Р Е Ш Е Н И Е
№ 312/26.4.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и втори март, две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 886 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 12, ал. 6 от ППЗСП и е образувано
по жалбата на Д.Н.Н. с ЕГН ********** *** против Заповед № ЗСП/Д-РА-ПН/139 от
07.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Панагюрище,
потвърдена с Решение № 13-РД06-0023/05.07.2021 г. на Директора на Регионална
дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е нищожен
административен акт, издаден без правно основание. Алтернативно счита същата за
неправилна и незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и несъответна с целта на
закона. Моли се да бъде прогласена нищожността на обжалваната заповед,
алтернативно да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Претендират
се направените по делото разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не взема
становище по жалбата.
Ответникът по жалбата – Директор Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Панагюрище, чрез процесуалния си представител изразява
становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена,
респективно да се потвърди обжалваната заповед като правилна и законосъобразна.
Административен съд - Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Началото на
административното производство е поставено с подадено от жалбоподателката заявление-декларацията
с вх. № ЗСП/Д-РА-ПН/139/10.02.2021 г. за подпомагане с месечна помощ (л. 101-
105), към което е подписала собственоръчно изрична декларация, че не страда от заболяване,
което е противопоказно за извършването на определена дейност, както и че следва
да представи в дирекцията протокол на ЛКК или ЕР на ТЕЛК, като непредставянето му
не я освобождава от полагането на обществено полезен труд. По подаденото заявление,
в законоустановения срок, е изготвен социален доклад.
Със Заповед № ЗСП/Д-РА-ПН/139/08.03.2021
г. на директора на ДСП – Панагюрище е отпусната месечна социална помощ по реда на
чл. 9 от ППЗСП в размер на 54,75 лева, считано от 01.02.2021 г. Г-жа Н. е запозната
лично с издадената заповед на 09.03.2021 г. насочена е да полага
общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за
предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за
благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за
общественополезни дейности.
Видно от
служебна бележка от Община Панагюрище – ОП „Чистота“ Д.Н.Н. не е отработила 14 дни по 4 часа общественополезен труд през м. март 2021
г. (писмо с вх. № 1304-92-00-0367 от 01.04.2021 г.). С
оглед на това, отпуснатата на основание чл. 9 от Правилника за прилагане на
Закона за социално подпомагане парична месечна помощ на лицето, е спряна за
първи път на основание чл. 12, ал. 5 от ППЗСП със Заповед № ЗСП/Д-РА-ПН/139 от
07.04.2021 г. по заявление-декларация с № ЗСП/Д-РА-ПН/139/10.02.2021 г. за
периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2021 г. Заповедта е
връчена лично на лицето с обратна разписка на 09.06.2021 г.
На основание
постъпила от Община Панагюрище – ОП „Чистота“ информация, касаеща неполагане на
общественополезен труд през месец май 2021 г. от Д.Н. (писмо с вх. №
1304-92-00-0625 от 01.06.2021 г.) със Заповед №ЗСП/Д-РА-ПН/139/08.06.2021 г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Панагюрище помощта на Д.Н.Н. е
прекратена за срок от 2 години, считано от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., на
основание чл. 12, ал. 6 от ППЗСП. Заповедта е връчена лично на лицето с обратна
разписка на 30.06.2021 г.
При тази
фактическа обстановка, е издадена и оспорената в настоящото производство
Заповед № ЗСП/Д-РА-ПН/139 от 07.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Панагюрище, с която е спряна получаваната от жалбоподателката
месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП за срок от два месецагодини, считано
от 01.03.2021 г. до 30.04.3021 г., на основание чл. 12, ал. 5 от ППЗСП.
Заповедта е връчена редовно на същата на 09.06.2021 г., видно от приложеното по
делото известие за доставяне (лист 116) като в законоустановения 14 – дневен
срок е упражнено и правото на жалба пред горестоящия административен орган.
С Решение №
13-РД06-0023/05.07.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Пазарджик е отхвърлена жалбата на Д.Н.Н. с ЕГН ********** ***
против Заповед № ЗСП/Д-РА-ПН/139 от 07.04.2021 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Панагюрище. В мотивите е посочено, че при отказ на
лицата за полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира за срок
от два месеца, считано от първо число на месеца, през който е направен отказът
– чл. 12, ал. 5 от ППЗСП. Посочено е, че единствената възможност за отклонение
от това поведение е поради изключенията изчерпателно посочени в чл. 12, ал. 7от
ЗПЗСП. В случая обаче такива не са налице,
нито са представени съответните доказателства за целта. В мотивите се
отбелязва, че при подаване на заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-Р-ПН/139/10.02.2021
г. за подпомагане с месечна помощ, жалбоподателката е подписала собственоръчно
изрична декларация, че не страда от заболяване, което е противопоказно за
извършването на определена дейност, както и че следва да представи в дирекцията
протокол на ЛКК или ЕР на ТЕЛК, като непредставянето му не я освобождава от
полагането на обществено полезен труд.
Посоченото
решение е връчено редовно на Д.Н. на 16.07.2021 г., видно от известие за
доставяне (лист 41) като в законоустановения 14 – дневен срок пред
Административен съд гр. Пазарджик.
По делото са
разпитани като свидетели лицата Н.В. и Д.Б., чиито
показания съдът възприема като достоверни и непротиворечиви на събраните по
делото писмени доказателства. В отговор на поставените им въпроси свидетелите
заявиха пред съда, че при извършени проверки от служители при ДСП – Панагюрище
е установено, че жалбоподателката не е полагала обществено полезен труд.
Твърдят, че същата е представила амбулаторен лист, за който й е обяснено, че не
удостоверява, че лицето не може да извършва определен вид дейност. Насочили са
я към лекарска комисия, която може да удостовери за по-продължително време, че
тя не може да полага общественополезен труд.
Въз основа на
тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е
издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли
са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Съгласно
разпоредбата на чл. 12. ал. 1 и 2 от ППЗСП безработните лица в трудоспособна
възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 и не са включени в програмите
за заетост по чл. 12б от Закона за социално подпомагане, задължително полагат
общественополезен труд за срок 14 дни по 4 часа дневно по организирани програми
за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване
и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни
дейности. Съгласно чл. 12, ал. 5 от ППЗСП, при отказ на посочените лицата за
полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира за срок два месеца
считано от 1-во число на месеца, през който е направен отказът, а при повторен
отказ за полагане на общественополезен труд, независимо кога е направен
отказът, месечната помощ на лицата по ал. 1 се прекратява за срок две години
(чл. 12. ал. 6 от ППЗСП). Единственото релевантно обстоятелство за спиране на
месечна социална помощ на основание чл. 12, ал. 5 от ППЗСП е отказът на лицето
да полага обществено полезен труд по посочените програми.
Оспореният административен акт – Заповед № ЗСП/Д-РА-ПН/139 от 07.04.2021 г.
е издаден от директора на съответната Дирекция "Социално подпомагане"
гр. Панагюрище, който е натоварен с този вид правомощия съгласно изричната
норма на чл. 32, ал. 1 от ППЗСП. Спазена е предвидената в закона форма, като
заповедта формално съдържа мотиви с посочване на фактическите и правни
основания за издаването й. Следва да се посочи още, че отразеното правно
основание по чл. 12, ал. 5 от ППЗСП съответства на фактическото такова, поради
което не е нарушено и правото на защита на лицето.
Съдът намира, че
при издаване на заповедта са спазени административно-производствените правила.
В конкретния случай жалбоподателката е
запозната със задължението да отработи дължимия общественополезен труд, за
което лично е подписало декларация. Именно с тази декларация лицето е
уведомено, че ако неотработи определените 14 дни по 4 часа, месечното социално
подпомагане по чл. 9 от ППЗСП ще бъде спряно за срок от два месеца, а при
повторен отказ, прекратено за срок от две години.
Оспорваният
административен акт е издаден и в съответствие с разпоредбите на материалния
закон – Закон за социалното подпомагане и Правилник за прилагане на закона за
социалното подпомагане. Като мотиви за издаване на заповедта е посочено, че на
основание чл. 12, ал. 5 от ППЗСП Д.Н.Н. се наказва за срок от два месеца,
считано от 01.03.2021г. до 30.04.2021 г., поради неотработени 14 дни
общественополезен труд. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ППЗСП безработните лица в
трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП и не са
включени в програмите за заетост по чл. 12б от ЗСП, задължително полагат
общественополезен труд, като в ал. 2 е определен срокът за полагането му, а
именно 14 дни по 4 часа дневно. При повторен отказ за полагане на
общественополезен труд, независимо кога е направено, месечната помощ за лицата
по ал. 1 се прекратява за срок от две години, съгласно чл. 12, ал. 6 от ППЗСП.
От изложеното следва изводът, че санкцията по тази норма се прилага по
отношение на лицата, на които е отпусната социална помощ, а те без основателна
причина отказват повторно да участват в организирани от съответната общинска
администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми
и програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места за срок
месечно от 14 дни по 4 часа дневно.
От представена
служебна бележка от 01.04.2021г. (л. 121) от Община Панагюрище - ОП „Чистота“ безспорно
се установи по делото, че жалбоподателката не е положила обществено полезен
труд от 14 дни по 4 часа дневно. Същата не е оспорена от страните по отношение
на нейната автентичност или съдържание, поради което съдът я възприема като
годно доказателствено средство, удостоверяваща обстоятелството за неположения
труд.
Както в
административното производство по чл. 81 и сл. АПК, така и в съдебното
производство, основното възражение на жалбоподателката е, че е следвало да бъде
освободена от задължението да полага общественополезен труд, поради факта, че е
налице обстоятелство по чл. 12, ал. 7, т. 3 от ППЗСП, което изключва полагането
на обществено полезен труд. В този смисъл е
представен амбулаторен лист от
10.03.2021 г. (л. 97), с посочена основна диагноза „Есенциална (първична)
хипертония. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 218, ал. 1, т. 1
от НРД 2021-2022 г. на НЗОК, амбулаторният лист е първичен медицински документ,
който не установява временна неработоспособност. В него се снема само анамнеза,
обективно състояние, изследвания и терапия, като не е
представен издаден след тази дата надлежен документ от медицинските органи,
установяващ и удостоверяващ временна неработоспособност на жалбоподателката за
повече от 20 дни в месеца. Следователно към месец март 2021г., по отношение на
жалбоподателката липсва освобождаващите от полагането на общественополезен труд
предпоставки по чл. 12, ал. 7, т. 3 от ППЗСП.
По делото нито
се твърди, нито са представени доказателства за наличието на обстоятелства по
някое от останалите нормативно регламентирани основания по чл. 12, ал. 7, т. 1
- т. 7 от ППЗСП, изключващи прилагането на изискванията по чл. 12, ал. 1 и ал. 2
от ППЗСП за ежемесечно полагане на общественополезен труд за срок от 14 дни по
4 часа дневно и съответно за спиране на социалното подпомагане поради отказ за
полагане на общественополезен труд.
Следва да се
отбележи, че насочването за полагане на общественополезен труд в хипотезата на
чл. 12, ал. 1 от ППЗСП, не е обусловено от волята на лицето и не зависи от това
дали лицето е "приело" или "не е приело" насочването за
полагане на труд. Действително обвързването на социалното подпомагане с
полагане на общественополезен труд следва да бъде направено по начин, съобразен
с възрастта и здравословното състояние на подпомаганото лице. Но по делото
липсват данни за наличието на причини, както от категорията на релевантните по
см. на чл. 12, ал. 7, т. 3 от ППЗСП, така и други причини свързани с моментното
здравословно състояние на жалбоподателката, които биха могли да бъдат
определени като такива, имащи за последица обективното възпрепятстване на
лицето да положи общественополезен труд през процесния период.
В контекста на
установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че правилно с
оспорената заповед е спряно изплащането на месечната социална помощ по чл. 9 от
ППЗСП на жалбоподателката, тъй като последната не е изпълнила задължението си
да положи 14 дни по 4 часа дневно общественополезен труд, което е условие за
получаване на месечната помощ, след като е била редовно уведомена за това.
Налице са фактическите предпоставки за лишаване на лицето от социално подпомагане
по чл. 12, ал. 5 от ППЗСП за срок от два месеца. Достигайки до същите изводи,
административният орган е приложил правилно материалния закон и е дал вярна
преценка на фактите, поради което подадената жалба против оспорената заповед се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева, предвид фактическата
и правна сложност на делото.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.Н.Н. с ЕГН ********** *** против Заповед № ЗСП/Д-РА-ПН/139 от 07.04.2021
г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Панагюрище, потвърдена с
Решение № 13-РД06-0023/05.07.2021 г. на Директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Д.Н.Н. с
ЕГН ********** *** да заплати на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
гр. Панагюрище, направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14 – дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: (П)