Определение по дело №694/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 983
Дата: 18 декември 2019 г.
Съдия: Иваничка Йорданова Константинова
Дело: 20194300500694
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

                                       гр.ЛОВЕЧ, 18.12.2019 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав  в  закрито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:   

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА                                                                              

                                                                              ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.дело № 694 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.413,ал.2 .

           

            Подадена е частна жалба от ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, чрез юрисконсулт К.Е.С., срещу Разпореждане № 4122/26.11.2019 година, постановено по ч.гр.дело № 2268 по описа за 2019 година на Ловешкия  районен съд, в частта ,с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 срещу длъжника Т.Н.П., ЕГН **********,с адрес: ***.

            Жалбоподателят обжалва разпореждането в отхвърлителната му част като неправилно и незаконосъобразно. Изтъква, че съгласно т.2,б.”б” от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът не събира доказателства и не може да прави изводи от приложените документи, както за съществуването на вземането, така и за основанието, на което то се претендира, тъй като целта на производството по чл.410 не е установяване на самото вземане, а само проверка дали е спорно. Счита, че като се е произнесъл по валидността на процесните клаузи, съдът е превишил своите правомощия, обсъждайки обстоятелство, което стои извън предмета на заповедното производство.

            При условия на евентуалност излага аргументи за неправилно приложение от районния съд на законовите разпоредби относно споразумението за предоставяне на допълнителни услуги и относно таксите за извънсъдебно събиране на вземането.

По отношение на споразумението за предоставяне на допълнителни услуги поддържа, че поетото от кредитополучателя задължение да заплати и допълнителния пакет услуги е израз на свободата на договаряне (чл.9 ЗЗД). Сключването на това споразумение не е задължително условие за отпускането на кредита, касае се за опционна възможност, предоставена на потребителя и зависещо единствено от неговата воля. Подчертава, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчитат при формиране на ГПР, попадат разходите за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключване на договора за кредит, а в случая възнаграждението за тези услуги се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, респ. не следва да се включва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл.19, ал.4 ЗПК. То не попада и в описаните в чл.143 ЗЗП хипотези.

Относно начислените такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането твърди, че те не представляват такси по усвояване и управление на кредита и се начисляват при постигнато съгласие с длъжника, когато последният не изпълни задълженията си по договора, изпадне в забава с плащанията си и тези суми се дължат след като сумата по договора е вече усвоена.

Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваните части.

Частната жалба е подадена по пощата в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от е започнало по повод заявление, подадено до Ловешкия  районен съд от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД  срещу длъжника Т.Н.П. за парично вземане, основано на  Договор за потребителски кредит № ********** от 07.03.2018 година. Според заявителя, длъжникът не е изпълнил задължението, което е поел и дължи общо 541.70 лв., от които: главница в размер на 228.89 лева; неплатено договорно възнаграждение – 36.71 лв. за периода от 20.07.2018 г. до 20.02.2019 г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 239.97 лева; такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени за периода от 21.07.2018 г.(дата на изпадане в забава) до 01.08.2019 г.; лихва в размер на 6.13 лева за периода от 21.07.2018 г. до 01.08.2019 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Районният съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение по чл.410 в полза на заявителя за сумата 228.89 лева главница; неплатено договорно възнаграждение – 36.71 лв. за периода от 20.07.2018 г. до 20.02.2019 г. ; лихва- 6.13 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 25.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, а отхвърлил заявлението в частта досежно претендираните суми: за неплатеното възнаграждение за пакет допълнителни услуги в размер на 239.97 лева и за такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00 лева, като е приел, предвид качеството на длъжника на потребител, че договорът съдържа неравноправни клаузи, които са нищожни.

Частната жалба е неоснователна.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от , заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от , задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33,ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Тъй като срокът на договора е изтекъл, кредитополучателят дължи на кредитора непогасения остатък от предоставената парична сума (главницата) и законната лихва за забавеното плащане от датата на забава до изтичане срока на договора.На кредитора се дължи и възнаградителна лихва, тъй като длъжникът е ползвал заемната сума през целия срок на договора.

Съдът намира, обаче, че посоченото възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги противоречи на закона.

В частната жалба заявителят поддържа, че сключването на допълнително споразумение е опционно, по избор на потребителя, и зависи единствено от неговата воля. В заявлението е посочено обаче, че плащането на това възнаграждение е включено в общия размер на месечната вноска по кредита, според погасителния план.

Настоящият въззивен състав счита, че това възнаграждение по своя характер е дейност по усвояване и управление на кредита и с това споразумение се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. То противоречи и на добрите нрави, тъй като размерът му надхвърля този на отпуснатия кредит. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. С оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на  ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.

Наред с изложеното, споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно и по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП като неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Възможните проявни форми на неравноправни клаузи са изброени в т.1-18 на ал.1, но по аргумент от т.19 следва че изброяването е примерно, а не изчерпателно.Към тези разпоредби препраща нормата на чл.24 от ЗПК.

Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

Съдът намира за правилни и мотивите на РС досежно приетото, че  и претенцията за такси за извънсъдебно събиране на вземането е неоснователна. Това вземане е начислено в противоречие с разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК, според която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В настоящия случай заявителят претендира присъждане на сума за разходи за извънсъдебно събиране на вземане, като се позовава на допусната забава от длъжника.

С оглед на това съдът приема, че са налице пречките по чл.411, т.2, пр.2 от за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.

Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното разпореждане на РС- Ловеч в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложените съображения, съдът

 

                                 О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 4122/26.11.2019 година, постановено по ч.гр.дело № 2268 по описа за 2019 година на Ловешкия районен съд в частта, с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 на ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, срещу длъжника Т.Н.П., ЕГН **********,с адрес: ***, за парично вземане в размер на 239.97 лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и за такси по Тарифа за извънсъдебно събиране в размер на 30.00 лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

                                                                              

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: