РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Перник, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500167 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от „СОФИЯ Комерс Кредити Груп“ АД против решение №
412/10.12.2021 г. по гр.д. № 2310/2021 г. на РС– Перник, с което „СОФИЯ Комерс Кредити
Груп“ АД е осъдено да заплати на А. К. Р. сумата 487.90лв., представляваща недължимо
платена от нея без основание по Договор за потребителски кредит от **г., ведно със
законната лихва считано от предявяване на исковата молба- 19.05.2021г. до окончателното
изплащане на сумата. Със същото решение в тежест на „СОФИЯ Комерс Кредити Груп“ АД
са възложени разноски съгласно чл.78 от ГПК.
В жалбата по подробни доводи и съображения се твърди, че съдът не е съобразил
направеното от ответното дружество признание на иска и направено плащане в хода на
производството и неправилно е уважил предявения иск, поради което се иска отмяна на
решението с отхвърляне изцяло на исковете. В жалбата се възразява и срещу възложените в
тежест на дружеството съдебни разноски, като твърди, че същото не е дало повод за
завеждане на иска и не следва да отговаря по чл.78, ал.1 от ГПК.
Въззиваемият изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за
оставянето й без уважение и за потвърждаване на решението.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
1
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
От признанието на ищеца и от приложеното по първоинстанционното дело платежно
нареждане от ***г. се установява, че след подаване на исковата молба от ответника е
извършено плащане на ищеца на сума в размер на 487,90 лв., с посочено основание
„възстановяване надплатени суми договор от ***г.“, представляваща цялата претендирана
сума /в пълен размер съгласно становище на ищеца от ***г./, като присъдените с
обжалваното решение суми са платени в размер такъв, какъвто е посочен в съдебното
решение.
Първоинстанционният, както и въззивният съд на основание чл. 235, ал. 3 ГПК
следва да отчете извършеното цялостно плащане на дължимите суми за главница и лихви и
исковете за тях следва да бъдат отхвърлени изцяло, съответно обжалваното решение следва
да се отмени в тази част. Без значение в случая е, че плащането от ответника е извършено
след признанието на иска по реда на чл. 237 ГПК, защото плащането не означава оттегляне
на признанието на иска и следователно не противоречи на забраната на чл. 237, ал. 4 ГПК.
Напротив - плащането в хода на процеса е равносилно на конклудентно признание на иска.
Същевременно осъщественото в хода на процеса плащане не се отразява на отговорността за
разноски на ответника по първоинстанционното производство, независимо, че ответникът е
признал иска, тъй като той е дал повод за спора,т.е. липсва другото кумулативно изискване
по чл. 78, ал. 2 ГПК. Поради което на ответника не се дължат разноски по
първоинстанционното производство, съответно обжалваното решение в частта за
присъдените разноски следва да се потвърди.
С оглед основателността на жалбата и при положение, че въззиваемият е оспорил
жалбата и изразил становище за нейната неоснователност, то право на разноски по
въззивното производство има само жалбоподателят.
Жалбоподателят доказва разноски по въззивното производство общо 25 лв. –
заплатена държавна такса /като липсват доказателства, включително и договор за правна
защита и съдействие за уговорено и удостоверено заплащане на адв. възнаграждение за
въззивното производство, като представеният списък по чл. 80 ГПК не удостоверява
уговаряне и плащане в брой или по банков път на такива разноски, съответно не замества
липсата на доказване за извършването им/, които по горните съображения му се дължат
изцяло от въззиваемия.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 412/10.12.2021 г. по гр.д. № 2310/2021 г. по описа на Районен
съд – Перник в частта, с която „СОФИЯ Комерс Кредити Груп“ АД, ЕИК: *********, *** е
2
осъден да заплати на А. К. Р., ЕГН ********** от ***, сумата 487.90лв., представляваща
недължимо платена от нея без основание по Договор за потребителски кредит от ***г.,
ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба- 19.05.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от А. К. Р., ЕГН ********** от *** срещу „СОФИЯ
Комерс Кредити Груп“ АД, ЕИК: *********, *** за заплащане сумата 487.90лв.,
представляваща недължимо платена от нея без основание по Договор за потребителски
кредит от ***г., ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба-
19.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 412/10.12.2021 г. по гр.д. № 2310/2021 г. по описа на
Районен съд – Перник, в останалите обжалвани части за присъдените разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА А. К. Р., ЕГН ********** от ***, да заплати на „СОФИЯ Комерс Кредити
Груп“ АД, ЕИК: *********, ***, сумата 25 лв. – разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3