№ 40
гр. Елхово , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Пенка Н. Николова
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Административно
наказателно дело № 20212310200113 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Р. ГЮР. с ЕГН ********** от гр.
Средец, против Наказателно постановление № 21 *** от 05.03.2021 година
на началник РУ - Елхово, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3,
предл.1 от ЗДвП.
В депозираната жалба против НП се сочи, че същото е
незаконосъобразно, като се желае неговата отмяна. Твърдят се допуснати в
хода на административно – наказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила при съставяне и връчване на АУАН и
НП. Оспорено е и авторството на административното нарушение, за което
жалбоподателят е санкциониран.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с пълномощник – адв. К Жалбата се поддържа изцяло, като в хода на
делото по същество се излагат и допълнителни доводи за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна - ОД на МВР Ямбол, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание. В писмена молба, депозирана от
процесуален представител – юрисконсулт жалбата се оспорва като
неоснователна и се желае потвърждаване на наказателното постановление.
1
РП – Ямбол, ТО - Елхово, редовно призована, не взема становище
по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 27.02.2021 година свидетелят АНГ. Б. М. заедно със своите
родители - *** М. и ***а М.а пътувал в лек автомобил „Фолксваген Венто“ с
рег. № *** от село Шарково за гр. Елхово. Автомобилът се управлявал от
бащата на свидетеля – *** М.. Около 19.30 часа последният паркирал
автомобила пред магазин, намиращ се в с. М.Ш., на ул. ***“, слязъл от
автомобила и влязъл в магазина за да пазарува. В автомобила останали св.
А.М. и майка му – ***а М.а. По същото това време зад автомобила
„Фолксваген Венто“ бил паркиран друг автомобил – „Сеат Ибиза“ с рег. № А
*** КВ, собственост на Р.Д. Г.а. Докато изчаквали в автомобила завръщането
на *** М., свидетеля А.М. и неговата майка видели жалбоподателя Д. Р.
ГЮР. да излиза от магазина. Последният се качил в паркирания автомобил
„Сеат Ибиза“, запалил двигателя на същия и при извършена маневра
„движение назад“ ударил паркирания автомобил „Фолксваген Венто“. Св.
А.М. и майка му ***а М.а излезли от автомобила и казали на Д.Г., че е ударил
техния автомобил. Последния заявил „Да, какво от това, че ви ударих“. В
същото това време от магазина излязъл и бащата на св. А.М., който подал
сигнал на тел. 112. Във връзка с подадения сигнал свидетелите Г.В. и Х.М.,
двамата на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ – Елхово посетили с.
М.Ш., където пристигнали около 20.00 часа. До идването на полицейските
служители жалбоподателят се качил в друг автомобил, управляван от друго
лице, а малко след това се върнал отново на мястото на ПТП заедно с лице на
име И След пристигането си на мястото на ПТП свидетелите В. и М. провели
беседа със св. А.М. и неговите родители, както и с жалбоподателя Д.Г. и
други лица, намиращи се на мястото в момента. Жалбоподателят заявил пред
полицейските служители, че не е управлявал автомобила, като посочил за
водач на автомобила друго лице, което също дошло на място. Пред
полицейските служители това лице обяснило, че не е управлявало автомобила
в момента на ПТП. На въпроса на полицейските служители дали е
консумирал алкохол, Д.Г. отговорил положително. Тъй като в резултат на
извършената проверка полицейските служители установили, че именно Д.Г. е
управлявал МПС към момента на настъпването на ПТП, същите поканили
жалбоподателя да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство „Акотест Дрегер 7510“ с инв. № ARBA – 0179.
Жалбоподателят се съгласил, като му бил разяснен и указан начина, по който
ще бъде извършена проверката. Независимо от дадените указания от
полицейските служители, поради това, че Г. не изпълнявал същите,
направените от него над пет опита за проверка с техническото средство били
неуспешни. На Д.Г. бил издаден талон за изследване № 000867 от
2
27.02.2021г., връчен му на същата дата н 21.50 часа, в който било посочено,
че водача следва да се явил в ЦСМП – Елхово до 120 минути от връчване на
талона.
На мястото на проверката св. В. в присъствието на Д.Г. и
свидетелите Х.М. и А.М., съставил против Д. Р. ГЮР. АУАН № 166527 от
27.02.2021г. В обстоятелствената част на АУАН актосъставителят посочил, че
на 27.02.2021г. в 20.30 часа в с. М.Ш., на ул. „***“ пред №13 до смесен
магазин, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № А
*** КВ, собственост на Р.Д. Г.а, като отказал да даде качествена проба за
употреба на алкохол с техническо средство „Акотест Дрегер 7510“ с инв. №
ARBA – 0179. В АУАН е отразено, че на лицето е издаден талон за
медицинско изследване, като е посочен номера на същия. Прието е от
актосъставителя, че е налице отказ от страна на Г. да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство и не е изпълнил
предписание за медицинско изследване. При съставянето на АУАН от водача
били иззети свидетелството за управление на МПС и контролния талон към
него. Словесното описание на нарушението било квалифицирано от
актосъставителят цифрово като такова по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. АУАН бил
предявен на нарушителя, подписан от него без възражения. АУАН е подписан
от актосъставителят и свидетелите по установяване на административното
нарушение. На нарушителя е връчен препис от АУАН.
Жалбоподателят Д.Г. не се е явил в ФСМП гр. Елхово за
медицинско изследване.
В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в
разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, Д.Г. не е депозирал писмени
възражения.
Въз основа на съставеният АУАН, на 05.03.2021 година Георги
Вълев на длъжност Началник РУ – Елхово към ОД на МВР – Ямбол,
упълномощен с МЗ № 8121з – 515 от 14.05.2018 година, приложена към АНП,
издал против Д. Р. ГЮР. Наказателно постановление № 21 *** от 05.03.2021
година на началник РУ - Елхово, с което наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3,
предл.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е връчено на наказаното лице на
15.03.2021 година, видно от разписката, приложена към него.
Жалбата против наказателното постановление е депозирана пред
АНО на 16.03.2021 година.
От приложената и приета като доказателство по делото справка за
3
жалбоподателя в качеството му на водач на МПС, се установява, че същият е
правоспособен водач на МПС, категории В, М, ТКТ, АМ, В1, като
свидетелството за управление на МПС е издадено на 10.06.2002 година и до
настоящия момент е наказан с общо 12 влезли в сила наказателни
постановления и един фиш за нарушения по ЗДвП, две от които за нарушения
по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Материалната компетентност на св. В. да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП, а на Началникът на
РУ – Елхово да издава наказателни постановления въз основа а тези актове се
установява от приложените към АНП Заповед № 8121з- 515 от 14.05.2018г. и
Заповед № 8121з- 825 от 19.07.2019г., двете на Министъра на МВР.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните по делото свидетели В., М. и М., първият от
които актосъставител, а вторият и третият свидетели по установяване на
административното нарушение, както и въз основа приетите по делото
писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните
по делото свидетели, тъй като същите са конкретни, ясни, непротиворечиви,
взаимно допълващи се и последователни, изразяват в пълнота всички факти и
обстоятелства във връзка с възприетите от всеки от тях действия на
жалбоподателя, като освен това по делото няма данни, които да създават
съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели. В
подкрепа на гласните доказателства са и събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства. От показанията на св. М., необорени в
хода на съдебното следствие, се установява по безспорен начин управлението
от страна на жалбоподателя на МПС на 27.02.2021г. около 19.30 часа в с.
М.Ш., община Болярово и участието му в ПТП с друго МПС, управлявано от
бащата на св. М.. От показанията на свидетелите В. и М. се установява отказа
от страна на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство и неизпълнението на предписание за
медицинско изследване.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима.
По процесуалната законосъобразност на наказателното
постановление:
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната
4
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съдът не
констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения,
представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП.
Административнонаказателната отговорност на Д.Г. е ангажирана в редовно
възникнало и развило се производство по установяване на нарушението и
издаване на НП. Актовете са издадени от компетентни органи, в надлежната
форма, при спазване на процесуалните изисквания и съдържат всички
изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН. В
АУАН, съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и
конкретно формулирано словесно описание на нарушението с неговите
обективни признаци, посочена е цифрово и нарушената разпоредба. Т.е.
даденото описание съответства на законовото изискване, установено за това
/чл. 42, т. 4, съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото са обективирани всички
релевантни факти и обстоятелства, както тези явяващи се елементи от
твърдяното нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването им и
откриване на нарушението, поради което изложените в тази насока доводи от
процесуалният представител на жалбоподателя са неоснователни.
Относно материалноправната законосъобразност на
наказателното постановление:
Въз основа на възприетата и изложена фактическа обстановка съдът
прие, че жалбоподателят Д. Р. ГЮР. с поведението си на 27.02.2021г. е
осъществил състава на административното нарушение по чл.174, ал.3 от
ЗДвП, тъй като водач на моторно превозно средство – лек автомобил „Сеат
Ибиза“ с рег. № А *** КВ, е отказал да му бъде извършена проверка за
установяване на употребата на алкохол – с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с инв. № АRВА– 0179 и не е изпълнил издадено предписание за
медицинско изследване. Това нарушение според настоящата инстанция е
подведено правилно към уреждащата го правна норма както в АУАН от
актосъставителя, така и в НП от административно – наказващият орган.
За да приеме, че е бил налице такъв отказ от страна на
жалбоподателя за изпробване с техническо средство, съдът ползва
обективните и кредитирани показания на свидетелите В., М. и М., неоспорени
от страна на жалбоподателя, както и от писмените доказателства по делото –
АУАН – ползващ се и с доказателствената си сила съобразно чл.189, ал.2 от
ЗДВП като редовно съставен и с неоспорени чрез съответни доказателства
констатации, талон за изследване. Следва да се отбележи, че от страна на
наказаното лице не се ангажираха каквито и да било доказателства, внасящи
съмнение в обстоятелствата, които са описани в АУАН и в НП и които съдът
прие за случили се в обективната действителност. Напротив, събраните по
делото гласни доказателства са категорични, че на 27.02.2021г. около 19.30
часа /часът, в който жалбоподателят Г. е управлявал лекият автомобил и е бил
участник в ПТП с друг лек автомобил, паркиран пред магазин в с. М.Ш.,
5
община Болярово, на ул. ***“ №13/, същият е имал качеството „водач“ на лек
автомобил. Това качеството на жалбоподателя се установява от
кредитираните като обективни, правдиви и непротиворечиви свидетелски
показания на А.М., който е възприел управлението на МПС от страна на
жалбоподателя. Именно в качеството му на водач на МПС на 27.02.2021г. към
момента на настъпване на ПТП около 19.30 часа и след подаден сигнал на
тел. 112, в един по – късен момент, а именно след пристигане на място на
полицейските служители В. и М., установяване на фактите по случая
жалбоподателят е бил поканен за извършване на проверка за употреба на
алкохол с посоченото в АУАН и НП техническо средство. Направени са
многократни опити за извършване на проверка на жалбоподателя за употреба
на алкохол с техническо средство, които видно от показанията на свидетелите
са били неуспешни поради това, че същият не е изпълнявал разпорежданията
и указанията на полицейските служители във връзка с извършването на
проверката. Безспорно е и това, че към момента на пристигане на свидетелите
В. и М. на мястото на ПТП Д.Г. не е имал качеството на „водач“ на МПС, като
такова качество не е имал и в часа, посочен в АУАН – 20.30 часа, тъй като
след настъпването на ПТП жалбоподателят е преустановил управлението на
МПС и към момента на пристигането на полицейските служители се е
намирал извън автомобила. Именно защото жалбоподателят в един предходен
момент – около 19.30 часа, е бил водач на МПС, за което по делото са налице
категорични и безспорни доказателства, е бил поканен да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол, каквато той на практика е отказал.
Обстоятелството дали лицето е било употребило алкохол или не, е
без значение за съставомерността на административното нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДВП.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2 000 лв.
За да бъде законосъобразно ангажирана
административнонаказателната отговорност и да бъдат наложени
предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания „глоба“ и „лишаване от
право да управлява МПС“, следва да бъде установен отказ на водача на МПС
6
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване на алкохол. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа за
установяване и отказа на който и да е от тях, при липсата на отчетен резултат,
изпълва състава на едно нарушение. Изброяването на методите, с които се
установява от контролните органи наличието или не на алкохол в кръвта не
представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се
касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на
МПС е отказал да му бъде извършена проверка за наличие или не на алкохол
в кръвта, независимо по кой метод. В конкретния случай от събраните
писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на посочените в
наказателното постановление дата и място водачът на МПС е отказал
проверката с техническо средство за установяване употребата на алкохол,
както и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Видно и от
показанията на разпитаните по делото свидетели при проверката водачът е
бил поканен да бъде проверен с техническо средство за установяване
употреба на алкохол, но поради това, че не е изпълнявал дадените указания и
разпореждания от страна на контролните органи, не е дал качествена проба.
Съгласно разпоредбата на чл.2 от Наредба №1 от 19 юли 2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - дв, бр. 81 от 2018 г.), при
извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното
лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по
Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те
налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго
нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица
живот или здраве. Неизпълнението на това задължени, с което се
възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да
му бъде извършена такава. Т.е. правилно е прието в случая от
актосъставителя, че е бил налице отказ от страна на жалбоподотеля да му
бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство. Жалбоподателят
е получил издаденият му талон за изследване, но не се е явил в указаното му
време в посоченото болнично заведение за да му бъде извършено медицинско
изследване.
Административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП е пълно и
коректно изписано не само словесно, но и цифрово, както от актосъставителя,
така и от административно – наказващият орган.
Правилно според съдебния състав е приложена и санкционната
разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП с наложени съответно предвидени
наказания по вид и размер за конкретното административно нарушение.
Следва да се посочи, че предвидените административни наказания са
конкретно определени от законодателя – глоба в размер на 2000 лв. и
7
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, така че и съдът не
би могъл да промени същите в насока евентуално на тяхното намаляване.
Няма допуснато нарушение на материалния закон при прилагане на нормата
на чл.174, ал.3 от ЗДвП – и като нарушена, и като предвиждаща съответната
за уреденото нарушение санкция, доколкото това е предвиден от самия
законотворец подход в една и съща разпоредба да са уредени и елементите от
състава на нарушението, и предвиденото наказание, намиращ приложение и
при много други административни нарушения по ЗДвП.
В съответствие с изискванията на Наредба № І з – 2539/2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение, на водача Д.Г. е постановено да се
отнемат 12 к. т. за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДВП.
Във връзка с доводите на процесуалният представител на
жалбоподотеля, изложени в хода на делото по същество и невъзприети от
съдебния състав, следва да се посочи следното:
В АУАН и в НП са посочени час и място на нарушението, което в
случая е отрицателен факт и поради това няма времеви и пространствени
предели. Следователно времето на нарушението и неговото място са времето
и мястото на отправено искане да бъде извършена проверка на водача.
Фактическото обвинение е категорично, че на 27.02.2021г. около 20.30 часа
жалбоподателят е отказал да бъде проверен с техническо средство за
употреба на алкохол. След като съставомерното поведение е отрицателен
факт, то се налага извода, че необходимо и достатъчно е да се конкретизират
спрямо времето и пространството онези обстоятелства, които пораждат
задължението му да се подложи на проверка за употреба на алкохол, а
именно: управление на моторно превозно средство и покана да бъде
проверен, които са отразени в наказателното постановление и в АУАН.
Следва да се посочи и това, че по силата на чл. 6, ал.2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, часът на
извършване на проверката се вписва задължително в съставения АУАН, но за
установено нарушение на чл.5 от ЗДвП, а именно управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. В настоящия случай
времето на извършване на нарушението не съвпада с времето на управление
на МПС. Видно от издаденото предписание – талон, лицето е следвало да се
яви в ФСМП гр. Елхово за медицинско изследване до 120 минути от
връчването на талона, а последният е връчен в 21.50 часа, а часът на
нарушението е 20.30 часа на 27.02.2021г. Така от началото на проверката –
8
20.30 часа до нейния край с връчване на талона в 21.50 часа са изминали 1 час
и 20 минути, което сочи, че часът на отказа е действително 20.30 часа, тъй
като талона се съставя след отказа да бъде извършена проверка с техническо
средство. Като се има предвид, че отказа се формира при неизпълнение на
искането на контролните органи да се извърши проверка с техническо
средство, то се налага извода, че часът на връчване на талона не е час на
съставомерния му отказ, още повече, че лицето разполага и с време да
изпълни предписанието. Както се посочи и по-горе изпълнителното деяние,
представляващо отклонение от дължимото поведение има две форми, поради
двата основни способа за проверка, а с осъществяването на която и да е от тях
се извършва административно нарушение, при това само едно.
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за приложимост
на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се касае за маловажен случай на
административно нарушение. Поначало обществената опасност на нарушения
по чл.174, ал.3 от ЗДвП е определена от законодателя като висока, с оглед
размера на санкцията, предвидена за това нарушение. Независимо, че от
нарушението на Д.Г. не са настъпили вредни последици, то с оглед на
формалния характер на състава на отговорността по чл.174, ал.3 от ЗДвП и
предвид на това, че процесното деяние не се отличава от останалите
нарушения от своя вид, то не би могло да се приеме, че обществената му
опасност е явно незначителна в контекста на легалната дефиниция на
маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. Отделно от това, с оглед
приложената към АНП справка за нарушител, може да бъде изведен извод за
висока степен на обществена опасност на дееца, предвид множеството
извършени от него нарушения по ЗДвП, установени с влезли в сила
наказателни постановления и фишове. С оглед на изложеното настоящият
състав приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН,
което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя
от административно - наказателна отговорност. По посочените съображения
наказващият орган като не е приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.
С оглед изхода на делото и съобразно направеното с молба от
28.05.2021г. от процесуалният представител на въззиваемата страна искане на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, на ОД на МВР - Ямбол
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. При определяне на
неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, в която е
предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет на НБПП. На следващо място съдът взе предвид, че за
защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната
помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Поради това и като
прецени фактическата и правна сложност на делото и участието на
процесуалния представител на въззиваемата страна в него чрез депозирана
молба, съдът прецени, че следва да определи на ОД на МВР-Ямбол
9
юрисконсултско възнаграждение в предвидения в Наредбата минимален
размер от 80.00 лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21 *** от
05.03.2021 година на Началник РУ – Елхово Георги Вълев, с което на Д. Р.
ГЮР. с ЕГН ********** от гр. Средец, ул. „***“ №35, е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3 от
ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Д. Р. ГЮР. с ЕГН ********** от гр. Средец, ул. „***“
№35, да заплати на ОД на МВР- Ямбол сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
представляващи направени по делото разноски за юрисконсулстко
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Ямбол по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
10