Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Враца, 08.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, ІІ наказателен
състав в публично заседание на седми май, две хиляди и деветнадесета година в
състав :
Председател : Васил Ганов
При секретаря Милена Софронова и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 408 по описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
К.В.
*** е подал жалба против Електронен фиш на ОДМВР Враца, серия К №
0985958/26.07.2015 г., с който за извършено нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП му
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят в депозираната жалба желае да
бъде отменен обжалвания електронен фиш, поради изтекла погасителна давност.
Твърди, че в конкретния случай е приложима нормата на чл.82, ал.1 б.“а“ от ЗАНН
относно приложимия давностен срок, както и чл.82, ал.3 и ал.4 ЗАНН независимо
от спирането и прекъсването на давността.
Ответната страна ОД на МВР в писмено
становище, придружаващо жалбата и административнонаказателната преписка заема становище да се потвърди електронния
фиш като законосъобразен и обоснован.
Съдът, въз основа на събраните и приложени
по делото доказателства, и след като съобрази доводите и исканията на страните,
намира и приема за установено следното:
На жалбоподателя е бил издаден
Електронен фиш серия К № 0985958/26.07.2015 г., за налагане на административно
наказание „глоба“ за нарушение, извършено на
26.07.2015 г. в 17,13 ч. в гр. Враца, бул. „Втори юни“ до „Химко“ АД,
изразяващо се в превишаване на разрешената скорост с 17 км/ч. при управление на
МПС „Мицубиши Каризма”с рег.№ ******** със скорост от с 67 км/ч, при разрешена
скорост от 50 км/ч. На жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 50 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Електронният фиш е издаден в съответствие
с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението /ОД на МВР - Враца/, мястото /гр. Враца, бул. „Втори
юни“ до „Химко“ АД/, датата /26.07.2015г./, точният час на извършване на
нарушението /17.13 часа/, регистрационният номер на моторното превозно средство
/ рег.№ ******** /, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство
/ К.В. К./ , описание на
нарушението /управление на лек автомобил с превишена скорост – 67 км/ч, при
ограничение 50 км/ч./, нарушената разпоредба /чл. 21, ал.1 от ЗДвП/, размерът
на глобата /50 лева/, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане
/14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на името на отбелязания фонд/.
Предвид това следва да се отбележи,
че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
електронния фиш, свързани с липсата на дата на издаването му, автор или
наименование на издаващия орган, липса на подпис и печат, липсата на отразяване
в електронния фиш на срока за неговото обжалване, както и органът, пред когото
се обжалва. В нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП изчерпателно са изброени
реквизитите на електронния фиш, като такива реквизити на фиша не са посочени и
не се изискват. Наред с това в §1 от ДР на ЗАНН пък е залегнало, че е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. Т.е. електронният фиш представлява не волеизявление на определен орган,
а електронно обективирано такова, което единствено се записва върху съответния
носител от определено лице, но на база административно – информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. Действително съобразно разпоредбата на чл.
189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците,
с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронните
фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно
процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл. 57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.
Нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство №
TFR-1-М, №611, преминало през метрологична проверка, /видно от приложеното като
доказателство заверено копие на протокол/. Фактите се установяват от всички
приложени по делото писмени доказателства.
При така възприетата и изложена фактическа
обстановка съдът счита, че е налице осъществен състав на административно
нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на водача на МПС, тъй
като същият се е движил със скорост от 67 км/ч при разрешена скорост от 50
км/ч. Касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на
правен субект, който е посочен по изричните разпоредби на закона чл. 188, ал. 1
от Закона за движение по пътищата – а именно собственика на МПС.
Въпреки, че е налице
административно нарушение, настоящият съдебен състав намира за нужно да
отбележи, че от извършване на административното
нарушение, визирано в него, е изтекла предвидената в закона абсолютна
погасителна давност. В тази връзка следва да се отбележи, че в ЗАНН
за разлика от НК няма специални разпоредби, уреждащи абсолютната погасителна
давност. Такава е предвидена в НК в нормата на чл.80, ал.1
т.5 от НК, уреждаща т.нар. относителна погасителна давност, съответно
в нормата на чл.80, ал.3 от НК, уреждаща т.нар. абсолютна
погасителна давност. В тази връзка е и Тълкувателно
постановление №1/27.02.2015г. по т.д.№1/2014 г. на ОС на ВКС и
ВАС, в което е посочено, че с изтичане на сроковете по чл.34 от ЗАНН се
изключват всякакви възможности за реализиране на административнонаказателна
отговорност, а с изчитането на сроковете по чл. 82 от ЗАНН - да се реализира изпълнението на наложената санкция. От своя
страна изпълнителската по чл.82 от ЗАНН може да бъде обикновена и абсолютна. В
ЗАНН обаче липсва уредба на т.нар. абсолютна погасителна давност за
реализиране на административнонаказателната отговорност. В
цитираното Тълкувателно постановление е посочено също, че поради липсата
на изрична уредба за абсолютна погасителна давност при реализиране на
административнонаказателната отговорност неоснователно е въобще да се
изключи институтът на погасителната давност, доколкото по този начин ще се
допусне трайна несигурност в правния мир. По тези съображения в цитираното
Тълкувателно постановление, което е задължително за съдилищата в страната, се
посочва, че тази празнина се преодолява с разпоредбата на чл.80, ал.3 от НК,
предвиждаща погасяване на наказателното преследване ако е изтекла предвидената
давност от четири години и шест месеца. Срокът по
чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.5 от НК (ДВ, бр.26/2010г.) следователно е четири
години и шест месеца и започва да тече от извършване на деянието – в конкретния
случай на 26.07.2015г., когато е установено нарушението, поради което преди
постановяване на настоящото решение същият срок вече е изтекъл. Предвид
изтеклата давност, атакуваният акт следва да бъда отменен.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Електронен фиш на ОДМВР
Враца, серия К № 0985958/26.07.2015 г., с който на К.В.К. с ЕГН: **********, с
адрес *** за извършено нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП му наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 50.00 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен
съд-гр.Враца, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
в