О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 23.02.2018 г.
Административен съд - Русе, в публично заседание на 25
януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИНА РАЙЧЕВА
при секретаря ДИАНА
МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора АНДРЕЙ
АНГЕЛОВ като разгледа
докладваното от съдията РАЙЧЕВА адм. дело
№ 385 по описа за 2017 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е
по искова молба на Ц.А.С. ***, насочена срещу Агенция за социално подпомагане –
гр. София. С предявения иск се претендира осъждане на ответника да заплати
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди в размер 1 000 (хиляда)
лева. В исковата молба (л. л. 2 и 3 от делото) и в допълнение към нея вх. № 2859 от
27.11.2017 г. по описа на съда (л. л. 17 – 20 от делото) се сочи, че
претендираните неимуществени вреди са резултат от незаконосъобразно бездействие
на длъжностни лица и органи на Агенцията за социално подпомагане. Позовава се
на факта, че като баща на малолетното дете Ц.Ц.С разполага с влязло в сила на
10.08.2017 г. решение на Окръжен съд – Русе, с което е определен режим на лични
отношения между него и детето. Дирекция „Социално подпомагане” – Русе били
запознати със случая, но до този момент не били предприети никакви адекватни
мерки от длъжностните лица, които да гарантират правата по цитираното съдебно
решение. В о.с.з. на 18.12.2017 год. ищецът уточнява, че претенцията му касае
периода от 05.10.2015 г. до датата на предявяване на иска - 29.09.2017 г. (л. 56
от делото). Вредите се изразявали в появата на ярко изразено отчуждение между
родител и дете, липсата на взаимни отношения между него и дъщеря му, прекъсване
на грижите, които следва да полага за нея, създаването на пречка за
изграждането на здрава родствена връзка между поколенията, подкрепена с почит и
уважение, понесени отчаяние, тормоз, стрес, несигурност.
Ответникът –
Агенция за социално подпомагане – гр. София, чрез процесуален представител и в
писмен отговор по исковата молба вх. № 3052 от 15.12.2017 г. по описа на съда (л. л. 28 –
32 от делото), в писмена защита и в съдебно заседание в хода по същество на
делото счита исковата претенция на първо място за недопустима, като в условията
на евентуалност се развиват и съображения за неоснователност на иска.
Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокуратурата на Република България счита, че
искът е допустим, но неоснователен и недоказан.
По фактите
След пълен
анализ на събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът Ц.А.С. е
баща на малолетното дете Ц.Ц.С.
С решение № 353 от
10.08.2017 г., постановено по въззивно гражданско дело № 486/2017 г. по описа
на Окръжен съд – Русе, съдът е отменил решение № 531 от 02.05.2017 г.,
постановено по гр. д. № 7691/2016 г. по описа на Районен съд – Русе, в частта,
в която районният съд е изменил определения с предходен съдебен акт № 127 от
19.10.2009 г., постановен по гр. д. № 1812/2009 г. по описа на РС – Русе режим
на лични отношения между бащата Ц.А.С. и малолетната му дъщеря Ц.Ц.С, като е определил
следния режим на лични отношения между бащата и детето, а именно: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа в събота и от 10:00
часа до 17:00 часа в неделя, без преспиване и вместо него е определил режим на
лични отношения между бащата и детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя и е потвърдил решението на
първоинстанционния съд в частта, в която е изменил определения с Решение № 127
от 19.10.2009 г., постановено по гр. д. № 1812/2009 г. по описа на РС – Русе
режим на лични отношения между бащата Ц.А.С. и малолетната му дъщеря Ц.Ц.С,
като е определил следния режим на лични отношения между бащата и детето, а
именно: новогодишните празници – за времето от 31.12 до 05.01, първите пет дни
от пролетната ваканция през м. април, както и две седмици през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск (л. л. 9 – 12 от делото).
На 18.09.2017 г.
ищецът подава устен, а впоследствие и писмен сигнал в деловодството на Отдел
„Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” – Русе съдържащ оплакване,
че не се спазва решението на Окръжен съд – Русе за определения режим на лични
отношения с дъщеря му, като смята, че в нея се формира силно изразен Синдром на
Родителско отчуждение (л. 40 и л. 52 от делото). Освен това на същата дата С. е
подал и молба за ползване от детето му на социална услуга в общността (л. 41 от
делото). По постъпилия сигнал е било извършено социално проучване и изготвен социален
доклад за оценка на постъпил сигнал (л. л. 42 – 44 от делото). Видно от съдържанието
на доклада, при оценка на риска е прието, че емоционалната връзка на детето с
бащата не е прекъсвана и няма симптоми на родителско отчуждение. Установено е,
че между родителите има неразбирателство по отношение отглеждането и
възпитанието на детето, режима на лични отношения и други от битов характер,
поради което и отношенията им са обтегнати, а детето с изключителната си
чувствителност преживява стресови моменти при контактите си с бащата. Прието е,
че съществува риск от уреждане на физическото, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие, както и от прояви на синдром на родителско
отчуждение на детето, то се явява дете в риск по смисъла на §1, т. 11, б. ”в” от ДР на ЗЗДет. В тази връзка на 28.09.2017 г. е издадено
Направление за ползване на подходяща услуга в общността, с цел преодоляване на
проблемите между бащата и детето (л. 45 от делото). По издаденото направление
се предоставя Социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа” в Център за
обществена подкрепа към КСУДС – Русе, която е дългосрочна, за срок от шест
месеца, и към настоящия момент все още не е приключила. По делото е представен
актуален доклад за работата по случая, направена е оценка на потребностите на
детето. В него е посочено, че е изготвен и приет план за работа, в който са
били заложени определени цели. На този първи етап, като краткосрочна цел е
посочена кризисна интервенция за стабилизиране на психо-емоционалното състояние
на детето, за да почувства по-голяма сигурност и спокойствие, за да се намали
тревожността на момичето и да се възстанови доверителната връзка между баща и
дъщеря. Посочено е, че постигането на тази основна краткосрочна цел изисква
работа, както с детето, така и с родителите му, които са декларирали готовност
да сътрудничат, макар и невинаги реалните им действия да са съответствали на
декларираните им намерения (л. л. 46 и 47 от делото).
По делото се
съдържат данни за това, че и през 2015 г. С. е подавал сигнали в ДСП – Русе
относно възпрепятстване от страна на майката и бабата по майчина линия
спазването на определения Решение № 127 от 19.10.2009 г., постановено по гр. д.
№ 1812/2009 г. по описа на РС – Русе режим на лични отношения между ищеца и
дъщеря му. По същите са извършвани проверки и не е бил установен риск за детето,
като наведените от ищеца твърдения за възпрепятстване контактите между него и
детето не са били потвърдени - той поддържал лични отношения с дъщеря си,
съобразени с регламентирания режим в съдебно решение; детето се отглеждало и
възпитавало от майка си, в дома й, като същото гостува периодично в дома на
баба си по майчина линия в гр. Русе, в случай на трудова ангажираност на родителя
в почивни дни (л. л. 48 – 51 от делото).
Сигнал за неспазване
на определения режим на лични отношения С. *** и на дата 08.06.2017 г. (л. 53
от делото). Видно от писмо изх. № СЛ/Д-Р/595-001 от 15.11.2017 г., във връзка с
този сигнал е проведена среща с детето и родителите му и с представител на
КСУДС – Русе, на която са им били представени различните социални услуги в
общността, с цел подпомагане да бъдат преодолени проблемите помежду им. Ц. и майки й заявили, че не желаят да ползват такава (л. л.
113 – 115 от делото).
С писмо изх. № ПР/Д-Р/210-001
от 29.09.2017 г. на ДСП – Русе, Д.М.– държавен съдебен изпълнител в СИС при РС - Русе е
уведомен за подадения на 18.09.2017 г. сигнал от страна на Ц.С. и за
предприетите от страна на ДСП – Русе действия (л. 54 от делото).
Макар и
установяващи предприети от длъжностни лица на ответната агенция действия,
неивокирани в обстоятелствената част на исковата молба, съдът е счел за нужно
да приобщи към материалите по делото представените от ответника писмени
доказателства, тъй като установяват обстоятелства по изпълнение на определени в
специалния закон - ЗЗДетето правомощия.
По правото
Административен съд - Русе, при така установената
фактическа обстановка формира следните правни изводи:
Предявен е иск за имуществени вреди с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Исковата претенция е насочена срещу Агенция за
социално подпомагане – гр. София, същата е надлежен ответник, съгласно чл. 2,
ал. 3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане, като се
твърди незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица и органи на Агенцията.
В твърденията на ищеца, обективирани в исковата
молба и в допълнението към нея недвусмислено е заявено, че претенцията му се
обосновава на незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица и
органи на Агенцията за социално подпомагане, изразило се в непредприемане на
адекватни мерки по изпълнение на определения с влязло в сила съдебно решение
режим на лични отношения между него и малолетното му дете ц.ц.с за изпълнение на определения
с влязло в сила решение № 353 от 10.08.2017 г., постановено по въззивно гражданско дело №
486/2017 г. по описа на Окръжен съд – Русе режим на лични отношения между него и детето. В този смисъл е докладът
на съда в с.з. на 18.12.2017 г., л.56-гръб, по който доклад възражения не са
направени.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, исковете по
ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния
кодекс, в който пък са предвидени предпоставките за допустимост на тези искове.
Съгласно чл. 204, ал.4 от АПК при предявен иск за обезщетение на вреди от незаконосъобразни действия или
бездействия на орган или длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, незаконосъобразността
на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетението.
Съвкупният анализ на тази
норма и разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, сочи, че като абсолютна
предпоставка за допустимост на иска е изведено обстоятелството за осъществяване
на административна дейност. Ищецът претендира понасяне на вреди и от
незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от териториална структура в
Русе на Агенцията за социално подпомагане. Агенцията за социално подпомагане е
орган, създаден по силата на специален закон – чл.5, ал.2 ЗСП, на който орган и
чрез съответните му териториални поделения са възложени властнически правомощия
на орган за провеждане на държавна политика за закрила на детето – чл.6, т.2
ЗЗДет. При изпълнение на тези си правомощия длъжностните лица от системата
осъществяват административна дейност. Под незаконосъобразни действия или
бездействия законът разбира фактически такива. Единствено при наличието на
фактическо действие, респективно бездействие при осъществяване на
законоустановените правомощия на орган за защита на детето, съдът е оправомощен
да прецени законосъобразност на бездействието в производство по иск за
обезщетение по чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В случая твърдяното бездействие, както бе посочено
по-горе, се състои в непредприемане на адекватни мерки за изпълнение на влязло
в сила съдебно решение, касателно определен режим на лични отношения между
родител и неговото дете. Именно това е твърдяният източник на претендираните
вреди. В този смисъл не е налице действие или бездействие, чиято
незаконосъобразност да се установява в хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК.
Не са наведени твърдения, че е налице
незаконосъобразен, нищожен или оттеглен административен акт, с оглед извършване
на положителна преценка за допустимост на иска в останалите хипотези на чл. 204
от АПК.
Искът по чл. 203, ал. 1 от АПК не може да се
основава на твърдяно неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. Неизпълнението
на съдебно решение не съставлява фактическо бездействие при и по повод
осъществяване на административна дейност, по смисъла, вложен от законодателя в
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ и е недопустимо да се приема като основание на
претенция за вреди по този ред. Такива са онези фактически действия и
бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да
извършат по силата на нормативен акт, без да е необходимо издаването на индивидуален
административен акт, в който смисъл трайна практика на касационната инстанция -
вж. Решение № 2715 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6476/2014 г., III о.;
Решение № 3983 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 402/2011 г., III о.
Предприемането
на мерки за
точното
изпълнение на определения с влязло в сила решение режим на лични отношения между
родител и дете от длъжностни лица на Агенцията, не е законодателно скрепено
като правомощие и компетентност на дирекциите „Социално подпомагане“, в случая ДСП
- Русе. Изпълнението на разпореденото с влязъл в сила съдебен акт не създава административно
правоотношение по см. на чл. 128 от АПК между родител и орган за закрила на
детето. Със съдебното решение се урежда спорно гражданско правоотношение,
възникнало на плоскостта на Семейния кодекс (СК). Същото е регламентирано с
решение по въззивно гражданско дело на Окръжен съд – Русе, като съдът не е
вменил на ДСП – Русе задължение за участие в определения режим на лични
отношения, каквато възможност е предвидена съгласно чл. 59, ал. 8, т. 1 от СК -
при необходимост съдът да определя подходящи защитни мерки за осигуряване на
изпълнение на решението по чл.59, ал. 2 и 7 като осъществяване на личните
отношения в присъствието на определено лице. Съдействието във връзка с точното
изпълнение на така определения режим на лични отношения между бащата и
малолетното му дете е в компетентността на други органи и то извън системата на
Агенцията за социално подпомагане. В случая ищецът не основава иска си на
твърдения за настъпили вреди в следствие неизвършването на конкретни фактически
действия, които длъжностни
лица и органи на Агенцията за социално подпомагане са били длъжни да извършат
по силата на закона. Независимо от това съдът намира за необходимо да изтъкне,
че с оглед всички данни по делото, ДСП – Русе е предприела онези допустими и
необходими действия, съобразно правомощията й по Закона за закрила на детето, в
отговор на сезиране с подаваните до нея сигнали от страна на С. и изложеното в
тях, като предоставя социална услуга. Освен това данните по писмените
доказателства сочат, че ищецът не зачита в необходима степен интересите на
малолетното дете, а настойчиво претендира свои права в изпълнение на съдебно
решение за режим на лични отношения.
Неоснователно
е позоваването от страна на ищеца на Регламент (ЕО) №2201/2203 на Съвета. С този общностен акт се развира принципа
на взаимното признаване на съдебните решения като крайъгълен камък за
създаването на действително пространство на правосъдие и е
неприложим в настоящия случай, в който детето и неговия баща се намират на територията
на една държава-член на ЕС.
При горните съображения настоящият състав счита,
че искът на Ц.А.С. ***, насочен срещу Агенция за социално подпомагане – гр.
София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
неизпълнение на влязло в сила съдебно решение е недопустим предвид
липсата на фактическо бездействие при и по повод осъществяване на
административна дейност и производството по така подадената искова молба следва
да бъде прекратено.
Мотивиран така и на основание чл. 130 от ГПК, във
връзка с чл. чл. 144, 203, ал.2 от АПК и чл.1, ал.1 ЗОДОВ, административният
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 25.01.2018 г. за даване
ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА исковата молба на Ц.А.С., с която е предявен иск с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Агенцията за социално подпомагане – гр.
София, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 1 000
(хиляда) лева в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица и
органи на Агенцията за социално подпомагане, изразяващо се в непредприемане на
адекватни мерки по изпълнение на определения с влязло в сила решение режим на
лични отношения между Ц.А.С. и малолетното му дете ц.ц.с.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 385/2017 г. по описа на Административен съд - Русе.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
Съдия: