№ 223
гр. Варна, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20223001000092 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №18143/14.09.2021г. по описа на ВОС на
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София,
подадена чрез пълномощник юрисконсулт Д.Д., срещу решение №287 от 23.08.2021г.
на Варненски окръжен съд (ВОС), постановено по т.д. №1153/2020г. по описа на ВОС.
С обжалваното решение ответното дружество – жалбоподател „Групама
Застраховане” ЕАД е осъдено да заплати на ищеца „ТЕНДЪР СЕНД” ООД, ЕИК
*********, със седалище град Варна, сумата 26 187 лева, представляваща част от
дължимо застрахователно обезщетение, цялото в размер на 27 187 лв., по договор за
застраховка Индустриален пожар и други щети на имущество, сключен по
застрахователна полица №91000000190704 от 30.07.2019г. със срок на застрахователно
покритие от 31.07.2019г. до 30.07.2020г., за щети по застрахованата вещ – недвижимо
имущество – Ресторант, с адрес: гр. София 1142, ул. Васил Левски №75, ресторант
„Годзила”, настъпили на 25.03.2020г. вследствие на свличане на снежна маса от
покрива на сградата на Министерство на младежта и спорта върху долустоящата
покривната конструкция тип отваряем покрив „Пергола”, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 12.10.2020г., до
1
окончателното й плащане, както и сумата 800,16 лева, представляваща дължимо
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 26 187 лв. за
периода от 25.06.2020 до 12.10.2020г., на основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1
ЗЗД, както и сумата 3 347,50 лева, представляваща сторени разноски в производството
по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Въззивното дружество излага доводи за неправилност на решението като
постановено в противоречие на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Намира за неправилен и несъответстващ на събраните по делото доказателства, извода
на съда, че увреденото имущество е застраховано по процесната застраховка. В
условие на евентуалност сочи, че съдът не е взел предвид отговорите на вещото лице
дадени по поставените в о.с.з. въпроси. Твърди, че от последните се стига до извод, че
не цялата увредена конструкция представлява неделима част от сградата, което от своя
страна е от значение за обхвата на застраховката. Счита, че заключението на вещото
лице не е обективно и не изяснява размера на претърпените вреди, доколкото в същото
е посочена цена за изграждане на цялото съоръжение в противоречие с изводите за
липса на необходимост от подмяна на носещите греди, които са част от цялата
конструкция. При тези основни оплаквания и като счита, че по делото не са били
събрани достатъчно доказателства за спорните обстоятелство и същото не е било
неизяснено от фактическа страна въззивникът моли за отмяна на обжалвания съдебен
акт и постановяване на ново решение по същество на спора, с което исковата
претенция да бъде отхвърлена като недоказана по основание и размер. Претендира и
присъждане на разноските, сторени за производството по делото.
В отговора си на въззивната жалба въззиваемата страна „ТЕНДЪР СЕНД” ООД,
гр. Варна, подробно обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба и
моли обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.
Претендира и присъждане на разноски за въззивното производство.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът не е
взел участие в съдебното заседание. С молба, подадена преди заседанието
пълномощникът на страната моли въззивната жалба да бъде уважена, излагайки отново
основните си оплаквания срещу обжалвания акт по същество на първоинстанционния
съд.
Въззиваемата страна, чрез пълномощника си по делото адвокат Л. П., ВАК,
заявява, че поддържа заявеното оспорване на въззивната жалба и моли обжалваното с
нея решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск от застраховалия наемател на недвижим имот срещу
2
застрахователя по сключена между страните застраховка “Индустриален пожар и
други щети на имущество” по застрахователна полица №91000000190704, със срок на
застрахователно покритие 31.07.2019 - 30.07.2020 г., за заплащане на обезщетение за
щети по застрахованата вещ, причинени вследствие на настъпило на 25.03.2020г.
застрахователно събитие.
Искът е предявен като частичен за сумата 26 187,00 лева (от общата сума от 27
749,40 лв.), като същата се претендира ведно с дължимото обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от 25.06.2020г. до окончателното погасяване на
задължението. За периода до датата на предявяване на исковата молба – 12.10.2020г.,
същото се заявява в размер на 800,16 лева.
Исковите претенции се квалифицират правно по чл.405, ал.1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
По делото не е налице спор, че между ищцовото дружество „ТЕНДЪР СЕНД”
ООД, ЕИК *********, седалище град Варна, и ответника „ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София, е бил сключен
договор за имуществена застраховка “Индустриален пожар и други щети на
имущество” по застрахователна полица №91000000190704, със срок на
застрахователно покритие 31.07.2019 - 30.07.2020 г., относно ползваното под наем
недвижимо имущество – Ресторант, с адрес: гр. София 1142, ул. Васил Левски №75,
ресторант „Годзила”, по който договор уговорената застрахователна премия е била
платена изцяло от застраховащия по уговорения в договора начин и срокове.
Застрахователният договор е сключен в полза на трето лице (бенефициент)
Министерство на младежта и спорта - собственик на сградата, в която се намира
отдадената под наем недвижима вещ.
Липсва спор и по отношение на факта, че на 25.03.2020г. застраховащият
наемател е подал до застрахователя уведомление за щета, настъпила същия ден
вследствие на обилен снеговалеж и свличане на снежна маса от покрива на сградата, в
която е разположен ресторанта върху негова покривна конструкция тип отваряем
покрив „Пергола”, довело до нейната увреда до степен, изискваща цялостната подмяна,
като ответния застраховател е завел претенцията, извършил е и оглед с цел
установяване характера и размера на увреждането, удостоверено в съставен
констативен протокол.
Не е спорно, че с писмо изх. №11-00-224/5 от 02.06.2020г. бенефициентът по
застрахователния договор – собственикът на сградата Министерство на младежта и
спорта, е дал пред застрахователя изричното си съгласие застрахователното
обезщетение да бъде платено на застраховащия по договора наемател „Тендър Сенд”
ООД, който е извършил необходимите ремонтно-възстановителни дейности, извозване
на отпадъци и почистване.
3
Спорът е изведен при възражението на ответника, въведено с отговора на
исковата молба, че по сключения между страните застрахователен договор не се
осигурява покритие на увреденото имущество. Твърди се, че сключената по полица
№91000000190704 застраховка „Пожар и други щети на имущество” осигурява
покритие само за имуществото по тази полица - ресторант Годзила, а не и за
подобрения, каквото според ответника съставлява покривната конструкция, за чието
поправяне се претендира застрахователно обезщетение. Сочи се в тази връзка, че от
самото начало на търговските отношения между страните (2016г.) са били сключвани
две отделни застрахователни полици - една за ресторанта, издавана винаги в полза на
собственика, и една за подобренията, машини, съоръжения, оборудване, материални
запаси, декоративни елементи, макет и рекламни табели, издавана в полза на
застраховащия наемател. Според ответника, увредената конструкция - пергола, е била
застрахована по имуществена застраховка “Индустриален пожар и други щети на
имущество - подобрения, машини, съоръжения, оборудване, материални запаси,
декоративни елементи, макет и рекламни табели”. И тъй като последната застраховка,
сключена между страните по полица №91000000180823, е била валидна до 02.10.2019г.
и не е била подновена, то и застрахователят не може да бъде задължаван да носи риска,
който е поел по полицата, за процесното застрахователно събитие, настъпило извън
срока на застрахователното покритие.
Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователно това насрещно
твърдение на ответника, позовавайки се на заключението на допуснатата и приета по
делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която въз основа на изследвана проектна
документация установява, че увредената пергола представлява всъщност покрив на
пристройката (тераса), направена е през 2015г. и е неделима част от ресторант
„Годзила”, съответно на дадените от вещото лице пояснения в открито съдебно
заседание, че конструкцията, наричана пергола, е изградена от метални колони,
закрепени неделимо към сградата с анкерни болтове и с фундаменти към земята.
В подадената въззивна жалба въззивникът „Групама Застраховане” ЕАД
дефинира твърдяната неправилност на оспорваното първоинстанционно решение като
нарушаване правилата за тълкуване на договорите (чл.20 ЗЗД), в контекста на
процесното застрахователно правоотношение и по-специално на неговия предметен
обхват - имуществена застраховка на “Недвижимо имущество. Ресторант”. По
същество, спорът е формулиран от въззивника с аргумента, че увреждането е
настъпило по отношение на изградената покривна конструкция, която класифицира
като подобрение, което не попада в обхвата на застрахователната полица, издадена за
покритие на застрахователен риск, настъпил по отношение на ресторанта като
недвижимо имущество.
Тълкуването на договорите - чл.20 ЗЗД, се свързва с изясняването на
4
действителната волята на страните, което по подразбиране се отнася до съдържанието
и смисловото значение на ползвания от тях понятиен апарат. С оглед принципа на
свобода на договорната воля страните разполагат с възможност да вложат едно или
друго съдържание на избраното от тях понятие, с което идентифицират правата и
задълженията си и преследваните от тях цели. От друга страна, в случай, че с оглед
спецификата на техните договорни отношения страните не намират за необходимо да
вложат специфичен смисъл и съдържание в дадено договорно понятие, то неговото
договорно тълкуване следва да бъде изведено в съдържанието и смисъла, с които това
понятие е възприето в нормативните актове и обичая в практиката.
Повдигнатият от въззивника спор относно съдържанието на понятието
“ресторант” от фактическа и правна страна не разкрива признаци, които да водят до
тълкуване на това понятие в различие от установеното в § 1, т.32 от Допълнителните
разпоредби на Закона за туризма съдържание – “заведение, в което се предлагат
кухненска и сладкарска продукция, алкохолни и безалкохолни напитки. Обслужването
на клиентите е с квалифицирани сервитьори с използване на специални форми на
сервиране.”. По делото нито са наведени твърдения, нито са посочени и представени
доказателства, че тази допълнителна пристройка, изградена през 2015г. (т.е. преди
началото на трайните отношения между страните по имуществено застраховане,
започнали от 2016г.) не е част от стопанисвания от ищеца ресторант. Напротив.
Изрично се сочи от вещото лице, че същата е закрепена към сградата; металните
колони и закрепването, заедно с вътрешен вход към сградата правят това съоръжение
неделима част от сградата; явно се използва за отделен салон за пушачи. В този
контекст и доколкото застрахователното покритие е адресирано до имуществени
вреди, причинени на застрахования “ресторант” от природни бедствия, както е в
процесния случай, не обосновава прилагането на селективни критерии от категорията
на сочените от въззивника “подобрения”, “конструкции, които подлежат на демонтаж”.
Налагането на подобен подход при определянето на застрахованото имущество, който
подход не кореспондира на закрепените в чл.20 ЗЗД критерии, сочи не на
“тълкувателна дейност”, а на намеса в договорите, за което съдът няма правомощия.
Оплакването на въззивника за неправилно приложение на чл.20 ЗЗД следва да бъде
оставено без уважение.
При условията на евентуалност, въззивникът оспорва като неправилна приетата
стойност на причинените имуществени вреди на процесния ресторант, повдигайки
оспорване на СТЕ, слушана и приета в първоинстанционното производство в
съдебното заседание на 25.06.2021 година. Видно от протокола за това с.з.,
процесуалният представител на въззивника е изразил съгласие с приемането на
заключението на СТЕ. В този ред доводите, с които въззивната жалбата оспорва
резултатите от експертизата следва да бъдат оставени без последствие.
5
Без уважение следва да бъдат оставени и оплакванията във въззивната жалба за
“произнасяне на спор от първоинстанционния съд в условията на непълнота на
доказателства и на неговата неизясненост от фактическа страна”. Съгласно
диспозитивното начало на исковия процес, установено в чл.6, ал.2 ГПК, въвеждането
на фактическите очертания на спора е възложено на страните по делото, съответно на
което чл.154 ГПК им възлага и доказателствената тежест. Видно от постановените в
първоинстанционното дело съдебни актове по неговата подготовка и развитие, липсват
нарушения на процесуалните задължения на съда, които да водят до неизясненост на
делото от фактическа страна, съответно до ограничаване правата на страните в
доказателствения процес. В допълнение следва да се отбележи и че въззивникът не
сочи нови факти и доказателства, нито твърди, че са налице условията на чл.266, ал.2 и
ал.3 ГПК, при които е допустимо представянето на такива във въззивното
производство. Ето защо и това необосновано оплакване следва да бъде оставено без
уважение.
Въз основа на горното и съобразно чл.272 ГПК настоящият въззивен състав
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и като такова същото
следва да бъде потвърдено със запазване на неговите мотиви, към които въззивният съд
препращаща без да ги преповтаря. Подадената от ответника „ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД въззивна жалба се преценява като неоснователна и
недоказана, поради което се оставя без уважение.
С оглед на това и на основание чл.81, във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК като
основателно се цени искането на въззиваемия за осъждане на въззивника да му
репарира разноските, сторени във въззивното производство. Същите, видно от нарочно
представения за целта списък по чл.80 от ГПК и доказателства за тяхната направа
(л.19-20), са в размер на 2500 лв. – платено адвокатско възнаграждение, и се присъждат
изцяло.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №287 от 23.08.2021г. на Варненски окръжен съд,
постановено по т.д. №1153/2020г. по описа на ВОС.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Средец”, бул. „Цариградско шосе” №47А,
бл.В, ет.3, представлявано от Селин Едит Болар, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕНДЪР СЕНД”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария
Луиза” №37А, представлявано от управителя Георги Петров Тодоров, сумата 2 500
лева (две хиляди и петстотин лева), представляваща сторени разноски за въззивното
6
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р.
България с касационна жалба, която следва да се подаде в едномесечен срок, считано
от датата на връчване на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7