№ 29
гр. П., 12.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря Е. Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20241720102242 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба подадена от
С. П. Д. с адрес гр. П., ж.к. ”****, ЕГН:**********, чрез пълномощника ЕАдвД „С.
Д.” - гр. П., ЕИК: *********, представлявано от адв.С. Д. с адрес за призоваване по делото
гр.П., ул.’’*****
против
ОБЩИНА - гр.П., гр.П., ул.“Св.Иван Рилски“ № 1А
с искане да бъде осъден ответника „ОБЩИНА П.” град П. да заплати на ищеца
сумата от 20000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и
страдания от скъсване на *****, в резултат на претърпяна злополука на 15.06.2023 г. в гр. П.,
бул. “Скоростна магистрала“, вследствие попадане на крака му в шахта с липсващ капак,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2023 г. до окончателното й
изплащане, а също и направените по делото разноски.
и в условията на евентуалност против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“
към министъра на РРБ с адрес гр.София, бул.“Македония“ №3
с искане, в случай, че съда приеме иска срещу първия от ответниците за
неоснователен, да осъди втория ответник АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ на
същото основание и в същия размер, да му заплати сумата 20000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от скъсване на *****, в
резултат на претърпяна злополука на 15.06.2023 г. в гр. П., бул.“Скоростна магистрала“
вследствие попадане на крака ми в шахта с липсващ капак, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.06.2023 г. до окончателното й изплащане, а също и направените по
делото разноски.
В срока за отговор ответникът Община П. е депозирал такъв, с който оспорва
основанието и размера на исковата претенция. Твърди, че не може да се ангажира
отговорността на Община П. , тъй-като посоченото в исковата молба място на получаване на
1
травмата е на републикански път и Община П. не е отговорна за поддръжката на пътищата
от републиканската пътна мрежа. Оспорва се размера на иска, характера на претърпените
болки и страдания. Ответника твърди, че липсват доказателства относно наличието на
причинна връзка между увреждането на ищеца и състоянието на пътя.
В срока за отговор ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е депозирал такъв, с
който оспорва основанието и размера на исковата претенция. Твърди, че не може да се
ангажира отговорността на този ответник, тъй-като съгласно посоченото в исковата молба
мястото на получаване на травмата не е на републикански път, а в средната разделителна
ивица, която разделя платната на републиканския път, която според ответника представлява
крайпътно озеленяване, за поддържането на което е отговорна Община П.. Оспорва се
размера на обезщетението. Прави възражение за съпричиняване. Всички факти са спорни.
Няма факти и обстоятелства, който да се признават. Няма факти и обстоятелства, които да не
се нуждаят от доказване.
В открито съдебно заседание ищеща редовно призован, чрез пълномощника си
подържа така депозираната искова претенция, като моли да бъде уважена срещу единия от
двамата ответници, като и бъдат присъдени направените по делото разноски за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът Община П., в открито съдебно заседание, редовно призован се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва изцяло
предявената искова претенция при подробно изложени съображения, като сочи, че по
отношение на шахтата, в която е паднал ищеца е публична държавна собственост и е част от
пътната инфраструктура, разположена на републикански път,за които отговорност носи
Агенция „Пътна инфраструктура“.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, в открито съдебно заседание,
редовно призован се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител,
който оспорва изцяло предявената искова претенция при подробно изложени съображения,
като сочи, че исковете се неоснователни, необосновани и недоказани, като в условията на
евентуалност моли да бъде отчетена степента на съпричиняване от страна на пострадали,
който е нарушил правилата за движение, като е предприел пресичане на необозначено за
това място..
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Видно от свидетелските показания на свидетелите Р. Е. и Н. Н. – полицейски
служители, на 15.06.2023г. около 00,30ч. - 01,00ч. били на ПП I-6, като на платното за София,
точно преди надлеза на бившия „Клон Мир“, където било настъпило ПТП и полицейските
служители извършвали съответните процесуални действия. По същото време ищеца се
прибирал от работа от София към гр. П., движел се с управляван от него автомобил, като
около железопътното депо до ж. п. гара „Разпределителна“ забелязал в платното за
насрещно движение струпване на хора и два катастрофирали леки автомобили. Незабавно
спрял с намерение да помогне на пострадалите. Излязъл от колата и попитал горепосочените
двама свидетели, които били бивши негови колеги, дали имат нужда от помощ. Тогава св. Н.
2
викнал ищеца да отиде при тях. Ищеца тръгнал към мястото на произшествието и след
пресичане на мантинелата, разделяща двете платна на пътя, левият му крак попаднал в
дупка, *****. Изпитал силна болка и паднал на земята. С помощта на двамата полицейски
служители се изправил и видял, че кракът му бил попаднал в шахта без капак. Мястото било
неосветено и с пораснала висока трева, което ограничавало видимостта.
Силните болки, които изпитвал в левия крак, не му позволявали да съдейства на
полицейските служители и той се прибрал у дома си, където кракът продължил да го боли,
подул се и посинял. Това наложило да отиде на преглед в ДКЦ „Св. София“ ЕООД - гр.
София. При извършения там преглед и рентгеново изследване било констатирано скъсване
на *****. От предложените му варианти за лечение - оперативна интервенция или поставяне
на **** избрал втория. Закупил специализирана шина, която била поставена на глезена на
левия му крак и която носел над три месеца. За този период изпитвал болка с различен
интензитет. Ходенето му било затруднено. Бил неработоспособен и в болничен отпуск, който
продължил до 26.10.2023 г. След свалянето на шината и до датата на подава на исковата
молба кракът продължавал да го боли, като при ходене накуцвал и като това се отразявало
на гръбначния му стълб, който постепенно се изкривявал.
Видно от заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза в
наличната по делото медицинска документация на името на С. П. Д., са налични клинични
данни и данни от образно изследване - рентгенографии за: Скъсване на с****. Това
травматично увреждане е отнело трайно и в значителна степен основните функции на ляв
долен крайник, а именно опорната и ходенето, за период от време от около 4,5 месеца
включващо времето за имобилизация на крайника и времето за рехабилитация и
възстановяване на основните функции. В резултат от травмата в областта на лява глезенна
става са налице данни от клиничния преглед осъществен на 28.06.2024г. за лекостепенно
намаляване на мускулната маса на лява подбедрица и за леко накуцваща походка. В резултат
от травмата се очаква да са налични и за в бъдеще болезненост в областта на глезенната
става при физическо натоварване за период от време от около една година и появяващи се
периодични болки при промяна на атмосферните условия. От наличната по делото
медицинска документация - болнични листа е видно, че периода на възстановяване при
ищеца е бил с продължителност от около 4,5 месеца. Към момента на прегледа - 28.06.2024г.,
са възстановени в пълен обем основните функции на долния крайник, а именно опорна и
ходене, като са налице данни за намалена мускулна маса в областта на лява подбедрица и
клинични данни за леко накуцваща походка. На база наличната медицинска документация и
данните от прегледа на 28.06.2024г. може да бъде направен извод, че при ищеца не са
настъпили неблагоприятни усложнения в смисъла на необратими последствия за
физическото му здраве. Всички приложени към делото медицински документи, същите
посочени и цитирани в обстоятелствената част на експертизата, са относими към инцидента
от 15.06.2023г.
По делото е приложена съдебно-техническа експертиза, видно от която вещото лице
на на 24.11.2024 г. и извършило оглед на процесния участък, при който е установено, че
3
процесната шахта се намира в средната разделителна ивица, разделяща двете платна на
булевард Скоростна магистрала (Е 871). срещу сградата на ЖП депо в района на гара
„Разпределителна“ на гр. П.. Шахтата се намира в поземлен имот 55871.510.1, област П.,
община П., гр. П., п.к. 2300, КАРАМЛНИЦА. вид собственост: Държавна публична, вид
територия: Територия на транспорта, НТП За път от републиканската пътна мрежа, площ
36548 кв. м. Заповед за одобрение на КККР № РД-18-91 /13.10.2008 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГКК. Шахтата е с елипсовидна форма и е с тухлени стени, с дълбочина е
1,30 м. Тя е с изпълнена с бетонов капак, в които има отвор, и в който е бил монтиран
чугунен капак, който липсва. В шахтата има бетонови тръби през които са прокарани силови
кабели - и през които тече вода, най-вероятно дренажна. Шахтата би трябвало да се
стопанисва от Агенция Пътна инфраструктура, предвид записа в кадастралните регистри на
Агенцията по геодезия картография и кадастър - намира се в поземлен имот 55871.510.1,
област П., община П., гр. П., кв. КАРАМАНИЦА. вид собственост: Държавна публична, вид
територия: Територия на транспорта, 11ТП За път от републиканската пътна мрежа. Шахтата
се намира в средната разделителна ивица на булевард Скоростна магистрала (Е 871) и е
елемент, от пътната инфраструктура.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено
наличието на определените в закона предпоставки, а именно: положителните елементи от
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД: всички предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45
ЗЗД – вреди в сочения от него размер, причинени на пострадалия, същите да са причинени
от лице/лица, на които ответната община, а по евентуалния иск Агенция „Пътна
инфраструктура“ е възложила някаква работа, вредите да са причинени при или по повод
тази работа и в тази връзка следва да установи, че пътният участък, на който е настъпило
увреждането, съставлява част от общинската пътна мрежа, стопанисвана от Община П.,
респ. част от републиканската пътна мрежа. На следващо място, следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда отговорност за чужди деяния (действия или
бездействия), с които е причинено пряко деликтно увреждане. Когато вредоносните
последици настъпват от деяние, осъществено при или по повод извършването на възложена
работа, правният субект, който е възложил работата, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност. Тази отговорност е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия и произтича от вината на натоварените с извършването
на работата лица като не е необходимо да се установява виновно поведение на възложителя.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи
или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението
за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на ищеца, което е в причинна
връзка с резултата.
Основните спорни по делото въпроси, с оглед направените възражения са: дали
нараняването е в резултат на падането в шахта; кой стопанисва процесната шахта, отчетено
4
ли е поведението на пострадалия и дали той не е допринесъл за настъпилото увреждане;
какъв е механизмът на увреждането и налице ли е причинно – следствена връзка на
получените травми с увреждащото падане, съдът намира следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на
15.06.2023г. около 00,30ч. - 01,00ч. ищеца в изпълнение на отдадено разпореждане от
полицейски орган, във връзка с отработване на ПТП, настъпило на ПП I-6, като на платното
за София, точно преди надлеза на бившия „Клон Мир“ предприел пресичане на пресичане
разделителната ивица между двете платна на пътя, левият му крак попаднал в дупка, *****.
Ищеца паднал, изпитал силна болка. Мястото не било осветено. При ренгенография е
установено Скъсване на с****.
В същото време и двамата ответника не установиха различен механизъм на
настъпване на травмата, нито сочено поведение на ищеца, което да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да
установи при условията на пълно и главно доказване. Видно от събраните гласни
доказателства, ищеца е предприел пресичане на разделителната ивица между платната във
връзка с отдадено полицейско разпореждане от полицейски орган във връзка със службата
му. Полицейските служители са „отработвали“ настъпило ПТП, като във връзка с
извършваните процесуални действия са разпоредили на ищеца да пресече и да отиде при
тях. В случая издаденото разпореждане е в кръга на правомощията на полицейския
служител, който го е издал. Ищеца е изпълнил правомерно разпореждане, предвид на което
и е неоснователно възражението, че е пресякъл пътното платно и разделителната ивица на
място, което не е предназначено за това. Следва да се има предвид, че в района предвид
естеството на пътното пътното платно и създадената организация за движение, няма такова
място за пресичане на пътя. Предвид на посоченото настоящия съдебен състав намира, че в
случая не е налице съпричиняване от страна на ищеца, тъй като неговото поведение е било в
изпълнение на отдадено правомерно разпореждане на орган на власт.
По отношение на правната квалификация. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД на
собственика на вещта или на лицето, под чийто надзор се е намирала е в случай когато не е
установено виновно нарушение при ползването на вещта, причинила вредата. Когато обаче
вредите са настъпили поради неправилно използване на вещта, а не на нейното естество, ще
е налице отговорност по чл. 45 ЗЗД за виновното лице и по чл.49 ЗЗД за възложителя на
работата. В конкретния случай причината за настъпване на инцидента се дължи на човешка
дейност, а не на качествата, респ. недостатъците на самата вещ, тъй като както се сочи в
съдебно-техническата експертиза шахтата е изпълнена да завършва с бетонен ринг, в който
да се постави чугунен капак, който към момента на настъпване на увреждането е липсвал.
Тоест вещта при изграждането й е била в състояние, в което не може от нея да произтекат
процесните неблагоприятни последици. В случая е налице неправилна поддръжка на вещта,
тъй като е следвало да се правят регулярни проверки за нейното състояние и при
констатиране на недостатъци да бъдат своевременно отстранени. По делото не бяха
ангажирани никакви доказателства, който и да е от двамата ответници да е извършвал
дейност по поддръжка на вещта. На следващо място не беше представен и договор от
5
собственика на вещта, че възлага стопанисването на друго лице.
По делото е налице спор дали процесния пътен участък, респ. разделителната ивица
и шахтата в нея, са част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3 от Закона за
пътищата и чл. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата. Съгласно чл.8, ал.5 от
Закона по пътищата, собствеността се разпростира върху всички елементи по условията на
чл. 5 ЗП, включително обхвата на пътя, в който се включва и земното платно и пътните
съоръжения - ал.1, т.2 ЗП. Определението за пътни съоръжения е визирано в разпоредбата на
§1, т.3 от ЗР на ЗП, вкл. и водоотвеждащи устройства и пречиствателните съоръжения, а
съгласно §1, т.2 от ЗР на ЗП част от земното платно са и разделителните ивици.
Видно от събраните доказателства и в частност приетата и кредитирана от съда
съдебно-техническа експертиза процесния липсващ капак на шахтата е разположена в
обхвата на пътя, на земното платно, а именно в разделителната ивица. Липсващия капак на
шахтата, не е съоръжение по смисъла на §1, т.3 от ДП на ЗП. Съгласно заключението в
шахтата са налице „бетонови тръби през които са прокарани силови кабели - и през които
тече вода, най-вероятно дренажна.“. Тоест наличните тръби в шахтата нямат
характеристиката на водоотвеждащи устройства, тъй като както се посочи през тях
преминават и силови кабели. Предвид на това и не може цялата шахта да се квалифицира
като елемент на водоотвеждащите устройства, а тя е част от земното платно, тъй като е в
разделителната ивица, тоест попада в обхвата на пътя и като такава е собственост на
Агенция „Пътна инфраструктура“, а по отношение на поддръжката й няма законова
делегация. Предвид на което и предвид липсата на ангажирани доказателства, че
поддръжката е възложена с договор на трето лице, то и в случая отговорността за
състоянието на шахтата е на нейния собсвеник., в , тъй като в нея има дренажни тръби.
Изграждането ремонта и поддържането на републиканските пътища се осъществява от АПИ,
вкл. и в границите на урбанизираните територии – чл. 30 от ЗП.
Предвид всичко посочено искът срещу първия ответник, а именно Община П. се
явява неоснователен, а по отношение на евентуалния ответник, а именно Агенция „Пътна
инфраструктура“ иска се явява основателен, като следва да бъде обсъден размера, до който
да бъде уважен.
Както бе посочено в случая се претендира заплащане на обезщетение за вреди,
причинени не от присъщи качества на една вещ, а за вреди, които са в резултат на
нехарактерно състояние на вещта, поради което отговорността на нейния собственик намира
своето основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД – за виновно
бездействие за отстраняване на повреди и възстановяване на типичното състояние на вещта.
В качеството на собственик на вещта Агенция „Пътна инфраструктура“ е длъжна да
поддържа в изправно състояние процесната разделителна ивица, част от която е и шахтата.
Ирелевантно за предявения първоначален иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
е дали Агенция „Пътна инфраструктура“ ще изпълнява задължението си като собственик да
поддържа нормалното състояние на вещта чрез свои служители или работници, или чрез
лице, на което изрично е възложено поддържането на пешеходния участък, тъй като
6
отговорността на възложителя е с гаранционно – обезпечителна функция. В случая
натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на
разделителната ивица в състояние, годно за осъществяване на присъщите му функции и от
това тяхно виновно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищеца, поради
което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на Агенция „Пътна
инфраструктура“.
Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща
се в ППВС № 4/1968г. справедливостта, като критерий за определяне на паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите права са имали за своя притежател.
От приетата и неоспорена от страните съдебно – медицинска експертиза, се
установява, че възстановителният период е с продължителност от 4.5 месеца, включващо
времето на имобилизация на крайника и за рехабилитация и възстановяване на основните
функции на крайника, през който период период ищеца е трябвало да се придвижва с
патерици. Установява се, че при студено време и натоварване ще се проявява болков
синдром. В периода на възстановяване ищеца е изпитвал битови неудобства свързани с
носенето на имобилицацията. Изводите на вещото лице относно състоянието на ищеца
непосредствено след инцидента и във възстановителния период се подкрепят от показанията
на свидетелите. В резултат на инцидента ищеца е претърпял силни болки, не е можел да се
обслужва сам. Макар да са възстановени в пълен обем основните функции на крайника при
ищеца са налице клинични данни за леко накуцваща походка, което и предвид възрастта на
ищеца в бъдеще може да доведе до болков синдром в областта на кръста.
Съдът като съобрази характера и интензитета на претърпените от ищеца болки,
периодът на възстановяване и времето необходимо за отшумяване на страданията, както и
че не са ангажирани доказателства вследствие на инцидента на ищеца да са причинени
трайни увреждания, но в същото време са налице клинични данни за леко накуцваща
походка, намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца негативни
изживявания възлиза на 18000 лева, поради което и иска за неимуществени вреди следва да
бъде уважен до този размер.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите:
главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
закономерно причинява. Задължено лице по това вземане е делинквентът, тъй като вредите
са причинени от негово виновно и противоправно поведение. Задължението е изискуемо
веднага /от момента на настъпването на вредите/ и от същия момент изпълнението на това
задължение се счита за забавено. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт покана не е
необходима – длъжникът се счита в забава от момента на възникване на главното
задължение /чл. 84, ал.3 ЗЗД/. От този момент той дължи обезщетение за забавено
изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер законната лихва – чл.
7
86, ал.1 ЗЗД до окончателно изплащане на вземането. Предвид изложеното, съдът намира, че
ответникът дължи законна лихва за забава върху главницата от 15.06.2023г. до окончателно
изплащане на вземането.
Относно разноските:
При този изход на спора и направените своевременни искания за присъждане на
разноски и представените доказателства за заплащането им, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
в полза на ищеца се поражда право на разноски, съразмерно с уважената част на иска.
Видно от представените доказателства ищеца е направил разноски в общ размер от
1250.00 лева /800.00 лв. – държавна такса, 350.00 лв. – депозит за експертиза и 100.00 лв. –
депозит за призоваване на свидетели/. Пълномощника на ищеца адв. Д. претендира да му
бъде изплатено възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ. Съобразно
размера на уважената част от иска, дължимото възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ е в размер на 2100.00 лв.
Право на разноски има и първия ответник Община П., по отношение на която иска
следва да бъде изцяло отхвърлен. Видно от приложения списък на разноските е
юрисконсултското възнаграждение, което се претендира е в размер на 200.00 лв., които
следва да бъдат изцяло присъдени.
Право на разноски има и втория ответник Агенция „Пътна инфраструктара“,
съобразно отхвърлената част от иска. Видно от представения списък на разноски се
претендира възнаграждение в минимален размер, предвид на това и следва да бъде
изплатено възнаграждение в размер на 115.00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения от С. П. Д. с адрес гр. П., ж.к. ”****,
ЕГН:**********, чрез пълномощника ЕАдвД „С. Д.” - гр. П., ЕИК: *********,
представлявано от адв.С. Д. с адрес за призоваване по делото гр.П., ул.’’***** против
ОБЩИНА - гр.П., гр.П., ул.“Св.Иван Рилски“ № 1А иск да бъде осъден ответника
„ОБЩИНА П.” град П. да заплати на ищеца сумата от 20000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от скъсване на *****, в
резултат на претърпяна злополука на 15.06.2023 г. в гр. П., бул. “Скоростна магистрала“,
вследствие попадане на крака му в шахта с липсващ капак, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.06.2023 г. до окончателното й изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ към министъра на РРБ с
адрес гр. София, бул. “Македония“ №3, представлявана от Председателя на управителния
съвет да заплати на С. П. Д. с адрес гр. П., ж.к. ”****, ЕГН:********** сумата в размер на
18000.00 /осемнадесет хиляди/лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
8
понесени болки и страдания от скъсване на *****, в резултат на претърпяна злополука на
15.06.2023 г. в гр. П., бул.“Скоростна магистрала“ вследствие попадане на крака ми в шахта
с липсващ капак, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2023 г. до
окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата до 20000.00 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ към министъра на РРБ с
адрес гр. София, бул. “Македония“ №3, представлявана от Председателя на управителния
съвет да заплати на С. П. Д. с адрес гр. П., ж.к. ”****, ЕГН:********** сумата от 937.50 лв.
/деветстотин тридесет и седем лева и 50 ст./- разноски в настоящото производство,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ към министъра на РРБ с
адрес гр. София, бул. “Македония“ №3, представлявана от Председателя на управителния
съвет да заплати на адвокат С. Д. от ПАК с адрес за призоваване по делото гр.П., ул.’’*****,
сумата 2100,00 лв. /две хиляди и сто лева/ - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА С. П. Д. с адрес гр. П., ж.к. ”****, ЕГН:********** да заплати на
ОБЩИНА - гр.П., гр.П., ул.“Св.Иван Рилски“ № 1А сумата от 200.00 лв. /двеста лева/-
разноски в настоящото производство, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА С. П. Д. с адрес гр. П., ж.к. ”****, ЕГН:********** да заплати на
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ към министъра на РРБ с адрес гр. София, бул.
“Македония“ №3, представлявана от Председателя на управителния съвет сумата от 115.00
лв. /сто и петнадесет лева/- разноски в настоящото производство, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9