Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.г.т., 14.06.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - г.т., наказателна колегия,
в публичното заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
Председател: Росен Стоянов
в присъствието на секретаря Радостина С.,
разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 138 по описа на Районен съд - г.т.
за 2018г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е образувано
по жалба на Д.Д.Ч. *** с ЕГН – **********, срещу наказателно постановление № 37/27.06.2017г.
на Директор на Регионална здравна инспекция - Д..
С атакуваното наказателно
постановление на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 56, ал.ІІ от Закона
за здравето, на основание чл.218, ал.І от ЗЗ й е наложена глоба в размер на 300.00(триста)лева.
Въззиваемата страна, се представлява от юрисконсулт В., по
същество пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно
и законосъобразно.
Актосъставителят
поддържа направените констатации в съставения акт за нарушение, че жалбоподателя
е допуснал вмененото му нарушение.
Жалбоподателят се явява, не се представлява, а по същество
поддържа внесената жалба и направените в нея констатации, оспорва НП, като неправилно и
незаконосъобразно и пледира същото като такова да бъде отменено.
След преценка на ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства и релевираните от страните доводи, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице в
законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспорваното НП.
Независимо от
основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което
констатира следното:
В
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие
на нарушителя и двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа
реквизитите по чл.42 от ЗАНН. НП е издадено в рамките на преклузивния срок по
чл.34 ал.3 от ЗАНН, връчено е на нарушителя и съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН.
С оглед изложеното
съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно във формалноправен аспект.
От фактическа
страна:
На 10.05.2017г. е
била извършена планова проверка в „Д.з.и.“ – г.т., от св. Р.Б. в присъствието
на св. С.Д., спазва ли се забраната за тютюнопушене в помещенията с обособени
работни места, където се полага труд. При извършената проверка се констатирало,
че в помещение с обособено едно работно място на жалбоподателката Ч., същата
извършва тютюнопушене. Констатирано е наличие на пепелник с наличие на угарки
от цигари върху работното бюро.
В резултат на
констатираното, св. Р.Б. на 11.05.2017г. в присъствието на свидетели при
съставяне на акта, съставила АУАН № Ф 000097/2017г., описала и квалифицирала
установеното нарушение, като административно нарушение по чл. 56, ал. ІІ от ЗЗ
Въз основа на акта,
за санкциониране на извършителя предвид констатираното по-горе нарушение, на 27.06.2017г.
било издадено обжалваното Наказателно постановление № 37 от Директора на РЗИ - Д.,
в обстоятелствената част на което административно-наказващият орган възприел
описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното
наказателно постановление, за нарушението на чл. 56, ал. ІІ от ЗЗ на основание
чл. 218, ал. І от ЗЗ било наложено административно наказание „ глоба „ в размер
на 300лв.
В хода на съдебното
производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН
и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитани като
свидетели в съдебно заседание, актосъставителят Р.Б. – констатирала
нарушението, С.Д. – свидетел при констатиране на процесното
нарушение, П.Г. и Н.П. – свидетели при съставяне на АУАН потвърдиха
законосъобразното образуване на административнонаказателното производство и
констатациите в акта, и в НП. Съдът кредитира техните показания, като обективни
и непротиворечащи на приложените по делото заверени за вярност копия от писмени
доказателства.
От правна страна,
съдът не споделя становището на жалбоподателя, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 56, ал. ІІ от ЗЗ „Забранява се тютюнопушенето и в
помещенията с обособени работни места, където се полага труд, както и в
помещенията към тях със спомагателно и обслужващо предназначение“, при чието
нарушение чл. 218, ал. І от ЗЗ регламентира налагане на административно
наказание „ глоба „ от 300лв. до 500лв. В процесния случай въз основа на
приложените по делото и кредитирани от съда писмени доказателства и гласните
такива, обективирани в показанията на горепосочените свидетели по безспорен
начин се установи, че жалбоподателят е извършвал тютюнопушене в помещение
обособено като работно място. Не се спори между страните, че това помещение е
работното място на жалбоподателката и се ползава само от нея. Не се оспорва и
факта, че е установено, че в работното помещение е пушено и са констатирани
пепелник с угарки от цигари.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно се е
установило, че констатираното в АУАН нарушение е извършено от лицето, посочено
като нарушител. Разглеждайки делото по същество, настоящият съдебен състав
установи чрез допустимите от закона доказателства административното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено, което обуславя извода, че атакуваният
административен акт не противоречи на буквата и духа на материалния закон.
Съдът не споделя
становището на жалбоподателя, че при издаването на АУАН са допуснати съществени
процесуални нарушения, които са прехвърлени и в НП. В АУАН правилно и коректно е отразено нарушението, кои норми
и въз основа на кои доказателства. Предвид горното съда счита, че по никакъв
начин не е нарушено правото на защита на нарушителя още повече, че той се е
възползвал от тях в пълната им цялост.
В конкретния случай
не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН /маловажен случай/
с оглед характера на обществените отношения, които са засегнати. Само по себе
си обстоятелството, че деянието не е рецидивно, не игнорира неговия
общественоопасен характер, респективно не указва, че е налице по - ниска степен
на обществена опасност на нарушението. А и следва да се отбележи, че този факт
/първо нарушение от този вид/ е отчетен от административнонаказващия орган с
налагането на наказание в предвидения в закона минимален размер.
По
отношение наложената санкция: Така наложената санкция е в размер и вид
съобразен с действащата материалноправна норма към момента на извършване на
нарушението. Санкцията наложена на основание чл. 218, ал. І от ЗЗ, наказващия
орган е отмерил към абсолютния минимум. Същата в този си размер, съответства на
високата обществена опасност на извършеното нарушение и съобразена с данните за
жалбоподателя, съда счита, че е основателна и справедлива, поради което не
следва да я преразглежда.
Воден от изложените
фактически констатации и правни изводи, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 37/27.06.2017г. на Директор на Регионална здравна инспекция - Д., с което на Д.Д.Ч.
*** с ЕГН – **********, за извършено нарушение по чл. 56, ал.ІІ от Закона за
здравето, на основание чл.218, ал.І от ЗЗ й е наложена глоба в размер на
300.00(триста)лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Д. в 14-дневен срок от уведомяването на
страните.
Районен съдия: