Решение по дело №16208/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2238
Дата: 9 юни 2020 г. (в сила от 14 декември 2020 г.)
Съдия: Пламен Петев Танев
Дело: 20193110116208
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...........

гр.Варна, 09.06.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

       ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***

 

       при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16208 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството е образувано по предявена искова молба от И.М.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ***, със седалище и адрес в ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1645,56 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 231 часа за целия процесен период от 15.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 192,85 лв., представляваща лихва за забава върху всяко неплатено задължение от датата на изискуемостта му до 09.10.2019г.

 Твърди се, че през периода от 15.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд на длъжност младши експерт в ГПУ – ***при РДГП - ***. Тази дирекция е на структурно подчинение към ***. Съгласно ЗМВР ищецът е бил със статут на държавен служител. За процесния период ищецът е полагал труд на 12 часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл. 178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. От 14.10.2016г. работното време на държавни служители се изчислява в работни дни – сумирано за тримесечен период. Работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Самият коеф. е 1,143. За периода от 15.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е положил 1624 часа нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 1855 часа. Т.е. разликата от 231 часа следва да бъде допълнително заплатена. Размерът е 1645,56 лв.

         В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците в следния смисъл: Искът е неоснователен. Не се спори, че ищецът през процесния период е бил държавен служител и за него се прилага ЗМВР. В ЗМВР е уредено работно време през нощта, което е от 22:00 ч. до 06:00 ч., поради което нощното работно време е 8 часа. Съотношението с коеф. 1,143 се прилага при трудови правоотношения по КТ. За периода на претенцията е действала Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В тази наредба също е уредено, че нощният труд на служителите на МВР е 8 часа. Твърди се, че не е налице празнота в нормативната база, която следва да се запълни от КТ. Сочи се, че НСОРЗ е неприложима в настоящия случай.

          Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

          Безспорно е между страните, че в процесния период от 15.10.2016г. до 30.09.2019г., ищцата полагала труд на длъжност полицай в ГПУ – ***при РДГП – *** към ***.

          По делото е изготвено заключение по допусната ССЧЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното: За периода от 15.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е положил нощен труд в размер на 1624 часа. Преизчисленият нощен труд от 1624 часа с коеф. 1,143 е в размер от 1855 часа. Стойността на допълнителното трудово възнаграждение за положен извънреден труд след приравняване на нощни часове към дневни за периода от 15.10.2016г. до 30.09.2019г., е в размер на 1645,56 лв. за 231 часа. Размерът на мораторната лихва върху главниците е в размер на 192,85 лв.

          Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

          Спорният по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен, респ. заплащене на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

          Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешинте работи.

           В процесния период от 15.10.2016г. до 30.09.2019г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г.

          Текстът на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Липсва обаче изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневен. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения.

          В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. С оглед на това при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение.

         От събраните по делото доказателства, а именно заключението на вещото лице по ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло, се установи, че ищецът за периода от 15.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил 1624 часа нощен труд. След преизичислението на положението часове нощен труд по коеф. 1,143 се получава положен труд в размер на 1855 часа. Разликата от 231 часа не е била заплатена на ищеца, като извънреден труд, поради което и стойността на дължимото възнаграждение е в размер на 1645,56 лв.

          Следователно предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР е основателен и като такъв следва да бъде уважен в рамките на предявения резмер, съобразно изменението, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на възнаграждението.

         Предвид основателността на главната претенция следва да се уважи и акцесорната претенция в размер от 192,85 лв.

         По разноските:       

         С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сторените от последния разноски в производството, в размер на общо 400,00 лв.

        На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 115,82 лева, представляваща дължимата държавна такса и 150,00 лева - възнаграждение за вещо лице.

 

        Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

   ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес в ***, да заплати на И.М.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1645,56 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 231 часа за целия процесен период от 15.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от 1624 с коефицент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 09.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

    ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес в ***, да заплати на И.М.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 192,85 лв., представляваща лихва за забава върху всяко неплатено задължение от датата на изискуемостта му до 09.10.2019г., начислена върху главницата от 1645,56 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 231 часа за целия процесен период от 15.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от 1624 с коефицент 1,143.

 

         ОСЪЖДА *** да заплати на И.М.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 400,00 лв., представляваща направените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

        ОСЪЖДА *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – ***сумата от 265,82 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, представляващи сбор от дължима държавна такса и заплатено възнаграждение на вещо лице.

 

        РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от получаването му, чрез въззивна жалба.

 

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: