№ 585
гр. Русе, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20214520106168 по описа за 2021 година
Ищецът ВЛ. П. ВЛ. твърди, че бил в трудово правоотношение с ответника по силата на
трудов договор № 2020-02/25.09.2020г., съгласно който заемал длъжността „шофьор
международни превози“ с основно трудово възнаграждение в размер на 1 000.00 лева и
допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.6% за всяка прослужена година. В
изпълнение на трудовите си задължения извършвал възложените му международни курсове
до Румъния и обратно, както следва: от 05.05.2021г. до 07.05.2021г.; от 09.05.2021г. до
11.05.2021г.; от 11.05.2021г. до 13.05.2021г.; от 16.05.2021г. до 18.05.2021г.; от 18.05.2021г.
до 20.05.2021г.; от 20.05.2021г. до 22.05.2021г. и от 07.06.2021г. до 09.06.2021г. За
командироването му в Румъния не са му били издавани заповеди за командироване. След
завръщането си от последния курс през м.06.2021г. трудовото му правоотношение с
ответното дружество било прекратено по взаимно съгласие, считано от 10.06.2021г.
Работодателят обаче не му заплатил дължимото се обезщетение за командироване през
месеците май и юни 2021г. за общо 18 дни, което възлиза от по 27.00 евро на ден или общо
486.00 евро, с левова равностойност 950.53 лева. При прекратяване на трудовото
правоотношение, ответникът не му платил и дължимото се обезщетение за 4 дни
неизползван платен годишен отпуск в размер на 235.00 лева, като му се дължи и лихва за
забава върху тази главница за периода 01.08.2021г. до 14.11.2021г. в размер на 6.92 лева.
Поради това моли съда да постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено
да му заплати сумата от 950.53 лева, представляваща левовата равностойност на 486.00 евро
за дължими командировъчни пари за общо 18 дни командировка през периода 05.05.2021г.
до 09.06.2021г. и сумата от 235.00 лева, представляваща неизплатено обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за неизползван 4 дни за 2021г. платен годишен отпуск, ведно със законната лихва
1
върху главниците считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им
изплащане, както и лихва за забава върху обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за периода
01.08.2021г. до 14.11.2021г. в размер на 6.92 лева. Претендира и направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира
правно предявените обективно съединени искове по чл.215 и чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от
ЗЗД.
Ответникът “Ин Тран” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.”Муткурова” № 70, вх.3, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Надежда Петрова
Колева, оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че при прекратяване на трудовия
договор, ищецът се е разписал на заповедта, че е получил заверена трудова книжка, предал е
технически неизправен камион и няма претенции към ответното търговско дружество. Това
означава, че всичко му е било платено и сегашното дело е злоупотреба от негова страна.
Твърди и че въпреки уреждане на отношенията им, ищецът си е позволил да вземе от кочана
с пътни листи, подпечатани с печати на дружеството 2 броя пътни листи със серийни номера
серия Т, номера 0700073 и 0700074, като е попълнил и вероятно подписал пътен лист серия
Т, номер 0700074 на „издал пътния лист – Н. В.” и го е използвал да заведе настоящото дело.
Оспорва положения подпис на Н. В., освен това пътния лист не е надлежно оформен с
останалите изискуеми реквизити: „Разрешил излизането – механик” и т.н. Твърди, че това
действие на работника е злоупотреба с право от негова страна, тъй като е получил всичко
дължимо и въпреки това се опитва чрез неверни документи да получи още пари. За това му
действие била подадена и жалба в Районна прокуратура – гр.Русе.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Налице е било трудово правоотношение между страните по силата на сключен
трудов договор № 2020-02/25.09.2020г., съгласно който ищецът заемал длъжността „шофьор
международни превози“ в ответното търговско дружество, с основно трудово
възнаграждение в размер на 1 000.00 лева и допълнително трудово възнаграждение в размер
на 0.6% за всяка прослужена година. Трудовото правоотношение между страните е било
прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните, със
заповед № 2021-6-1Z/09.06.2021г. на работодателя, считано от 10.06.2021г. Ответникът е
представил по делото екземпляр на тази заповед, на която ищецът писмено е отразил, че
няма претенции към ответното търговско дружество.
Представен е пътен лист серия Т № 0700074, съгласно който ищецът като водач на
товарен автомобил „DAF” с рег.№ Р 3434 ВВ и ремарке „SAMPO” с рег.№ Р 7592 ЕХ за
периода 07.06.2021г. до 09.06.2021г. е извършил международен превоз от 1 202 км. по
маршрут гр.Русе до Сато Маре-Дор и обратно. Представен е и пътен лист серия Т №
0700072, съгласно който ищецът като водач на товарен автомобил „DAF” с рег.№ Р 3434 ВВ
и ремарке „SAMPO” с рег.№ Р 7592 ЕХ за периода 07.06.2021г. до 09.06.2021г. е извършил
2
международни превози до Румъния и обратно, както следва: от 05.05.2021г. до 07.05.2021г.;
от 09.05.2021г. до 11.05.2021г.; от 11.05.2021г. до 13.05.2021г.; от 16.05.2021г. до
18.05.2021г.; от 18.05.2021г. до 20.05.2021г. и от 20.05.2021г. до 22.05.2021г. общо за 5 508
км. Представена е и справка от Агенция „Митници”, ТД Митница – гр.Русе за преминавания
през ГКПП „Дунав мост” – гр.Русе на товарен автомобил „DAF” с рег.№ Р 3434 ВВ и
ремарке „SAMPO” с рег.№ Р 7592 ЕХ за периода 05.05.2021г. до 09.06.2021г., които изцяло
съвпадат с отразените в двата пътни листа международни превоза.
Представени са и писмени доказателства за извършена проверка на ответното
търговско дружество от Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Русе. В протокол от
извършената проверка № ПР2127420/14.09.2021г. са били констатирани следните нарушения
на ответника: 1. В. В. е бил командирован за периода 05.05.2021г. – 27.05.2021г. съгласно
пътен лист серия Т № 0700072 и индивидуален дневник на шофьора, без работодателят да е
издал писмена заповед, с което е нарушен чл.5, ал.1 от Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина; 2. За периода на съществуващото трудово
правоотношение от 25.09.2020г. до 09.06.2021г. В. В. е ползвал платен годишен отпуск в
размер на 8 дни, а работодателят не е определил пълният размер на неизползвания платен
годишен отпуск и поради това, не е изплатил в пълен размер обезщетението, с което е
нарушил чл.224, ал.2 от КТ във вр.с чл.224, ал.1 от КТ; 3. В. В. е бил командирован,
съгласно пътен лист серия Т № 0700074 и индивидуален пътен дневник предоставени от
работодателя. Няма обаче документи за изплащане на обезщетението за пътни, дневни и
квартирни пари на ищеца, с което е нарушен чл.215, ал.1 от КТ. На ответника са били
дадени предписания да отстрани допуснатите нарушения, но по делото не са представени
доказателства от негова страна те да са били изпълнени.
По делото са представени и преписи от молбите на ищеца, съгласно които за периода
на съществуващото трудово правоотношение от 25.09.2020г. до 09.06.2021г. В. В. е ползвал
платен годишен отпуск в размер на 8 дни.
От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че общият размер на полагащите се на ищеца командировъчни пари за 18 дни на
командироване до Румъния и обратно за периодите както следва: от 05.05.2021г. до
07.05.2021г.; от 09.05.2021г. до 11.05.2021г.; от 11.05.2021г. до 13.05.2021г.; от 16.05.2021г.
до 18.05.2021г.; от 18.05.2021г. до 20.05.2021г.; от 20.05.2021г. до 22.05.2021г. и от
07.06.2021г. до 09.06.2021г., дължими на основание Приложение № 3 от Наредба за
служебните командировки и специализации в чужбина е 486.00 евро или с левова
равностойност 950.53 лева – по 27.00 евро на ден. Ответникът не е представил по делото или
на вещото лице платежни документи, удостоверяващи плащането на комондировъчните
пари на ищеца за процесния период. За периода на същесвуващото трудово правоотношение
от 28.09.2020г. до 09.06.2021г. на ищеца се полагат 14 дни платен годишен отпуск – 5 дни за
2020г. и 9 дни за 2021г. Ищецът е използвал платения си годишен отпуск за 2020г. от 5 дни
и е използвал 3 дни от полагащия му се платен годишен отпуск за 2021г., като
неизползваният отпуск от ищеца за 2021г. до датата на прекратяване на трудовото му
3
правоотношение е 6 дни. Размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за 6 дни
неизползван годишен отпуск е в брутен размер на 352.92 лева, а след приспадане на
дължимият 10% данък по ЗДДФЛ – 35.29 лева, чистата сума за получаване от ищеца е в
размер на 317.63 лева. Ответното търговско дружество не е приложило по делото платежни
документи, удостоверяващи плащането на чистата сума на обезщетението на ищеца.
Лихвата за забава върху главницата на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ в размер на
317.63 лева, за периода от 01.08.2021г. до 14.11.2021г. възлиза в размер на 9.35 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
По делото е доказано, че е било налице трудово правоотношение между страните по
силата на сключен трудов договор № 2020-02/25.09.2020г., съгласно който ищецът заемал
длъжността „шофьор международни превози“ в ответното търговско дружество, с основно
трудово възнаграждение в размер на 1 000.00 лева и допълнително трудово възнаграждение
в размер на 0.6% за всяка прослужена година. Трудовото правоотношение между страните е
било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните, със
заповед № 2021-6-1Z/09.06.2021г. на работодателя, считано от 10.06.2021г.
Съгласно чл.224, ал.1 от КТ, работникът, който не е използвал полагащия му се
платен годишен отпуск, при прекратяване на трудовото правоотношение има право на
парично обезщетение. От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че за периода на същесвуващото трудово правоотношение от
28.09.2020г. до 09.06.2021г. на ищеца се полагат 14 дни платен годишен отпуск – 5 дни за
2020г. и 9 дни за 2021г. Ищецът е използвал платения си годишен отпуск за 2020г. от 5 дни
и е използвал 3 дни от полагащия му се платен годишен отпуск за 2021г., като
неизползваният отпуск от ищеца за 2021г. до датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение е 6 дни. Размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за 6 дни
неизползван годишен отпуск е в брутен размер на 352.92 лева, а след приспадане на
дължимият 10% данък по ЗДДФЛ – 35.29 лева, чистата сума за получаване от ищеца е в
размер на 317.63 лева. Ответното търговско дружество не е приложило по делото платежни
документи, удостоверяващи плащането на чистата сума на обезщетението на ищеца. Поради
изложеното съдът намира, че този иск е доказан както по своето правно основание, така и
по размер, поради което следва да се уважи изцяло до претендирания от ищеца размер от
235.00 лева, представляваща неизплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван
4 дни за 2021г. платен годишен отпуск. Върху главницата следва да се присъди и лихва за
забава считано от датата на предявяване на иска – 15.11.2021г. до окончателното й
изплащане.
Обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ се дължи от прекратяване на трудовото
правоотношение, поради което считано от 11.06.2021г. ответникът е изпазнал в забава по
отношение плащането на това обезщетение и дължи лихва за забава върху главницата.
Ищецът претендира такава за периода 01.08.2021г. до 14.11.2021г. включително. По делото
няма данни за размера на лихвата за забава върху главницата от 250.00 лева за периода
4
01.08.2021г. до 14.11.2021г. включително, но съдът намира, че на основание чл.162 от ГПК
следва да определи размера по своя преценка и след използване на компютърна програма за
изчисляване на лихви за забава, а именно в размер на 0.07 лева. Този иск следва да се уважи
до този размер, а в останалата му част до пълния предявен размер от 6.92 лева да се
отхвърли като неоснователен.
По отношение претендираните обезщетения по чл.215 от КТ, съдът намира за
установено следното: Съгласно чл.5 от Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина, командироването в чужбина се извършва въз основа на писмена
заповед, издадена от ръководителя на предприятието, като същата следва да съдържа –
имената на командированото лице, начална дата и продължителност на командировката в
календарни дни, финансови условия на командировката – пътни, дневни и квартирни пари и
др. описани в същата разпоредба. В чл.15, ал.1 и чл.17, ал.1 от с.н., за покриване разходите
за командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и
валути съгласно приложение № 3. По делото е представен е пътен лист серия Т № 0700074,
съгласно който ищецът като водач на товарен автомобил „DAF” с рег.№ Р 3434 ВВ и
ремарке „SAMPO” с рег.№ Р 7592 ЕХ за периода 07.06.2021г. до 09.06.2021г. е извършил
международен превоз от 1 202 км. по маршрут гр.Русе до Сато Маре-Дор и обратно.
Представен е и пътен лист серия Т № 0700072, съгласно който ищецът като водач на товарен
автомобил „DAF” с рег.№ Р 3434 ВВ и ремарке „SAMPO” с рег.№ Р 7592 ЕХ за периода
07.06.2021г. до 09.06.2021г. е извършил международни превози до Румъния и обратно, както
следва: от 05.05.2021г. до 07.05.2021г.; от 09.05.2021г. до 11.05.2021г.; от 11.05.2021г. до
13.05.2021г.; от 16.05.2021г. до 18.05.2021г.; от 18.05.2021г. до 20.05.2021г. и от 20.05.2021г.
до 22.05.2021г. общо за 5 508 км. Представени са и писмени доказателства за извършена
проверка на ответното търговско дружество от Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Русе. В
протокол от извършената проверка № ПР2127420/14.09.2021г. са били констатирани, като
нарушения на ответника, че: 1. В. В. е бил командирован за периода 05.05.2021г. –
27.05.2021г. съгласно пътен лист серия Т № 0700072 и индивидуален дневник на шофьора,
без работодателят да е издал писмена заповед, с което е нарушен чл.5, ал.1 от Наредба за
служебните командировки и специализации в чужбина и 2. В. В. е бил командирован,
съгласно пътен лист серия Т № 0700074 и индивидуален пътен дневник предоставени от
работодателя. Няма обаче документи за изплащане на обезщетението за пътни, дневни и
квартирни пари на ищеца, с което е нарушен чл.215, ал.1 от КТ. На ответника са били
дадени предписания да отстрани допуснатите нарушения, но по делото не са представени
доказателства от негова страна те да са били изпълнени. Тези доказателства съдът намира, че
по категоричен начин опровергават възраженията на ответника, че ищецът си бил позволил
да вземе от кочана с пътни листи, подпечатани с печати на дружеството 2 броя пътни листи
със серийни номера серия Т, номера 0700073 и 0700074, като е попълнил и вероятно
подписал пътен лист серия Т, номер 0700074 на „издал пътния лист – Н. В.” и го е използвал
да заведе настоящото дело, както и че подписа на Н. В. във втория пътен лист не бил негов и
че пътния лист не е надлежно оформен с останалите изискуеми реквизити: „Разрешил
излизането – механик” и т.н. В потвърждение на това е и изисканата и представена по
5
делото справка от Агенция „Митници”, ТД Митница – гр.Русе за преминавания през ГКПП
„Дунав мост” – гр.Русе на товарен автомобил „DAF” с рег.№ Р 3434 ВВ и ремарке „SAMPO”
с рег.№ Р 7592 ЕХ, които са били управлявани от ищеца, за периода 05.05.2021г. до
09.06.2021г., които изцяло съвпадат с отразените в двата пътни листа международни
превоза. Т.е. това доказва извършването на твърдените от ищеца межсдународни превози до
Румъния и обратно, както и че отразеното в пътните листи е правилно и достоверно. По тези
съображения съдът намира, че оспорването на пътен лист серия Т, номер 0700074 не е
доказано, това писмено доказателство е истински документ и съдържанието му се ползва с
доказателствена сила по делото. По изложените съображение съдът приема, че искът по
чл.215, ал.1 от КТ е доказан по своето правно основание и на ищеца се дължи обезщетение
за командироване. От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че общият размер на полагащите се на ищеца командировъчни
пари за 18 дни на командироване до Румъния и обратно за периодите както следва: от
05.05.2021г. до 07.05.2021г.; от 09.05.2021г. до 11.05.2021г.; от 11.05.2021г. до 13.05.2021г.;
от 16.05.2021г. до 18.05.2021г.; от 18.05.2021г. до 20.05.2021г.; от 20.05.2021г. до
22.05.2021г. и от 07.06.2021г. до 09.06.2021г., дължими на основание Приложение № 3 от
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина е 486.00 евро или с
левова равностойност 950.53 лева – по 27.00 евро на ден. По делото не са представени от
ответника по делото платежни документи, удостоверяващи плащането на чистата сума на
обезщетението на ищеца, поради което съдът намира, че същото е дължимо. Този иск като
доказан по основание и по размер следва да се уважи изцяло. Върху главницата следва да се
присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на иско – 15.11.2021г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявените искове,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 300.00 лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, държавна такса върху уважените размери на
предявените искове от 150.00 лева /три иска с минимална държавна такса от по 50.00 лева/ и
направените по делото разноски за заплатено възнаграждение на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза в размер на 250.00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Ин Тран” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.”Муткурова” № 70, вх.3, ет.1, ап.2, ЕИК *********, представлявано от управителя
Надежда Петрова Колева, да заплати на ВЛ. П. ВЛ. от с.Ряхово, обл.Русенска, ул.”Генерал
Заимов” № 1, с ЕГН: **********, сумата от 950.53 лева /деветстотин и петдесет лева и
петдесет и три стотинки/, представляваща левовата равностойност на 486.00 /четиристотин
6
осемдесет и шест/ евро за дължими командировъчни пари за общо 18 дни командировка
през периода 05.05.2021г. до 09.06.2021г. и сумата от 235.00 /двеста тридесет и пет/ лева,
представляваща неизплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван 4 дни за
2021г. платен годишен отпуск и сумата от 0.07 лева /седем стотинки/ - лихва за забава върху
главницата на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за периода 01.08.2021г. до 14.11.2021г.,
ведно със законната лихва върху главниците считано от 15.11.2021г. до окончателното им
изплащане, както и сумата от 300.00 /триста/ лева – направени по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ВЛ. П. ВЛ. от с.Ряхово, обл.Русенска, ул.”Генерал
Заимов” № 1, с ЕГН: **********, против “Ин Тран” ООД със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.”Муткурова” № 70, вх.3, ет.1, ап.2, ЕИК *********, представлявано
от управителя Надежда Петрова Колева, иск за претендираната лихва за забава върху
главницата на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, в частта от 0.07 лева /седем стотинки/ до
пълния предявен размер от 6.92 лева /шест лева и деветдесет и две стотинки/, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА “Ин Тран” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.”Муткурова” № 70, вх.3, ет.1, ап.2, ЕИК *********, представлявано от управителя
Надежда Петрова Колева, да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе,
сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева – държавна такса върху уважения размер на
предявените искове и сумата от 250.00 /двеста и петдесет/ лева – направени по делото
разноски за заплатено възнаграждение на вещо лице.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7