Р Е Ш Е Н И Е
№
1512 06.12.2019 г. Град Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД НО, ХX състав
на
шести ноември две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Районен
съдия: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдия
Иванова НАХД № 3365 по описа за 2019 година
Производството
е образувано по повод жалба на В.А.Д. с ЕГН:**********, депозирана чрез адвокат
К., срещу Наказателно постановление № 19-0769-002631/13.06.2019 г., издадено от
Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-гр. Бургас, с което за нарушение по
чл.150а от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, му е наложено
наказание „Глоба” в размер от 300 лева, както и за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, му е наложено, на основание чл.185 от ЗДвП, наказание „глоба” в размер на
20 лв.
С
жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Посочва се, че жалбоподателят не бил осъществил вмененото му
нарушение, като се иска отмяна на атакувания акт.
В
открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично.
Представлява се от процесуален представител – адв.К., който оспорва
наказателното постановление и отново моли съда за отмяна на атакувания съдебен
акт.
Административнонаказващият
орган, надлежно призован, не се представлява. В съпроводителното писмо, с което
е изпратена преписката се прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от самото наказателно постановление на л. 4 – то е
връчено на жалбоподателя на 25.07.2019 г., а жалбата е депозирана на 30.07.2019г.). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата
по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол,
намира за установено следното:
На
29.04.2019 г. жалбоподателят Д. управлявал собствения на „Б“ЕАД, ЕИК:***** лек
автомобил „Ауди А8“ с рег.№***** в *****. В същото време в ***, на улица „***”
до стопанския двор се намирали Г.П. и Д.С. – полицейски служители към Второ РУ
при ОДМВР-гр.Бургас и извършвали проверка на автомобилите. Около 21.50 часа Д.
бил забелязан от последните двама да управлява посоченото МПС, поради което му
подали сигнал със стоп палка да спре. Той не само, че не спрял, но и продължил
да се движи с висока скорост към центъра на града.
С
оглед на това, полицейските служители П. и С., които се опитали да спрат
автомобила за проверка, се качили в служебния си автомобил и потеглили след
управлявания от жалбоподателя автомобил, като през цялото време имали
непосредствена видимост върху автомобила, макар същият да карал с висока
скорост. Управляваният от жалбоподателя автомобил спрял на кръстовището,
образувано от улиците „Н“ и „А“. Макар събитията да се разиграли в тъмната част
от денонощието, свидетелите Г.П. и Д.С. – полицейски служители към Второ РУ при
ОДМВР-гр.Бургас успели да видят, че от мястото на шофьора, т.е. от предна лява
врата, слязъл жалбоподателят Д., докато от дясната страна на автомобила слезли
две момичета.
С
оглед поведението на водача, бил извикан патрул на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-гр.Бургас.Част
от него бил и разпитаният св.М., който след като отишъл на място и се запознал
с обстоятелствата по делото установил, че СУМПС на Д. било обявено за
откраднато, а след справка посредством РСОД 2960 и ОД-24 констатирал, че
жалбоподателят има неплатена глоба по НП №16-0346-000157/18.08.2016 г., влязло
в сила на 17.05.2017 г. С оглед на тези свои констатации, св.М. съставил АУАН с
бланков № 023272 от 29.04.2019 г, в който посочил, че жалбоподателят като водач
на собствения на „Б“ЕАД, ЕИК:***** лек автомобил „Ауди А8“ с рег.№*****, при
извършена проверка не представил СУМПС, защото било обявено за откраднато,
както и че имал неплатен глоби, което изпълвало съставите на нарушения по
чл.150а от ЗДвП и чл.190, ал.3 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на
полицейските служители П. и С., които били посочени като свидетели 1 и 2 по АУАН.
АУАН бил предявен на жалбоподателя, който имал възможност да се запознае със
съдържанието му и да го разпише. Същият го разписал, но не посочил никакви
възражения в него. В законоустановения тридневен срок писмени възражения не
били депозирани също.
Сезиран
с преписката, АНО издал атакуваното понастоящем Наказателно постановление №
19-0769-002631/13.06.2019 г., с което на В.А.Д. с ЕГН:********** за нарушение по
чл.150а от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, било наложено
наказание „Глоба” в размер от 300 лева, както и за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, му било наложено, на основание чл.185 от ЗДвП, наказание „глоба” в размер
на 20 лв.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно
доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в
него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на свидетелите М., С. и П., които съдът кредитира. И тримата са
полицейски служители, които са възприели непосредствено при осъществяване на
своите служебни задължения обстоятелствата, за които изложиха показания в
настоящото производство. Техните показания са вътрешно непротиворечиви, както и
едни спрямо други, като се подкрепят и от останалата доказателствена маса. С
оглед на всичко изложено,съдът намира, че се установи по несъмнен начин
гореизложената фактическа обстановка, която съвпада с тази, изложена в АУАН и
НП, като възраженията за недоказаност на деянието са голословни.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В
конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Р. П. – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр. Бургас,
която към датата на нарушението е бил оправомощена да издава НП, видно от
приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице –
младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за
контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
По
същество, съдът следва да посочи следното:
Съгласно
чл.150а от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено. От доказателствата по делото несъмнено се установи, че СУМПС на Д.
е било обявено за невалидно, тъй като на 03.07.2017 г. е обявено за откраднато.
С оглед на това съставът на нарушението, визиран от тази норма се установява по
несъмнен начин. В допълнение следва да се посочи, че не било допуснато
съществено процесуално нарушение, с оглед на това, че в АУАН не била посочена
точната алинея на чл.150а от ЗДвП, тъй като жалбоподателят се защитава по
фактите, а те са ясно посочени.
Съгласно
чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП, наказва се с глоба от 100 до 300 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, когато неговото СУМПС е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Посочената санкционна
норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесния
случай. Размерът на наложеното наказание се явява справедлив с оглед наличните
по делото данни от справка за нарушител/водач за множество предходни нарушения
по ЗДвП, извършени от жалбоподателя. Видно е, че жалбоподателят е
недобросъвестен водач, който не спазва правилата за движение и това е негово
трайно установено поведение. Санкционирането му с наказания в по-малък размер
не би било справедливо и не би отговаряло на степента на обществена опасност
както на деянието, така и наличността му.
Съдът
намира, че НП следва да бъде отменено в частта, в която е ангажирана
отговорността на Д. за нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. С наказателното
постановление, предмет на обжалване Д. е наказан на основание чл. 185 ЗДвП -
обща и бланкетна санкционна разпоредба, в която не се съдържа състав на
административно нарушение. В нея е предвидено, че за нарушение на този закон и
на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено
друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева. В посочената за
нарушена разпоредба не е установено конкретно задължение за водача на МПС,
неизпълнението на което да представлява административно нарушение. Нормата
въвежда едномесечен срок, в който водачът разполага с възможност да плати
доброволно наложената му глоба с влязло в сила наказателно постановление, но не
предвижда наказание за неспазване на този срок. Това е така, тъй като
преследваната от закона цел е предоставеният срок да е именно за доброволно
плащане. Затова единствената последица от бездействието на водача след изтичане
на едномесечния срок по чл. 190, ал. 3 ЗДвП е възможността за пристъпване към
принудително събиране на глобата, както и налагане на принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП и чл. 171, т. 2,
б. "к" ЗДвП. Следователно, неплащането на наложените глоби за
нарушенията на ЗДвП, не съставлява административно нарушение по смисъла на чл.
6 ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е
регламентирал други последици от бездействието на водачите. В този смисъл е и
Решение № 1982 от 06.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2761 / 2018 г. на XIV състав
на Административен съд – Бургас.
Следва
да се добави, че приемането на противното означава да се налага наказание за
неизпълнение на наложено наказание, като изглежда нелогично такава нетипична за
правната логика конструкция да се обвърза с бланкетната разпоредба на чл. 185 ЗДвП (така например в чл. 43а НК е регламентирана изрично възможността за
замяна на наказанието "пробация" при неоснователно неизпълнение на
наложените мерки).
Предвид
всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на
чл.150а от ЗДвП и в тази част следва да бъде потвърдено наказателното
постановление, а да бъде отменено в частта, в която е ангажирана отговорността
му за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Така
мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд-Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0769-002631/13.06.2019 г., издадено от Началник група към
Сектор „ПП” на ОДМВР-гр. Бургас, в
частта, с която на В.А.Д. с ЕГН:**********, на основание чл.185 от ЗДвП, е наложено
наказание „глоба” в размер на 20 лв. за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, като
го ПОТВЪРЖДАВА в останалата част.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала: Г.Ст.