Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ...02.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на втори декември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 14658/2019 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 544355 от 23.11.2018
г., постановено по гр.д. № 6329/2015 г., по описа на СРС, ГО, 87 състав, съдът признал
за установено на основание чл. 422 ЕПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че И.Б.Г.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, сумата от 5366,79 лв. лв. - главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от м.9.2011 г. до м.4.2014 г. (с включена
в тази сума такса за дялово разпределение в размер на 44,88 лв.) в имот с
абонатен № 022735, находящ се в гр. София, ул. "********,
апартамент без номер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.10.2014 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 451,96 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяването на главницата за ползвана
топлинна енергия за периода от 31.10.2011 г. до 18.09.2014 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ТПК по
ч.гр.дело № 54275/2014 г. по описа на СРС, 87 състав. Отхвърлил е иска за
сумата от 7,24 лв., представляваща лихва за забава в погасяването на таксата за
извършената услуга "дялово разпределение" за периода от 31.10.2011 г.
до 18.09.2014 г., като неоснователен. Съответно е разпределил и разноски между
страните. Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца - "Т.С.“ ООД и В.Н.В.
– на ответника.
Решението в частта, в която
исковете са уважени, е обжалвано от ответника И.Б.Г. с оплаквания, че е
неправилно. Поддържа, че първостепенният съд е нарушил диспозитивното
начало, като е допълнил исковата претенция на ищеца, посочвайки обект – апартамент
без номер, а видно от приложените по делото книжа, ищецът претендира осъждане
за топлинна енергия за абонатен № 022735, находящ се
в гр. София, ул. „********. Заявява още, че по делото не е установено да са
налице облигационни отношения между ищеца и третото лице – помагач. Не бил
представен договор за извършване на услугата дялово разпределение. Твърди още,
че от страна на ищеца не са представени доказателства за консумирана топлинна
енергия.
Постъпила е въззивна
жалба и от третото лице помагач на страната на ответника – В.Н.В., с идентични
оплаквания срещу постановеното в уважената му част решение.
В срока по делото е постъпил
отговор на въззивната жалба от И.Б.Г., в който е
изразено становище за основателност на същата.
Третото лице помагач – В. Н.В.
в определения от закона срок, депозира отговор на въззивната
жалба, като счита същата за основателна.
Ответникът "Т.С.” ЕАД не е взел становище
по жалбите.
Третото лице - помагач на ищеца "Т.С.”
ООД също не изразява становище по жалбите.
Страните не представят нови доказателства и
не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са допустими, поради
което подлежат на разглеждане по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му -
в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно
за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност съдът
намира следното:
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане
е иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да се уважи предявеният главен
иск, че ответникът дължи процесните суми, търсени от
ищеца като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи
главно и пълно, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че в сградата,
където е имотът на ответника има монтиран топломер в АС, преминал метрологична
проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна
енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните
отчети на индивидуалните разпределители от ФДР и изчисляване на стойностите на
различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.
Правилно първоинстанционният
съд независимо, че ответникът е оспорил, че е потребител на ТЕ, при съвкупната
преценка на писмените доказателства към исковата молба - Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот от 30.01.2009 г. и
Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот
от 30.12.2009 г. се установява, че през процесния
период ответникът И.Б.Г. е била собственик на процесния
имот, в който се твърди да е доставяна топлинна енергия, находящ
се на адрес: гр. София, ул. "********, апартамент без номер. Правилно
първостепенният съд е приел, че отношенията между доставчика и потребителя на
топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него
е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на
топлинна енергия с топлопреносното предприятия при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. Понятието
„потребител”, от своя страна, има легално определение в закона. В § 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода м. 1Е2011 г. - 17.07.2012 г.) е
посочено, че потребител е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Следователно, за да
бъде едно лице потребител на топлинна енергия за битови нужди, е достатъчно да
бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на
ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал,
обитавал имота. Ирелевантно е и обстоятелството на
чие име фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот, както и
дали е прекратено топлоподаването към отоплителните тела в имота.
По делото е установено, че процесният имот е топлофициран,
както и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена).
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая
отношенията между страните са регулирани от приетите Общи условия от 2008 г. и
2014 г., като същите са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно
според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат
в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия. Районният съд правилно е приел, че между него
и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия, за периода м.9.2011 г. до м.4.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл.
139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142,
ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода в сградата, където се намира процесният имот, е възложено на третото лице помагач „Т.с.”
ЕООД.
Пред районният съд по искане на
страните е изслушана съдебно – техническа експертиза, от която е установено, че
че дяловете за отопление на процесния
имот са изчислени в съответствие с действащата нормативна уредба. През исковия
период на ответника са начислявани суми за топла вода, за отопление и за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация.
Според първоначалната експертиза, приета в проведеното открито съдебно
заседание на дата 26.10.2016 г. и коригирано от вещото лице в проведеното
открито съдебно заседание на дата 14.02.2018 г., както и според допълнителната
експертиза, приета в открито съдебно заседание на 14.02.2018 г., за периода от
м.9.2011 г. до м.4.2014 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 3749,66 лв.
Действащата през процесния период нормативна уредба -
чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда
- етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска,
респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни - след изменението на ЗЕ от ДВ, бр.
74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността
на действително потребената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени. Според първата
съдебно - техническата експертиза, при отчитане на резултата от изравнителните
сметки и при съобразяване на отопляем обем на сградата от 2172 M3, посочената
сума в настоящия случай следва да бъде увеличена със сумата от 1599,85 лв.,
представляваща сума за доплащане, а според допълнителната експертиза при
съобразяване на отопляем обем на сградата от 2072 M3, посочената сума следва да
бъде увеличена със сумата от 1636,62 лв. Или общата дължима сума за ползвана
топлинна енергия за процесния период в имота според
първото заключение се равнява на сумата от 5349,51 лв., а според второто - на
сумата от 5386,28 лв. И в двата случая изчислените от вещото лице са по -
високи от претендираната от ищеца - 5321,91 лв.
Неоснователни са оплакванията
във въззивната жалба на ответника и третото лице
помагач, че процесиите суми не са дължими, тъй като по делото не се установява,
че ищецът е извършвал доставка на топлинна енергия именно в собствения на
ответника имот. От представените пред СРС от топлинния счетоводител документи
за главен отчет /на лист 173-175/, се установява, че касаят имот - апартамент, находящ се в сграда в гр. София, на ул. "********, с
абонатен № 22735. Видно от представените по делото съобщения към фактури,
издавани от ищцовото дружество за процесния
период, в същите е посочено, че топлоснабденият имот
се намира в гр. София, на ул. "********, вх. 1, ап. 7. И в двата вида
документи никъде не фигурира административен адрес ул. "********А /с
индекс А/, както твърди третото лице помагач. Действително, и в документите за
отчет, и във фактурите топлоснабденият имот -
апартамент е посочен под № 7, а в двата броя нотариални актове /на лист
120-121/, установяващи правото на собственост на ответника по отношение на
имот, находящ се гр. София, на ул. "********, не
е посочен номер на апартамента. Доколкото обаче по делото не се спори, че
първоначално същият е бил собственост на бащата на третото лице помагач В. - Н.В.,
а в списъка на абонатите, живущи в жилищна сграда на ул. "******** в
София, ползващи топлинна енергия от системата на ТЕЦ "София за 1965-66
година /на лист 133/, абонатът Н.В. е отразен под № 7 /списъкът не е оспорен в
тази част/, следва да се приеме, че въпросните документи за главен отчет касаят
именно процесният имот, в който е доставяна топлинна
енергия.
Установено е въз основа на двете
заключения по приетите съдебно - технически експертизи, допуснати и изслушани в
първоинстанционното производство, което при
преценката им по реда на чл. 202 ГПК следва да бъдат кредитирани, че за периода
от м.9.2011 г. до м.4.2014 г. ответникът е ползвал топлинна енергия с цена
5321,91 лв. Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер от 44,88 лв. (съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза), които съобразно разпоредбите
на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите
между „Т.С.“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Или общата дължима главница за ползвана
топлинна енергия в имота за процесния период, с
включена в нея такса за дялово разпределение, се равнява на сумата от 5366,79
лв. От изслушаните пред СРС заключения на вещото лице по изготвените и приети
по делото съдебно - счетоводни експертизи, в счетоводството на ищцовото дружество липсват данни за извършени плащания, а
отделно от това ответникът не ангажира други доказателства в тази насока.
С
оглед установеното облигационно правоотношение между страните, при съобразяване
на действащата през процесния период нормативна
уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на
доставената топлинна енергия, законосъобразно първоинстанционният
съд е приел, че предявените искове са основателни в посочената част за исковите
периоди до горепосочените размери, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане -
чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ето защо въззивните
жалби следва да бъдат оставени без уважение, а решението на СРС - потвърдено в
обжалваната му част, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1,
т. 1 ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 544355 от 23.11.2018 г., постановено по
гр.д. № 6329/2015 г., по описа на СРС, ГО, 87 състав, съдът признал за
установено на основание чл. 422 ЕПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че И.Б.Г.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, сумата от 5366,79 лв. лв. -
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
м.9.2011 г. до м.4.2014 г. (с включена в тази сума такса за дялово
разпределение в размер на 44,88 лв.) в имот с абонатен № 022735, находящ се в гр. София, ул. "********, апартамент без
номер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.10.2014 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 451,96 лв., представляваща обезщетение
за забава в погасяването на главницата за ползвана топлинна енергия за периода
от 31.10.2011 г. до 18.09.2014 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ТПК по ч.гр.дело № 54275/2014 г.
по описа на СРС, 87 състав.
В останалата част съдебното решение не е обжалвано и
е влязло в сила.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./