РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Девня, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20213120200362 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на “Салушън енд проджект“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Иван Вазов“ №29, вх. А, ап.
2, представлявано от А. К. против Наказателно постановление № 2373,
издадено на 15.11.2021 г. от Директора на ТД“Митница Варна“, с което за
нарушение по чл. 234 ал.1 т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл.
234 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 от ЗМ на въззивника е наложена имуществена санкция
в размер на 3 306, 96 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите
публични държавни вземания.
Въззивникът намира обжалваното наказателното постановление за
неправилно. Твърди, че в хода на административно - наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
по специално нарушение на чл. 40 от ЗАНН. Сочи, че не е извършил
нарушението, за което е санкциониран, тъй като към датата на декларирането
не е било известно и не са съществували никакви документи, от които да се
направи извод, че декларираната тарифна позиция е невярна. Счита също, че
лицето, което следва да носи отговорност за невярно деклариране е прекия
митнически представител, който той е упълномощил и който е извършил
декларирането, без жалбоподателя да му е указвал как. На тези основания
претендира отмяна на издаденото срещу него наказателно постановление.
В с.з. въззивникът – редовно призован не изпраща представител. В
писмена молба, чрез надлежно упълномощен процесуален представител
1
заявява, че поддържа жалбата, претендира разноски съгласно представен
списък.
Административно – наказващия орган, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата. Твърди, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, а извършеното нарушение –
митническа измама доказано по безспорен начин, поради което моли същото
да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
ВРП - редовно уведомени за с.з. не изпращат представител, не
ангажират становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.06.2021 г. на Пристанище „Варна – Запад“ с м/к MSC SHEILA
пристигнал контейнер с №FSCU4742820, натоварен с общо 294 броя колета
изкуствена кожа /PU/ с получател на стоката дружеството въззивник -
„Салушън Енд Проджект”ЕООД, ЕИК *********.
За стоките пристигнали в контейнер № FSCU4742820 от „М&М
Милицер и Мюнх БГ“ ООД, ЕИК *********, като пряк митнически
представител на дружеството – получател, била подадена митническа
декларация за режим „допускане за свободно обръщение“, регистрирана в
митническата информационна система за внос с MRN 21BG002002051796R5
от 18.06.2021 г.
Стоката в контейнера била декларирана като 294 броя колета
изкуствена кожа /PU/ в различни цветове: 1800 м. тъмносиня, 4300 м. синя и
2700 м. розова, бруто тегло 7350 кг., нето тегло 7330 кг., код по КН 43040000
и ставка на митото в размер на 3, 20 %, приложима спрямо декларираната
държава на произход Китай. За стоката са начислени държавни вземания в
размер на 2 672, 30 лева мито и 17 422, 51 лева ДДС.
На 21.06.2021 г. от служители на отдел МРР в присъствието на
представител на декларатора била взета проба от процесната стока с цел
определяне на вида й и правилното й тарифно класиране.
С писмо per. №32-196471/21.06.2021 г. мострата била предадена с
искане за становище към ТД „Северна морска“ /сега ТД“Митница Варна“/,
сектор „Митнически процедури“ относно тарифното класиране на стоката,
съгласно което стоката не следва да се класира в декларирания код по
ТАРИК. Поради това, че липсва информация за обработката на тъканта, а
именно - по какъв начин е покрита горната част /импрегнирана, промазана/,
същата е възможно да се отнесе в различни позиции на 5903 от КН „тъкани,
импрегнирани, промазани, покрити или ламинирани с пластмаси, различни от
тези от № 5902“. Поради липсата на информация относно обективните
характеристики на стоката и невъзможността еднозначно и категорично да се
потвърди декларирания в митническата декларация код по ТАРИК било
препоръчано лабораторно изследване на мостри от стоката. За целта - на
2
24.06.2021 г. отново била взета проба от стоката, за което бил съставен
Протокол за вземане на проба рег.№19/24.06.2021 г.
На 24.06.2021 г. взетата проба била изпратена до Централна
митническа лаборатория с писмо №32- 200813/24.06.2021 г., ведно със Заявка
за анализ/експертиза №19/24.06.2021 г. и копия на придружаващите стоката
документи.
С писмо per. №32-219705/09.07.2021 г. в Главна дирекция
„Митническо разузнаване и разследване“ на ЦМУ постъпила МЛЕ №
24_28.06.2021/09.07.2021 г., съгласно която „изследваната проба представлява
материал от видовете „изкуствена кожа“, чийто външен вид много добре
имитира текстурата на естествената кожа. Полиуретановото покритие е
нанесено върху текстилна основа /подложка от нетъкан текстил/“ и
становище: „Въз основа на получените резултати и експертната оценка, проба
с лаб. код № 3450_9999_21 от стока с наименование „Изкуствена кожа /PU/“,
представлява двуслойно текстилно изделие - текстилна основа, ламинирана
със слой пореста пластмаса, от полиуретан, различен от меката пяна.“
Съгласно резултатите от извършеното изследване: „Анализираната
проба с лабораторен код № 3450_9999__21 представлявала композитен
материал, състоящ се от два слоя - основа от нетъкан текстилен материал,
ламиниран едностранно с полимерен слой от пореста пластмаса от
полиуретан, различен от меката пяна.
Съгласно разпоредбите на правила 1 и 6 от Общите правила за
тълкуване на КН и забележка 3 в) към глава 56 на КН, анализираната проба се
класира в тарифна позиция 3921, в код 3921 13 90 на КН.“
Предвид установената разлика в декларирания тарифен код по КН и
размера на ставката е трябвало да се заплатят: мито - 5428, 10 лева и 17 973,
67 лева ДДС.
Декларирането на процесните стоки с тарифен код, предвиждащ
митническа ставка в размер на 3, 20 % вместо с тарифен код, предвиждащ
ставка в размер на 6, 50 % е довело до незаплащане на част от дължимите
публични държавни вземания в общ размер на 3 306, 96 лева, от които 2 755,
80 лева мито и 551, 16 лева ДДС. С оглед на това и митническите власти
приели, че въззивникът е осъществил състава на нарушение по чл. 234 ал. 1 т.
1 от ЗМ – митническа измама, тъй като вследствие на невярното деклариране
е избегнал частично заплащане на държавните вземания в посочения размер.
Предвид установеното нарушение, до управителя на „Салушън Енд
Проджект” ЕООД била изпратена покана да се яви на 22.07.2021 г. за даване
на обяснения по случая и съставяне на акт за установяване на
административно нарушение в сградата на ТД „Северна морска“ /сега ТД“
Митница Варна“/. Поканата била получена на 15.07.2021 г. от пълномощник
на въззивното дружество, като на посочената дата негов представител не се
явил за съставянето на АУМН. Поради това и на основание чл. 40 ал. 1 от
ЗАНН на 23.07.2021 г. в отсъствие на нарушителя и присъствието на двама
3
свидетели срещу дружеството – въззивник бил съставен АУАН, който на
30.07.2021 г. бил връчен на упълномощен негов представител.
В законоустановения 3 дневен срок не постъпило и писмено
възражение срещу акта, поради което АНО възприел фактическите
констатации отразени в него за доказани и издал атакуваното пред
настоящата съдебна инстанция наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на гласните и писмените доказателства по делото,
които анализирани поотделно и в своята съвкупност не налагат различни
изводи относно фактологията на събитията. Факта, че нарушителя е бил
поканен да се яви на определена дата за съставяне на АУМН се установява с
приетото по делото писмено доказателство – известие за доставяне ИД PS
9028 004В7А W, в което е отразено, че е получено от пълномощник на
адресата. Останалите фактически обстоятелства не се оспорват от въззивника,
поради което не е необходимо да бъдат подлагане на обстоен анализ.
Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на
наложеното административно наказание, прави следните изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и
е приета от съда за разглеждане като допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентния орган по
смисъла на чл. 231 от ЗМ – Началника на Митница Варна, упълномощен с
това правомощие съгласно Заповед № ЗАМ-1091/32-246841 от 02.08.2021 г.
на Директора на Агенция “Митници”.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението
и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят,
което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
Правилно наказващият орган е отнесъл установените фактически констатации
към хипотезата на правната норма. АУАН и НП са издадени в сроковете
предвидени в ЗАНН.
Твърдението на жалбоподателя за допуснати нарушения на чл. 40 от
ЗАНН е не само голословно, но и неоснователно. При издаването на АУМН
4
са спазени всички изисквания на закона, като акта е съставен в отсъствие на
нарушителя при стриктно спазване на установената в ЗАНН процедура – след
изпратена нарочна покана до дружеството – нарушител, получена от
упълномощен негов представител и в присъствието на двама свидетели.
Факта, че АУМН е съставен не на посочената в поканата дата – 22.07.2021 г.,
а на следващия ден не се отразява на редовността на съставянето му,
доколкото датата е последваща, а не предхождаща. Това идва да рече, че
актосъставителят е изчакал да изтече срока, посочен в поканата и след като
никой не се е явил в този срок той е пристъпил към съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя. Поканата е била получена на 15.07.2021 г., при
което нарушителя е разполагал с достатъчно време да се яви в указания срок
и на указаното място, но не е сторил това. Вярно е, че в известието за
доставяне не е вписано името на упълномощеното лице и номера на
пълномощното, но това обстоятелство е било проверено от връчителя – в
случая „Български пощи“ и отразено в известието за доставяне. Затова и
съдът приема, че дружеството – нарушител е било надлежно поканено за
съставянето на АУМН, респ. че са спазени изискванията на чл. 40 от
ЗАНН.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт.
За да приеме, че въззивникът е избегнал заплащане на част от
митните сборове, административно наказващия орган е счел, че той е
извършил невярно деклариране на тарифния номер на внасяната стока в
позиция с по – малък процент на дължимото мито, вместо в позиция с по –
висока митническа ставка. Становището на митническите органи е
обосновано от резултатите на лабораторното изследване в ЦМЛ, съгласно
което процесната стока, декларирана като «изкуствена кожа» представлява
материал от видовете «изкуствена кожа», чийто външен вид много добре
имитира текстурата на естествена кожа. Същото е двуслойно текстилно
изделие – текстилна основа /подложка от нетъкан текстил/, ламинирана със
слой пореста пластмаса, от полиуретан, различен от меката пяна. Въз основа
на така даденото заключение на МЛЕ, Директорът на Дирекция «Митническа
дейност и методология» е приел, че съгласно разпоредбите на правила 1 и 6
от Общите правила за тълкуване на КН и забележка 3 в) към глава 56 на КН,
анализираната проба се класира в тарифна позиция 3921 - в код 3921 13 90 на
КН. Съгласно забележка 3 в) към глава 56 на КН позиции №№ 5602 и 5603 не
включват: листата, плочите или лентите, от пореста пластмаса или каучук,
съчетани с филц или нетъкани текстилни материали, в които текстилния
материал служи само за основа, които следва да се класират в глави 39
«пластмаси и пластмасови изделия» или 40 «каучук и каучукови изделия». По
делото няма спор, че процесната стока не представлява каучуково изделие.
Освен това, макар и да не е упоменато в становището на Дирекция
«Митническа дейност и методология» и в НП, съгласно забележка 2 а) т. 5
към глава 59 на КН «листата, плочите или лентите от порести пластмаси,
5
комбинирани с тъкани, в които тъканта служи само за основа също следва да
се класират в глава 39 на КН. От друга страна съгласно забележки 4 и 5 към
глава 43 на КН «в позиции №№ 4303 или 4304 се включват всякакви видове
облекла и допълнения към тях, подплатени отвътре с естествени или
изкуствени кожухарски кожи, както и облеклата и допълненията към тях,
които имат от лицевата си страна части от естествени или изкуствени
кожухарски кожи, стига тези части да не представляват само обикновени
гарнитури» и «като изкуствени кожухарски кожи в Номенклатурата се
смятат имитациите на кожухарски кожи, получени от вълна, косми или други
влакна, залепени или зашити върху лицева кожа, плат или други материали, с
изключение на имитациите, получени чрез тъкане или плетене /главно
позиции №№ 5801 или 6001/».
Ясно е, дори при пръв прочит на безкрайно ясните забележки към
главите и подпозициите на КН, че съгласно установените от МЛЕ
характеристики на взетите проби от процесната стока, същите съответстват на
изделие от пластмаса, но не и на изкуствени кожухарски кожи – така, както са
декларирани от въззивника пред митническите власти.
Заключението на ЦМЛ не е оспорено от въззивника и съдът няма
основание да не го кредитира. Доколкото кредитираното от съда заключение
на МЛЕ установява, че процесната стока категорично не представлява
кожухарско изделие, а двуслойно текстилно изделие, състоящо се от
текстилна основа от нетъкан текстил, покрито с пореста пластмаса от
полиуретан, съдът достига до извода, че въззивникът неправилно е извършил
тарифирането на внесената стоката, поради което и констатацията на
митническите власти за извършено от негова страна нарушение по чл. 234 ал.
1 т. 1 от Закона за митниците се явява правилна и законосъобразна.
Определеният от митническите органи тарифен номер следва да се приеме за
съответстващ на характеристиките на стоката, но и само доколкото е налице
неправилно тарифиране при декларирането на внасяната стока пред
митническите власти, то закономерно следва извода, че вносителят е
осъществил състава на митническа измама. Поведението му е противоправно,
довело като резултат избягване на частично заплащане на дължими държавни
вземания, предвид по – високото мито за тарифната позиция, в която
внасяната стока е следвало да се декларира.
Досежно възражението на въззивника, че не той, а митническия му
представител следва да понесе административно – наказателната отговорност
за невярното деклариране на процесните стоки по отношение на тяхната
тарифна позиция становището на съда е следното: Отдавна установено в
съдебната практика е правилото, че прекият митнически представител не носи
отговорност за възникналите от декларацията за съответния режим митни
сборове, доколкото действа от името и за сметка на друго лице, т.е. той не е
декларатор. Това е така, защото деклараторът, а не неговия пряк митнически
6
представител е отговорен за точността на информацията, представена в
митническата декларация, за автентичността на представените документи и за
спазването на всички задължения, свързани с въвеждането на въпросните
стоки под съответния режим. А именно лицето, отговорно за плащане на
митническото задължение, е деклараторът. С оглед на това съдът счита, че
като субект на нарушението митническа измама, изразяващо се в невярно
деклариране на тарифния код на внесената стока правилно е определено
дружеството – въззивник. В този смисъл е и Решение № 992 от 19.04.2013 г.
по А. Н. Д. № 852/2013 г. на Административен съд – Варна, с което е
отменено Решение по НАХД № 373/2012 г. по описа на Районен съд – Девня,
където също е прието, че като титуляр и декларатор правилно е определен
упълномощителя, а не неговия представител.
Несъстоятелно е възражението за липса на умисъл у въззивника за
извършване на митническа измама, респ. на преследвана цел за избягване на
пълното обезпечаване на дължимите публични държавни вземания,
доколкото декларирането е извършено от юридическо лице. Известно е, че
административно – наказателната отговорност на юридическите лица е
безвиновна. Тя се налага на корпоративни по своята същност правни субекти
за неправомерни техни действия, насочени към неизпълнение на задължения
към държавата и въпросът за субективното отношение на автора тук не се
поставя.
Наложената санкция е в минималния предвиден в разпоредбата на
чл. 234 ал. 2 т. 1 от ЗМ размер, съобразен с обстоятелствата по чл. 27 ал. 2 от
ЗАНН.
Гореизложеното налага извод за законосъобразност, правилност и
обоснованост на обжалваното наказателно постановление, а претенцията за
неговата отмяна за неоснователна.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д ал.3 от ЗАНН
следва на ТД“Митница Варна“ да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37
ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 120 лева. Предвид фактическата и правна сложност
на конкретния казус съдът преценява, че следва да се присъди
възнаграждение в предвидения минимум.
Водим от гореизложеното и и на основание чл. 63 ал.2 т. 5 от ЗАНН,
съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2373, издадено на
15.11.2021 г. от Директора на ТД“Митница Варна“, с което на “Салушън енд
проджект“ЕООД, ЕИК ********* за нарушение по чл. 234 ал.1 т. 1 от Закона
за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 от ЗМ е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 3 306, 96
лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни
вземания.
ОСЪЖДА на “Салушън енд проджект“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Иван Вазов“ №29, вх. А, ап.
2, представлявано от А. К. ДА ЗАПЛАТИ на Директора на Териториална
дирекция „Митница Варна“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева /осемдесет лв., 00 ст./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Варна в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
8