№ 185
гр. Ловеч, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20224310200809 по описа за 2022 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система - Серия К №5543004 издаден от ОД на МВР Ловеч на И.
И. И., ЕГН ********** от гр. ******, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 50,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във
вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 14.01.2022 год. в 11.07 часа в обл. Ловеч, ПП І-4, км
34+900, с. Микре, с АТСС ARH CAM S1, насочено в посока гр. София, снимащо в двете
посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч., въведено с ПЗ Д-11 и
приспаднат толеранс 3 км. или 3 % е установено движение от 64 км.ч за л.а. ****, с рег.
**********, като е налице превишаване на разрешената скорост с 14 км.ч.
Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок, е подадена жалба от И. И. И., в
която излага, че му е наложена глоба от 50 лева се казва, за извършено нарушение на чл.21,
ал.2, във връзка с член 21, ал.1 от ЗДвП, а нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП определяла, че
„Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената
в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.". Сочи, че с оглед посочената за нарушена от него
правна норма можело да се направи извод, че е санкциониран неправилно по чл.21, ал.2, без
да е ясно коя точно скорост е нарушил, а ако се приемело, че скоростта, която е нарушена е
50 км/ч, то относно следвало, че е санкциониран неправилно, тъй като не попадал в
хипотезата на чл.21, ал.2. Излага, че това, че е написано, че е във връзка с чл.21, ал. 1, не
само че не го правило нарушител на нещо несъществуващо, а и потвърждавало дадената
възможност на наказващия орган, че е готов да изреди всички членове на закона, само за да
оправдае собствената си некомпетентност. Сочи, че целият проблем идвал от това, че
въпросното място на нарушението не е населено място, а такова, въведено с пътен знак Д-11,
1
както и че населените места имали улици с имена и номера, а там нямало нито улици, нито
къщи, нито хора. Сочи, че били наредени безброй, взаимно изключващи се пътни знаци,
целящи да осигурят подходящи условия за работа на камерата, която по никакъв начин не
била превенция за безопасността на главен път София - Варна, а напротив създавала такива.
Моли съда да задължи ОД на МВР да изтрие невярната информация, че от 18.01.2022 г.
дължи сумата от 50 лева, до момента на постановяване на решението по настоящето дело. С
оглед на гореизложеното моли да бъде отменен въпросния електронен фиш, като
необоснован и незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Депозирал е
писмени бележки с вх. №10670/28.11.2022 г. и вх. №8136/01.09.2023 г., в които е изложил
аргументи за незаконосъобразност на издадения ЕФ и е направил искане съдът да го отмени
като незаконосъобразен.
Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ,
бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата
срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране
на фиша. Видно от събраните по делото доказателства, с протоколно определение
№1009/18.11.2022 г., по настоящето дело, съдът на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН е
прекратил наказателното производство по делото, поради недопустимост /просрочване/ на
жалбата, което определение е било обжалвано от жалбоподателя пред Административен съд
гр. Ловеч, където е било образувано КНАХД №149/2022 г. по описа на съда. С Определение
№20/07.07.2023 г. по КНАХД №149/2022 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, е
отменено цитираното по – горе протоколно определение, постановено в публично съдебно
заседание на 29.11.2022 г. по НАХД №809/2022 г. по описа на РС Ловеч, и делото е върнато
за продължаване на съдопроизводствените действия. Видно от представения от страна на
жалбоподателят оригинал на разписка за връчване на процесния ЕФ, която разписка е била
представена на Административен съд гр. Ловеч едва с частната жалба против протоколното
определение на настоящата инстанция, с което е прекратено наказателното производство по
делото, безспорно се установява, че процесния ЕФ е връчен на жалбоподателят на
28.09.2022 г. С оглед така събраните по делото доказателства, относими към преценката за
допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че процесния ЕФ е връчен на
жалбоподателят на 28.09.202 г., а жалбата срещу последния е изпратена от него на
11.10.2022 г. и входирана в РС Ловеч на 12.10.2022 г., съдът намира, че същата се явява
подадена в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че
жалбоподателя е извършил административно нарушение, което е квалифицирано по чл. 21,
2
ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със
скорост 64 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, т. е. превишение от 14
км/ч. Представена е като доказателство по делото и разпечатка от използваното техническо
средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч и тя
произтича от п. з. Д-11, видно от представената схема на пътния участък и съответства на
зададената скорост в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на
извършване на нарушението – ПП І –4, км. 34+900, землището на с. Микре, което е пътният
участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на
АТСС. От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС
– 75 метра, като на снимковия материал е отразено, че автомобилът е отдалечаващ се, т. е.
след като АТСС е насочено в посока София и снимащо в двете посоки и заснетия автомобил
е отдалечаващ се, то е видно, че посоката на движение на процесния автомобил е към гр.
Варна. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място,
съгласно представената схема. Нарушението е безспорно установено от приложената
разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно
доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената
скорост е 67 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. или 3% толеранс – 64 км/ч,
като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс
от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е
взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила
отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено
се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Микре, област Ловеч, през
което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), но неправилно е посочена
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Пътният знак, от който произтича ограничението е Д-
11. Знак Д - 11 не въвежда забрана, за да е относим към разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП, поради което съдът приема, че неправилно в случая АНО е квалифицирал
нарушението по чл.21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Забраната да не се превишава
стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите
изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство
факти. Нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е посочена в обжалвания ЕФ, като привръзка на чл.
21, ал. 2 от ЗДвП, който текст всъщност е посочен, като нарушен. В този смисъл, посочената
цифрова квалификация на нарушението не кореспондира със словесното му описание.
Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, както правилно и жалбоподателят посочва, предвижда, че
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в
ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Това са знаците от група "В", с които се въвежда
забрана и съответно се отменя въведена забрана. В частност това е знак В 26 "Забранено е
движение със скорост, по-висока от означената". В случая, както е посочено и по- горе, от
словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се
3
установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Микре, област Ловеч, през
което преминава участък от ПП І-4 /С. – Варна/), но неправилно е посочено, че
ограничението е въведено с пътен знак Д -11. Този пътен знак е от групата знаци със
специални предписания и означава "Начало на населено място", като в случая с посочването
му само допълнително се пояснява обстоятелството, че автомобилът е заснет да се движи в
населено място. Знак Д - 11 обаче не въвежда забрана, за да е относим към разпоредбата на
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено
място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно
нарушената норма от закона, съобразно изложените в обстоятелствената част на ЕФ и
установени в хода на настоящето производство факти.
Така констатираното, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение. Не
може да се приеме, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, в частност да узнае
в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй като той е правоспособен водач на
МПС и като такъв следва добре да познава правилата за движение по пътищата. При
положение, че ясно в словесното описание на нарушението е индивидуализирано мястото,
където е било заснето нарушението, а именно, че е в населеното място с. Микре, област
Ловеч (с посочен конкретния километър от ПП І-4), не може да има съмнения, че това може
да е "евентуално" път извън населено място или магистрала, където максимално
разрешената скорост, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е по-висока.
Установеното относно квалификацията на нарушението дава основание на съда да
измени обжалвания ЕФ, съгласно правомощията дадени му с разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т.
4, при условията на ал. 7, т. 1 от ЗАНН. От обсъдените по-горе доказателства не се
установиха обстоятелства различни или непосочени в словесното описание на нарушението
и които да касаят съществени елементи от състава на описаното нарушение и неговия автор.
Безспорно е, че описаното в обстоятелствената част на фиша съставлява нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която обаче, неясно защо е посочена от наказващият
орган, като привръзка към нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Няма данни да е осъществен
състава на последната, тъй като никъде в обстоятелствената част не е отразено, че
разрешената за населено място скорост от 50 км/ч е била ограничена със знак В26.
Приложена е обаче, правилната санкционна норма за нарушение на скоростния режим в
населено място, тази по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. При това положение се установява, че
следва да се приложи закон за същото административно нарушение ( нарушение на
скоростния режим в населено място), без да е налице съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, като обжалвания ЕФ се измени в частта касаеща
цифровата квалификация на нарушението, като вместо посочената чл. 21, ал. 2, във връзка с
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се отрази квалификацията по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл е и
даденото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС разрешение относно
възможността районният съд в настоящето производство да преквалифицира описаното в
електронния фиш изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да
4
отменя ЕФ. Същото е постановено преди разпоредбите на чл. 63, ал. 2, т. 4 и ал. 7, т. 1 от
ЗАНН да са били влезли в сила на 23.12.2021 година. Съгласно даденото тълкуване от ВАС,
няма пречка за субсидиарно приложение на разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК.
Следва да бъде уточнено и че цитираното тълкувателно решение на ВАС визира
наказателните постановления, но мотивите и разрешението, което е дадено с него касаят и
електронните фишове, по аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП и с оглед
обстоятелството, че електронният фиш е един от актовете, с които законът предвижда
приключването на образуваното административнонаказателно производство – чл. 58д от
ЗАНН.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т. 11 от
ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 64 км/ч., в пътен
участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч.
предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия
материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил
е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС
тип СПУКС "ARH CAM S1", одобрена на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027
г., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния
час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като
доказателство по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 21-С-ИСИС от 13.07.2021 г., от
които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая
техническо средство № 11743с0. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера
на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система
за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната
система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.
Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за
форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/26
февруари 2014 година по т. д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната
дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният
фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
5
(съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на
собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От
гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния
фиш следва да намери проява общият принцип, че административно наказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия /чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове/.
Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания,
изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. ЕФ е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която
именно дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на
нарушението. От представените писмени доказателства по делото се установява, че
разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на
ОД на МВР Ловеч, който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания
ЕФ на 18.01.2022 г. Видно от снимковия материал автомобилът е заснет с превишена
скорост на 14.01.2022 г. и това е датата на извършване на нарушението, която е посочена и в
ЕФ, а дата 18.01.2022 г. е датата на която е издаден обжалвания ЕФ. В ЕФ е направено пълно
описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното
административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с
който е извършено нарушението, разрешена и установена скорост. Обстоятелството, че
нарушението е извършено в населено място изрично е отразено в ЕФ. При издаване на ЕФ е
спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е
извършено нарушението, като видно от справката за собственост, автомобилът е
собственост на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че
"Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо
с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра вътрешните
работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-
дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Последният, видно от
събраните по делото доказателства е получил ел. фиш, не е оспорил констатациите по него и
не е депозирал декларация, от която да се установява, че не той, а друго лице е управлявало
процесното МПС на процесната дата, с оглед на което правилно е ангажирана неговата
отговорност, като водач на МПС, с което е извършено нарушението.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
6
12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р-
435/17.01.2022 г., по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Ловеч /л. 26/,
удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 14.01.2022 г.,
от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело
същото, посока за задействане /в двете посоки/, контролирана скорост, т. е. спазени са
изискванията на чл. 10 от Наредбата. От цитирания протокол се установява, че АТСС е
въведено в експлоатация на 14.01.2022 г. в 11.00 часа и е работило до 13.30 часа, като са
установени 38 броя нарушения.
Съдът намира, че правилно в случая е издаден ЕФ, а не АУАН. Разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017
г., действащ към момента на нарушението/ гласи: "При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. " Съгласно легалната
дефиниция по § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни
– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи
е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /. С посочената Наредба се уреждат условията и
редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г., стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и
системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за
движение, като е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва
извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата
за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не
само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно
установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията,
7
залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС.
Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение /в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава на наличието на непълнота в
нормативната регламентация към момента приемане на ТР от гледна точка липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства, като е
прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр. 19 от
13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, съдът приема, че издаването на
електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП
е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Съдът намира, че не е необходимо в ЕФ да присъстват данни за обозначаване на
пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било
изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ,
бр. 54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. / и не предвижда обозначаване
на местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т. 8 на чл. 165, ал. 2 от ЗДвП, както и
чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен
орган в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и
обективността на установяване и заснемане на нарушението, още повече, че в случая АТС
не се е намирало в патрулния автомобил, а е било стационарно прикрепено в близост до
пътя/видно от представената снимка / л.27/. Контролният орган няма никаква възможност да
променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията,
установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и
регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва
напълно автоматично от системата радар – камера – компютър.
Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се установява, че
измерената от системата скорост е от автомобила на жалбоподателя. Служебно известно е
на съда, че съгласно ръководството на потребителя за експлоатация на техническо средство
АТСС СПУКС ARH CAM S1, всяко регистрирано нарушение е съпроводено от 5
последователни снимки от камерата на ARH CAM S1, като само на снимката, направена по
време на самото измерване на скорост, има данни за измерена скорост и дистанция до
измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана еднозначно за определяне на
нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС. В ъглите на всяка
снимка има маркери, които указват положението на лазерния лъч върху полето на
8
наблюдението на камерата, като съединяване на линиите на маркерите указват с точност
местоположението на лазерния лъч върху МПС. В случая от приложения по делото снимков
материал се установява, че процесното техническо средство е извършвало измерване на
скоростта на МПС, движещи се и в двете посоки. За пълнота следва да се посочи, че
принципът на действие на техническото средство е такъв, че индикаторът "скорост" показва
скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото се МПС от транспортния поток
в диапазона на измерване, като системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за
движение обективно, без каквато и да е човешка намеса, идентифицира и посочва
автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния случай системата за
видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът, движещ се с
превишена скорост за съответния пътен участък е този, управляван от жалбоподателя, като
средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори
ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС. Така, че ако
автомобила не се е движел с превишена за контролирания участък от пътя скорост, то той е
нямало да бъде заснет.
От представеното по делото заверено копие на снимка за временно поставено АТСС
се установява мястото на което е било позиционирано автоматизирано техническо средство
"АRH CAM S1", което напълно отговаря на изискванията посочени в чл. 10, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че законосъобразно АНО е преценил с
оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателят И. е
лицето, което следва да отговаря за описаното в електронния фиш нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Същата предвижда, че стойността на скоростта в
населено място за автомобил от категория "В" не следва да превишава 50 км/ч, като в този
смисъл дадената цифрова квалификация на нарушението следва да бъде изменена.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и
приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН,
предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.
Що се касае до искането на жалбоподателя да задължи ОД на МВР да изтрие
неверната информация, че от 18.01.2022 г. дължи сумата от 50 лева, до момента на
постановяване на настоящето решение, съдът намира същото за недопустимо в настоящото
9
производство.
При този изход на процеса разноски по делото не следва да се присъждат, тъй като
такива не са претендирани от страните.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във връзка с ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система - Серия К №5543004 издаден от ОД на
МВР Ловеч, с който на И. И. И., ЕГН ********** от гр. ******, е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50.00 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система - Серия К №5543004 издаден от ОД на
МВР Ловеч, в останалата част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд
по реда на АПК, в 14 - дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10