№ 48
гр. Велико Търново, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
ХРИСТО ТОМОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Цв. Анг. М.
като разгледа докладваното от ХРИСТО ТОМОВ Наказателно дело за
възобновяване № 20224000600079 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по жалба/искане
на осъдения Б. ТР. Л. и молба на упълномощения му защитник адвокат Е.Н.
Н. от АК - Русе за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД
№ 410/2021 год. по описа на Окръжен съд - гр. Плевен и отмяна на Присъда
№ 26002/22.02.2021 г., постановена по НОХД № 317/2020 г. на Районен съд
град Левски..
С искането за възобновяване са заявени основания за възобновяване на
делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка са допуснати съществени
нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК.
Във връзка с оплакването за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се излагат доводи, че
изводите на първоинстанционния и въззивния съд относно правно значимите
факти са изведени в нарушение на изискванията на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от
НПК, а решението на въззивния съд не отговаря на стандарта на чл. 339, ал. 2
от НПК. В подкрепа на това оплакване се излагат и доводи, че в първата и
въззивната инстанция производството по отношение на тогава подсъдимия Л.
1
е било проведено в нарушение на правилата на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК,
нарушение което е било съществено, тъй като е довело до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия, и то не е било отстранено.
Твърди се, че на подсъдимия е нарушено правото на защита, което
според адвокат Е.Н. Н. е възможно най-тежкото процесуално нарушение, като
практически Л. бил лишен от защита, а тази, която е упражнена не била в
пълен и достатъчен обем.
Излагат се аргументи относими към направеното твърдение и
подкрепящи го, свързани с това, че в проведеното на 25.01.2021 г. съдебно
заседание по НОХД № 317/2020 г. на Районен съд град Левски, подсъдимият
е представил договор за правна помощ и адвокатско пълномощно, изготвени
и оформени от адвокат И. П. от Русенска адвокатска колегия. Задържаният Л.
нямал възможност тогава да внесе определения за упълномощаването
адвокатски хонорар, понеже това трябвало да извършат неговите близки и
роднини. Обстоятелството обаче, че бил съставен договор за правна помощ и
изготвено адвокатско пълномощно по конкретното дело НОХД № 317/2020 г.,
показвало към онзи момент, че подсъдимият Б. ТР. Л. имал вече
упълномощен от него адвокат, който да осъществи защитата му пред съда.
Същевременно Л. изразил и несъгласие с начина, по който дотогава бил
защитаван от адвокат С. П. Х., назначена за служебен защитник, като поискал
от съда последната повече да не го представлява и защитава.
Първоинстанционният съд отказал да отложи делото и продължил неговото
разглеждане с участието на нежелания адвокат Х. въпреки, че защитата на
подсъдимия била задължителна, съобразно правилото на чл. 94, ал. 1, т. 6 от
НПК. Нарушението на правото на защита намерило проявление още и в
проведеното разпоредително заседание, когато на подсъдимия Л. не била
разяснена възможността производството да се проведе по реда на Глава
двадесет и седма или на Глава двадесет и девета от НПК въпреки, че за това
са били налице предвидените от законодателя условия. При едно съкратено
производство, съдът е бил длъжен да приложи чл. 58а от Наказателния
кодекс, но въпреки това, такава възможност не е предоставена на подсъдимия,
а служебно назначеният адвокат не се е намесил и не е разяснил ползите
подсъдимият да се възползва от предвидената в закона привилегия. Същото
се отнася и за другата правна възможност за решаване на делото и касаеща
подсъдимия, прокурорът и/или служебният защитник да предложат
споразумение, което предполага определяне на наказание при условията на
чл. 55 от НК.
Вече във въззивното производство е представено удостоверение от
Затвора в гр. Белене под № 134 от 11.09.2020 г., от което става ясно, че в
деня, в който подсъдимият е следвало да бъде освободен, той е задържан и в
присъствие на служебен адвокат Х., му е повдигнато обвинение по
досъдебното производство касаещо конкретното дело НОХД № 317/2020 г..
Тогава на Л. му било разяснено, че при оказване пълно съдействие и
признаване на вина, ще получи наказание глоба, което той не само възприел,
2
но и имал процесуално поведение, подлежащо на отчитане.
Поддържат се в молбата и оплакванията, развити пред въззивния съд по
отношение събраните по делото доказателства, не възприети от същия.
Оспорва се извършеното следствено действие в Спално помещение № 16,
Приемно отделение, първи корпус на затвора, където са намерени наркотични
вещества. Извършеното следствено действие според защитата е обиск, а не
оглед на местопроизшествие, за каквото действие по делото е съставен
протокол. Протоколът не е подписан от поемни лица. Следственото действие
не е извършено след разрешение от съответния съдия, като протоколът е
одобрен по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК. И ако одобрението санира липсата
на предварително разрешение за извършване на следственото действие, то не
санира другите негови пороци каквито са липсата на подписи на поемни лица.
По същия начин се разсъждава и по отношение наркотичното вещество, за
което обвинението твърди, че се е намирало в ректума на подсъдимия.
Практически е извършено изземване на топка, увита в жълто-зеленикав
полиетилен, за което действие не е изготвен изискуемия по закон протокол.
Оформен е протокол за доброволно предаване, като разследващият е
преценил, че по този начин ще избегне задължителната санкция на съдия,
както и обстоятелството, че отново не са осигурени поемни лица, различни от
свидетелите, които да не са заинтересовани от изхода на делото. Липсата на
изброените задължителни реквизити прави съставеният протокол негоден и те
следва да се изключат от кръга на доказателствата. Наличието на пороци при
осъществените следствени действия не дават основание на съда да ги цени.
По този начин категорично, обясненията на подсъдимия, се явяват
единственото годно доказателство, още в повече при констатираните
допуснати процесуални нарушения - нарушеното право на защита на
подсъдимия Л..
Във връзка с оплакването за допуснато съществено нарушение по чл.
348, ал. 1, т. 3 от НПК се заема становището, че така постановената присъда е
явно несправедлива. При индивидуализацията на наказанието на осъдения Б.
ТР. Л. и двете съдебни инстанции са допуснали недооценяване на наличните
по делото множество смекчаващи отговорността обстоятелства, като
наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като е несъразмерно тежко
и не съответства на целите по чл. 36 от НК. Излага се още, че съдилищата не
са съобразили обстоятелството къде подсъдимият е придобил твърдяното
количество наркотик, а именно в затвора, където е изпратен за да се
превъзпитава и където би следвало той да бъде изолиран от подобни
забранени субстанции. Наред с това, Л. е претърпял тежка черепно-мозъчна
травма, която е оставила отпечатък върху последващите събития от живота
му. Сключил е граждански брак на 10.03.2021 г., като иска, желае и се надява,
с подкрепата на съпругата си, да се избави от наркотичните зависимости,
съответно и от неподходящото и вредно обкръжение.
В заключение защитника моли съда да приеме, че наложеното
наказание е силно завишено и да отчете смекчаващите отговорността
3
обстоятелства, които имат превес. Иска се Великотърновският апелативен съд
да възобнови производството по НОХД № 317/2020 г. по описа на Районен
съд град Левски.
В съдебно заседание осъденият Б. ТР. Л. и защитника му адвокат Е.Н.
Н. поддържат искането за възобновяване на делото и молят то да бъде
уважено.
Прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява
мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване на
делото и предлага съдът да го остави без уважение.
В последната си дума осъденият Л. заявява, че при проведеното
претърсване и изземване не са отваряни намерените пакети, за да се види
дали изобщо се съдържа нещо в тях. Не е правен и полеви тест. Единствените
качествени доказателства по делото това са неговите самопризнания,
намерили място в обвинителния акт и в мотивите към присъдата. Позовава се
на липсата на отегчаващи вината обстоятелства, както и на наличието на
смекчаващи такива, направените самопризнания, оказаното пълно съдействие
при разследването. Моли и иска въз основа на тези смекчаващи вината
обстоятелства да бъде отменено това осъдителното решение.
Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за
наличие на заявените с искането основания за възобновяване на делото в
пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по
касационен ред по жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната.
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като
от съдържанието на искането е видно, че с него са заявени основания за
възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК във връзка с допуснати съществени
нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Искането за възобновяване е
подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по съществото, искането за възобновяване на делото е
неоснователно по следните съображения:
С присъда № 260002 от 22.02.2021 год. постановена по НОХД №
317/2020 год. по описа на Районен съд - гр. Левски, подсъдимият Б. ТР. Л. е
признат за виновен в това, че на 27.07.2020 г., в Затвора гр. Белене, област
Плевен, без надлежно разрешително, съгласно Закон за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорискови наркотични
вещества: хероин с общо тегло 17,633 грама, със съдържание на активния
наркотично действащ компонент - диацетилморфин от 48,6 % до 58,8 %, на
обща стойност 2 115,96 лв. и метамфетамин с тегло 9,702 грама на стойност
242,55 лв., или всичко на обща стойност 2 358,51 лв., както следва:
1,855 грама хероин със съдържание на активния наркотично действащ
компонент - диацетилморфин - 58,8 % на стойност 222,60 лв.;
4
5,042 грама хероин със съдържание на активния наркотично действащ
компонент - диацетилморфин - 48,6 % на стойност 605,04лв.;
- 10,736 грама хероин със съдържание на активния наркотично действащ
компонент - диацетилморфин - 57,8 % на стойност 1 288,32 лв.;
- 9,702 грама метамфетамин на стойност 242,55 лв. - престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК е
осъден на четири години лишаване от свобода при първоначален СТРОГ
режим на изтърпяване на наказанието и глоба в размер на 5 000 лева.
В тежест на подсъдимия Л. били възложени и направените по делото
деловодни разноски в размер на 238,66 лв. - за извършена физикохимична
експертиза, платими по сметка на ОД МВР - Плевен, както и 118,30 лв. -
платими по сметка на РС - Левски.
С решение № 20/28.01.2022 год. постановено по ВНОХД № 410/2021
год. по описа на Плевенски окръжен съд, въззивният съд на основание чл.
334, т. 6, във вр. с чл. 338 от НПК потвърдил изцяло Присъда №
26002/22.02.2021 г., постановена по НОХД № 317/2020 г. на Районен съд град
Левски..
Решението на въззивния съд не е подлежало на касационна проверка по
жалба или протест и на основание чл. 412, ал. 2, т. 1 от НПК е влязло в сила
от момента на постановяването му. На същата дата е влязла в сила и
присъдата на първоинстанционния съд.
Оплакването за допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2
от НПК е лишено от основание. Липсват допуснати от първоинстанционния
съд съществени нарушения на процесуалните правила, които да са останали
незабелязани от въззивния съд, а и последният не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила отнасящи се за въззивното
производство. Първоинстанционният съд, в съответствие с правилата на чл.
13 и чл. 107 от НПК, е допуснал и събрал всички доказателства необходими
за разкриването на обективната истина и изясняване на обстоятелствата по
делото, влизащи в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Видно от
мотивите на първоинстанционната присъдата и въззивното решение,
вътрешното убеждение на първоинстанционния и въззивния съд, относно
приетите за установени фактически положения, е формирано при стриктно
спазване на правилата на чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 от НПК, въз основа на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
съобразно изискванията на закона. Мотивите на присъдата на
първоинстанционния съд са изготвени в съответствие с изискванията на чл.
305, ал. 3 от НПК, като съдът е посочил какво приема за установено, въз
основа на кои доказателствени материали, какви са правните му съображения
за взетото решение, обсъдил е наличните противоречия в доказателствените
материали и е изложил съображенията си защо приема и кредитира някой от
тях, а други отхвърля и не кредитира. Плевенският окръжен съд в пределите
на въззивната проверка по чл. 314 от НПК, проверил изцяло правилността на
5
първоинстанционната присъда, като извършил нова, задълбочена проверка и
анализ на всички доказателствени материали. Във въззивното решение
подробно са обсъдени всички доводи изложени в подкрепа на оплакванията
във въззивната жалба, като въззивният съд аргументирано, позовавайки се на
доказателствата по делото и закона, е посочил причините, поради които ги
приема за неоснователни. Изложените мотиви в решението на въззивната
инстанция напълно удовлетворяват изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК.
Присъдата на първоинстанционния съд и решението на въззивния съд не
почиват на предположения и не е нарушен чл. 303 от НПК.
Не може да бъде споделено от настоящия съдебен състав възражението
за допуснато от Районен съд град Левски процесуално нарушение при
разглеждане на НОХД № 317/2020 г., изразяващо се в нарушено право на
защита на подсъдимия, което според адвокат Е.Н. Н., защитник на Л. се
проявило практически в това, че същият бил лишен от защита, а тази, която е
упражнена тогава не била в пълен и достатъчен обем. Неуважаването на
направеното от подсъдимия искане за отлагане на делото поради неявяване на
упълномощения му защитник се представя пред настоящата инстанция
превратно и по начин не отговарящ на обективната истина. Още на
досъдебното производство, с постановление за предоставяне на правна
помощ от 11.09.2020 г. старши разследващият полицай Р. И. Р., на основание
в чл. 94, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 6, предл. 2 от НПК и поради задължителното
участие на защитник допуснал правна помощ на Л., като се разпоредил тя да
се осъществи от адвокат при АК гр. Плевен. Последвало искане от същата
дата при изричното указване, че адвокат за служебен защитник е необходим
за процесуално представителство при осъществяване на следствените
действия - привличане в качеството на обвиняем, предявяване
постановлението, разпит в посоченото качество и е определена датата и часа
на посочените следствени действия – 11.09.2020 г. в 14:00 часа. С
уведомително писмо Адвокатската колегия в гр. Плевен е определила в
съответното производство като служебен защитник да встъпи адвокат С. П.
Х., вписана под № 1395 в Националния регистър за правна помощ.
Твърденията на защитник адвокат Е.Н. Н. за нарушаване правото на защита
на подсъдимия, наред с това се явяват неподкрепени с факти, а и
приобщените по делото писмени доказателства ги опровергават. Видно е от
протоколите от проведени разпоредително и съдебни заседания по делото,
съдебното производство по НОХД № 317/2020 г., няколко пъти е било
отлагано, като при това е предоставяна възможност на подсъдимия да
организира защитата си, и единствената причина за отлагане на делото се
явявала неявяването на искан от него и сочен като упълномощен защитник на
подсъдимия, адвокат, без да бъдат представяни някакви писмени
доказателства за упълномощаването реално на такъв. В съдебните заседания
подсъдимият е посочвал различни имена на адвокати, които според него не
само желаел да го защитават, но и твърдял, че бил упълномощил, без да
представя съответно пълномощно за тези си твърдения. Единствено в
6
съдебното заседание проведено на 25.01.2021 г. е бил представен договор за
правна помощ с адвокат, който обаче действително не е бил упълномощен по
делото - не е представено от него пълномощно. Подсъдимият Б. ТР. Л.
поискал отново отлагане на делото точно защото имал пълномощно от друг
адвокат, като направил твърдение, че му е заплатено и е изразил готовност да
се яви. При извършената служебна проверка от съда предвид на твърдението
на подсъдимия и във връзка с представения договор за правна защита и
съдействие и поради неявяването на адвоката И. К. П., е било установено, че
посоченият в договора адвокат не е упълномощен и няма да се яви, поради
незаплащане на договореното възнаграждение. При така установените факти
както първоинстанционният съд, така и въззивният съд правилно не са
намерили законово основание за отлагане, по отношение решението на
районния съд, съответно по нататък, да е било нарушено правото на защита на
подсъдимия. На същия е била предоставена възможност да упълномощи
защитник, а и е разполагал с достатъчно време да стори това, както и да се
запознае с материалите по делото /последното се е намирало в деловодството
на съда и на разположение на страните/, като на подсъдимия Л. е бил
назначен адвокат за служебен защитник в съдебното производство,
защитникът, който е участвал и на досъдебното производство, адвокат С. П.
Х., която била добре запозната с делото и защитата му.
Не се споделя от съдебния състав и твърдяното в молбата, че в
проведеното разпоредително заседание на подсъдимия не е разяснена
възможността производството да се проведе по реда на Глава двадесет и
седма или Глава двадесет и девета от НПК, че е следвало прокурорът и/или
служебният защитник да предложат споразумение на Л., което предпоставяло
възможност за определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК. По
този начин според защитника, подсъдимият практически бил лишен от
защита, тъй като още в разпоредителното заседание, един от въпросите, които
подлежат на обсъждане по чл. 248, ал. 1, т. 4 от НПК е този, дали са налице
условия за разглеждане делото по реда на особените правила.
Видно от протокола на проведеното на 30.11.2020 г. разпоредително
заседание, Л. се е съгласил адвокат Х. да го защитава за това заседание, а по
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК е заел становище и е изразил съгласие с
казаното от неговия адвокат, включително и по въпроса за отсъствието на
основания за провеждане делото по реда на особените правила. Наред с това
следва да се има предвид още, и че както прокурорът така и някоя от
останалите страни в процеса не са задължени да предлагат сключването на
споразумение, за което се изисква още и постигането на съгласие. Вярно е, че
при производството по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, предварително
изслушване на страните, решение за такова предварително изслушване може
да се вземе и по искане на подсъдимия, но законодателят е предвидил в чл.
373, ал. 2 от НПК възможността, ако съдът постанови осъдителна присъда, да
определи наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс, а не
непременно да го обвързва с прилагане разпоредбата на чл. 55 от НК.
7
Неоснователно се явява и възражението на защитата по отношение на
обвинението за притежание на наркотични вещества, намерени в спално
помещение № 16, Приемно отделение, първи корпус на затвора, твърдението
за допуснато процесуално нарушение при извършеното следствено действие
обиск, а не оглед на местопроизшествието, за каквото действие е бил съставен
протокол. Направено е в тази връзка и твърдение, че протоколът не е
подписан от поемни лица, а следственото действие не е извършено след
разрешение от съответния съдия, като протоколът е одобрен по реда на чл.
161, ал. 2 от НПК. Адвокат Н. се позовава още и на допуснато процесуално
нарушение при приобщаването по делото на наркотичните вещества,
намирали се в тялото на подсъдимия.
Не може да се приеме за обоснована тезата на защитата, като е лишено
от основание и възражението за допуснато нарушение, че при извършения
личен обиск на подсъдимия от ректума му изпаднали топки, за които се
твърдяло, че са със съдържание на наркотични вещества, но вместо да се
изготви протокол за обиск и изземване на веществото, който да се подпише от
поемни лица, бил изготвен протокол за доброволно предаване, както и че
подсъдимият физически не е могъл да предаде какво и да е било, защото е
имал поставени белезници. Тази твърдяна теза се опровергава от всички
събрани по делото доказателства. От показанията на свидетелите И. В. К., Й.
И. И., М. С. Т. и Н. И. Н. се установява, че не са „изпаднали от ректума на Л.
топчета с вещества“ при извършен обиск, а се констатира наличието на два
чужди предмета в тялото на подсъдимия посредством направена му
рентгенова снимка в болницата в гр. Белене и същите впоследствие били
изхвърлени от тялото му, след приемане на очистително в подлога, в
болницата. Изяснено е още, и че Л. е видял съдържанието на подлогата, при
което сам и лично е обяснил, че намиращата се в изпражненията голяма топка
найлон съдържа хероин и метамфетамин, както и че те са негови и са за лична
употреба, съответно след като била почистена топката, същата доброволно
била предадена от Л. и поставена в плик. При така установените факти не е
било нужно да се съставя протокол за обиск и/или за изземване на вещества.
Съдът и в този си състав споделя изводите на първоинстанционния и на
въззивния съд, че изготвеният протокол за доброволно предаване от
27.07.2020 г. е напълно годен доказателствен източник и не следва да се
изключва от доказателствата по делото. В нито една от разпоредбите на НПК
не е предвидено задължение за участие на поемни лица при доброволно
предаване на вещи, както и за подписване на протокола за доброволно
предаване от поемни лица. В посочения кодекс не е предвиден специален ред
за извършване на доброволно предаване, и съдържанието на съставения
протокол за това действие е в съответствие с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 и 2
от НПК, която регламентира какво се посочва в протокола и от кого се
подписва. Не намира подкрепа в материалите по НОХД № 317/2020 г. или
закона искането за изключване от доказателствата по делото на посочения по-
горе в молбата/искане, протокол за доброволно предаване, поради липса на
8
подписи на помени лица.
Въз основа на изложеното до тук може да се обобщи, че настоящият
състав на Великотърновския апелативен съд не констатира да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
разкриват наличие на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във
вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Обективно липсват нарушения на
процесуалните правила от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348,
ал. 3, т. 2-4 от НПК, както и такива по чл. 348, ал.3, т. 1 от НПК.
Заявеното основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5,
във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, поради явна несправедливост на
наложеното наказание, също не е налице. За извършеното престъпление
законодателят е предвидил наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода и
глоба в размер на от 2 000 лв. до 10 000 лв. При индивидуализацията на
наказанието на Б. ТР. Л. за престъплението, за което е признат за виновен, са
отчетени наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
като смекчаващите такива не са били недооценени. Първоинстанционният съд
правилно е приел, чието становище е потвърдено и от въззивната инстанция,
че е налице превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства и е определил наказание от четири години лишаване от
свобода и глоба в размер на 5 000 лв. Този извод и подход са правилни. Не са
налице смекчаващи вината обстоятелства, които да определят деянието, като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от този вид. Подсъдимият Л. не се отличава с ниска
степен на обществена опасност, като същият е многократно осъждан за
различни умишлени престъпления, включително и такова по чл. 354а от НК,
за които е наказван с „лишаване от свобода“ в различен размер, при което
изпълнението на посоченото наказание по някои от делата е било отлагано с
изпитателен срок, а по други е търпяно ефективно. Л. е ползвал и института
на условно предсрочното освобождаване /УПО/. Съдът при всичко изложено
дотук е проявявал безкраен толеранс към Л., обстоятелство което обаче не е
отчетено от него. Той е извършил разглежданото престъпление в затвора,
докато е търпял наказание „лишаване от свобода“ за извършено друго
престъпление. Явно е, че наказание „лишаване от свобода“ за по-кратък
период не осъществява превъзпитателно и поправително действие, като
представените пред настоящата инстанция писмени доказателства - 2 бр.
амбулаторни листи с №№ 289 от 01.04.2022 г. и амбулаторен лист № 186 от
10.02.2022 г. по отношение на осъденото лице Б. ТР. Л., както и
представените пред и приобщени от въззивната инстанция удостоверение за
сключен през 2021 г. граждански брак от подсъдимия и медицински документ
установяващ претърпяна през 1996 г. черепно мозъчна травма по никакъв
начин не променят този извод. Предвид изложеното съдът намира, че в случая
подсъдимият следва да бъде изолиран в условията на затвор за вече
опредения с Присъда № 26002/22.02.2021 г., период от време, с оглед на
неговото поправяне и превъзпитание.
9
Наложените наказания съответстват на обществената опасност да
деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и на
целите по чл. 36 от НК. Лишено от основание е възражението, че при
определяне на наказанията на Л. неправилно не е бил приложен чл. 55, ал. 1,
т. 1 от НК. Наличните смекчаващи обстоятелства не са многобройни и липсва
такова, което да има характера на изключително смекчаващо обстоятелство
по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК. В съответствие със закона правилно е
определено наказанието лишаване от свобода по вид и размер, както и
първоначалния режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода.
Предвид липсата на основание за възобновяване на делото, искането
следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. ТР. Л. и
упълномощения му защитник адвокат Е.Н. Н. от АК - Русе за възобновяване
на наказателното производство по ВНОХД № 410/2021 год. по описа на
Окръжен съд - гр. Плевен и отмяна на Присъда № 26002/22.02.2021 г.,
постановена по НОХД № 317/2020 г. на Районен съд град Левски..
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10