№ 10294
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110156248 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(Установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
285029/12.10.2023 г., от ************, ЕИК *********, със седалище в
************* чрез юрисконсулт Елена Петрова, тел. *****, eлектронен
адрес: *****@************.** срещу Г. Й. Г., с адрес: ************, с която е
предявен положителен установителен иск за съществуване на вземане с
правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с който се иска да
бъде установено по отношение на Г. Й. Г., че същата дължи на ************
сумата от 759.01 лв. - задължения за предоставени ****** услуги, отразени
във фактури, дължими в периода 13.05.2022г. - 13.05.2023г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението (18.07.2023 г.) до
изплащане на задълженията.
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че между страните са
налице договорни отношения, свързани с предоставянето на ****** услуги за
имота, посочен и в заповедта за изпълнение, а именно, имот с адрес:
************, като за задълженията, предмет на заповедното производство, в
базата данни на дружеството е създадена договорна сметка ****** към
партидата, отнасяща се за имота.
Излага доводи, че по силата на чл. 8 от Наредба №4 от 14 септември
2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
1
на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба №4),
получаването на ****** услуги става чрез публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответния регулаторен орган.
Счита, че правоотношенията между страните са регламентирани от
Общи условия за предоставяне на ****** услуги на потребителите от ******
оператор ************", одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от
ЗРВКУ (Общи условия), които са общодостъпни на интернет страницата на
дружеството. По силата на последните, ответникът има качеството на
потребител на ****** услуги за посочения по-горе имот.
Твърди, че ответникът е собственик на прочесния имот и като такъв е
потребител и има задължението да плаща сметки по смисъла на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /пара 1, ал.1 от
ДР/. Същата дефиниция се съдържа и в уреждащата тези обществени
отношения Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, както и в Общите условия за предоставяне на
****** услуги от ****** оператор ************. Съобразно тях,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
****** услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране.
Твърди, че от вписванията в справката се установява, че на 31/03/2004г.
ответникът е придобил чрез покупко-продажба имота, за който са
предоставени услугите, чиято стойност е предмет на делото. Впоследствие не
е налице вписване на акт или сделка, в резултат на което ответникът да е
престанал да е негов собственик и съответно - потребител на предоставените
за този имот ****** услуги.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва количеството вода – 23
куб. метра за двама човека и да броя месеца – 2 на брой. Твърди, че преди 3
години 2020 г. – юли е подала молба за отписване на 1 лице – бланка
изтеглена от техния сайт. Неодобрена била – не знае защо и до ден днешен
няма отговор нито писмен, нито устен. Твърди, че там се вписват имената и
телефон на домоуправител. Сочи, че нито са я търсили, нито нещо друго.
Уважава предложението на съда да сключат споразумение и ще опита, но
едва ли ще стане. Трудни били, меко казано. Прилага фактура.
В открито съдебно заседание (о.с.з.), ищецът не се явява и не се
представлява.
Ответникът, редовно призован се явява лично в о.с.з. Признава, че е
спряла да плаща, защото не отговорили, дали молбата за промяна на брой
хора е уважена. Иска да плаща за един човек. Поддържа, че е подала
заявление за намаляване броя на лица, но ответната страна не е отговорила от
2
2016 г. Твърди забава. Моли да не си присъжда юрисконсултско
възнаграждение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 46123/29.12.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.27-31 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 46123/29.12.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л.27-31 от
делото).
Между страните не се спори, че ответникът е собственик на имота, че е
възникнало качеството на потребител, както и задължение да заплаща
претендираната вода – доставка, пречистване и отвеждане на вода. Не се
спори, че ищецът е доставил ****** услуги за процесния период и обект. Не
се спори по изискуемостта на вземането. Не се спори, че ответникът не е
платил.
Спорно остава между страните за количеството доставяна вода и
размерът на задължението, доколкото последният е функция от количеството.
Спорно е колко хора живея в апартамента.
3
По делото е приета комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза (КСТЕССчЕ), която съдът напълно кредитира като обективна,
пълна и вярна. От нейното заключение се установи, че ищецът е доставял
твърдяното количество вода, същото е правилно изчислено въз основа на
обема на жилището и живущи лица. Ответникът е ползвал вода при така
наречените „на база“. Нямал е водомер, като начисляването е извършено
съгласно чл. 39, ал.3 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Този факт не се оспорва
от страните. Претендираните цени са определени върху посоченото
количество вода, определена по реда на чл.39, ал.5-6 от Наредбата.
Заключението установи, че претендираното количество вода и размера на
задълженията са изчислени съгласно квадратурата на жилището и цените на
КЕВР. От така представеното заключение са установи, че сумата е за 2 броя
живущи. Общото незаплатено задължение за процесния период е 759.01 лева
– главница и 35.69 лева мораторна лихва. Заключението установява, че
сумите са за двама броя живущи, а за един сумите следва да се разделят на
две (л.57-61 от делото).
Непогасеното задължение се потвърждава и от вещите лица в съдебна
зала, с оглед грешката ва заключението за сумата от 821.51 лева, което сумата
не следва да се отчита.
С оглед приетото заключение на КСТЕССчЕ, съдът приема, че е
доказана едната от двете спорни предпоставки за уважаване на иска –
количество доставяна вода и цените, съгласно определените от КЕВР.
Следващият спорен момент остава за колко лица следва да се начислява
сума по реда на чл.39, ал.3 от Наредбата. Безспорно установено е по делото,
че ищецът е начислил за два броя лица. Ответникът твърди, че през 2019
година е подал молба за промяна на броя лица и от тогава досега няма
произнасяне от ищеца.
По делото е представено писмо от ответника, което изхожда от ищеца.
Видно от това писмо ищецът признава, че на 18.09.2019 г. ответникът е подал
молба за промяна на броя живущи. Видно от представеното писмо ищецът е
бил уведомен за волеизявлението на ответника за промяна на броя живущи. В
писмото се цитират нормативни актове, за това какво следва да съдържа
заявлението. Посоченото в писмото е бланкетно и от типа copy-paste от
нормативните актове. По делото липсват доказателства, че ищецът се е
произнесъл по тази молба на ответника. Ето защо потребителят няма как да
знае защо и колко дължи, а има право да научи за това по какъв механизъм му
се начислява процесната сума. Делото касае потребителски спор и на
основание чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за приложение на
императивна правна норма, каквито са нормите от Закона за защита на
потребителите. След като ищецът не е уведомил ответника за произнасянето
по подадената от него молба, доколкото по делото липсва обратна разписка,
4
то следва, че ищецът все още не се произнесъл по нея. Следователно ищецът
се намира в забава и следва да бъде санкциониран.
От представеното писмо, изходящо от ищеца, се установи, че в него се
цитират законови разпоредби. Съдът приема, че потребителят не е длъжен да
тълкува законовите разпоредби, нито има такива специални знания. А
вменяването на такова задължение у него от страна на доставчика на
комунални услуги представлява явно тежко за потребителя и несъразмерно с
оглед неговите права. Ето защо ищецът е следвало при констатирана
нередовност на заявлението за промяна на броя живущи, да не отговаря
бланкетно и общо, а дължи да даде конкретни указания на ответника
(потребител) за отстраняване на нередовности - като да представи съгласие от
управителя на етажната собственост, като се посочи кой управител и коя
етажна собственост, да се укаже заявлението да се приподпише от
необходимите лица и да се посочат тези лица. С даването на бланкетни
указания до потребителя, ищецът е нарушил ЗЗПотр. и чл.30 АПК. В случая
ответникът има качеството на потребител, а по отношение на доставката на
комунални услуги, ищецът следва да спазва разпоредбите на АПК, като
административен орган. Липсата на ясни указания към потребителя
опорочава действието на ищеца, който има и функцията на административен
орган по чл.21, ал.1 АПК, доколкото е налице организация предоставяща
обществени услуги, а ответникът е подал заявлението за промяна на броя
живущи и очаква индивидуален администривен акт, който ще породи права и
задължение досежно формиране на сметки по доставка на ****** услуги. Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че ищецът е в забава по отношение
на искането на ответника за промяна на броя хора. Същият е следвало да
издаде нарочен акт, с който да уведоми ответника дали молбата е уважена или
не. При констатиране на нередовности на молбата, ищецът е следвало да даде
точни и конкретни указания на потребителя в указания срок – какво се иска
от кого, а не да цитирани правни разпоредби. Липсата на точни и разбираеми
указания към потребителят за отстраняване на нередовности е порок, който
следва да бъде понесен от ищеца, тъй като потребителят – ответникът няма
вина за това.
Всички тези действия от страна на ищеца се явяват явна злоупотреба с
права на господстващ монополист и поставя ответника в неблагоприятно
положение и по-неравностойно, с оглед качеството му на потребител. Ето
защо съдът приема, че ответникът своевременно е уведомил ищеца за
промяна броя хора. Ищецът незаконосъобразно не е извършил съответните
действия, поради което от датата на уведомяване до сега ищецът неправилно
и незаконосъобразно е начислява доставка на вода и отвеждането й на база 2
броя живущи. При забава на ищеца, същият носи отговорността от своето
противоправно поведение. Още повече, платеното от 2019 г. до сега за два
броя живущи се явява платено без основание – чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
При това положение от 18.09.2019 г. до настоящия момент, ищецът е
следвало да начислява суми за ****** услуги на база 1 брой живущ. Ето защо
5
съдът приема, че исковата претенция е частично основателна. С оглед
изложеното от вещото лице, процесната сума следва да се раздели на две,
като дължимата сума за главница е в размер на 379.51 лева.
С оглед изложеното съдът приема, че исковата претенция е частично
основателна. Следва да бъде признато за установено, че Г. Й. Г., с адрес:
************ дължи на ************, ЕИК *********, със седалище в гр.
София п.к. ************* ******* сумата от 379.51 лева - задължения за
предоставени ****** услуги, отразени във фактури, дължими в периода
13.05.2022г. - 13.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението (18.07.2023 г.) до изплащане на задълженията, на основание
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.39, ал.3 и ал.5 от Наредба № 4 от 14
септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
Следва да се отхвърли исковата претенция за горницата от 379.51 лева
до пълния претендиран размер от 759.01 лева - задължения за
предоставени ****** услуги, отразени във фактури, дължими в периода
13.05.2022г. - 13.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението (18.07.2023 г.) до изплащане на задълженията.
По разноските
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски с оглед
уважената част на иска, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има
право на разноски с оглед отхвърлената част от иска. Ответникът не
претендира разноски.
Искът е в размер на 759.01 лева, а е уважен 379.51 лева – половината.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
По заповедното производство
За заповедното производство претендира държавна такса в размер на
25.00 лева (л.9 от заповедното производство) и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение. Възнаграждението е в минимален размер по чл.26 НЗПП вр.
чл.78, ал.8 ГПК. Същото следва да бъде признато. Общият разход е в размер
на 75.00 лева. С оглед уваженият размер на иска, разноските са в размер на
37.50 лева.
Ето защо Г. Й. Г., с адрес: ************ следва да бъде осъдена да
заплати на „************, ЕИК *********, със седалище в гр. София п.к.
************* ******* сумата от 37.50 лева (тридесет и седем лева и
петдесет стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. № 40096/2023 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
По исковото производство
В исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на разноски.
6
Същият не представя списък с разноски. Претендира и юрисконсултско
възнаграждение в двете производства. Видно от изложеното в исковата молба
претендира държавна такси и юрисконсултско възнаграждение. Заплатената
от него държавна такса е в размер на 25.00 лева (л.7 от делото). Съдът
приема, че делото не е сложно от фактическа и правна сложност.
Процесуалният представител на ищеца не се е явявал в о.с.з. Не е изпращам
допълнителни молби. Ето защо възнаграждението следва да се определи в
минимален размер по чл.25, ал.1 НЗПП, а именно 100.00 лева. Общият размер
разноски, които следва да се признаят са в размер на 125.00 лева. С оглед
уважената част на иска, ищецът има право на разноски 62.50 лева.
Ето защо Г. Й. Г., с адрес: ************ следва да бъде осъдена да
заплати на „************, ЕИК *********, със седалище в гр. София п.к.
************* ******* сумата от 62.50 лева (шестдесет и два лева и
петдесет стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 56248/2023 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Й. Г., с адрес: ************
дължи на ************, ЕИК *********, със седалище в гр. София п.к.
************* ******* сумата от 379.51 лева (триста седемдесет и девет
лева и петдесет и една стотинки) - задължения за предоставени ******
услуги, отразени във фактури, дължими в периода 13.05.2022г. - 13.05.2023г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението (18.07.2023
г.) до изплащане на задълженията, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1
ГПК вр. чл.39, ал.3 и ал.5 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, за която сума има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
22936/03.08.2023 г. по ч. гр. д. № 40096/2023 г. по описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от
************, ЕИК *********, със седалище в гр. София п.к. *************
******* срещу Г. Й. Г., с адрес: ************, положителен установителен
иск за съществуване на вземане с правна квалификация чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.39, ал.3 и ал.5 от Наредба № 4 от 14 септември
2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, за горницата от
присъдената сума в размер на 379.51 лева до пълния претендиран размер
от 759.01 лева - задължения за предоставени ****** услуги, отразени във
фактури, дължими в периода 13.05.2022г. - 13.05.2023г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението (18.07.2023 г.) до изплащане на
задълженията, за която сума има издадена Заповед за изпълнение на парично
7
задължение по чл.410 ГПК № 22936/03.08.2023 г. по ч. гр. д. № 40096/2023 г.
по описа на СРС.
ОСЪЖДА Г. Й. Г., с адрес: ************ да заплати на
„************, ЕИК *********, със седалище в гр. София п.к.
************* ******* сумата от 37.50 лева (тридесет и седем лева и
петдесет стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. № 40096/2023 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Й. Г., с адрес: ************ да заплати на
„************, ЕИК *********, със седалище в гр. София п.к.
************* ******* сумата от 62.50 лева (шестдесет и два лева и
петдесет стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 56248/2023 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8