в гр.Прищина в Република Косово, от кабината на камиона, който
управлява е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание
се отличава с изключителен цинизъм : заснел видеоклип с думи, насочени към
униформени служители на полицията гр.Пазарджик, който клип е споделен в мрежата
за социални контакти „Фейсбук“ и станал достояние на голям кръг от потребители.
Характерно за хулиганството е не само
обективното несъответствие на вършеното с установения обществен ред, но и
фактът, че с действията си деецът демонстрира едно незачитане на обществото и
на принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване. Именно тази
демонстративна, провокираща непристойност на действията на дееца характеризира
същите като посегателство срещу обществения ред.
Съгласно
трайната и безпротиворечива съдебна практика хулигаство, представлява онези действия на дееца, които са
неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и
други прояви, скандализиращи обществото. Обективното им проявление трябва
винаги да бъде съпроводено от друг допълнителен съставомерен признак –
"грубо нарушение на обществения ред", в смисъл, че чрез действията си
деецът трябва да изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез
тях нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено се
засяга нормите на нравствеността.
Точно
това е осъществил с поведението си подсъдимия на инкриминираната дата. В случая "Непристойни
действия" на подсъдимия
са свързани с отправени
нецензурни думи, ругатни, псувни, заплахи с физическа саморазправа към полицейски служител. Действията на
подсъдимият изразяват брутална демонстрация против установения ред. Чрез
тях е нарушил важни държавни, обществени и лични интереси.
От
друга страна е безспорно, че хулиганството се характеризира с изключителен
цинизъм, когато хулиганските действия са особено нагли, характеризират
безсрамие и грубо нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите. С тях се скандализира обществото,
изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление.
Безспорно се установи, че подсъдимият е
осъществил и тези съставомерни признаци на деянието.
Изречените от него
думи изречени в клипа са изключително цинични и нагли. Изразяват безсрамие и
грубо погазване на нравствените принципи и чувства на гражданите, в частност на
полицейските служители, които в изпълнение на функциите си, са били призвани в
условията на извънредно положение да пазят обществения ред. Наглостта и
безсрамието на подсъдимия С. стигат до там, че той изрича псувни и нецензурни
думи дори и по отношение на деца. Пряката цел на подсъдимия С. е да била
скандализира обществото.
Действията на подсъдимия са извършени в публичното пространство, чрез заснето от
него видеоклип, споделен в мрежата за социални контакти „Фейсбук“ и са станали
достояние и на множество лица. Освен това същият нееднократно призовава
„неговото обръщение“ да бъде споделено и по този начин разпространено до
колкото се може повече хора и най-вече до самия полицай към който е отправено.
Чрез хулиганския си акт подсъдимият е
искал да "изяви" себе си, като погази установения ред. Искал е да
докаже, че може да върши каквото си пожелае, независимо от нормите на
обществото, погазвайки нравствените
принципи и засягайки чувствата на граждани, които в случая се явяват длъжностни
лица, в качеството на полицейски служители.
Затова съдът счита, че подсъдимият е
извършил престъплението при пряк умисъл.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, които са еднопосочни и убедителни и при техния анализ съдът прие
също, че подсъдимият С.Б.С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.355, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, като на
01.04.2020 г., около 16.00
часа по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено на
основание чл.84, т.12 от Конституция на Република България, с Решение от
13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание на Република България, обн. ДВ, бр.22/13.03.2020
г., е нарушил предписание за поставяне под карантина с изх. №П-026-124/31.03.2020
г. на РЗИ Кюстендил, издадено в изпълнение на въведените със Заповед
№РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, на територията на страната
противоепидемични мерки против разпространяването на заразна болест по хората
във връзка с усложняващата се епидемиологична обстановка, свързана с
разпространението на COVID 19 и
Заповед №РД-01-130/17.03.2020
г. на Министъра на здравеопазването, като след пристигане на 31.03.2020 г. от
рискова страна — Косово, не е
спазил срока на 2 дневната карантина да пребивава на адрес гр.В., обл.П., ул.„.." №.. и след като
напуснал адреса, на който изпълнява карантината, пребивавал на обществено място
по смисъла на §1а от ДР от Закона за здравето.
Безспорно е, че деянието е извършено по
време на извънредно положение за овладяване на извънредната ситуация във
връзка с пандемията от COVID-19,
обявено с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание на Република
България, което обуславя квалификацията му по квалифицирания
състав на чл.355, ал.2 НК.
Поставянето под карантина е въведена като мярка против
разпространението на заразна болест по хората – КОВИД 19 със Заповед
№РД-01-130/17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Р България, която е издадена на основание чл.63 от
Закона за здравето във връзка с усложнената епидемична обстановка по
повод на соченото заболяване. Безспорно е, че към 01.04.2020 г. е действало
обявеното извънредно положение, продължило до 13.05.2020 г. с решение на
Народното събрание на Р България.
Въз основа на
действаща към датата на деянието на министъра на здравеопазването са въведени
противоепидемични мерки против разпространението на– заразна болест по хората
(изрично посочена като "COVID-19") и в съответствие със същата заповед водачите на тежкотоварни
автомобили-български граждани, които пристигат от държава с регистрирани случаи
на това заболяване, се поставят под карантина за периода на престой в дома или на друго място за настаняване, в което
лицето е посочило, че ще пребивава. Поставянето под карантина се извършва с
предписание по образец на органите на граничния здравен контрол, като поставените под карантина са длъжни да не
напускат домовете си или мястото на настаняване за посочения в предписанието
срок.
Според фактите по
делото подсъдимият С. е поставен под
карантина с предписание №П-026-124/31.03.2020 г. на главен инспектор на
Регионална здравна инспекция гр.Кюстендил. Подсъдимият
е получил лично предписанието за поставяне под карантина с посочен конкретен
адрес и срок. В предписанието е посочен, както административния акт пряко
отнасящ се до поставянето му в това правно и фактическо положение, така и
текстът, по който евентуално ще му бъде търсена наказателна отговорност. Всички
тези факти изключват възможността подсъдимия, да не е разбрал, проверил и
установил, целта и условията на поставянето под карантина. Напълно съзнавайки,
че нарушава взетата спрямо него мярка против разпространението на неизвестната
нова болест Ковид 19, той е напуснал адреса, на който е пребивавал и е бил
карантиниран, предприемайки пътуване с лек автомобил до с.З. и завръщане
обратно в гр.В..
Съдът намира, че деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл. Същото е формално престъпление и не е нужно настъпването на
конкретен престъпен съставомерен резултат, за да се реализира наказателната
отговорност на подсъдимия.
С факта на напускане на мястото за карантиниране същия
е пристъпил въведената мярка против разпространяването на заразна болест по
хората. Подсъдимият
е съзнавал, че нарушава предписание за 2 дневна карантина,
връчено му на 31.03.2020 г., но въпреки това го е нарушил на следващия ден след началния му
срок, напускайки адреса, на който е
следвало да пребивава, за поправи гумата на автомобила си в с.Звъничево.
При определяне вида и
размера на наказанията, което следва да се наложат на подсъдимия С. за
извършените от него деяния съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на деянието по чл.325,
ал.2 от НК, като висока. Престъплението
е систематизирано в Глава десета
на НК “Престъпления
против реда и общественото спокойствие“ и засягат обществените отношения, свързани
с обезпечаване спокойствието на гражданите и създаване на условия за нормалното
им общуване в обществото.
Високата степен на опасност на деянието по чл.355,
ал.2 от НК произтича от закона и начина на извършване – по време на извънредно
положение, свързано с разпространение на заразна болест причиняваща смърт. За това
престъпление законът предвижда наказание "Лишаване от свобода" до пет
години и кумулативно налагане на наказанието "Глоба" в размер от
десет до петдесет хиляди лева.
При преценката на обществената опасност на
подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни, които са позитивни.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът чистата
съдебно минало на и добрите характеристични данни, а като отегчаващи – явната
демонстрация на незачитане на не само на нравствените, но и на обществените
норми, установени законово. Същият след като е извършил престъплението
хулиганство, прибирайки се в страната, въпреки кратния период на каратиниране,
пренебрегвайки законовите изисквания и явната опасност, както за неговото, така
и здравето на другите граждани е напуснал дома си, без наложителна причина, а
единствено защото самият е решил така.
Затова съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК –
личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимия С.Б.С. за извършеното
престъпление по чл.325, ал.2 във връзка с ал.1 от НК при
условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
След редукцията по правилата на чл.58а, ал.1 от НК
за намаляване с 1/3 съдът наложи наказание на подсъдимия С.Б.С. от ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като прецени данните за личността на подсъдимия С., съдът счете, че за неговото
поправяне и превъзпитание не е необходимо наказанието лишаване от свобода да се
изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
За престъплението по чл.355, ал.2 във връзка с ал.1
от НК съдът наложи наказание на подсъдимия при условията на чл.58а, ал.1 от НК,
а именно ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
След редукцията по правилата на чл.58а, ал.1 от НК
за намаляване с 1/3 съдът наложи наказание на подсъдимия С.Б.С. от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 10 000 лева.
В конкретния случай, според съда, тези наказания в
най-пълна степен се явяват съразмерни и съобразени с целите на индивидуалната
превенция съобразно личността на подсъдимия. В този смисъл наказанията както
лишаване от свода, така и глобата следва да се определя по при условията на
чл.58а, ал.1 във връзка с чл. 54 от НК
в посочените по-горе рамки при превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства.
Съдът счита, че не са налице основания за
приложението на чл.55 от НК,
доколкото по делото не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително такова, което би
обусловило извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко. Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са
повече на брой от типичните случаи, нито са изключителни по своя характер,
което е налага и определяне на наказанията по реда на чл.54 от НК
в посочените размери.
Наказанието глоба съдът определели в минимално
установения от закона размер, с оглед семейното, материално и имотно състояние
на подсъдимия.
Доколкото деецът е неосъждан и липсват данни за
трайно установени престъпни навици у него, то съдът намира, че целите на
наказанието могат да се постигнат и без реално изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода.
Затова съдът намира, че предпоставките за
приложението на института на условното осъждане по чл.66, ал.1
от НК са налице и отложи изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Тъй като двете деяния са извършени от подсъдимия
при условията на реална съвкупност съдът на основание чл.23, ал.1 от НК
определи на С.Б.С. едно общо наказание от ДЕСЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване отложи за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
Към това
общо наказание на основание чл.23, ал.3 от НК съдът присъедини изцяло
наказанието ГЛОБА в размер на 10 000 лв., платими по сметка
на Районен съд Пазарджик.
Съдът постанови вещественото доказателство – СД
диск за остане по делото.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: