Решение по дело №110/2020 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 184
Дата: 23 юни 2020 г. (в сила от 23 юни 2020 г.)
Съдия: Татяна Любенова Коцева
Дело: 20207080700110
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 184

 

гр. Враца, 23.06.2020 г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 9.06.2020г./  девети юни  две хиляди и  двадесета  година/ в състав:

                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря  Стела Бобойчева и в присъствието на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия Коцева КАН дело №110 по описа на АдмС – Враца за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал.1 ЗАНН.

               Образувано е по касационна жалба  на Началника на РУ - Мездра към ОДМВР – Враца против РЕШЕНИЕ №15/22.01.2020г. на Районен съд Мездра, постановено по АНД  №244/2019г., с което е  отменено издаденото от касатора наказателно постановление. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди наказ.постановление по съображения изложени в касационната жалба.

               Ответникът Е.Й., чрез представен по делото писмен отговор от процесуалния си представител * В. и в с.з. моли за решение, с което да се потвърди решението, като правилен и законосъобразен съдебен акт, а подадената касационна жалба, като неоснователна да се остави без уважение. Претендират се разноски по делото, съгласно представен по делото списък.

               Окръжна прокуратура  Враца, чрез прокурор Веселин Вътов  дава заключение за неоснователност на  касационната жалба.  

               Административен съд Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в законоустановения 14-дневен  преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.                                                                                                               

               С Решение №15/22.01.2020г. на Районен съд Мездра, постановено по АНД  №244/2019г. е отменено издаденото от касатора НП №19-0300-000135/30.04.2019г., с което на Е.Й.Й. от *** на основание чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП. РС в оспореното решение е приел, че събраните по делото доказателства преценени в съвкупност не подкрепят по безспорен начин визираното нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП в НП и в АУАН, за което са изложени мотиви, в резултат на които е прието, че не е налице нарушение по този текст от закона, поради което и НП е отменено, като незаконосъобразно.

               Настоящата съдебна инстанция споделя изведените правни изводи на въззивният съд за отмяна на наказ. постановление. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства въззивния съд е приел, че нарушението не е безспорно доказано. Фактическите констатации отразени в акта респ. НП не се потвърждават от събраните писмени и гласни доказателства в хода на  съдебното  следствие пред Районния съд. От доказателствата по делото е видно, че в действителност са били налице обстоятелства, които водача  на МПС не е бил в състояние да  предвиди, поради което процесното деяние е случайно и не е налице виновно поведение  от  страна  на  ответника. В тежест на АНО е да  установи  по безспорен начин факта на извършване на нарушението и вината на нарушителя, което в конкретния случай не е сторено. Факта, че  ответника е  загубил управлението на автомобила, вследствие на което е реализирано от него ПТП не означава и не може да се приеме, че нарушението е безспорно установено. Това е така, тъй като от данните по делото е видно, че още при пристигането на контролния орган   същия  е  заявил, че  причина за реализиране на ПТП е неизправност на автомобила. Това се установява и от показанията на св.Й., която е очевидец на реализираното ПТП, като неизправността на автомобила се установява и от представената по делото служебна бележка  издадена от управителя на автосервиз „Д. Е. К.“ ЕООД *** където автомобила е закаран след това. Съща не е оспорена от касатора, поради което и отразените в нея факти относно техническата неизправност на автомобила следва да се приемат за достоверни. От показанията на актосъставителя и свидетеля по съставяне на акта се установява, че те не са възприели  пряко извършването на административното нарушение. В показанията си те са възпроизвели единствено обстоятелствата, станали им известни впоследствие при посещаване на произшествието. Също така следва да се посочи и факта, че при пристигането им на място ответника е заявил, че реализираното ПТП е вследствие на неизправност на автомобила, видно от техните показания. От събраните по делото доказателства нито въззивният съд, нито касационният такъв биха могли да достигнат до категоричния извод, че Й. е извършил нарушението  конкретизирано  в  постановлението. С оглед на изложеното и възраженията на касатора за доказаност на нарушението са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото.

               По изложените съображения и след проверка на обжалваното решение, на основание чл.218, ал.2 АПК, настоящият касационен състав приема, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да остане в сила. 

               С оглед изхода на делото и своевременно направено искане от ответника, чрез * В., на основание чл.143 АПК  вр.  чл.63, ал.3  ЗАНН  на същия следва да се присъдят разноски по делото. От страна на касатора не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което същото следва да се присъди в размер на 300 лева, съгласно представения списък по делото, като от договора за правна защита и съдействие е видно, че същото е договорено и заплатено. В случая разноските следва да бъдат заплатени от ОДМВР - Враца,  която се явява ЮЛ, съгласно чл. 37, ал.2,пр.2  ЗМВР, в чиято структура е РУ-Мездра, издало НП. 

               Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

               ОСТАВЯ В СИЛА Решение №15/22.01.2020г. на Районен съд Мездра, постановено по АНД  №244/2019г., с което  е отменено НП №19-0300-000135/30.04.2019г. на  РУ-Мездра към ОДМВР-Враца.

               ОСЪЖДА ОДМВР-Враца да заплати на Е.Й.Й. от *** разноски по делото в размер на 300/триста/ лева.

               Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                   2.